д-р Тодор Първанов

Здравейте! Не мисля, че поведението на съпругът ви е свързано толкова с ниското самочувствие или предният брак. Моето обяснения е друго. Според мен се касае за определен модел на поведение, формиран през най-ранните детски години. Ще се опитам да поясня с няколко думи. Детето се ражда без никаква представа за света около него, ролите, които му предстои да изпълнява в него и тяхното съдържание. Тези представи и модели на поведение се формират през първите му години и то главно под влияние на семейството. Така неговите представи за добро и лошо, за грозно и красиво , за мъжко и женско са всъщност представите на неговите родители и евентуално баби и дядовци, участващи в отглеждането му. Разбира се, тези представи се обогатяват, разширяват и коригират и под влияние на социума, но за основа служи формираното през първите години в семейството. По някаква причина, може би защото е израстнал без баща, моделът му за мъжко поведение е формиран от социума или пък защото модела на баща му е бил точно такъв, във вашият съпруг е формирано убеждението, че мъж означава човек, който трябва да ,,свали,, и преспи с максимален брой жени. Само по себе си това убеждение не е лошо, стига човек да е неженен, но и когато е, то за него пак не е лошо. Лошо е за партньора му. Сама се убеждавате ,че то партнира на реципрочното убеждение, което имат много жени - с колкото повече мъже съм спала и то с по-висок от моя соц. статус имат те , толкова повече жена съм. В случая има идеално допълване в убежденията и на двата пола - както се казва и вълкът сит и агнето цяло. Още помня как в една болница имаше медицинска сестра, която си имаше и съпруг и любовник и въпреки това си беше поставила за цел да преспи с всеки лекар. И това,че мой познат, който работеше там и се ,,опъваше,, беше сериозно разочарование и обида за нея. В този смисъл да очаквате от съпруга си да промени поведението си е все едно да очаквате от него да каже ,, аз не съм мъж, а пу…ьо,,. Е, ако му опрете пистолет в слепоочието може и да го направи, но махнете ли го, ще продължи по същият начин. Мисля, че и вие самата не бихте се отказали от това поведение, което според вас ви характеризира като жена. Така че съпругът ви ще обещава каквото искате, но реална промяна не бива да се очаква, освен да стане по –дискретен и се крие по-добре от вас. Какви избори на поведение имате? Първо; може да промените представата, която вие самата имате за това какво е съпруг и мъж. Ако вие приемете , че истински мъж е този мъж, който може и трябва да преспи с възможно най-много жени / тоест, влезете в представата на съпруга си/ решавате тотално проблема. Така дори ще може да му помагате в ,,свалянето ,, на поредната жена, а той ще споделя преживяванията си с вас и наистина ще станете толкова близки, колкото никога не сте били. Дори ще бъдете горда и със себе си и с него. В интерес на истината този вариант ми изглежда много ненормален, но съм сигурен ,че ще има колеги които ще го подкрепят, казвайки ,че този който истински обича, не иска да промяна партньора и го приема такъв какъвто е. Второ, може да се примирите в известна степен и оставите нещата така както са сега. Разбира се ще самозалъгвате, че той с годините ще се промени и с времето всичко ще с е оправи. Този вариант е много удобен , защото не изисква никаква промяна от ваша страна. Е, ще бъдете малко нещастна , но предполагам в един момент и вие ще си намерите любовник и семейството ви ще се стабилизира. Така че аз очаквам вие да приемете този вариант Трето, разбира се има вероятност да съберете смелост и решителност и се разделите. Така ще можете да си намерите нов мъж и живеете с него съгласно вашите представи. Не крия ,че това е моят вариант, но познавайки хората съм скептичен относно избора му. Препоръчвам ви да видите и тази тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10361, тук приятеля на момичето идентифицира мъжкото поведение с редовното пиене и напиване. Затова и не може да спре с пиенето, въпреки ,че ходи на някаква психотерапия. Интересно е да се проследи и поведението на питащата, от приемане/защото да чакаш той да спре да пие след 2 години е точно това / тя вече се колебае дали да не се раздели с него. За мен това е правилното поведение, но също съм с много голяма резерва относно това, че тя ще го направи.

Здравей! Радвам се, че споделяш в сайта. Предполагам, всеки разумен човек, който има подобен проблем, ще може да си направи съответните изводи и направи една по ефективна стратегия за поведение към партньора си. Ако трябва с две думи да обобщим извода, той е , че хората не се променят, освен ако не са принудени да го направят. Без принудата на страданието те ще обещават, ще правят разни камуфлажни опити за промяна, но такава реално няма да има. Подчертах това още в началото. Какво би било ефективното поведение от твоя страна? Просто е, трябваше само да дадеш разумен срок той да спре да пие, не повече от две, максимум три седмици и ако той не го спазеше, трябваше да го напуснеш. Може би тогава страданието от загубата би го мобилизирало и помогнало да спре бирата.Теб обаче те беше страх и не рискува, даде един срок от две години, който просто означава, че се примиряваш със ситуацията. Днес вече ти е писнало да бъдеш психотерапевт на приятеля си и се чувстваш изчерпана. Сама знаеш, че ефективното решение е да го оставиш.Не мисля, обаче още, че ти стиска. Предполагам още доста време ще отлагаш решението си и дори няма да го осъществиш. Каквото и да избереш, прави го с ясното съзнание, че той няма да спре да пие. Знай и че ако имате син, той много рано ще приеме модела на баща си - истиският мъж се напива всяка вечер, ако детето е момиче, ще знае същото - съпугът ми трябва всяка вечер да изпива по 4-5 бири. Казвам ти го, защото човек трябва да бъде отговорен във всеки един аспект от поведението си, дори когато това касае нероденото му дете. За всеки, който има търпението да прочете темата-нещата описани в нея важат не само за вечерният алкохолизъм, те са съотносими и към приятелят ви, който ви побийва или ви изневерява или просто отказва да ви помага в къщната дейност. ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ АКО НЕЩО НЕ ГО ПРИНУДИ ДА ГО НАПРАВИ И АКО РАЗЧИТАТЕ ТОВА ДА СТАНЕ ОТ САМО СЕБЕ СИ, ПРОСТО СТЕ ОБРЕЧЕНИ. ПП.Днес промених големината на шрифта на предните си постове, не съм пипал съдържанието им.

Не разбирам защо е зададен въпроса.Сигурен съм, че всеки от четящите е на възраст в която може сам да определи кое е материално и кое не е.

Когато се сблъскаш лице в лице с което и да било преживяване в живота си, можеш да използваш една формула, един процес, чрез който би могъл да напреднеш по пътя си към майсторството. Просто заяви следното. 1. Нищо в моя свят не е реално, истинско. 2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам. 3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е. Нийл Д. Уолш Както виждаш няма отричане, има придаване на смисъл. Още преди 2500 години философите казват,че живота е нереален, защото всеки тълкува събитията напълно субективно.Да, за материалните неща ние имаме една съгласувана реалност и молива и за мен и за всеки който ме чете е молив, но за това какво е обич, омраза или справедливост моето мнение се различава поне с половината от пишещите и това е напълно в реда на нещата. Разбира се,че има друга, висша реалност и рано или късно всеки достига до нея.Но по / висша не значи по/ сложна, така,че ако трябва да се обясни с едно изречение тя гласи< не прави на другия това което не искаш да правят на теб.

За това време и тази доза не може да се е пристрастил.Просто мозъка му се превъзбужа. Щом се успокоява от ривотрила ще трябва да приема.Както ви казах, никой не знае какви са пораженята в мозъка при съдовомозъчните заболявания. Работи се на принципа -каквото проработи.

Съжалявам, много закъснях но .....бях много зает. Ако вашето писмо не беше адресирано лично до мен, след прочитането му щях да напиша един кратък съвет-обърнете се към психотерапевт, проблемът ви е решим с помощта на психотерапия. Но понеже думите ви ми се сториха много разумни, верен на емоциите си, реших да обмисля казуса по-подробно и дам по-подробен съвет. Сега, след като съм прочел поне 5-6 пъти поста ви, ще кажа, че няма какво да добавя към първоначалното си мнение. Само ще отделя повече време д а поясня защо отговорите ми не само към вас, но и към другите питащи са кратки и в тях не фигурират никакви техники и други конкретни методи за справяне с проблема. Ще започна с това, че както сме отбелязали още при създаването на рубриката, тук не е възможно да се прави психотерапия. Това, което реално можем да правим, е да даваме консултация на дадения човек с най-общи съвети какво да прави като начало за решаването на проблема си. Целта, която аз съм си поставил е само една – когато човек постави проблем, да го анализирам и да му препоръчам един от трите възможни варианта за решаване: -самостоятелно решение -решение с помощта на психотерапия -лечение с медикаменти -комбинация от горепосочените подходи На пръв поглед тази задача изглежда много дребна, но за мен тя е изключително важна защото аз ежедневно се срещам с пациенти, не само загубили не само месеци и години, опитвайки се да решат проблема си по грешния начин, но и оставайки в неговото поле на решение, въпреки че самите те вече са убедени в неговата неефективност. Дори вие сте жертва на една такава грешка в подхода, защото ако преди 10 години сте отишли на психотерапевт, нещата най-вероятно щяха да се решат в рамките на няколко месеца. Знам, че твърденията ми са хипотетични, тогава популярността на психотерапията беше почти нулева. За жалост и днес такива грешки са масови. Непрекъснато ме търсят хора, които по повод на тревожно разстройство, вместо да започнат психотерапия, започват да вземат лекарства и то с години. Убедени в последствие, че медикаментите не им решават проблема, те искат да ги спрат. Но това е много труден процес. Труден е, защото човека вече се е научил да разчита на хапчето при всяка трудност, труден е, защото той вече се е убедил, че нещо в мозъка му е болно и винаги, когато се появи стрес, се появява и мисълта, че полудява. А това убеждение най-трудно се повлиява. Каквито и други хипохондрични мисли да имаме – рак, спин и др., те лесно се опровергават, за тях има обективни изследвания. Но когато убеждението е „полудявам, направо съм луд“, срещу него е само думата на психиатъра –нищо ти няма, това е само стрес. И , повярвайте ми, тази дума е много лека, срещу нея стои многогодишното убеждение, внушено от хапчето:нещо в мозъка ми не е наред. Разбира се, има и обратните случаи. Хора, очевидно със сериозни психични заболявания, да го отричат, да се опитват да си помогнат сами ида губят ценно време, в което заболяването напредва и лечението с медикаменти става все по-трудно. Така че преценката за това по кой път ще се насочи човека с психологичен или психиатричен проблем за мен е възлов и аз се чувствам удовлетворен от това, което правя в този сайт. Защо избягвам да давам повече напътствия? Причините за това са няколко и то, според мен, основателни. Когато преценя, че проблема се дължи на най-обикновен стрес, че човека е разумен и борбен, най-често го пращам в Гугъла за справка и ако срещу думата „стрес“ не открие някой от симптомите си му пиша, да ме пита за пояснение. Второто, което препоръчвам е, да си направи собствена антистресова програма, която да следва. Защо съм толкова кратък и не давам повече съвети? Защото, както казах, съм преценил, че той е разумен и на такъв човек д а поясняваш нещо, за което има хиляди статии, ми изглежда неразумно от моя страна. Разбира се, преценката ми понякога може би не е вярна и човека не може да се справи сам и мисля, че тогава той сам ще се сети кой от оставащите два пътя да поеме- психотерапия или лекарства и ще избере първия. Когато смятам, че човека няма ресурс да се справи сам и не се касае за някакво психично заболяване, изискващо лекарствена терапия, му пиша кратко и ясно:“започнете психотерапия“ Знам, че някои очакват да им дам и други съвети и техники. Аз не мога да го направя. Първо: преценката ми е,че един от факторите – тежест на случая, здрав разум и мотивираща енергия- при този човек не позволява самостоятелно справяне. Давайки му техники и други съвети аз само бих забавил отиването му при психотерапевт. Второ: ако си позволя да му давам техники, а той започне психотерапия от друга школа, много е вероятно моите предварителни съвети да са толкова различни, че да подкопаят вярата му в това, което прави с колегата, независимо, че той може да е по-добър от мен в случая. Но най-важната причина да не давам техники за самостоятелно справяне е, че те са толкова сложни, че не биха могли без помощта на специалист, да бъдат приложени самостоятелно, в степен да решат трайно проблема. Тук искам да подчертая думата „трайно“. Временно облекчение е възможно, но от моя гледна точка то не е полезно, защото забавя срещата със специалист и трайното решение. За сложността на една напълно елементарна техника и дори вредата, която може да нанесе, ще дам следния пример: Един от най-често срещаните подходи за преодоляване на страха е срещата с него – как ще се нарече тази техника няма значение- може да е визуализация, съзерцание, конфронтация и т.н. Нека вземем най-често срещаната – визуализация. Да, но една трета от хората работят изцяло с лявото си полукълбо и не могат да създават образи. Представете си, че вие сте в тази група и аз ви посъветвам да визуализирате страха си. Сядате, затваряте очи и……..нищо, пред вас е тъмно. Напъвате се, ядосвате се и започвате да мислите, че от вас нищо не става, че това елементарно визуализиране, което всички могат / Вие не знаете, че 35 процента НЕ ГО могат/ и ви се отщява. Започвате да си мислите, че и тук се проваляте, че няма как да се справите, защото мозъка ви наистина е болен и не ви дава картината. Плюс това вие не знаете, че има десетки други методи и подходи, много по-трайни от визуализирането, чрез които да се справите. Нека си представим, че вие можете да визуализирате страха си. Сядате, виждате страха си заедно с него се вдига и адреналина ви. Той пуска в тялото ви всичките страховити симптоми, от които бягате, включително и блокира работата на мозъка ви, така че да не можете да излезете от ситуацията. Резултатът е такава паническа атака, че сама започвате да се чудите на акъла си как ме послушахте . Резултатът, разбира се, е плачевен за двама ни. Проблемът в осъществяването на тези техники е само в две неща- За да я направите се изисква определено ниво на смелост и спокойствие. Само че вие и другите, с подобни оплаквания, точно за това ме търсите – вас ви е страх и не сте спокойна. Така че за да приложите такава техника, аз трябва поне малко да ви науча да бъдете смела и положа доста усилия да ви науча да успокоявате тялото си. Това става по-бързо при мъжете, което ми отнема около два часа, но при жените може да ми отнеме и половината часове от терапията. В тази връзка аз наистина се възхищавам от упоритостта, труда и времето, което отделя Орлин в постовете си да запознае питащия с различни техники за самопомощ, но за мен това е неоправдано. Ще дам и друг пример: Потърси ме мъж, който до преди няколко години е имал престижна , творческа работа. Кризата го застига и остава без работа. Постепенно в него се появява чувството на вина и малоценност от това, че жена му работи и издържа семейството. Разбирайки, че тези чувства блокират творческото мислене, той решава да се справи сам. Намира си книги и започва да прави сам техниките, описани там за преодоляване на тревожността. Резултатът беше потресаващ. Беше активирал всички забравени отдавна спомени за извършени от него несправедливости – като се започне от това, че е шпионирал сестра си като дете и се стигне до това, че несправедливо се е скарал и обидил съпругата си. С две думи, човека беше тотално блокирал и объркан. Наистина трябваха много усилия за да се излезе от това състояние, в което се беше вкарал благодарение на техниките за самопомощ. И последно: за да разберете за какво става дума, че разкажа още нещо. В съседната рубрика ‚Психология и психотерапия“ преди години съм дал техника за премахване на посттравматичен стрес. Скоро ми се обади колега, беше прочел техниката и беше започнал да я използва, само че нещата не му се получаваха и искаше да знае защо. Когато започнахме обсъждането, аз направо изтръпнах. Той правеше неща, които не влизаха в техниката и аз започнах да се чудя как съм могъл да ги напиша. Затова веднага след разговора намерих стария си пост и се успокоих- всичко беше описано както трябва. Как колегата ме беше разбрал толкова грешно, не мога да си обясня, но щом психолог може да ме разбере погрешно, какво остава тогава за неспециалист. И идваме до последния вариант - лекарствата. При съмнение за истинско психично заболяване те са нужни и тук самопомощта е изключена, а делът на психотерапията е ограничен. Представете си човек с тежка депресия и мисли за самоубийство, тук няма какво да се чака депресията да премине или се разчита само на психотерапия, навременното приемане на антидепресант ще намали много риска за живота на този човек.Тогава мога само да кажа да се посети психиатър. Той наистина е компетентен в случая.

Приемете извиненията ми, в момента съм зает и ще ви пиша в понеделник.

Трябва да се изчака 7- 10 дни. Следи го моля те, какво прави през нощта.Възможно е това ,че не спи, да е само илюзия.

''И един въпрос от любопитство: Какво се случва, ако се оставиш на емоциите да те водят, а те са предимно негативни?'' Отговора на този въпрос веднага ще провокира у вас нови въпроси.Техните отговори на свой ред ще доведат до нови такива и ще се получи един нескончаем процес.Точно това ме накара да ви препоръчам да се обърнете към терапевт, а не да разчитате на отговорите тук. Що се касае до избора на трапевт, за това в сайта има отделна тема.

Здравей! Ще се опитам да поясня с две думи. Мозъкът се състои от две части - стара и нова. В старата част се намират центровете за управления на жизнените функции на тялото-дихателната, сърдечно съдовата, съня и т.н.. В новата част се намират центровете, засягащи мисленето и психичната дейност . Ако инсулта засегне старата част-дишане и сърдечносъдова система, често човекът не може да бъде спасен, особено ако е хеморагичен. Когато той засегне предимно новия мозък, имаме по-леки отпадни проблеми и психични такива. Те се дължат на това, че при инсулта в резултат на нарушеното кръвообращение загиват стотици хиляди клетки , а други остават с различна по трайност увреда. Тоест невроните, които обуславят психичната дейност и нейната адекватност ги няма, а много от тези, които са налице, са увредени в различна степен. По тази причина и психотропните лекарства не са много ефективни - голяма част от клетките, с които те трябва да се свържат и нормализират дейността им, ги няма или са необратимо увредени. За това депакина и хедонина не са подействали, действието на рисполукса също не може да бъде изразено. В случая трябва да се направи опит да се използва успокоителното и дори антипсихотично действия на естественият сън. Това става като се ,,подсили “ центъра на съня с прибавянето на мелатонин-хормона на съня. Въпреки че баща ви има безсъние, центъра на съня, който е в старата част на мозъка, не е засегнат - безсънието, което той има, е вторично, в резултат на увредата на психиката/ новият мозък/. По тази причина може да се очаква след подобряване на неговият естествен сън, ,,психичният ‘‘ мозък да се успокои и състоянието му да се подобри. Разбира се, всеки случай е различен и при вашият баща това може да не стане, но статистиката показва, че този подход в лечението на органичните психози при хора над 40 години е по-ефективен.

"Въпроса ми е, как да се справя с това поведение, за да мога да се радвам на живота си, който между другото не никак лош." Конкретен въпрос, с конкретен отговор - касае се за емоционална незрялост, няма как да ви се помогне със съвети по форуми, дори когато в тях участват специалисти. Ако искате да се справите и добиете още по-добър живот трябва да се обърнете към психотерапевт. Разбира се отговора ми не ангажира другите колеги, те могат да ви дадат и конкретни съвети и анализи, но ...това ще са само подробности. Без истинска психотерапия няма как да се справите с това поведение.

Прибави и мелатонин от 3 милиграма - предполагам от една таблета няма да има ефект, започни направо от 2 и ако не се успокои и спи, пробвай с три. Не се безпокой, мелатонина няма противопоказания. Пиши за ефекта.

Нормално е, когато човек е в повишен стрес, да се появят натрапливи мисли. Когато тревожността, породена от стреса е слаба, най-обикновено те са вързани пряко със заобикалящата ни действителност- заключих ли вратата, изключих ли ютията, спрях ли газта и т.н..обикновено това са натрапливости преодолявани за минути и не пречат на човека. Може да се появят по отношение само на еднократен стрес или системен такъв и се приемат просто като сигнал, че имаме стрес. Проблемът е, когато стреса, респективно тревожността, е голяма или постоянна. Тогава напрапливите мисли започват да придoбиват абсурден характер и сами по себе си повишават стреса и тревогата. Тогава те не само въздействат върху емоциите , но ограничават и свободата на човека. Какво ще бъде тяхното съдържание зависи от ценностната система на човека, мотивационната система / част от хората се мотивирата от страха, други от любовта/ и характера. С две думи, натрапливостите са подени от стреса/ тревожността/ , като съдържанието им при някой хора се определя от обичта, при други от сраха.Te не се пораждат от любовта както си написал в темата. Например, в другата рубрика имаме човек с религиозна натрапливост. Много често този тип натрапливости възникват при хора, които изобщо не са религиозни. Те не обичат бог. Проблем обаче е, че ги е страх от наказание. А кой е върховният съдия? Естествено бог. И тогава идват натрапливостите свързани с него. Мисля, че мъничко се отклоних от въпроса ти-ти питаш за натрапливости към хора, а аз писах за всички, предполагам ще ме извиниш.

Поне за мен не си прав. Въпросът е, че съм прагматичен човек и не обичам празните приказки. Много мислих какво бих могъл да ти препоръчам, за да се справиш сам с проблема и за съжаление не го намирам. Затова и не съм отговорил. Предполагам и колегите са се затруднили и като мен са предпочели да изчакат този, който има идеи да ти отговори. Лично аз мисля, че така описан проблема е сравнително лесно решим, но с помощта на психотерапия.

Не помня, четейки постовете в сайта, да съм бил толкова несъгласен с подхода на пишещите. Отговорите са някак си осъдителни, все едно не пита майка за детето си/макар и голямо/, а някой, който иска да го посъветваме, как да направи магия на врага си. Аз няма да взема отношение по зададените въпроси. Ще разкажа обаче един случай. Преди години в кабинета ми влезе разплакана жена. /тогава работих в ин витро клиника/ След като се успокои тя започна с думите,,Аз не знам как какво да правя“. После поясни , че със съпруга си нямат деца. Когато дошли в клиниката, се оказало, че съпругът и няма жизненоспособни сперматоиди и единственият изход е донорство. Въпреки нежеланието на съпруга, жената се беше подложила на ин витро с донорски сперматозоиди и току що излизаше от трансфера. Първото, което бе и казал съпруга и беше ,,Ако ти забременееш , аз се развеждам с теб‘‘ и сега жената не знаеше за какво да се моли, да има дете или да има съпруг. Предложих и да поговоря със съпруга , но тя каза, че той не иска да говори с никой и я чака в колата да си ходят. Тогава я попитах умен ли е той. Тя ми каза, че дори е много умен. Без да говоря повече с нея излязох и отидох в колата им. Не помня вече какво сме говорили със съпруг а и , но това не беше разговор между психотерапевт и клиент , а между двама умни мъже. Продължи не повече от 10 минути, след което той дойде с мен в кабинета ми, прегърна жена си и двамата си отидоха. Когато детето им се роди, той редовно идваше със съпругата си на детска консултация. ПП. И понеже съм нещо като ,,експерт‘‘ в тази област- в моята фамилия и дори семейство има случаи на невъзможност за собствени деца, някои завършили с осиновяване, а други не, ще кажа твърдото си мнение по този въпрос/ мога да го обоснова поне на 5-6 страници , но нямам време за това/ , не бива да се остава без дете. Независимо как е заченато, или е пък е осиновено.

Първо: тревожността не е заболяване, така че няма как да я лекувате. Тя се генерира от мисловните преценки на човека. Второ: лекарствата / транквилизаторите, в която група е и употребяваният от вас транксен /блокират адреналиновите рецептори и тревожността временно се повлиява, но понеже възгледите не се промянят от медикамента, това означава цял живот да сте на медикаменти. Трето: психотерапията е това, което променя мисленето на човека и оценката за събитията. Само чрез нея може да се повлияе трвожността. Четвърто: не мисля, че можете да се справите сам, без помощта на психотерапевт. ПП и за да не ме помислите за краен, ще отбележа, че често ме търсят хора с БАР или шизофрения, бягащи от медикаментозната терапия. Тях с цялата си убедителност съветвам да пият назначениете им медикаменти.

Просто си уплашен и за това и си внушаваш и драматизираш излишно.Под стратегия разбирам знанията, които трябва да се приложат за да победиш страха си.Тактиката вкючва конкретните техники, които се прилагат, за да стане това.От тази гледна точка, всеки психотерапевт си има собствени стратегии за решаване на даден проблем и в зависимост от тях прилага различни техники.Не бих искал да коментирам повече, защото ти си доволен от психотерапевта който си посещавал, а моите възгледи могат да са много различни от неговите.Това би те объркало. Във всеки случай, правенето на неща които са ти приятни, е част от пътя към успокоението.

Здравей! Това е линк към друга подобна книга http://www.spiralata...ID=0&Letter=%D4--,,Отровните родители'', седмата книга в колоната е. Започни нея. Приятно четене!

Здравей! Имах книгата свалена ako не се лъжа или от spiralata.net или от форума на izvorite.com.За съжаление съм я изтрил, а и в сайтовете не я намерих. До утре ще измисля нещо.

Ще си позволя да разкажа един случай, който звучи като виц, но показва, че и на нас терапевтите не бива винаги да се вярва . Беше преди 7-8 години. Потърси ме жена, която каза, че иска да започне терапия при мен защото ревнувала безпричинно съпруга си. Тя каза , че съмненията за изневяра са се появили преди 5-6 месеца. Когато споделила със съпруга за това, той я убедил, че в живота му няма друга жена. Понеже съмненията и продължавали, по негова идея тя започнала психотерапия за да ги преодолее. Жената беше доволна от работата си с терапевта , но понеже той щял да отсъства продължително, тя искаше да продължи започнатото при мен. Сподели и, че от около седмица съпругът и рязко е сменил поведението си и е станал много напрегнат и неспокоен. По този повод искаше да запише час и за него. Попитах я , сигурна ли е, че той ще поиска среща с мен, но тя каза ,че както той е убедил нея да ходи на психотерапевт , така и тя ще убеди него да се консултира с мен. Няколко дни по-късно жената ми се обади. Каза , че часът за съпруга и отпада и ще дойде само тя. Позаинтересувах се какво е станало и тя ми каза, че предната вечер съпругът и е казал, че наистина си има любовница и се изнася при нея, като любовната му връзка е започнала доста преди жената да се досети за нея. От този случай, а и от други подобни се убедих,че инстинкта на съпругата /става дума за двойки с по-дълъг семеен живот/ е нещо много по-точно от това, което ние, страничните хора мислим, независимо какво сме учили.

ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА НЯКАКВА ПРЕДСТАВА СА СОБСТВЕНО ДОСТОЙНСТО. ЗА ТОВА ,МОГА ДА ВИ ДАМ САМО ЕДИН СЪВЕТ- ПОСТЪПЕТЕ ТАКА, КАТО СОБСТВЕНОТО ВИ ДОСТОЙНСТОВО ВИ ДИКТУВА И НЯМА КАК ДА СГРЕШИТЕ. ГАРАНТИРАМ ВИ.

ЗДРАВЕЙ! МОГА ДА ТИ НАПИША МНОГО ,,УМНИ ПРИКАЗКИ''.НО, ПРОБЛЕМА ТИ, И РЕШЕНИЕТО МУ ,СА ОПИСАНИ В ЕДНА КНИГА КОЯТО АЗ САМИЯТ СЪМ ЧЕЛ 2 ПЪТИ / ТОВА Е СТРАХОТНА РЕКЛАМА ЗА КНИГАТА, ПОВЕЧЕТО ПСИХОЛОГИЧНИ КНИГИ ГИ ЗАРЯЗВАМ НА 30 -40 СТРАНИЦА, ЗАЩОТО НИЩО НОВО НЕ МИ КАЗАВАТ/ ТЯ С КАЗАВА,, ХОРА НА ЛЪЖАТА'' АВТОРА Е, МОРГАН.С. ПЕК.МИСЛЯ ,ЧЕ Я ИМА ЗА СВАЛЯНЕ В СПИРАЛАТА.

,,Единственото нещо което ми дава кураж е да подръжавам на изпълнител които са го убили, но се е борил.'' Борбата е нещо, което има стратегия и тактика. Ти си правил нещо, но то не е борба. Било е нещо хаотично, разпиляно по скоро приличащо на ,,пиле в кълчища''. Намери си треньор / психотерапевт/, който да ти каже какво да правиш. Според мен щом си доволен от предният психотерапевт, продължи работата си с него. Успех!

Билките мента-глог-валериана четох че помагат- Оптределено ще окажат благотворно повлияване.

Здравейте! Когато прочетох поста ви и започнах да мисля по него се затрудних. Липсва конкретният човек зад написаното. Описаните оплаквания са оплаквания поне на няколко милиона души и по тях има толкова много писано,че всеки който има компютър, ще намери стотици статии. По тази причина реших да не вземам отношение. Днес виждам, че и другите колеги са избрали вероятно по същата причина да не пишат и за да не се чудите защо няма отговор ви пояснявам - човека за зад оплакванията го няма. Не е възможно без да знаем нищо за вас, да ви дадем конкретна препоръка.