д-р Тодор Първанов

Искам да повторя молбата си, когато задавате въпрос да бъдете максимално подробни. Иначе отговорът ни не може да бъде точен. За мен е губене на време да гадая какво как е, а и липсата на информация крие риск да ви дам подвеждащ съвет. Пример, за да ме разберете- ,,Преди време четох доста тук и от вас разбрах за различните методи за справяне с проблема. Не мога да кажа, че правя всичко на 100 % , за да се оправя, но се опитвам.,, В моята глава аз веднага си създавам картината как вие спортувате, вярно не 3 пъти седмично, но поне 2 пъти, как медитирате, но не всеки ден, а през ден и правите още много други неща, но да кажем на 80%. И изведнъж вие пишете ,, Сега не правя почти нищо, може би се опитвам да забравя, че имам проблем ,,,доколкото разбирам това е за последните 6 месеца. Не ви критикувам. Иска ми се само, прочитайки го следващите, които ще пишат, да се съобразят и бъдат по-подробни. Сега, когато имам доста ясна картина на проблема, мисля че шансът да овладееш ситуацията и то трайно, е много голям. Ще ти дам конкретни насоки, които ще те поведат по този път./Искам да отбележа, че насоките на Орлин са тип ,,по принцип,, защото информацията, която беше дала е много малко-едно момиче има ПР от 4 години и пие анафранил.След последният ти пост и той може да ме допълни с още нещо конкретно/. Малко пояснения- ,,Значи преди 4 години завърших висшето си обарзование и бях много изтощена от учене, борене с изпити, особено баща ми оказваше голям натиск през тези 4 години като не приемаше да имам невзет изпит и тнт. Исках да си почина, да започна някаква работа. Но той настояваше да запиша магистратура. Аз също исках, но не в този момент. Все пак записах и започнах да си търся работа и едновремено ходех на лекции събота и неделя. Тогава изпитвах физически симтоми от около 1 година -треперене,болки в гърдите, замаяност. От тези думи вече ми е ясно-че си била под значителен стрес поне една година.Нарочно подчертах думата натиск от поста ти, в превод думата стрес означава –напрежение, натиск. Ханс Селие, който разработва модела на стреса, взема думата от строителството, като тя се е употребявала за напрежението, което възниква в желязото на мостовете под влияние на усукване и натиск. Кардиоложката, при която си ходила е знаела, че това ти състояние е само един изразен хроничен стресов синдром. Можела е да избере и най-подробно ти го поясни, като обясни физиологията на всеки един симптом, който си усещала.Например, защо при стрес мускулите треперят, защо ги има болките в гърдите и т.н..Трябвало е да го направи толкова подробно и разбираемо,че в теб да не остане никаква неяснота относно причините за оплакванията ти.Следващото, което е трябвало да направи е, да ти даде прости и ясни съвети как да минимизираш стреса си. Те не биха били по различни от това което ще прочетеш от мен. Защо не го е направила? Най-вероятно защото си е мислила, че няма да се съобразиш със съветите и, а това прави обяснението безсмислено. По тази причина те е пратила при психиатъра. ,,Накрая кардиоложката ме прати на психиатър. Той ми изписа Серопрам.,, Колегата просто е подходил …схематично. Явно и той те е подценил мислейки, че не би се навила да го послушаш и намалиш стреса си. ,,Може би след 3 дни след като започнах да го взимам, получих първата паник атака. Бях на лекции и се случи там - изпотяване, изтръпване на крайниците, потъване, схващане на челюстта и почти бях в несвяст. ,, Всъщност това, което ти описваш като паник атака или нервна криза, се дължи на рязкото и внезапно изръсване на голямо количество адреналин в тялото ти. Само че рязкото изръсване на голямо количество адреналин има и друго име - остра стресова реакция.Тоест, същият този адреналин, който до сега се е отделял в едни завишени, но сравнително равномерни количества, сега изведнъж го прави бързо и силно. Напълно обичайно е, човек който е в хроничен стрес,може от най-малкото да направи и остра стресова криза. ,,Прибрах се в родния си град при родителите си и 1 месец не излизах, само ходих на психиатър. Той ми постави диагноза ПР и продължих със Серопрама,,. Сега вече може би разбираш, че това, което психиатъра е нарекъл паническо разстройство, е твоят страх от острите стресови реакции. А тях ги имаш, защото си била в хроничен стрес повече от година и най-малкото нещо може да ги провокира. Нищо повече. Дал ти е антидепресант, предполагам и трнквилизатор /ривотрила/. Антидепресанта има за цел да ти повиши серотонина. Но предполагам си чела, че стреса и острият и хроничният, са израз на действието на два други хормона-адреналин и кортизол. Ако кардиоложката и психиатъра са отделили от времето си, са можели да обяснят всичките ти оплаквания с тях.Така че ти си започнала да пиеш нещо, което не ти е било нужно.Но…то действа, защото ефекта на плацебото при употребата на антидепресанти достига до 90 %.Нещо повече, много е възможно първата ти криза да е провокирана точно от него, защото серотонина ти е бил нормален, антидепресанта го повишава и той става повече от нужното.Повечето хора си мислят –много серотонин , много щастие.Това не е така, много серотонин значи ,,серотониново отравяне,, придружено с неприятни усещания. Възможно е точно едно такова, ново и непознато усещане да те е уплашило и довело до пуска на адреналина в залата./последното е разбира се само хипотеза/ Ривотрила обаче има пряко действие за намаляване на ефекта на адреналина в тялото. В зависимост от дозата и приложението, транквилизаторите могат да копират кризата буквално за секунди.Проблема в използването на тази група лекарства обаче е, че те създават зависимост. От една страна за да може това успокоение да го има организма, изисква все по-голяма доза , от друга, когато човека реши да го спре, настъпват неприятни усещания - абстиненция. За това редовният им прием, според препоръките, не бива да бъде повече от 3 месеца. ,, След около месец бях по-добре. Баща ми не разбираше състоянието ми и мнг се карахме и след един скандал ми каза да си ходя. Аз си дойдох в Пловдив - тук живея сега, взех пари на заем и започнах да си търся работа. Намерих си бързо, като постоянно получавах леки паник атаки. Тогава ме беше страх да не умра, да не полудея, да не ме помислят за луда. Започнаха момети на подобрение и влошаване, в зависимост от това как ми минаваше денят и какви емоции изживявах. ,, Или казано по друг начин –в зависимост от стреса през деня. Мисля, вече започваш да се убеждаваш, как зад всичко е стояло и още стои едно най-обикновено стресово състояние. ,,Работата ми не беше много подходяща, защото имаше много стрес.,, Вместо да те насочат към намаляване на стреса се минава на друг медикамент, което е безсмислено, но……така е станало. ,,Мисля, че тогава минах на Сертран. По-късно започнах да ходя на психотерапевт, който беше и психиатър, и той ми изписа Анафранил, за да съм се оправила съвсем, защото аз си имах тези леки симтоми всеки ден-треперене, замайване.Самият психиатър нямаше никакви познания за различните методи за справяне с ПР. Само ми повтаряше, че съм добре, че се справям сама в чужд град, че имам хубава работа. И оттогава съм на Анафранил.,, Както се казва-от трън та на глог. ,,Преди 3 години баща ми почина внезапно и година след това не можах да се съвзема. Много страдах и най-вече за това, че последните години не се разбирахме много. През следващата една година не бях на себе си, но нямах влошаване на състоянието, просто изпитвах ужасна мъка и загуба.,, Точно така, при депресия отделянето на адреналина се потиска. Може би, тогава е било оправдано употребата на антидепресанта. ,,Посетих и една психоложка, но не останах доволна, и продължих сама.,, Доколкото разбирам и тя не ти е пояснила какво става в тялото ти. ,,Имаме доста бурна връзка и не мога да кажа, че всичко е както трябва, но се обичаме и правим планове за семейство и дете. Аз съм много емоционална, чувствителна и много се анализирам, както и него също и така често си създавам въображаеми проблеми, което той не винаги разбира.,, Когато написах, че не си променила мисленето си визирам подчертаното. Искам да разбереш-стреса /адреналина/ се пуска под влияние на нашата преценка за дадено събитие. За мен емоционална и чувствителна означава стресонеустойчива. Понеже в психологията в последните години се налага термина „емоционална интелигентност“ –способността да владеем и контролираме чувствата си и според мен трябва да поработиш в тази насока.Най-малкото, защото за успеха на един човек, участието на емоционалната интелигентност е 80%, а дяла на логическата интелигентност е само 20%. Когато чу за това, една клиентка ме попита, наистина ли я смятам за ниско интелигентна. Имайки предвид, че тя не искаше да поеме отговорност за своите чувства и казах , че наистина така мисля. Когато дойде следващият път, ми каза, че си е тръгнала много обидена от кабинета ми. И понеже е умна и знае няколко езика, е седнала пред компютъра за да се убеди, че говоря глупости.След като ми каза това, бръкна в чантата си и извади от нея това си ,,убеждение,, -една много хубава книга за това как да повишим сами емоционалната си и интелигентност./не беше на български, за това не мога да я препоръчам/ Уплаших се сега след 2рата голяма паник атака, която беше преди около 4 месеца. И двете са били след употреба на алкохол. Иначе не получавам такива атаки. Ще спреш да употребяваш алкохол. Има и друга възможност, но за нея трябва специфична психотерапевтична интервенция и време, така че няма смисъл да я коментирам. Само при мисълта за тях, за това колко беше гадно, просто не искам никога повече да го преживявам. Мисълта, че трябва пак да изпитам такива симтоми ме ужасява. Ок, няма да ги изпитваш. Разбира се, ако стане земетресение или пожар, или нещо много страшно , адреналина ти може да се вдигне, но ще само, когато има значителен повод. Това е общо взето. Надявам се да съм била достатъчно подробна, за да можете да ми отговорите. Да, така написани нещата са много по-ясни. Какво обаче трябва да направиш. Първото е, да провериш това, което ти казвам истина ли е. За целта написваш на един лист всичките симптоми на това, което ти наричаш паник атака. Наблягам на това ,,ти,, защото адреналина в зависимост от телосложението някои други фактори дава различни усещания. Например, колкото по-слаб е човек, толкова по изразено е стягането в стомаха, ако човека е много пълен, то може изобщо да не се усети. След като ги напишеш седни пред компютъра и напиши в Гугъла ,,адреналин,, Намери няколко материала и прочети какви странични действия дава в организма. Когато откриеш някое от тях в листа, го задраскай. Прочети поне 4-5 материала. След това напиши думата кортизол. Виж няколко материала за неговото действие. Ако откриеш някое в листа си, пак го драскай. След това напиши думата стрес и чети до тогава, докато не привършиш с всичките си оплаквания. Ако след няколко часа има оплакване, което да не е задраскано, пиши в сайта за да ти го поясня. Това е първото от което се започва. Направи го. И ако си мислиш, че много опростявам нещата погледни тази тема- http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=11516 Както виждаш жената е ходила при психиатър и двама психотерапевти. Има си и диагноза-генерализирано тревожно разстройство с агорафобия и наистина ходеше с придружител. След края на първата ни среща, която продължи 4 часа, тя ходеше спокойно сама и се возеше в автобус и то в чужда за нея град. Много скоро терапията ни завърши. Когато я попитах какво е различното което съм направил в сравнение с другите двама колеги, което е довело до успеха ни, тя без да се замисли каза ,,Вие веднага заменихте думите тревожно разстройство и агорафобия с думата стрес.,, След като изпълниш задачата пиши.

Имайте вяра в него, работете усърдно и нещата ще станат.

Още в началото на миналия век, психологията открива, че във всеки един човек съществува стремеж за завършеност и цялостност, който се отнася за всички събития в неговия живот. Твърди се, че всяко незавършено събитие или връзка, оставя последици в нашата психика, точно поради този стремеж да мислим за него и да искаме да го завършим. Има цяло направление в психологията – гещалт - психология, в чиято основа е този процес- на завършеност. Затова това, което вие описвате, че ви създава комлплекси, е нещо често срещано. Какво бихте могла да направите? Казано по простому - да изберете и затворите старата страница. Как да стане практически това? Трудно е да се каже, но може би ако се опитате да дадете правото на другия на избор да избере сам дали да контактува с вас или не, ще сте на правия път. Искам да подчертая, че подобен проблем възниква при всяка една незавършена връзка. Например внезапна смърт, изневяра, последвана от раздяла, прекъсване на нещо важно като следване, работа, изобщо всяко събитие в живота, което ние не сме избрали да приключим по собствена воля. Ще ви дам аналогичен пример. При мен идва млад мъж, който от 5 години страда и се връща непрекъснато в едно събитие. Една сутрин, по време на закуска, двамата с баща си се скарват, нагрубяват и всеки отива на работа, обиден на другия. Същия ден става катастрофа и бащата умира. Мисълта, че те са се разделили скарани и не са могли да оправят отношенията си, го измъчва години наред и дава негативно отражение/ пиянство/ върху поведението му.. Препоръката ми е ако не можете да се справите сама, да се обърнете към специалист, който да ви подпомогне да постигне тази интегрираност и цялостност на съответното събитие или взаимоотношение, за да не дава то повече негативно отражение в живота ви.

Ще започна с края, не си готова за спирането на лекарството. После ще се обоснова, защото ми се губи цялостната картина. Ако искаш по-точен отговор, ще трябва да си доста по подробна. Например как започна всичко? Когато си в криза, те е страх,че ще умреш, че ще полудееш, ще ти се смеят хората или от нещо друго? Ако е само след употреба на алкохол е едно, ако е без него е друго. Защо си сменяла антидепресантите? Понеже ПР е диагноза, която се използва за всичко, аз бих искал да съм сигурен,че не се касае например за хипохондрия или соц. фобия. Много важна е и социалната обстановка, пишеш,че искаш да имаш деца, но имали мъж до теб? Така че за сега от написаното мога само да кажа, че нямаш промяната и вярата, които биха помогнали след спирането на антидепресанта кризите да не се върнат.

Бог неминуемо е с теб. Рядко коментирам медикаментозната терапия, но и аз не мисля, че имаш нужда от антидепресант. Много важно- ако крайната ти цел е да бъдеш свободна от натрапливостите и медикаментите, то спирането на медикаментите трябва да е преди края на психотерапията. Подчертавам го, защото почти винаги се прави обратното, първо се приключва с психотерапията , а след това се спират хапчетата и всичко се връща отново. В този смисъл известна синхронизация между този, който изписва хапчетата и този, който прави психотерапията трябва да има.

Орлине, няма нужда от никакви схеми. Може да го спре веднага. Въпроса е, че ако започне да се самонаблюдава и си мисли как може да се появат симптоми на отнемане .....ще се появят. Ти си говорил с човека, който 17 -18 години беше на транксен. Към него наистина има и физическа и психическа зависимост, спря го веднага след като се видяхме. И нямаше симптоми на отнемане или каквито и да е оплаквания. А тук говорим за антидепресант. ПП-предаването, в което и доц.Харланов го подчерта е ,, Здравословно,, върви по Скат

,, Не мога да кажа, че правя всичко на 100 % , за да се оправя, но се опитвам. ,, Какво точно правите? Много важно е, това което правите, да е променило мисленето ви. Всичко зависи от това, защото мислите генерират адреналина който прави кризата. Няма никакъв проблем веднага да спрете анафранила, зависимостта към него е само психическа- и преди седмица републиканският специалист по психиатрия го подчерта в едно здравно предаване по телевизията. Ако обаче мисленето не е променено страхът ще се върне.Може дори веднага. Така,че психиатрите не лъжат, без да се промени мисленето лекарствата се пият цял живот.

Здравей, Ще отбележа, че консултирането във форума е нещо много трудно. Когато обмислям отговора си, знам, че го чете както този, който е задал въпроса, така и хора със сходни проблеми, които биха се възползвали от съветите, без да питат допълнително. За това в отговорите винаги съм предпочитал варианта как да се постъпи „по принцип”, а не „ти направи точно това”. Конкретните препоръки винаги крият риск от неточности и грешки.Ето тези дни момиче с натрапливости от 5 години попита какво да прави. Понеже не мисля, че може сама да се справи отговорът ми е тип „по принцип”, препоръчах и психотерапия и спорт. Макар и кратък, за мен този отговор е важен, защото всеки, който има подобни проблеми, вече знае какво да направи, а не да си губи времето и сам да се опитва да се справи. Понякога поставения проблем позволява да се навлезе в посоката на индивидуален отговор.Само,че колкото по индивидуално съобразен е един отговор, толкова по-малко съотносим към друга подобна ситуация става В този смисъл отговора на въпроса ти би бил толкова индивидуален, че не би свършил работа на други хора с подобен проблем. От тази гледна точка пред мен стоеше въпроса заслужава ли си да ти отговарям, при положение, че вече съм направил своя анализ и съм ти написал извода си? Въпреки това преди седмица се опитах да изложа разсъжденията си на лист. Днес вече знам, че това е непосилна като обем задача. За да мога в разбираема форма да изложа разсъжденията си и обоснова изводите си, трябва в много голяма степен да те запозная с принципите на възпитанието и семейната терапия. След това трябва да направя анализ на поведението на баща ти и твоето, непременно да включа и майка ти и да отбележа промените, които ти направи последните 12 месеца както и защо като продължиш да ги правиш, неминуемо дразненето от храненето на баща ти ще изчезне. Почвайки да описвам всичко това, аз разбрах, че като обем е непосилно за времето, което мога да отделя, още повече си давах сметка, че отговорът ми ще предизвика нови въпроси. Така че с няколко изречения ще набележа посоката на разсъжденията ми. Както си забелязал, отговаряйки ти, аз не казвам, че имаш фобия, натрапливост или каквото и да е заболяване. Използвам думата проблем. Да, определено вашето семейство има проблем – ти се дразниш извънредно силно от начина, по който се храни баща ти. От това страда цялото семейство. Така че това е общ проблем. Нещо повече – за да се формира той, също е било необходимо участието на всички вас. Ако се опиташ като страничен наблюдател да прочетеш отново описанието на проблема, което си направил, ще видиш, че в него много ясно е описано как три деца, две от които са големи, се отнасят едно спрямо друго и за да бъдем по-точни, как тези деца воюват за надмощие. Видимо е как по-големите деца, използвайки факта, че са по-големи, казват на по-малкото:” ти си малък, ти си слаб, ние сме силните и ще правим каквото искаме, защото сме големи и силни” Това е посланието, което си получавал от забраната да се гледат любовни сцени по телевизията, целувките между двамата и това баща ти да не се съобрази с теб относно начина си на хранене.Предполагам, че е имало още такива безсмислени ограничения и изисквания, за които би се сетил, ако се замислиш. От моя гледна точка войната на трите деца още не е приключила.Ние все още не знаем кой е победителя в нея.Ти или той/те? А може би няма победител и всички сте загубили? Не знам отговорите на тези въпроси, пък и не ме интересуват много, защото знам, че когато изградиш собствен вътрешен авторитет, ще приемеш баща си изцяло такъв, какъвто е включително и силно мляскащ. Кога ще стане това? Не знам, но може да приемеш факта,че се храниш спокойно с баща си за сигурен знак, че си го постигнал или поне си много близко до целта.Самият аз съм любопитен, дали приемането ще стане постепенно или изведнъж. Предполагам ще пишеш.

Здравей! Съжалявам, може би ще те разочаровам, но не мисля,че може сама да се справиш напълно с проблема.Прочети темите за натрапливостите назад във форума и ще добиеш ясна представа за възможностите за повлияването им. Съвета ми е- сподели с родителите си, отделете средства и реши проблема. ПП задължително започни да спортуваш още от утре.Това ще намали натрапливостите с 20 -25 процента.

Здравей! В предният си пост поясних, че според мен за да може да се очаква ефект от повлияване на състоянието ви, трябва време. Не мога да кажа колко, но година или дори две ми звучи като разумен срок. Препоръчах ви да потърсите специалист в една от трите специалности-психология, психиатрия или психотерапия. Вие сте избрали специалист по китайска медицина. Не го познавам. От това което дава Гугъла за него ми прилича на сериозен човек и няма причина да не му се доверите. Щом се ангажира да ви помогне, значи е преценил състоянието ви и възможностите на китайстака медицина, нещо в което аз не се съмнявам. Предвид прогнозата ми за срока на терапията и разстоянието, на което се намираме, би било авантюра от моя страна да поема психотерапията ви. ПП пак ще повторя – от много години имате този проблем, което го прави сложен и труден за решаване и нищо повече от това не мога да кажа.Само едно е сигурно, че е решим.

Не си писала,че си психолог и понеже тук се поставят за разглеждане лични проблеми и аз помислих, че питаш във връзка с такъв /може би е подходящо темата да се премести в Психология и психотерапия/.

Ти мислиш,че всичко е на психологична основа.Орлин ти казва,че е така и проблема ти се дължи на повишената ти тревожност.Ти се съгласяваш и изведнъж решаваш,че ще мислиш да ходиш на невролог.Погледни внимателно какво пише Късметче, тя не казва,че момчето е излекувано от невролога, а само,че ще ходят при него.И изведнъж ти променяш мнението си, забравяйки ,че само преди час си се съгласил с Орлин. Това наистина е поведение характерно за тревожните хора, непрекъснато се водят от чужди мнения, дори когато не са съгласни с тях. За това ще ти поясня по друг начин, това което ти е казал Орлин- Тревожност означава повече адреналин.Адреналина малко или повече повишава кръвното налягане в бъбречните артерии.Бъбрека ти е един филтър, когато кръвта влиза с по -високо налягане по-голяма част от нея се филтрира и отделя като урина.Така,че ти наистина отделяш повече урина.Само че същият този адреналин свива и пикочният мехур.Мехура ти става по-малък и наистина трябва да се празни по-често.Като прибавим и това,че адреналина разширява сфинктера /отвора/ на пикочният ти мехур, ще разбереш защо имаш позиви за уриниране много по-често от обикновено.Това е, нищо сложно - повишена тревожност/адреналин/>повишено отделяне на урина>често уриниране>притеснение от честото уриниране>още повече тревожност/адреналин/>още по силна диуреза ->още по-често уриниране и както Орлин ти писа, получава се един условен рефлекс. Така,че слушай Орлин.

Личният лекар няма направление за психолог или психотерапевт. Направленията са само за медицински специалисти, а психолога не е такъв. Няма и направление за психотерапевт, защото такава професия в България няма. В повечето центрове за психично здраве има психолог.Един от начините да стигнеш до него е просто да отидеш и го потърсиш.Човека ще прецени подходящ ли си за психологична работа и може ли по някакъв начин да ти помогне.Най-вероятно обаче, той ще поиска първо да се консултираш с психиатър, за което ще ти трябва наистина направление. Към Орлин-в Америка няма безплатна психотерапия.Там се работи със здравни застраховки и само най-богатите си купуват и тази услуга.Така,че за обикновеният американец психотерапията е платена.Точно за това и там тя е най-ефективна, когато клиента плаща той иска резултат.Погледни темата за Зенда, тя живее най-вероятно в бяла държава, приятеля и ходи на терапия най-вероятно безплатно-за това и вече две години няма резултат.Така,че аз съм твърдо за американския вариант в заплащането на психотерапията.

Права си, сложно и объркано е и нищо не разбрах.Може би е по- подходящо просто да разкажеш за проблема и какво точно искаш, като избягваш психологични термини.Те са си за специалистите./ освен ако не си психолог/

Първо искам да отбележа, че бихме се радвали ако всеки така подробно и ясно излага проблема, за който търси решение.Това ни дава възможност да добием много по-ясна картина за състоянието и дадем по- точна препоръка. Второ-понеже Студента споменава, че с моя помощ е решил проблема си със соц.фобия, възникна въпроса защо тогава не сме решили и този въпрос.За това, ще поясня с две думи как проведохме терапията. В средата на март миналата година той ми писа, че са му предложили работа по специалността, но не може да я започне защото не може да влезе и стои в офиса без да му става лошо. Пишеше и, че ако я приеме има две седмици до започването, тоест до две седмици той трябваше да се е справил с проблема си до степен да може да работи. Като с е има предвид, че самото започване на нова работа е стресогенно и ще усили симптомите му, срока изглеждаше на пръв поглед нереалистичен. Аз обаче бях чел някой от постовете му и знаех две важни за него неща - той беше изключително мотивиран да се справи и имаше здрав разум. Някъде се коментираше, че аз подбирам клиентите си. Разбира се, че ги подбирам. Без човека срещу мен да бъде високо мотивиран и със здрав разум каква психотерапия ще правя? Имаше и още две благоприятни обстоятелства, той беше така сравнително от скоро - от година или малко повече, второто е,че не беше пил лекарства и нямаше изградена психическа зависимост към тях.Така че преценявайки тези обстоятелства и най-вече воден от искреното си желание да му помогна, му писах, че можем да го направим като имам само едно условие - наистина силно да иска тази работа. Аз работя с поставяне на задачи и от тяхното изпълнение щях да разбера нивото му на мотивация и ако не ми харесваше, щях да прекратя терапията си. Помолих го и да не споменава никъде, че аз съм помогнал , като му поясних доводите си за това. След неговите положителни отговори започнахме терапия. Нарочно избрах да бъде в писмена форма./ще отворя скоби, понеже съм срещал мнения на български психолози,че психотерапията е само ,,лице в лице,, ще отбележа,че по определение психотерапията е вид комуникация между клиент и психотерапевт при която /комуникация/ последният използва специфични техники за постигане на предварително заявената цел.няма ограничение как ще бъде осъществена тази комуникация, в кабинета, по телефона, по Скайпа, с писма и т.н./.Ще отбележа само, че терапията беше съобразена изцяло с личността и проблема на Студента. Тя бе толкова специфична, че дори той да иска да помогне на някого, използвайки кореспонденцията ни, това няма как да стане. Стратегията ми беше възможно най-проста и логична. Трябваше да го науча да бъде смел. Много от хората не се замислят какво означава смелостта. Тя е действие въпреки страха т.е. победа над него. Но за да говорим за смелост, се нуждаем от страха. Той имаше страха, аз го научих да мисли и се държи като смел човек. Не помня колко писма съм му писал, но не са повече от десетина. Терапията ни беше ориентирана към преодоляването на социалната фобия и справянето с новата работа, времето бе невероятно малко, за това използвах метод, ориентиран изцяло към решаването на проблема и постигането на целта, без да ме интересува миналото. Много хора мислят, че за целта на терапията трябва едва ли не да кажат на терапевта и майчиното си мляко, аз искам да ги успокоя-единственото, което знаех за Студента бе професията на единия му родител и какво учи, това бе свързано с работата му. По тази причина не съм знаел за проблема с мляскането на баща му.Но и да съм знаел, нямаше да му кажа нещо по различно от това, което ще му напиша тук. Разбира се зачудих се защо е писал във форума, а не на пощата ми. Единствено ми обяснение е, че се притеснява, че ми отнема от времето. Това обаче не е така, защото препоръката ми е да не предприема нищо. Ако той бе принуден да живее под един покрив с баща си и трябваше да се изнесе на квартира поради проблема, без съмнение бих му предложил психотерапия. Има сравнително бързи методи, които позволяват той да бъде решен успешно. Сега обаче това не е належащо.Нещо повече, аз съм абсолютно сигурен, че в резултат на проведената терапия този проблем ще се реши с течение на времето. Хората си представят терапията като нещо статично. Свършва, проблема е решен и край. Не е така. Процесите, започнати по време на терапията, търпят развитие и най-често един решен проблем с помощта на терапевт, води до решаването на още няколко други проблема. Логиката в случая с бащата е точно такава. Накрая ще отбележа,че това което направихме чрез психотерапия нямаше как да стане във форума.Неговите възможности са ограничени и като комуникация и като място за прилагане на съответните техники.

Здравей! Виждам ,че си започнала терапия.От тук нататък трябва време. Аз ще си позволя да коментирам едно изречение, не само за теб, но и за други в подобно положение- ,,Писах ви защото, минах през доста некомпетентни лекари и терапевти, лекуваха ме с лекарства за шизофрения, от които направо припадах, после ми прилагаха силва метод, разбира се без никакъв ефект.,, Много хора с тревожност се безспокоят, че на упътването на лекарството пише, че се употребява за лечение на шизофрения.Така започват да си мислят или че самите те са болни от тази болест, или че лекарят е некомпетентен и направо ги трови, давайки им, както вие казвате, лекарства за шизофрения. Това мнение е грешно. То само стресира допълнително човека. Във фармакологията няма такава група лекарства-за лечение на шизофрения. Обикновено тя се лекува с лекарства от групата на антипсихотиците, но с тях се лекува и БАР и много други състояния.Като едно от тези други състояние е тревожността във всичките и форми, включително натрапливости. Разликата е в дозата- както се казва,,Дозата прави лекарството,, От тази гледна точка един антипсихотик в транквилизираша /успокояваща/ доза понякога е за предпочитане пред ривотрила, защото не създава зависимост. Пишете, че са ви прилагали Силва метод. Силва метод е нещо, което човек се обучава сам да прави, никой не му го прилага. При системно прилагане резултатите са измерими с най-добрите методи за релаксиране.Аз самият съм обучил много хора да го правят и резултатите при редовна практика са отлични. И така, УСПЕХ!

Здравейте! Казусът, който сте поставила, е много сложен и по никакъв начин не може да се очаква с писмени препоръки да се разреши. Има два основни фактора, които правят проблема много трудно решим. Единият е, че е продължил много години. Вие не пишете на каква възраст сте в момента, но понеже споменавате,че имате две деца предполагам ,че сте поне на 25г. Това прави 15 години. Твърде много време за да може да се очаква някакъв бърз и лесен резултат. За това време натрапливостта / опредено за мен това е натрапливост/, се е превърнала в навик, който много трудно може да разгради. Но не в това е основният проблем. Проблемът е че те са възникнали в много ранна възраст. Едно е, натрапливостта да се е появила на 30 години и човека в момента да е на 45 г., съвсем друго е тя да е възникнала на 10 годишна възраст. Причината е във важните и почти необратими процеси, които протичат в детският мозък, процеси, които формират характера на човека и неговата индивидуалност. Вие казвате, че сте били на 10 години, когато се е появила въпросната натрапливост. Тя обаче е генерирана от повишена тревожност, тревожност, в която вие сте била месеци или дори години преди да се стигне до момента, който вие описвате. Така че нещата са започнали в много неблагоприятно за вас време. За да разберете важността на това, което става тогава, ще използвам цитат от книга на американски психолози. ,,В миналото заключенията относно дейността на мозъка се правеха като се анализираше поведението на пациента. Днес но­вите технологии като томография на позитронната емисия (PET) и магнетично резонантно изображение (MRI) дават възможност на учените да наблюдават работа работата на мозъка. Въоръжени с тези и други възможности, бяха направени огромни крачки напред. При раждането мозъкът на детето съдържа 100 милиарда неврона - повече невроклетки, отколкото са звездите в Млечния път. През живота на детето тези клетки растат и периодично уми­рат, но техният брой остава почти един и същ. Умът на де­тето живее между тези клетки - във връзките между клетките, в синапсисите. През първите 15 години от човешкия живот действието се развива именно в прорезите на тези синаптични връзки. От деня на раждането ума на детето започва да се раз­раства - агресивно, стремително. Започвайки от центъра на мозъка, всеки неврон изпраща хиляди сигнали. Те се опитват да говорят помежду си, да комуникират, да установят връзка. Представете си, че всеки човек днес се опитва да установи кон­такт едновременно с 150 000 други хора и ще получите предста­ва за невероятния размер, комплексност и жизненост на младия ум.Докато детето навърши 3 години, броят на успешно устано­вените връзки става колосален - до 15 хиляди синаптични връзки за всеки един от стоте хиляди неврона.Но това е прекалено много. Детето е претоварено от обема на информацията в главата му. То има нужда да осмисли всичко. Да намери свой смисъл. Ето защо през следващите 10 години от развитието му мозъкът на детето става по фин и фокусира свои­те мрежи от връзки. По-силните синаптични връзки стават още по-силни, а слабите се разпадат. Д-р Хари Чугани, професор по неврология в Медицинския факултет на Държавния университет в Уейн, оприличава този процес на пътна мрежа: "Пътищата с най- натоварено движение се разширяват. Онези, които се използват по-рядко, се занемаряват."Учените все още спорят за причините, поради които някои психични магистрали се използват по-редовно от други. Някои твърдят, че генетичното наследство на детето го предразполага към определени психични пътища. Други твърдят, че възпитание­то определя кои пътища ще оцелеят и кои ще умрат.Тези твърдения не са взаимно изключващи се. Когато детето навърши 10 години, то има наполовина по-малко синаптични връзки, отколкото когато е било на 3 години. То има няколко прекрасни пътища без трафик, с четири платна, където връзките са спокойни и здрави. То също така има и някои пусти пътища, по които не преминава никакъв сигнал. Например,ако пътят за състрадателност е широк, с четири платна, де­тето ще усеща всяка чужда емоция като своя собствена. И обрат­ното, ако пътят на състрадателността е пуст, то детето ще е сля­по за емоциите на другите и винаги ще казва неподходящи неща, в неподходящ момент и на неподходящ човек - не от злонамере­ност, а просто защото няма да е способно да улови честотата на емоционалните сигнали, които се изпращат. Ако детето има ши­рок път за конфронтация, то ще бъде онзи щастлив човек, чийто мозък ще му подава една след друга подходящите думи по време на разгорещен дебат. Ако пътищата му на конфронтация са пус­ти, този човек винаги ще има проблеми да се изразява точно в най-критичните моменти. Тези психични пътища са филтъра на човека. Те продуцират повтарящи се модели на поведение, които го правят уникален. Те му казват на кои стимули да реагира и кои да игнорира. Те опре­делят в кои области ще успее този човек и в кои няма да има ус­пех. Те създават ентусиазма на личността и нейната незаинтере­сованост. Прокарването на тези пътища всъщност представлява фор­мирането на характера. Невролозите са на мнение, че след като юношата премине средата на тинейджърските години, вече съще­ствува предел, до който характерът му може да бъде преформи- ран. Но това не означава, че детето не може да се променя. Както ще видим по-нататък, то може да усвои нови умения и знания. То може да променя своята ценностна система, може да развие мно­го силно чувство за самосъзнание и голям капацитет на само­контрол. А ако пътят за конфронтация на едно дете е абсолютно пуст, с помощта на тренировки, упражнения и подкрепа то ве­роятно ще успее да прокара мъничка нишка, така че поне да е в състояние да оцелява в критичните моменти. Но това не означа­ва, че тези тренировки и упражнения ще превърнат пустите пъти­ща в четирилентови магистрали. Неврологията потвърждава - филтърът на една личност и повтарящите се моде­ли на поведение, които той създава, са трайни. По един много специален начин всяка отделна личност е перманентно и прекрасно уникална.“ Казано накратко, физиологичната основа на вашето тревожно мислене, което генерира натрапливостите поради ранната възраст в която е формирана е трайна и се дължи на разрастването и спояването на невроните окончания/дендрити/, процес който е необратим.По тази причина вие ще бъдете тревожна. Тази тревожност периодично ще се обостря, страховете и натрапливостите ще се усилват. После при благоприятна среда ще утихват малко и така до края на живота ви. Питате какво да правите. Имате няколко варианта. Първият е лекарствата. Те могат да намалят тревожността въздействайки върху предаването на информацията в самите синапси и в периферията.Така човек може наистина да постигне относително спокойствие и качествен живот. Проблема при този начин е ясен - магистралите си стоят и лекарствата могат да се спрат само за малко, отделно са техните странични действия, които скъсяват живота на човека. Другият начин е психотерапията. Сама разбирате, че и тя не може да разгради невронните връзки. Така че това не е нейната цел. Целта и е да изгради нови широки невронни пътища, пътища на смелостта и спокойствието. Процеса е много труден, бавен и изисква огромна мотивация и работа от човека. Отделно е и неравномерен, все пак старите връзки не само си стоят , но и в началото са много по-удобни за протичането на биотоковете. Така че особено в началото на терапията на метър напредък имаме километър връщане. Понеже проблема е започнал в детска възраст ние трябва да променим буквално характера на човек, нещо което и днес много специалисти считат за невъзможно. Разбира се, при провеждането на психотерапията за временно овладяване на екстремна тревожност и натрапливости може да се използват и лекарства. Казвате, че въпреки, че сте ходила на психотерапия страховете си остават. Предполагам причината е в срока. За да се извърши това което ви казвам се извиква много време. Колко е и аз не знам, но ще кажа, че и в момента работя с жена от този форум, която също от детска възраст е с натрапливости. Работим почти година, имаме опреден напредък, но дали тази или следващата година ще се поздравим с успех и аз не знам. Разбира се вие може да изберете и продължите по досегашният начин. Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н.. Оставянето на нещата така е една бомба със закъснител, която след няколко години неминуемо ще избухне и тогава нещата ще станат много по-лоши. Става дума за децата. Вероятността едното от тях да развие симптоми, подобни на вашите според наблюденията ми е почти стопроцентова, като това не изключва и другото да стане с много тревожен характер. И това не е защото вие сте лоша майка или нещо друго, просто децата са една копирна машина и инстинктивно копират родителите си. Ако изберете този вариант, съвета ми е да търсите специалист от вашият град.Това ще ви спести доста транспортни разходи. Според мен той може да е психолог, психотерапевт или психиатър.Това не е толкова важно колкото да е готов на такъв дългосрочен ангажимент, да е човек който има здрав разум и достатъчно социален опит, от който вие да можете да черпите. Едно от нещата по които ще го разпознаете е, че първоначално няма да го харесате, все пак той ще е много различен от вас и начина ви на мислене, но ако си търсите терапевт, който да ви хареса, едва ли ще постигнете успех.

Ще допълня само, че Орлин се обучава в тази школа.

Предполагам живеете в чужбина. У нас има хубав опит при лечението на такива състояние с невролептици. Може би, трябва да се насочите към психиатър, който би предписал такова лечение.

,,Любовното поведение при другите хора (пък и при животните) изглежда е нещо инстинктивно, по един или друг начин е нещо, което просто правят по усет без да го мислят, така им идва отвътре. На мен отвътре ми идва стрес,, Възпитание.Всяко отношение се възпитава.Ти просто си възпитан/ обучен/ да се притесняваш.Примерът на родителите ти е насадил този стрес в общуването ти с жените. Това обаче в момента няма значение, ти си възрастен и имаш желание и избор да се промениш.Направи го.Препоръчах ти да прочетеш различните предложения в сайта.Предполагам не си го направил, иначе щеше да имаш конкретни въпроси.Прочети ги, все пак е уважение към труда ни.

,,каза така е, така е права си ама немога да спра и изтича да играе пак.,, Това признание е хубаво и трябва да се опиташ да го използваш. Отговорът ти трябва да бъде в смисъл, да ти не може да спреш сам, но искаш ли да спреш. Най-вероятно ще ти каже че иска и тогава ти трябва да настояваш той да започне терапия при специалист. Въпреки настойчивостта ти, той може да откаже, тогава ти ще трябва да го ,,принудиш,, да го направи. Трябва ясно да разбереш, човек не се променя без принуда, може да обещава и приказва каквото си иска, може дори да ходи на терапия - виж темата тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10361, но трябва да има страдание, което да го принуди да избере и се промени. Ако той не избере променяната, съвета ми е да се обърнеш ти самата към терапевт и заедно изберете стратегия какво да направите, за да подпомогнете неговият избор. Тук ще си позволя да разкажа един случй на Милтън Ериксон. Към него се обърнала съпругата на един алкохолик. Въпреки обещанията и провежданата терапия, човекът продължавал редовно да пие. Ериксон, след като се запознал подробно със ситуацията, инструктирал подробно жената какво да направи. Няколко дни по късно, когато нейният съпруг се прибрал от работа леко подпийнал, бил втрещен - на вратата му имало некролог с неговата снимка, в коридора на апартамента му имало ковчег и свещи, които били запалени. Цялото му семейство, както и няколко близки приятели, били около ковчега и се вайкали така, както се прави на погребение.Човекът се опитал да разбере какво става, но хората продължавали да го оплакват без да му обръщат внимание. Едва след време съпругата му казала, че тъй като алкохола вече му е увредил черният дроб и него неминуемо го очаква смъртта и всички много ще страдат за него, тя е решила да се подготви за това страшно събитие. От този ден мъжът спрял алкохола.

Това, което описваш спада към социалните фобии.По темата има доста писано тук.Прочети го и ако имаш въпроси питай.

Здравей! Сред специалистите по човешко поведение има две крайни мнения. Едното е, че всичко в нашият живот е субективно като събитията и хората са неутрални и ние сме тези, които им придаваме смисъла, който те имат за нас. Другото мнение е, че всичко е социално обусловено и както казва К.Маркс - битието определя съзнанието. Според първото твърдение, вашите родители са такива каквито са и това, че те ви дразнят и депресират зависи изцяло от вашата представа и предразсъдъци. Те биха ви предложили да се промените и променяйки мисленето си вие можете да промените начина, по който възприемате родителите си и дори да ги заобичате. Според второто твърдение, ако вие промените социалната среда - изнесете се от къщи и не се виждате с тях, те няма да ви влияят негативно и вие ще живеете спокойно без депресия. Въпреки, че изглеждат противоположни и сякаш си противоречат, и в двете твърдения има истина и нищо не бива да се разглежда само от едната гледна точка - субективна или социална. Затова всеки психотерапевт разглежда всеки случай и в двата аспекта. Така той прави плана за психотерапията и аспектите на интервенция-социална, индивидуална или и двете. Аз бих ти препоръчал първо да напуснеш родителите си. Това би довело до по-бърз ефект отколкото психотерапията. За адаптирането към новият начин на живот са нужни поне 4-6 месеца. Ако след това имаш още емоционални проблеми, вече трябва да се обърнеш към психотерапевт.

,,,Питането ми към вас е - ако се махна от тези манипулативни хора (явно им е природна дарба) ще ми минат ли и оплакванията. ,,, Най-вероятно.

Предполагам се досещате за отговора - обърнете се към психотерапевт.