д-р Тодор Първанов

Малко уточнение-БАР е заболяване което протича с редуване през определен период на депресивни и маниакални състояния. Между пристъпите човека е напълно здрав.В написаното не казвате, той да е в мания или депресия, така,че той си е здрав и БАР не може да играе роля за състоянието ви.

Здравей! Разумно е да не се разстройваш преди ин витрото.Всяка промяна, стрес и негативна емоция може да възпрепятства успеха му. Това го казвам като психотерапевт, работил в ин витро клиника и запознат с проблема - стрес и забременяване. Много от моите клиентки изкараха бременността си с домашния си любимец. Аз има куче, дъщеря ми също. Изобщо не ние минавало през главата да се лишаваме от кучетата си при евентуална бременност. Има австралийско проучване, което показва, че наличието на домашен любимец, независимо какъв е той, повишава шанса за успех на ин витро процедурата. Ако майка ти има още доводи, ми пиши на лични, ще ти дам линк, в който моя клиентка описва хубавата си бременност - до нея през цялото време беше кучето и. ПП. Въпрос на хигиена и грижа е. Котката трябва да е ваксинирана и обезпаразитявана редовно.

Съжалявам, в момента съм зает.Най-късно до два -три дни ще ти поясна, за какво става дума. и какво би могла да направиш за да облекчиш положението.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12878 Доста от въпросите ти ще намерят отговор, когато прочетеш горната тема.Ако останат въпроси, питай.

Здравей Ани, Искам само да те окуража. Нека започнем с това, че трябва да разбереш и приемеш, че си съвършено здрава и всичко в твоя мозък и тяло е напълно здраво. Второто, на което трябва да повярваш е, че всеки един, който има ПР и иска да се справи със страха си, се справя напълно и безвъзвратно. Третото е нещо, което сама си схванала. Няма как да победиш страха и се справиш с паниката без да се конфронтираш здраво, бих казал, "по мъжки" с него. Страхът има едно свойство. То е, че когато ние го избягваме или направо бягаме от него, той се разширява, става огромен, изпълва ни целите и тотално ограничава свободата ни. Ако ние добием смелост и тръгнем срещу него, той намалява и както се казва се "скрива в миша дупка" Въпросът е в това, какво ще избереш ти самата? Да бъдеш мишката, която се крие от страха или да бъдеш котката, която го преследва. С една дума СМЕЛОСТ. Това е разковничето. И запомни! Няма човек, който истински да иска да се справи със страха и да не го е направил, защото в гените на всеки един от нас, хората, е закодирано да бъдем смели. Успех!

Здравейте! За съжаление от описанието не може конкретно да се каже за какво се касае.Много рядко има сериозно психично заболяване, при което човек да не знае кой ден е или кой час е и да забравя.Най- вероятно е някаква криза, провокирана от нещо което не иска да ви каже.Във всеки случай ако продължава още няколко дни, консултирайте се с психиатър.

Ако е искал да каже,че те са навик, то напълно съм съгласен с него. Аз обаче не знам някой сериозно да твърди,че причината за тях е в миналото.Най-вероятно грешно си разбрал прочетеното, често се получават такива неща когато неспециалист чете специализирана литература.Затова и непрекъснато повтарям в този форум, да се спре четенето в нета по психологични теми.

Ako не се лъжа, цитата е от книгата му ,, За смелостта,,. ,,трябва да сме ориентирани към решения, а не да задълбаваме в проблема. ,, Не го казвам аз, това е основен постулат на съвременната наука.

,,Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска всичко да бъде обяснено. Той не може да навлезе в нищо, преди то да му бъде обяснено. Когато му се обясни, той се чувства на позната територия, познава географията, вече може да се движи с карта, ръководство и програма. Той никога не е готов да навлезе в непозната, неизследвана територия, без карта, без ръководство. Но животът е такъв и никаква карта не е възможна, защото животът непрестанно се променя. Той е сега във всеки един момент. Той е огромен динамизъм, абсолютно движение. Само промяната е постоянна, само промяната никога не се променя.“ Един известен психотерапевт казва, че мозъка е една машина за обяснения, защото всеки човек се стреми да си дава обяснения за всяко едно събитие в живота му. Това го прави сигурен. И колкото по тревожен е, толкова повече обяснения търси и така се успокоява. Така обясненията започват да играят една огромна роля в живота ни, давайки ни спокойствието, от което се нуждаем. Дали обаче обясненията за нещата, ставащи в природата или живота ни, са истински? Разбира че не. Това, което ние знаем за природата, в частност медицината и психологията, е само частица и то много малка частица от цялото. По тази причина и картината, която си съставяме като обяснение може да бъде само част от истината. До колко е вярна тя, никой не знае. Във всеки случай всички знаят за парадокса с двата часовника, единият, който е спрял на 6 часа и този, който винаги изостава с 5 минути. Отговора кой показва по –вярно времето е, че първият е по точен, защото поне два пъти в денонощието е напълно верен. Докато другият, уж е по близо, но никога не е напълно точен. Детерминизма в науката - тоест, че от събитие А непременно произхожда събитие Б, отдавна е изоставен. Такива случаи наистина са много малко. От много десетилетия в науката и в частност в психологията, се прилага системният подход - тоест признава се, че за получаването на Б са нужни много фактори, а не само А. За да ме разбереш давам следният пример: ние казваме, че вируса на ХИВ предизвиква спин. Това твърдение не отговаря напълно на истината. Повечето от жените, заразени с вируса не развиват заболяването. Тоест ние имаме фактор или група от фактори, които определят кой от носителите ще се разболее и кой не. И ако открием тези фактори и се научим да ги използваме, може да направим така, че никой от носителите на вируса да не развият спин. Абсолютно същото е с туберкулозата, рака и почти всички заболявания. Няма един единствен фактор който да ги обуславя. Подобно е и положението в психологията. Десет, до двадесет процента от жените, които раждат, имат следродилна депресия. Но може ли да се каже, че раждането само по себе си води до депресия? Не може, защото 80 % от жените след раждане не изпадат в нея. Скоро имах случай на момче, развило диабет след като приятелката му го е изоставила. Може ли да се каже, че раздялата с приятелките предизвиква диабет? Ако това беше така, почти всеки мъж би бил диабетик. Явно е, че при следродилната депресия и диабета има други фактори, които обуслaвят развитието или не на заболяването. Сблъсквайки се с нуждата да избяга от детерминизма и го замени със системното мислене-тоест всички ние сме в една система и всяко събитие е мултифакторно, науката отдавна се е отказала от задаването на въпроса ,,защо,,, заменяйки го с въпроса ,,как,,., Въпросът „как?“ игнорира причината. Както разбираш в сложни ситуации тя е трудно откриваема и се съсредоточава в решаването на проблема. Едва след като се реши проблема, може да се изследва как той е възникнал и какво да се направи за да не се повтори. Още един пример за яснота- Ако влезеш в апартамента си и видиш, че той гори, ти няма да се спреш и питаш защо е възникнал пожара/ предполагам/, ами ще започнеш да го гасиш. Едва след като го угасиш ще изследваш как е станало всичко и ще откриеш, например, че съседа от горния етаж си е хвърлил неугасената цигара през терасата.Това обаче не е причината за пожара, защото ако не беше вятъра, който е духал, тя не би попаднала на нея, а на земята. Но и вятъра не е основният виновник, защото ако майка ти не беше оставила онези вестници на терасата, фаса просто да си е угаснал. Обаче и майка ти не може да се нарече виновна, защото ако ти не беше оставил шишето с разредителя до тях, те просто биха изгорели и огъня не би се разгорял. Но и ти не може да се наречеш причина, защото баща ти е можел да купи не пластмасово шише, а метално и разредителя не би се запалил. И така нещата могат да се продължат до безкрай, като нито едно от тях не би довело до пожара, ако не бяха на лице другите. Така че ако искаш наистина да те боли главата и да не се чувстваш добре, продължавай да се питаш защо се чувстваш така. А ако искаш да не се чувстваш така, просто си задай въпроса-Какво да направя за да се чувствам добре? Когато си отговориш, започни да го правиш и скоро всичко ще бъде зад гърба ти. Тогава сам ще разбереш, че няма защо да си задаваш въпроса ,,защо се чувствах така?“Ти имаш вече решението.

Citat ,,,Страхувам се, че нещата, в които съм вярвала може да се окаже, че не са истина,,, Без да знаем кои са тези неща, как да ти помогнем.Напиши ги подробно.

,,,Възможно ли е паническото разстройство да е причина за ритъмните нарушения на сърцето и може ли да ни насочите към добър психотерапевт в Пловдив, ,,, Определено са от адреналина който се е отделя по време на кризата. Преди години в Пловдив работеше доц.Бранков.За него бях чувал много добри отзиви.За съжаление разбрах,че е починал и не мога да ви препоръчам друго име.Той лекувал ли е синът ви?

Прав си, хубавите момичета наистина ще ти помогнат да се почувстваш добре.

Цитат ,,,сигурна съм, че истинския страх от смъртта единици са го преборили наистина......много ми е странно, когато започне да се "говори" така все едно с няколко книги или пък други методи може да се превъзмогне...... когато си близо до смъртта се чувстваш нищожен, като животно затворено в клетка, което се опитва да излезе от там по напълно не адекватни начини ... много животинско усещане предполагам..... как може човек да избяга от земната си природа....? когато те обхване целия хаос отвътре е трудно да намериш или започнеш трансформация, превъзпитание или нещо подобно..... някой е сложил тапата и всичко вътре се бълника ....не може да излезе, за да влезе ново и в същото време си в застой и всичко гние.....и си сам там,,, Не съм съгласен с горното обобщение.По-голямата част населението на земята, не се чувства така пред лицето на смъртта. Снощи получих това в пощата си, би било хубава всеки да го гледа. Или пък филма на Скорцезе -,, Джордж Харисън-Живот в материалния свят,,

Истината е,че от мухата правиш слон.Но и психоложката е трябвало да те успокои и обясни защо ти е задала тези въпроси. Няма да повтарям написаното от Станимир и Божидар, но то обяснява всичко и повече не мисля,че си заслужава да коментираш темата. Ако си и обиден, отиди и и го кажи.

Винаги препоръчам преди да се зададе въпрос, да се прегледат старите отговори на подобни въпроси. Почти не забравям във всеки пост посветен на тревожността да отбележа, че 40 минути спорт намаляват тревожността с 20 -25 процента. Предполагам и че от това, което съм писал, е ясно-аз не поемам клиент, който да не поеме ангажимент,че по време на срока на терапията ще спортува. Tова ускорява срока на терапията и му намалява разходите за нея.Как да не го поставя като условие?

Не мога да повярвам ,че след като си чел форума, вече не си на стадиона.

Здравейте! Пуснах мнението на Станимир, защото то е един от възможните варианти.Ако трябва да се спори би трябвало с мен.По тази причина ще кажа,че и двамата сте прави.Така че се съчетават и двата подхода- което може да се промени се променя, другото се приема.

Здравейте, Вариантите са няколко. 1. Да се върнете на антидепресанта, който сте пила преди и сте била добре. Колегата не се е изразил точно. Към тях няма привикване, така че правилото е, когато един антидепресант е помагал, да се започне отново с него. Според мен това е най-удачния за вас и за момента вариант. Едва след като се успокоите, потърсете помощ, за да можете следващия път успешно да го спрете. Както сама се убедихте, без психотерапия симптомите се връщат обратно. Форума е пълен с такива случаи. 2. Да започнете психотерапия при опитен терапевт, която да бъде подкрепена само с транквилизатор или невролеприк в транквилизираща доза, но не и антидепресант. При този случай медикаментите да се използват за много кратко време, няколко седмици, след което лекарствата да се спрат и се продължи само психотерапия. 3. Да приемете, че ще пиете цял живот лекарство, да се примирите с това, като лекарството е помогналия ви антидепресант. Късничко е, затова съм толкова кратък, но ако имате други въпроси или нещо неясно-питайте. ИМАМ ЕДИН АПЕЛ: ПРИ НЕВРОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА КАТО ПАНИЧЕСКО ИЛИ ТРЕВОЖНО РАЗСТРОЙСТВО, НАТРАПЛИВОСТИ И ФОБИИ ТРЪГНЕТЕ ПО ПЪТЯ НА ПСИХОТЕРПИЯТА. ТАКА ПРОБЛЕМЪТ ЩЕ БЪДЕ РЕШЕН МНОГО ПО-БЪРЗО И ТРАЙНО И ОРГАНИЗМЪТ НЯМА ДА СЕ ТРОВИ НЕНУЖНО ГОДИНИ НАРЕД!

Обичайте се и живейте спокойно.Не четете повече за шизофренията и не се плашете.Риска за съпруга ви и децата ви е пренебрежително малък и не заслужава да се обсъжда.И ако мислите, че само ви успокоявам по назад във форума има две подобни питания и на тях така съм отговорил по същият начин.

http://www.eurolab.ua/diseases/861/ Проверете в търсачката думата циклотимия. Има ли съвпадения в това което виждате или не и ако има разлики дайте ги.

Здравей, Въпреки че обикновено се стремя да съм подробен и ясен, понякога се случва пациента и мен да ме разбере погрешно. Четейки поста ти виждам и че и ти грешно си разбрала колегите. Да, досега си обяснявах или ми беше обяснено, че състоянието ми се дължи на липсата на серотонин в мозъка, чиято липса се дължи на дългия период под стрес. Серотонинът "се биел" с адреналина и така нямало проблем - затова ми бяха изписани и антидепресантите, да ми набавят серотонин. Следователно без серотонин - адреналинът надделява и предизвиква кризите ми. Както сама се убеди, високия адреналин прави човека тревожен и напрегнат. Когато това състояние продължи достатъчно дълго време, при някои хора води до понижаване на серотонина, а това до депресия. Депресията е състояние, различно от тревожността. Като изключим ажитирната депресия, характерна за напредналата възраст и невротичната депресия, която е рядка, при депресията тревожността я няма. Защо? Защото ниския серотонин потиска отделянето на адреналина и цялата тази симптоматика, която ние с теб обсъждаме, изчезва. Разбира се, това е така, когато депресията е силно изразена. До достигането и се преминава през краткотраен преходен период, в който имаме и симптоми на тревожност и депресия.Виж, природата го е направила мъдро, от двете състояния , тревожност и депресия първото се преживява субективно като много по-тежко.За да спаси човека от това тежко състояние, серотонина пада и така човека изпада в депресия. В депресията всичките тези изтръпвания, сърцебиения , чревни разстройства и страхове ги няма.Теб вече вече не те е страх, че ще умреш, дори напротив, понеже си загубил всяка надежда и се самообвиняваш, искаш да се самоубиеш. И това, което ти пречи да го направиш е, че нямаш сили и енергия, разбирай адреналин да го направиш. Виждаш ли мъдростта- серотонина е нисък, мисленето е депресивно и ако той не потискаше отделянето на адреналин, човека с депресия би се самоубил. Само че той го е потиснал и риска е малък. За това и риска от самоубийства при депресията не е в периода когато тя е най-тежка, а в периода на излизането от нея, тогава с повишаването на серотонина се повишава и адреналина, който дава енергия суцидните мисли да се реализират. Сега конкретно за теб и твоите лекарства.Причините да ти изпишат адтидепресант, който да ти вдига адреналина са две.Първата вече ти е ясна, за нас психиатрите по-тежкото състояние е депресията.Защо? Защото риска един депресивно болен да се самоубие е от 2 до 15 процента.Вярно, риска един човек с тревожно разстройство да развие депресия е малък, но ако това стане и не дай си боже човека се самоубие контрата остава в психиатъра.Така, че лекаря просто си връзва гащите.Дал ти е антидепресанта и дори да стане най-лошото никой не може да го обвинява. Втората причина да ти изпишат антидепресант е представена много добре от д-р Атанас Гълъбов в книгата му ,,Световната конспирация на здравето,, .В нея има специална глава за антидепресантите.Самата книга може да се свали от spiralata.net. Не мога да кажа как щях да реагирам. И двамата психиатри, които посещавах по-често, ми обясниха процеса чисто химически, както описах по-горе. Аз от тях разбрах, че друг начин за справяне, освен с лекарства, няма. Вече стана доста компетентна в областта на тревожността и сама разбираш,че това което са ти предложили не може да се нарече трайно решение. Да, временен ефект ще има, но след спирането на хапчетата мисленето ти ще генерира нов стрес и всичко ще се върне. Алгоритъма на трайното лечение включва започването на психотерапия.Чрез нея се повлиява мисленето, то престава да генерира тревожност и проблема се решава трайно. Трайно , защото промененото мислене не се връща в старите коловози. Със започването на навременна терапия риска от изпадане в тежка депресия и суицид става пренебрежително малък.Но дори и да се стигне до изразена депресия и се налага включването на антидепресант, то психотерапевта особено ако е психиатър може да го назначи своевременно, а ако е психолог, да те насочи към психиатър за това. Един от тези лекари ми каза, че ако забременея, ще спра антидепресантите и ще мина на Ривотрил "само", защото той не пречи, което ме отврати и това беше последното ми посещение при него. За мен това е безумие, защото проучванията са бедни особено що се касае за влиянието на медикамента върху детето, юношата и възрастния, чиято майка е употребявала подобни медикаменти. Бензодиезепините, към чиято група е и ривотрила, създават зависимост и крият риск детето да се роди с абстинентни симптоми. Ето тук на популярен език е обяснена още една от опастностите на тази група лекарства върху човека. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1260282

Здравей! ,Винаги съм знаела, че той има основната вина, но сега сякаш остана само той и нищо друго.,, Думата „сякаш“ изразява предположение, а не сигурност. Ако имаш предположение, че може да е нещо друго, сподели го. Тук не бива да има съмнение и неяснота. Няма друг хормон или вещество в тялото ти, което да обуславя цялата тази картина, която ти описваш и от която те беше страх. Ако отидеш в аптеката и си купиш ампула адреналин, която струва малко повече от лев, в упътването като странични действия ще прочетеш следното- /цитата е с незначителни съкращения, които не касаят твоят въпрос и не искам да ги четеш, за да не се плашиш/ ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ Както всички лекарства, Адреналин може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги получава. Най-често нежеланите лекарствени реакции при приложение на Адреналин са свързани със сърдечно-съдовата система: тахикардия (учестяване на сърдечния ритъм), чувство за сърцебиене и повишаване на кръвното налягане. От страна на нервната система най-често се наблюдават главоболие, световъртеж и/или замайване, повишена възбудимост, чувство за страх, треперене на крайниците (тремор). Най-често наблюдаваното дихателно нарушение е чувството за задух (диспнея). От страна на стомашно-чревния тракт по-често могат да се наблюдават гадене и повръщане. Често изразени съдови нарушения са повишаване на кръвното налягане (хипертония) и чувство за изстиване на крайниците. От страна на целия организъм (общи) нарушения са краткотрайно побледняване, обща слабост. Могат да се наблюдават повишаване на нивата на кръвната захар (хипергликемия) и понижаване стойностите на калия в кръвта (хипокалиемия). По-рядко се наблюдават силно учестяване на камерните съкращения (фибрилации) и нарушения на сърдечния ритъм (аритмия), стягане и болки в гръдната област (стенокардия); разширяване на зениците (мидриаза); задръжка на урината и затруднено уриниране; Рядко се наблюдават хипертонични кризи с промени а кожата, лигавиците и бъбреците. Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна, или забележите други, неописани в тази листовка нежелани реакции, моля уведомете Вашия лекар. Предозиране Симптоми; най-често бледи лигавици и кожа, треперене на крайниците, учестена сърдечна дейност, световъртеж, сърдечни аритмии, преминаващи в камерни фибрилации, бързо повишаване на кръвното налягане, стигащо до хипертонична криза. Това е физиология. Дали адреналина ще дойде отвън или отвътре, механизма на действие е един и същ. Тъй като всъщност аз не съм в реална опасност, за да се активира механизма ми за бягство,какво причинява изливането на адреналин - само мислите ми и причинените от тях чувства ли са виновни за това? Механизмите за това са три. Първият и всъщност основен е съдържанието на мисловният процес. Както видя, дори и положителните мисли водят до неговото повишено отделяне. Вторият са екстремалните изисквания, поставени пред нашето тяло, въздействието на токсични вещества, преумората и различните заболявания и травми. За да ме разбереш ще кажа,че пълното име, което Селие дава на промените, които се извършват по време на стрес е „общ адаптационен синдром“ и той е неспецифична реакция на организма към всяка значителна промяна в хомеостазата, независимо дали тя се изисква от реално събитие, вътре в организма или извън него, или дали това събитие е само въображаемо или истинско. Третият механизъм е подчинен на амигдалата и теб не те интересува. При теб, сто процента участва мисленето и чисто физическата преумора. Колкото до алкохола, въпросът е дискутабилен. Сам по себе си той е много силна клетъчна отрова, която е в състояние да пусне реакцията на стрес при определена група хора. Просто на този етап няма да пиеш. И ако за всичко е виновен адреналинът, то тогава антидепресантът влияе ли му по някакъв начин? Разбира се, че му влияе. Както отбелязах, има изследвания, които мога да цитирам, в които се казва, че техният плацебо ефект при тревожност достига до 90 % .Това означава, че от 10 човека, които започват да ги пият, поне 8 ще се почувстват по-добре. Има и друго, помисли и отговори честно, ако кардиолога или психиатъра ти бяха обяснили всичко това, което аз ти поясних и ти бяха казали да промениш начина си на живот, да си даваш повече почивка и да започнеш психотерапия, би ли ги послушала? Аз се съмнявам, че би го направила.

,,,Истината ще ви направи свободни - всички вас петимата.,, Отговорността за отношенията в едно семейство се делят по равно между двамата съпрузи. Ако ти не поставиш въпроса за обсъждане с твоят съпруг, излиза че от една страна поемаш изцяло отговорност за тях , от друга не му даваш никакъв шанс той да поеме своя дял от тази отговорност. При това положение каквото и решение да вземеш, в теб ще остане съмнението в неговата правилност и то ще поражда тревожност и вина, която няма как да позволи ти да си напълно щастлива. Трябва да поставиш въпроса за обсъждане.

Подобна тема имаше преди 1-2 години. И аз бях против нея, защото ситуацията е преиграна. Ще дам само един пример. Когато се извърши извънредно тежко и жестоко убийство, се назначава съдебно психиатрична експертиза. Ще подчертая - не за всяко убийство се назначава такава, а само за тези, в които има съмнение в разсъдъка на извършителя. Аз съм участвал в 30 такива експертизи, свързани с убийства. Само 2 от тях бяха извършени от психично болни хора. Останалите 28 бяха извършени от хора, които можеха да ръководят постъпките си и разбират значението на това, което са направили. За епилепсията - голяма част от хората с епилепсия с течение на годините имат и психични проблеми, като личността и характера се променят. Това е свързано с нуждата от психиатрично лечение. В посочената статия са споменати особените състояния на съзнанието при епилепсия. Образно казано, човека е в състояние, подобно на делир. Тогава той няма гърчове и неврологична симптоматика, а е напълно откъснат от средата и това състояние може да продължи дни. В него той може да извърши престъпление и най-жестоките убийства, описани в нашата литература, са извършени в такова състояние, но това все пак е казуистика. А колкото до държавата – тя не полага достатъчно грижи за никоя група болни…за съжаление.

Здравей! Не мога да не изразя задоволството си от това, че си проявила сериозност и си послушала съвета ми. Уверен съм, че дискусията ни ще бъде полезна не само за теб. Много се надявам Вашето предположение да е вярно и всичко в моето състояние да се дължи на стрес. Грешно си ме разбрала, това не е предположение. Това е така. Паническото разстройство е медицински термин, създаден от нас лекарите, за да може ние да се разбираме по между си. Когато един лекар напише,че неговият пациент има паническо разстройство, това за неговият колега означава, че той е свършено здрав/възможно е да има подлежащо заболяване, което да дава подобни оплаквания, например на щитовидната жлеза, тогава обаче се говори за кризи при съответното заболяване, а не за ПР - при тази диагноза всичко в тялото и мозъка трябва да е здраво/, това означава и друго, че той се страхува от страха. който веднъж е получил и за който няма обяснение. Всъщност има обяснения – той си мисли, аз имам ужасната, загадъчната и нелечимата болест паническо разстройство. И така той се страхува от страха, но ти сама си на път да се убедиш, че механизма, който стои зад физиологичната реакция на страх е същият, който е при стреса. И ако вземем различните степени на страх - опасение, страх, паника и ужас ще видим, че физиологичният механизъм, който ги обуславя е само един- количеството и бързината, с която се отделя адреналина. При опасението той е малко и скоростта му на отделяне е бавна, докато при ужаса количеството му е екстремално-буквално целият адреналин на човека се отделя за 3-5 секунди. Това, което със сигурност мога да твърдя, е че наистина се чувствам по-зле, когато съм била емоционално или трудово натоварена, тогава повечето симтоми са налице. Изчетох за симптомите, които адреналинът, кортизолът и стресът причиняват и всички ги имам. Може би само без повишено кръвно налягане - при мен е обратното - пада ми рязко и може би затова и имам чувството, че ще припадна, или съм в полусвяст. Това за кръвното е много хубав въпрос. Дори аз, когато говоря за адреналина казвам, че той повишава кръвното налягане. Това обаче не винаги е така. При 5-10 % от хората ефекта му е обратен, парадоксален - той го понижава. Ти си от тях. Но много често се натъквах на статии за ПР, когато пишех тези думи в Гугъл и там покривах абсолютно всички симптоми, които в другите статии не бяха спонменати, а именно – Тук съм направил пропуск, забравил съм да ти забраня четенето на сайтове за ПР, грешката не е фатална, както ще видиш след малко, всичко ще си дойде на мястото. Както ти казах, всяко едно оплакване ще ти бъде обяснено, въпреки че, доколкото видях, повечето от тях в други мои постове са пояснени. Когато си чела за стреса ти си видяла, че стресовата реакция се нарича ,,реакция на борба или бягство,,. Това трябва да се разбира в буквалният смисъл, само за няколко секунди твоето тяло трябва да се превърне или в бойна машина, която да смаже врага, или в газела, която да избяга от лъва. Механизма на реакцията обаче показва, че в повечето случаи сме бягали. И така, за да може ти да се биеш или бягаш, ти трябва енергия. Това е целта на стресовата реакция, тя трябва да даде енергия на определени мускулни групи. Кои са тези мускулни групи? На краката. За това и отбелязах по- горе, че явно повече сме бягали. Как се пренася тази енергия? Отговора е ясен, с кръвта. За това по време на стрес става едно преразпределение на кръвта в тялото с цел да осигури максимален кръвоток на съответните мускулни групи, предимно на долните крайници. Като освен глюкоза разбира се пренася и кислород. изтръпване на крайниците, - предимно изтръпват горните крайници, те могат дори да се сковат напълно - причината е проста, когато ще бягаш на тях кръв не им трябва, кръвта трябва на другите мускули които осигуряват бягството. Така че адреналинът свива мускулите на ръцете. сковаване на челюстта,- Същата причина и механизъм. Виж, природата е много разумна и всичко е логично подредено.Ти представяш ли си картината, лъва те гони, ти бягаш със всичка сила, за да си спасиш кожата и в едната си ръка държиш питка, в другата салам, от които периодически хапваш? позив за дефекация – Това даже помня къде съм го писал, тогава казах само една от причините. Тя е много интересна, нормалната чревна микрофлора има рецептори, чувствителни на адреналина. Когато той се свърже с рецепторите, микробите започват интензивно да се размножават, те втечняват чревното съдържимо и ето ти диарията. Втората причина, че той свива самите черва, разхлабва сфинктерите им и човека получава позив за дефекация, дори понякога в червата да няма нищо. Третото нещо, което подпомага позива за дефекация е това, че при стрес цялата мускулатура на стомаха се свива. Когато тя се свие, увеличава налягането в стомаха и червата и тяхното съдържимо тръгва да излиза –от червата надолу, от стомаха нагоре, за това и повръщаш -или повръщане, Обясних го вече. Имал съм пациенти с по 15 повръщания, главно сутрин, когато адреналина е повече. чувството, че не мога да контролирам тялото си. То си е така, адреналина те е сковал и наистина някои мускулни групи като ръцете, врата, дъвкателната мускулатура или диафрагмата се контролират трудно. а друг път цяла нощ изпитвах леки атаки – потъвах,- при теб потъването е специално от ниското кръвно, при другите има друго обяснение, но пак е от стреса. Вече разбра, че силата на усещаният зависят от количеството на адреналина, тази нощ той се е отделял в по-малко количество и постепенно. изтръпване и тнт - и между тях ходех до тоалетна и след това ми олекваше. Това също ми е необяснимо, с това, което прочето Вече отговорих- изхвърля се храната, соковете, защото са притиснати от свитите стени на стомаха. Неслучайно древната източна медицина казва , че коремът е „вторият мозък” Това, което при мен не съвпада с ПР (поне така мисля) е, че при мен е имало 1 единствена паник атака, която е дошла така от нищото - говоря за тежки кризи. Имала съм такива 4-5 и едната е първата, тази именно дойде от нищото, другите 2 както писах - след употреба на алкохол, а останалите в много емоционално състояние - караница с приятеля ми или нещо подобно. През останалото време си имам симтоми на страса - сърцебиене, треперене, замаяност, гадене. От тях вече не ме е страх. Забелязала съм обаче, че получавам същите симптоми и при положителни емоции - когато се смея много, при секс. Точно така е. Адреналинът се отделя и при радостни и щастливи моменти. Това, което наричаме прилив на енергия и ентусиазъм, ни се дава пак от него. Някои от хората, с които съм работил, са получили първата си криза при закупуването на новото си жилище, при женитбата си и дори по време на самата сватба. Понякога по време на секс изпитвам и удоволствие и тези симптоми. Симптомите са едни и същи, въпроса е тълкуването. Когато не е по време на секс, веднага ще си кажеш ,,Олеле какво става,, и ще усилиш адреналина, а с това и симптомите. При секса я няма неизвестността и той не се увеличава. Осъзнавам, че не мисля правилно и в повечето време съм по-негативно настроена, в сравнение с преди съм по-добре, но имам още много да работя. По-точно е дори да кажа тревожна, а не негативна. Защото съм много весел човек, с чувство за хумор, общителен, но в мен винаги има тревога за бъдещето, за близките ми, за любовния ми живот. Мисля какво би станало, ако.....и си създавам сама негативни емоции. Това е пасаж, който ще обсъждаме по-късно. Сега искам да прочетеш още един път написаното от мен и да помислиш има ли още нещо, което да не ти е ясно. Без всичко да ти е ясно, ние не може да продължим нататък. И не се притеснявай да питаш, в твой интерес е. Пък и в мой, защото в един наш учебник пише: „Ако един психиатър не може да представи така просто и ясно тезата си, че всеки един да я разбере, най-вероятно и той самия не я разбира”.