д-р Тодор Първанов

Здравей! По темата Орлин има доста консултации.Влез назад във форума и ги потърси.Това, че ти предпочиташ аматьорски клипове е незначителен нюанс, който няма съществено значение. Разбира се, колегите могат да прибавят нещо ново, но проблема е наистина достатъчно добре разгледан до тук.

Здравейте! Разбирам ви напълно ви съчувствам. И аз като баща, ако някое от децата ми има проблем, бих се заангажирал да търся специалисти и начини за решение.Да, наистина имам голям опит в работата точно с тази диагноза, но както неведнъж съм подчертавал в този форум, понеже колеги я поставят за много други разстройства, то държа да добия лично представа за какво точно се касае и дали става въпрос за ПР или някаква друга диагноза. Това може да стане единствено ако вашия син влезе във връзка с мен. Най-удобно е това да стане на лични, а не във форума. Нека много подробно опише какви конкретни оплаквания има, какво е лечението му до тук – и медикаментозното и психотерапията му. За мен три години срок за лечение на ПР е много дълъг период и наистина имам съмнение, че диагнозата може и да е друга. Хубав ден!

Здравей, Образно казано в нашия мозък има „емоционални чекмеджета“т.е. всяко събитие свързано с определени чувства, се запаметява в дадено чекмедже. Така че ние имаме чекмеджета с надписи „радост“ „скръб“ „страх“ „гняв“ „вина“ и т.н. Някои от тях са напълно затворени, други са малко открехнати, а трети – напълно отворени. Това зависи от преобладаващите преживявания, които имаме в дадения период от живота. Земетресенията са отворили при много хора почти напълно чекмеджето с надпис „страх и ужас“ и е нормално тези емоции да преобладават в момента. Не е възможно да бъде различно - земетресението е нещо рядко и непознато за нас. Всичко все пак опира до опита, който имаме. Познавам двама българи, живеещи в Япония. За тях земетресенията са нещо обичайно. Какво трябва да се направи? В момента трябва да се говори, да се говори и споделя за преживения страх и наличните опасения. След време, когато даден страх не се потвърждава, тези чекмеджета започват сами да се затварят и така ще се реши проблема с неприятните емоции. Това е естествен процес и става от само себе си. Ще има и хора, по принцип по-тревожни, при които част от информацията свързана със земетресението, запаметена в амигдалата, ще продължава да пуска реакциите на страх при събития, които макар и бегло, наподобяват преживяното по време на земетресение – например подобен шум на чутия тогава, клатенето на кола при пътуване, звукът на бягащи хора и т.н. Така че времето ще реши проблема със стреса и преживения страх. Тези хора, при които симптомите на стрес останат продължителен период от време, ще трябва да се обърнат към специалист. Ще отбележа, че при извънредно силни стресогенни събития в първите дни се прилага групова психологична работа, например психологичен дебрифинг. Той е сравнително евтин, но много мощен начин за премахване на негативните емоции свързани с преживяното. Но подчертавам, това са методи за силно травматогенни събития, с реални жертви и тежки загуби. Като пример бих дал катастрофата на автомагистрала Тракия или пожарът във вагона при Червен бряг. С участниците в тези събития задължително е трябвало да се работи психологически. Ако това не е направено се опасявам, че за някои от тях са останали трайни последици. В дадения случай мисля, че трябва да се разчита на времето, статистиката и науката, която казва, че пластовете се наместват и ново земетресение с подобна сила в този район не може да се очаква в близките няколко стотин години. Вчера директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география Николай Милошев беше категоричен, че пернишкото огнище практически е изчерпано от енергийна гледна точка. За децата - децата копират емоциите на родителите си. Когато родителите се успокоят, те също ще го направят.

Преди време коментирах с мой познат една серия от филм даван по tv седем.Там се демонстрираше метод на лекар, който също свързваше хора с душите на техни починали близки.След тези срещи те се чувстваха много по- добре.Това което видях, беше най-обикновена хипноза.Не казвам ,че в случая тя е неуместна или вредна.Напротив, щом тази хипнотична среша върши работа и човека се успокоява, в нея няма нищо лошо и приложението и е уместно. Орлин го е замотал много сложно, ще го кажа с две думи-при използването на EMDR човека е в транс.А в това състояние всичко е възможно, дори да се срещнеш с починалите си близки.За това и метода е много ефективен при постравматичен стрес и други състояния свързани със страх и паника.

Благодрая за бързите отговори!Според вас Д.р. Първанов, какво е това което ми се случва и защо ми се случва!? Най-обикновен стрес в едно уплашено момиче. Мслите ли че антидепресантите ще помогнат и неможе ли без тях!? Стреса се генерира от нашето мислене, по-точно от преценката за даденото събитие. Няма как антидепресантите да променят мисленето ти. Какво мислите за билколечението примерно с билковите хапчета на Д.р Тошков? Те ще успокоят временно нервната система, но проблема с мисленето си остава, нали не мислите цял живот да пиете билки. Жълтият кантарион?! не Невроаксин?! Лекарството което ми изписа Докторът при които ходих се казва Есопрекс 10мг.Имате ли наблюдение как действа и да ли се проявяват често тези ужасяващи странични ефекти!Това чувство което имам че не съм аз деперсонализация ли е ?! Това усещане се предизвиква от адренаналина който леко свива кръвоносните съдове на мозъка, така се нарушава снабдяването с кислорид-неприятно е, но нищо повече.Стотици българи ходят по планините и го търсят като се друсат с гъби. Страх ме е да не се разболея от шизофрения il moje bi да съм болна вече?! Пълни глупости. Искам пак да си живея нормално жизненоста и доброто настроение ги няма! Е, няма как да ги има когато си мислиш, че може да си луда. Искам си себе си отново! Такава какво си била отново при следваш стрес ще се паникьосаш, трябва да се промени част от мисленето ти.По тази причина ти препоръчах работа със специалист.Не написах психотерапевт, а нарочно използвах думата специалист, защото се касае за най-обикновен стрес и работата с който и да е психолог би ви помогнала.

Всъщност имаш едно по-тревожно и хипохондрично мислене. Въпроса лежи изцяло в полето на психологията и не мисля, че психиатър и лекарства могат трайно да ти помогнат. Удачно е да се видиш с психолог поработите малко за формирането на едно по-спокойно отношение за живота. За работа-аз съм привърженик на пословицата ,,Залудо работи, залудо не седи".Труда играе огромна роля за нашето психично здраве. Успех!

Здравейте! При това описание на проблема, най-правилното решение е, да се обърнете към специалист.Дори, сега да се справите сама, нещо в което се съмнявам, при следващи стресове нещата ще се повтарят.Така,че не си губете времето, намерете човек с кого да работите и промените тревожното си мислене. Успех!

Основата на дома, в който съм израснала не е била любовта. Това значи ли, че не бих могла никога да се науча да обичам? Разбира се можете, но това което не е усвоено в детската възраст после се учи много бавно.Изисква се учител и постоянство. Защото за мен любовта е всичко. Единствената реалност е любовта. И значи ли, че не съм добър човек? Това значи само едно-вие сте един нещастен човек.Нищо повече. Просто моята грешка е, че се опитвах сама да се справя, давейки се в тъмницата... В живота няма грешки, има само резултати които ако не ни харесват може да променим. И забравих! Но искам да си спомня, искам да се прибера у дома на светло. Искам да обичам, но съм забравила как. Съмнявам се, че сте забравила.Според мен просто не сте научена.Е, човек може да се научи на всичко, стига да иска, разбира се. Как да я приема? Не можете да я приемате, без самата да обичате.В противен случай ще бъдете нещо като черна дупка която само ще поглъща без да дава.Това във човешките взаимоотношения е невъзможно. Нищо не показва степента на нашата зрялост така добре,както способността ни да обичаме. Може би трябва сама да си отговоря...незнам Не можете сама да се научите.Това е все едно да искате да учите чужд език без никакви материали за него. И за да давам любов и да правя другите щастливи не би ли трябвало първо да я открия в себе си, да преливам, за да мога естествено да давам? Процесите са взаимно свързани.Във всеки човек има вроден един стремеж да изпитва радост когато прави нещо добро за другите, дори и без отплата.Социума е потиснал в много хора този инстинкт, но при желание и търпение той може да се развие и стане основа на това, което наричаме любов към себе си. А какво значи почвата да е гостоприемна? Опитвам се да си отговоря... Не, намерих от кой пост е въпроса. Постоянно бягам от себе си. Защо? Защото не знаеш коя си.Ти си си сбор от мненията, които хората имат за теб, за това и бягаш от тях. Като чувствам гняв правя всичко възможно да се разсея и да не мисля за него и след което се получава тази неудовлетвореност. Гневът е естествено следствие на страха.Просто си много, много страхлива. Когато започнеш да ставаш смела той ще намалява все повече. Как да обичам себе си, когато чувствам отрицателни емоции? Ще преодолееш страха и всичко ще си дойде на мястото. Чувствам се виновна, че ги имам. И как да бъда толерантна когато има неща, които ме дразнят. Когато станеш уверена и смела, малко неща ще могат да те разстроят. Например да ме лъжат. Ако проявиш достатъчно наблюдателност, ще видиш,че не хората ни лъжат, най-често се лъжем сами, като това са лъжите с най-жестоки последствия за нас и живота ни.

Още малко по темата. Преди около година говорих с жена от форума.От година беше без работа и се беше отчаяла,че някога ще работи отново.Попитах я, много ли иска работа.Отговор ми, че е въпрос на живот и смърт, имайки предвид,че има две деца които следват и всички разчитат само на заплатата на съпруга и.Казах и че щом толкова силно иска работа няма как да я получи.Жената учудено ме попита, защо мисля така.Знаех, е е чела същите книги които и аз, но не беше изпуснала на една подробност-когато много силно искаш нещо, ти излъчваш неговата липса. А, Вселената ти връща това което си излъчил, в случа липсата на работа.Жената се съгласи с мен и ме попита какво все пак да прави.Казах и просто да си пожелае работа и нещата ще станат. Тя каза,че ще го направи и приключихме разговора. Същият следобед и се обадили за да и предложат работа по специалността, която тя прие и малко по-късно започна работа.. Предполагам, че на някой историята ще му прозвучи като приказка, но всичките ми клиенти знаят ,че аз съм пълен с такива истории, те самите ми ги споделят. И още няколко реда от по-умен от мен човек- ,,,Очакваното никога не идва; желанието никога не е удовлетворено. Колкото повече го желаеш, толкова повече го губиш. Няма значение какво е измерението: законът остава същия. Колкото повече се стремиш към нещо, толкова повече го изпускаш. Това е дълбоката диалектика на същест­вуването. Ако някой търси любов, няма да получи любов, защото самото търсене го прави непривлекателен, грозен. Самият факт на търсенето се превръща в бариера. Никой не може да те обича, ако търсиш любов. Никой не може да те обича! Можеш да бъдеш обичан, само когато няма да търсене. Самият факт на „не търсенето" те прави красив, прави те релаксиран. Това е същото, както когато свиеш ръката си в юмрук и изгонваш въздуха, който се намираше в отворената ти ръка. В отворената ръка всичкият въздух е налице, но в момента, в който свиеш ръката си в юмрук, самото свиване изгонва въз­духа. Можеш да си мислиш, че когато си свил юмрук, ще притежаваш въздуха, но в момента, в който се опиташ да го притежаваш, го губиш. При отворената ръка всичкият въздух е налице и ти си господарят. При свитата в юмрук ръка, си губещият: загубил си всичко; нямаш никакъв въздух в ръката си. И колкото повече е свита в юмрук ръката, толкова по-малка е възможността там да има въздух. Но това е начинът, по който работи умът, това е абсурдността на ума. Ако усе­щаш, че въздухът го няма, даже свиваш още повече юмрука. Логиката казва: „Свий го по-добре; изгубил си всичкия въз­дух. Изпуснал си го, защото не си свил достатъчно добре юмрука. Не си свил юмрука както трябва; някъде си допуснал грешка. Не си свил правилно юмрука. Затова въздухът е из­чезнал. Затова го свий по-добре, свий го по-добре. Но става точно това –ти губиш.,,,

,,Човек има нужда от любов, аз такава от никого не получавам. ,, Изберете да обичате и да правите другите щастливи и животът ви ще се промени, защото ще откриете щастието и любовта. Първата крачка към вътрешния покой е решението да даваме любов, не да я получаваме. Д-р Бърни Сийгъл онко- хирург един от основоположниците на психотерапията при онкологично болните

До колко месеца трябва да чакаме, за да те включим в групата на Хаката? Или пък изключим от нея.

Тук сме свикнали да ни благодарят за полезни съвети и планове.Уви, много рядко някой се мотивира да ги осъществи.Наистина, много рядко.Поста ти ми напомни за едно друго момче, то иска консултация тук http://www.beinsadou...wtopic=10514 и още на няколко места. Мислиш ли, че наистина е направил нещо от това което сме го посъветвали? Не го познавам, но съм сигурен,че и днес положението му е много близко до момента в който постави питанията си. Истински ще се радвам, ако след няколко месеца пишеш за успехите, които си простинал, но позволи ми за сега, да съм много скептичен по този въпрос.Трябва да минат още поне 10 -15 години за да добиеш енергията за промяна.Сега ти е рано. ...Един император се разболял. Свитата се ужа­сила, свитата се оживила. Неразположението го при­ковало на легло. Лечителите взели да го церят. Ден след ден се опитвали да му помогнат, но състояние­то му не се подобрявало! Минавали дни, минавали месеци, минавали го­дини, а той лежал парализиран и не мърдал. Толко­ва държави бил покорил, такива народи бил поста­вил на колене! Владеел половината свят, ала бил без­силен пред болестта. Неочаквано се разярил в своята безпомощност и наредил: - Да се отсекат главите на всички лечители, които не можаха да ме изправят на крака, и да се наредят по градската стена. Минало време. Крепостните стени побелели от спечените черепи на мъдри лечители. Тогава импе­раторът повикал великия си везир: - Везирю! Къде са лечителите ти? - О, повелителю мой! Няма повече! Нали на­редихте да им отсечем главите? - Нито един ли не остана? -Тъй вярно, господарю! В цялата ни страна ня­ма нито един лечител, който да е достоен да се яви пред очите ви. - Мамка им, така им се пада... И пак се заточили безрадостни дни. Веднъж обаче императорът отново попитал: - Везирю, помниш ли какво ми каза? Че не е останал нито един лечител, достоен да се яви пред очите ми. Обясни ми какво премълчаваш. - Повелителю мой, в държавата ни остана един-единствен лечител. Той живее тук наблизо. - Умее ли да цери? - Да, умее. Ходих при него, но той е толкова невъзпитан, прост, такъв грубиян! Щом отвори ус­тата си, от нея се леят само ругатни. А наскоро се похвалил, че знае тайната, как да излекува самия император. - Защо не си ми казал? - Как да го доведа, повелителю мой, нали вед­нага ще ме обезглавите заради поведението му. - Няма да те отделям от главата ти, обещавам. Докарай го тук. След някое време везирът довел лечителя. - Казват, че си можел да цериш? Последвало мълчание. - Защо мълчиш? Отговаряй! - наредил гос­подарят. - Повелителю мой, забраних му да си отваря устата - обяснил везирът. - Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш? - Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар! - Стража! - яростно изревал императорът. -Отрежете му главата... Не, чакайте... Първо го набучете на кол, после го залейте с врял катран, а нак­рая бавно го насечете на дребни късчета! Никой никога дотогава не си бил позволявал дори само да си помисли за нещо извън дворцовия протокол, камо ли да говори с такъв тон пред самия император! Стражата сграбчила дръзкия лечител, извила му ръцете зад гърба и го помъкнала към тъмницата, а той извил глава през рамо и се присмял: - Ей, уважаеми! Аз съм последната ти надеж­да! Можеш да ме убиеш, но не остана никой друг освен мен, който да те изцери. Мога още днес да те вдигна на крака. Императорът веднага забравил за гнева си: - Везирю, върни го! Върнали лечителя. - Започвай да ме цериш. Ти каза, че можеш още днес да ме вдигнеш на крака. - Но първо трябва да приемеш три мои усло­вия и едва тогава ще пристъпя към лечението. Императорът преглътнал поредния си гневен изблик, стиснал яростно зъби и изсъскал: - Казвай! - Нареди пред вратите на двореца да докарат най-бързоногия жребец в държавата и една торбич­ка злато... - Защо? - За подарък, много обичам конете. - Ако ме излекуваш, ще ти подаря цяло хергеле, четирийсет коня, всеки с по две торби злато. - И това ще стане, но после... Ще ми ги пратиш допълнително. Второто ми условие е по време на лече­нието никой от придворните ти да не остане в двореца. - Това пък защо? - Защото може да те заболи, може от болка да се развикаш, нека никой не те вижда безпомощен. - Добре. И трето? - Третото е слугите ти да не се отзовават на призивите ти дори и при заплаха от смъртно нака­зание, и чак след един час да започнат отново да изпълняват твоите заповеди. - Не те разбирам, обясни ми. - Може да ми попречат и да не доведем лече­нието докрай. Императорът приел условията на лечителя и наредил всички да излязат от двореца. Останали са­мо двамата. - Започвай! - Какво да започвам, дърт пръч такъв?! Кой ти е казал, че мога да лекувам? Сам се хвана в капана ми! Имам цял час на разположение. Отдавна чакам подходящия момент да те накажа, кръвопиец прок­лет! Чуй сега трите ми отколешни мечти, трите ми съкровени желания. Първото е да те заплюя в крал­ската мутра! - и лечителят сочно и от душа се изхрачил в лицето на императора. Господарят пребледнял от гняв и безсилие, ка­то се усетил в какво положение е изпаднал. Взел да върти безпомощно главата си, за да си придаде вид, че поне се противопоставя на подобна нечу­вана наглост! - Ах ти, изгнил кютук, старо вмирисано псе, ще ми се извърташ, а? На ти още една храчка! Втората ми мечта... Ооо! Откога ми се ще да ти се изпикая върху императорския фасон! - и той пристъпил към изпълнение на второто си съкро­вено желание. - Стража! Стража! Насам! - ревнал императо­рът, но се задавил от пикнята. Взел пак да върти гла­ва, дано някак избегне струята, надигнал рамене, за да забие зъби в нозете на оскърбителя си. Стражарите чули зова на повелителя, но не посмели да нарушат заповедта му. -Ах ти, мършо - рекъл лечителят и яко го сритал. Императорът усетил ритника и го заболяло. Из­веднъж си спомнил, че до леглото му има стойка с наредени оръжия. Само да докопа кинжала, и ще му среже крака! Обсебен от единствената спасителна мисъл, да се справи с мерзавеца, той се опитал да посегне към оръжията. - Оп-па, значи си можел да мърдаш? - поглед­нал го презрително лечителят. - Третата ми мечта... Но когато императорът чул тре-е-етата мечта на самозванеца, изревал като ранен звяр и заскърцал със зъби! С нечовешки усилия се претърколил на ед­на страна, изпълзял от ложето на пода и подпирайки се на лакти, запълзял към стойката с оръжия. - Ще те заколя - ръмжал през зъби той, - лич­но ще те накълцам на парченца! Вбесен, надигнал се на нефелните си крака и като се придържал о стената, успял да достигне ме­ча си. С разтреперани от гняв ръце го измъкнал от ножницата, извърнал се, но в двореца вече нямало никого... Едва се добрал до портала на спалнята. О, как съжалил, че се е хванал в капана на то­зи подлец и че му е дал най-бързоногия си жребец. Осъзнавайки цялата си безпомощност, той все пак със сетни сили стигнал до първия кон, който видял, и се помъчил да го яхне. Но къде ти! Вкопчил зъби в гривата на коня, с немощни ръце го обхванал и се претърколил на седлото. Пробудил се духът на великия воин, пробудил се духът на великия повелител, пробудил се духът на великия пълководец. - Къде е тоя бъзльо? - изкрещял императорът на слугите, които се били скупчили наблизо. Но те не посмели да гъкнат и само кимнали към пътя, по който отпрашил беглецът. Императорът препуснал по дирите му. С всеки миг чувствал как силата му расте. Профучал през градските порти и продължил нататък, пришпорвайки коня си миля подир миля. И изведнъж се усетил: „Боже! От двай­сет години не съм яздил! От двайсет години не съм виждал пред себе си конска грива! От двайсет години не съм държал меч в ръка! От двайсет години не съм усещал вятърът да бру­ли лицето ми!" Не щеш ли, зад гърба си чул отдавна забраве­ни звуци. Към него приближавал тропот на копита, отеквали възторжени викове. Стотици негови вое­началници препускали подире му и размахвайки ме­чове, надавали вик: - Да живее императорът! Когато стигнали до него, видели, че господа­рят им се въргаля по гръб в пътния прахоляк, раз­махва във въздуха ръце и крака и едва си поема дъх от неудържим смях: - Ах, лечителю, твоята мама!... Ах, кучи сине! Заслужи си цял керван злато!

,,, Аз не приемам нищо пих известно време деанксит,но той не ми оказва особенно влияние и го спрях. ,, Oт поста ви останах с впечатлението, че още го пиете. Когато се приема медикамент трябват повече сесии.Това исках да кажа.

Единственото най-важно решение, което всеки от нас ще вземе някога е, дали да вярва или не, че Вселената е дружелюбна (или приятелски настроена ако щете/ Айнщайн Просто заяви следното. Когато се сблъскаш лице в лице с което и да било преживяване в живота си, можеш да използваш една формула, един процес, чрез който би могъл да напреднеш по пътя си към майсторството. Просто заяви следното. 1. Нищо в моя свят не е реално, истинско. 2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам. 3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяването ми е такова, каквото кажа, че е. Нийл Д.Уолш Пътят към вътреш­ната хармония е през мисълта. Какъв тип мисъл? Мисъл за целостта и единството. Мисъл, че всички ние сме свър­зани. Макар че връзките може да са невидими за невъо­ръженото око, те все пак съществу­ват точно така, как­то съ­ществуват във всяка отделна клетка в нашето тя­ло. Винаги когато не успеете да видите себе си като част от цялото, свър­зани с всички нас в това същество, наре­чено Човешко Същество, ви липсва вътреш­ната хармо­ния и ставате болни. Тази болест ще прояви себе си в агре­сивно, не­любещо и несътрудничещо си поведение към съседните ви клетки. Проблемите на липсата на ця­лост в света могат по този начин да се проследят до от­делните клетки, които съставят тялото, наречено от нас човечество. Ко­гато работим за елиминирането на рака от телата си, като се учим на чувство за цялост, хармо­ния и положителна представка дейност, можем да по­могнем също за елимини­рането на канцерогените в об­ществото. Всеки един от нас като отделна клетка има възможността да влияе върху цялото същество или по хармоничен и лю­бещ, или по разстроен и болен начин. Уейн Дайер

Абсолютно невъзможно е, това което описвате, като състояние, при наличието и на употребата на психотропен медикамент, да бъде повлияно от една хипнотична сесия..Нужни са повече сесии.

Интересно от къде е тази идея, че по скайп не е добре да се прави психотерапия? Напротив, голяма част от българите в чужбина нямат друга алтернатива. Причините за това са поне две. Първата е езика. За да могат да отидат на психотерапевт, те трябва да знаят перфектно езика, нещо, което е по-скоро рядкост, отколкото правило.(тук не броя студентите, визирам онази група български работници, които на работното си място комуникират с ограничен речник, а в дома си говорят на български и никога няма да научат езика на държавата, в която живеят за да се разберат достатъчно добре с психотерапевт от съответната държава). Другата причина е цената. Средната цена в държавите, в които тя е платена, е 80-100 евро. Разбира се в Испания и в някои други страни определен брой часове са безплатни, но поне от контактите си, които имам с хора, ходили на безплатна терапия, то и резултатите и не са много добри.

Здравейте, Без да искате сте обединили мен и Орлин в един човек. Аз нямам записи, блог или каквото и да е в интернет. Смятам, че психичните проблеми са достатъчно сложни и опитите да се решат от самия човек с четене на книги и материали, са по-скоро вредни, отколкото полезни, защото забавят човека и го оставят ненужно дълго в проблема. Съдейки по поста ви, съм напълно прав - няма как да се справите сам.Така че имате два варианта: увеличавате дозата на лекарствата, които приемате, под контрол на психиатър, или си намирате психотерапевт. Разбира се, комбинацията от двете неща е най-добре. Но за пореден път ще перефразирам пословицата: ако с гледане се ставаше касапин, то кучето щеше да е най-добрия, т.е. с четене няма как да стане. Трябва да се отиде при специалист.

При много хора, включително и при мен, стреса променя гласа. При вас обаче това е направо задължително. Един от принципите на психологията е - всичко, което наблюдаваме се променя и винаги, когато започне самонаблюдение върху някой естествен процес, той се нарушава.Така възниква усещането на задушаване - човека започва да следи дишането си , страхът от задавяне-започва да следи преглъщането си, проблеми с походката-следи дали ходи правилно и т.н.. За това ви казвам, че не е от валериана.

Здравей! Аз не познавам терапевт от Търново. Мой колега обаче познава Екатерина Павурджиева и от думите му мисля,че тя ще ти помогне. Не знам как да се вържеш с нея, но в нета има доста информация и предполагам няма да е трудно да го направиш сам.

Здравейте, Дереализацията е състояние, към което здравите хора имат двуяко отношение. Една част от тях я търсят медитирайки или използвайки психоактивни в-ва, като за тях тя е състояние на върховна наслада. За хората, които са по-страхливи и хипохондрично настроени, същата тази дереализация е състояние, от което те гледат всячески да избягат. Феноменът се дължи на леко нарушение в оросяването на част от моз. кора, която отговаря за пространствената ориентация на тялото и както сама виждате, то настъпва при две коренно различни състояния на психиката: с-ие на пълен релакс и спокойствие и състояние на прекалена психична възбуда. Докато чакате, едно от нещата, които практически можете да направите, е да разградите част от адреналина, който прави напрежението с каквито и да е физически упражнения. От опита ми знам, че в такива състояния хората ги е страх да тичат, за да не паднат, въпреки че това е невъзможно. Затова подчертавам каквито и да е, но да стигнете до изразена умора. С 5-6 клякания или коремни преси няма да го постигнете. Искам да обърна внимание, че хомеопатията е временно решение, както сама разбирате. Тя ще успокои тялото, оттам и мисленето, но при нова стресова реакция вие отново ще пуснете същия модел на мислене и ще се вкарте в паниката. Затова моят съвет е освен хомеопатията да започнете и психотерапия, която да ви помогне повече да не се връщате в това състояние.

Здравейте, Не виждам в поста ви въпрос. Ако искате само да споделите и търсите подкрепа от хора със сходни проблеми, има форуми за това..

Съвета ми е много прост, абстрахирайте се от това има ли той БАР или няма- в края на краищата в монета не е нито в мания, нито в депресия.Приемете, че това е здрав човек и всичко което описвате е неговият характер.Той може да ви хареса или не. Ако не ви харесва, трябва да говорите открито за това, но не намесвайте психичната болест.Тя си е нещо отделно. Да, при БАР има лекарства които биха могли да се дават като вид профилактика на нови пристъпи, но това трябва да го прецени лекуващият лекар, на база на клиничната картина, историята на заболяването и куп други неща.

Извинявай, но си мисля, че пишеш в този форум само за да си пишеш с някой. В сайта има доста места, където може да пишеш и се оплакваш срещайки съчувствие.Тук наистина е място за консултиране. Орлин ти е написал пост с подходящи препоръки, дал ти е и направление какво да четеш. ,,И то не отвлечени теории, а книги за самопомощ - Дейл Карнеги, Ричард Бандлър, Пол Макена...,, Ти правиш точно обратното, посочвайки книгата която искаш да четеш. В нея няма нищо практическо. Мисля, че докато не покажеш, че се съобразяваш с някои от съветите, които ти даваме, не бива да пускаме нова тема, зададена от теб.

,,,Притеснява ме това, че самите изпражнение излизат на малки парченца колкото гранулки.Това също е нормално нали?,, Разбира се,че е нормално.Невролога е излишен в случая.

Орлин го е написал - стрес. По време на стрес, адреналина предизвиква неравномерни свивания на дебелото черво.Това определено боли.От друга страна съседните области компенсаторно се разширяват и в тях се задържа храна-това дава тежестта. Свиванията и разширенията на червото водят и до нарушена перисталтика смилане на храната и запек, който често се последва от разстройство. Вижте, -http://img.tfd.com/M...thumb/colon.jpg това снимката на дебелото черво когато човека е спокоен. Това е,http://www.zonamedic...n_irritable.jpg когато човека е в хроничен стрес. Виждате сама разликата.Проблема е чисто механичен и не се вижда при колоноскопия. Дори си има име - преди беше Спастичен колит, сега му казваме Синдром на раздразненото дебело черво.Независимо как ще го наречем, то си е израз на един хроничен стрес. Подхода за решаването му обаче е съчетан- освен психотерапия трябва и консултация с гастроентеролог.Обикновено хората избират само последното, но така няма как да се реши трайно проблема. Стреса продължава да генерира адреналин и оплакванията персистират дълго време.