д-р Тодор Първанов

Че няма да остане в това състояние завинаги, няма. Големият проблем в случая е риска от самоубийство.

На фона на медикаментозната терапия започнете и психотерапия. След като се справи с депресията нека продължи с приема на медикаменти които се наричат ,, стабилизатори на настроението,, -това са,литиеви препарати, деривати на валпроевата киселина и др.Предполагам ,че те и днес му се дават, просто не трябва да ги спира. Вижте и това- http://psihiatria.net/2008/06/%D0%B1%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8/ линка не ми се отваря директно, но с копиране става.

Само за уточнение- ,,названието психопатия е предложено в 1884 година от И.Балински и в буквален превод означава ,, душевно страдание,,. Спр. ,,Психиатрия,, учебник за студенти по медицина под редакцията на проф.Ив.Темков , второ издание 1978г. стр.276. Така,че аз наистина знам,че вие страдате. Но, вече имате пътя, по който можете да го намалите. Ще бъде интересно на всички, когато след няколко години споделите своят опит в преодоляването на страданията си. Успех! ПП. Живот и здраве, след две години аз сам ще ,,повдигна ,,темата за да ви подсетя да споделите успехите си.

,,,Доверих му се,, Деанна, ти правилно си отбелязала,че всичко е тръгнало в правилна посока след като си му се доверила.Проблема на повечето хора които пишат тук или ходят на психотерапевт е в доверието.Ако, Алина даде доверието си на тези които я съветват, дори сама на един от тях и при нея може да стане това ,,чудо,,.Избора е изцяло неин.Все пак и ти си можела да не дадеш своето на човека за който пишеш-свободен избор е.Има и още нещо, кога човек е склонен да даде доверие- обикновено, когато е много, много зле.В този контекст, по-това ще даде ли на някого доверието си Алина и направи нужните промени, може да се съди колко зле се чувства.Всичко друго за това колко и е тежко и е зле са си празни приказки-ако наистина е зле ще се довери, ако не Донка е права да се съмнява в желанието и за промяна

Здравейте, Положил сте толкова труд да поясните състоянието на сестра си, че не мога да на не изкажа мнението си по поставените от вас въпроси -Как да разберем дали сестра ми може да се лекува без лекарства. -Тоест – как да разберем дали това нещо е органично или не е. -Има ли някакви изследвания, на които е добре тя да отиде. До сега е ходила само на КАТ скенер на глава, който не показа нищо. Трябва ли да отиде на ЕЕГ, ЯМР, доплер, хормонални изследвания някакви? -На какъв вид психотерапия е добре за нея да ходи. За да отговоря на горните въпроси, трябва да си изясня точната диагноза. Има две психични заболявания, при които лекарствата са задължителни за благоприятния изход на състоянието. Това са шизофренията и БАР. От подробното ви пояснение не личи сестра ви да е имала психотични епизоди или някакви други психопатологични симптоми, които да ме карат да мисля за шизофренно заболяване Спокойно може да се изключи и БАР. След като изключихме тези така наречени ендогенни заболявания, остава да реша към коя от двете големи групи разстройства трябва да бъде отнесено заболяването на сестра ви - личностовите разстройства или невротичните. И тук аз нямам никакво разминаване с Орлин. Сестра ви е с личностово растройство, т.е. касае се за трайна дисхармоничност на личността, която засяга предимно характера и се изразява в отклонения главно в емоционалната и волевата сфера.Тази дисхармоничност трудно позволява на човека да се адаптира към заобикалящият го свят и както казват старите автори, от нея страда или самият човек или обществото. При много добре структурирани благоприятни условия, психопатите/това е старото име на диагнозата/ могат да живеят сравнително добре адаптирани и водят нормален живот. Но характерното е, че най-малкият стрес може да ги извади от адаптираното състояние, нещо което на психиатричен език се нарича декомпенсация. Тоест, при благоприятни условия той е компенсирал недостатъците на характера си, а при стрес той вече е в декомпенсация. Декомпенсацията на поведението е главно в три направления - Изграждане на зависимост към алкохол и наркотици - Психотични състояния, които са с шизофренно подобна симптоматика - Невротична декомпенсация, включваща целият невротичен спектър, като се започне от натрапливостите и се стигне до паническите кризи. Видно от описаното, сестра ви е декомпенсирала, развивайки невротичният спектър от оплаквания. С две думи - касае се за жена с личностово разстройство в невротична декомпенсация и то от години. Какво може да се направи? За съжаление, почти нищо. Ако се касаеше за невротично разстройство, то психотерапията би дала положителен резултат. Но тук се касае за характер.За съжаление в тази сфера и психотерапията и лекарствата са с много ниска ефективност. Особено ако се прилагат поотделно. Затова ако сестра ви се беше обърнала към мен, аз бих и препоръчал и двете. Така шанса за някакво подобрение става малко по-голям. За медикаментите: ние разполагаме с три групи медикаменти, транквиланти/успокоителни/, антидепресанти и антипсихотици. Преди време в отговор на Шекила, която обвиняваше психиатъра си, че и е изписал лекарства на които пише, че са за лечение на шизофрения поясних, че антипсихотиците в зависимост от дозата си могат да се дават и като транквиланти при състояние на тревожност. Подчертавам го, защото в случая аз бих и препоръчал точно медикаменти от тази група, още повече, че някои от тях имат и антидепресивен ефект. Бих избрал този вариант, точно защото положението е наистина много трудно за овладяване. В този контекст, психиатъра който е препоръчал електрошок, е най- адекватен. Той наистина е взел на сериозно нещата, в терапевтичният си план дори е допуснал ,че и невролептиците не биха и помогнали и предлага електроконвулсивна терапия. Трябвало е просто да ви каже истината, че шансовете да се помогне с лекарства са почти никакви, за това ви предлага нещо друго. Има още един психиатър който ви е дал добър съвет - лекарят, който ви е казал да престанете да ходите по лекари. Разбирам напълно неговата идея, тъй като лекарствата не могат да помогнат, по –добре да престане да ги пие и разчита на тях. Така има, макар и минимален шанс, самото момиче да проумее, че не може да разчита на никакви лечения и трябва да се мобилизира и сама си помогне. Лично на мен обаче ми допада повече първият психиатър. Отидете при него. Кажете му, че не сте съгласни на електрошокова терапия, но искате да се проведе медикаментозна такава под негово ръководство. Той ще я направи най-добре, той най - добре е преценил сложността на проблема. Психотерапията: както казах, характера на един човек се променя много трудно и бавно. По тази причина краткосрочната терапия отпада като вариант. Още повече, че тя има много големи изисквания към мотивацията и желанието на клиента да съдейства на терапевта. В нея се работи основно със задачи, които ако клиента не изпълнява, няма да има никакъв резултат. Обратното, в дългосрочната терапия няма такива изисквания и клиента е пасивен - нещо което му импонира. Така че вашата сестра няма как да постигне резултат с краткосрочен терапевт. Намерете някой, който е специалист в дългосрочната терапия. Остава въпроса за изследванията. Няма смисъл от нищо повече, освен хормоните на щитовидната жлеза. При продължителен стрес в жлезата се развиват различни заболявания. Това е от мен.За съжаление, не мога да не отбележа, че ако сестра ви беше болна от психично заболяване, като например шизофрения, шанса да се излекува и живее добре, би бил многократно по-голям. Това, което може да причинят родителите на психиката на децата си, е по-лошо от истинската психична болест. Но това е друга тема и не ми се ще да пиша по нея.

Здравей! http://www.beinsadou...showtopic=11060 В тази тема съм пояснил-при паническо разстройство когато човека е с ниско самочувствие в един момента паниката се овладява, но идват натрапливостите и тогава ужаса наистина е голям.Всеки друг съвет освен този,че трябва да започнеш психотерапия е безполезен.

Физическите упражнения и фитнеса в случая са задължителни.Дори само те ще са достатъчни за да си върнеш ,,живеца,,.

,,,Някой попитал Сузуки за неговия учител: "Какво беше изключителното във вашия учител, Сузуки?" Сузуки бил зен майстор, затова отговорил: "Единственото нещо, което никога няма да забравя, е това, че никога не съм срещал човек, който да смята себе си за толкова обикновен. Беше просто обикновен и това е най-необикновеното нещо, защото всеки обикновен ум счита, че е необикновен, изключителен." Но никой не е необикновен и ако ти знаеш това, ставаш необикновен. Всеки човек е като всички останали. Желанията, които имаш ти, ги имат и всички други. Това, което правиш, го защитаваш. Казваш, че е добро. Затова го правиш, а същото, когато се прави от другите, "не е същото". И това е така не само с хората: то става и с расите, с народите. Затова целият свят се е превърнал в една бъркотия: тази е причината. Ако Индия засилва своята армия, то е "за защита", а ако Китай засилва армията си, то е "за агресия". Всяка държава в света нарича своята военна организация "отбрана". Тогава кой напада? Ако всеки се защитава, кой тогава е агресорът? Ако погледнеш историята, не можеш да откриеш някой, който е агресор. Разбира се победените винаги са агресори, защото те не могат да напишат историята. Победителите пишат историята.,,,, ,,, -Защо винаги се страхувам от мнението на другите? Защото не си, защото все още не си станал Себе си . Ти представляваш сбор от мненията на другите. Кой всъщност си ти? Някой казва, че си красив, следователно си красив. Друг може да каже, че си грозен, и ти се съгласяваш. Трети твърди, че си чудесен, и ти ставаш веднага такъв. Чуваш някой да твърди за теб: "Никога не съм виждал по-гаден човек!", значи ти си гаден. Хората не спират да приказват, а ти все събираш разни дрипи, от които съшиваш образа си. Затова образът ти е така противоречив, неясен - един казва, че си красив, друг - че си грозен - иска ти се да забравиш мнението на оня, дето казва, че си грозен, но не ти се удава. Ако те интересува мнението на тези, които те смятат за красив, трябва да приемеш и обратното мнение. Имиджът ти е доста противоречив, не знаеш с точност кой си. Ти представляваш един миш-маш Точно поради това те е страх - ако мнението на другите се промени, трябва да се промениш и ти - пленник си, изцяло си попаднал в ръцете на другите. Защото все още не си, защото си изграден от другите и от техните мнения, оттук и страхът. Бъди самия себе си. Никой не е в състояние да те направи добър или лош. Освен ти самият, никой друг не може да те направи добър, нито лош. Тези погрешни представи живеят само в сънищата. Лекарят казал на един от пациентите си: "Човече, ще влезеш в аналите на медицината. Ти си единственият, който някога е забременявал." - Това е ужасно - отвърнал пациентът. - Какво ще кажат съседите? Дори не съм женен! Той не се интересува от това, че е събитие в историята на медицинската наука, а взел да се вайка за приказките на съседите и че не бил още женен. Постоянно живееш в страх и този страх ще продължава, ако не спреш да колекционираш мнения. Изостави ги всичките Никога не приемай мненията на другите, добри или лоши. Кажи: "Извинете, задръжте мнението за себе си. Аз съм си аз!" Ако успееш да спазиш това правило, никой никога няма да бъде в състояние да те манипулира, ще останеш свободен. Свободата е радост. Свободата не е лека, но в нея и само в нея е радостта. Тя е единствения истински танц Учи се да правиш нещата по нов начин, освободи се от навиците колкото е възможно по-пълно. И още: не подражавай, иначе сетивата ти ще затъпеят! Не имитирай! Открий как да правиш нещата по свой собствен начин. Нека твоят печат остане върху всичко, до което се докосваш. В Япония зен будистите първо купуват чашата от супермаркета, после я носят вкъщи и първата им работа е да я счупят. Залепват отново, за да я направят индивидуална, със свой собствен неповторим чар - в противен случай тя остава еднотипна пазарна дрънкулка. Ако те посети приятел и ти му сервиращ чай в обикновена чаша - глупаво е, грозно, не показва уважение към него. Затова японецът взема нова чаша и я чупи. След като я залепи, в целия свят няма друга чаша като тази. Слепена, тя придобива нова индивидуалност, неповторимост. Когато дзен-будистите си ходят на гости вкъщи или по манастирите, те не просто пият чай. Най-напред оценяват чаената чаша, вглеждат се в нея. По начина, по който е залепена, тя представлява произведение на изкуството. Внеси индивидуалност в нещата, не бъди обикновен подражател. Имитираш ли, губиш живота. Мула Насрудин имал много недодялан папагал. Птицата все повтаряла разни глупости. особено когато у дома имало гост. Мула започнал сериозно да се тревожи - положението ставало сериозно. Най-накрая някой му предложил да заведе ужасната птица на ветeринар. Речено - сторено. Ветеринарят прегледал подробно папагала и накрая казал: "Е, Насрудин, имаш чудо папагал - ще береш ядове с него. Аз пък си имам сладка женска птица. Ако ми дадеш 15 рупии, ще пусна твоя в клетката при нея. Папагалът на Мула слушал всичкв това от клетката си. А Мула казал: "Господи, незнам... 15 рупии?" - Хайде, хайде, Насрудин - изхриптял папагалът. – Какво, по дяволите, се стискаш? - Добре - казал след дълго двоумене Насрудин и наброил 15-те рупии на ветеринарния лекар. Взел лекарят папагала, сложил го в клетката на женската и спуснал завесата. Двамата мъже се разположили удобно на столове в кабинета. Известно време царяло мълчание, а после изведнъж "Куа, куа, куа". Разхвърчала се перушина. - Боже милостиви! - възкликнал ветеринарят, станал и дръпнал покривалото. С единия си крак мъжкият папагал притискал женската към пода на клетката, а с другия скубял перушината й и викал от възторг: "За 15 рупии те искам гола, гола!" После, като видял лекаря и своя господар, папагалът изпищял още веднъж от радост и казал: "Хей, Насрудин, нали и ти обичаш да правиш така с жените?" Дори един папагал може да се научи от хората, да се превърне в подражател, в невротик. Да подражаваш, означава да бъдеш невротик. Единственият начин да останеш здрав на този свят, е да се превърнеш в индивидуалност, автентична индивидуалност. Бъди самия себе си.,,,,

Веднъж Сократ се разхождал извън Атина .Срещнал го един критинянин, познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина, кажи ми какви хора са атиняните .,, ,,Ще ти кажа, но първо ти ми кажи какви за критиняните ‘’казал Сократ ,,О , критиняните са много лоши хора .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,, отговорил критинянина . ,,Когато отидеш в Атина ще видиш че и атиняните са същите .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,, казал му Сократ и продължил пътя си Насреща му се задал един родосчанин. познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина кажи ми какви хора са атиняните .,, ,,Ще ти кажа но първо ти ми кажи какви за родосчаните ‘’казал Сократ -О , родосчаните са много добри хора , те си помагат и са много задружни – отговорил радосчанина Ще видиш че и атиняните са същите. Те са добри хора , помагат си и са много задружни – отговорил Сократ и продължил напред .

,,Дики, искам да ти кажа нещо. И го запомни. Никой не може да освободи другият от клетката му, дори другият да е лъв. Важното за нас е никога да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш, до никъде няма да стигнеш на живота няма да се порадваш никога. Разбираш ли?,, ,,Гордост’’-Уилям Уортън Да спреш да гледаш в решетките когато си само на 24 е много лесно. Проблем е когато си на 34 или още по-възрастен.Диди, е права -потърси малко професионална помощ и резултата ще бъде страхотен.Живота отвъд решетките е много, много по-интересен. Послушай Орлин, поговори с приятеля си още сега.Знам,че ще ти е трудно, но едно от нещата на които се научих работейки с хората е да не лъжа.Това направи живота ми много спокоен-когато няма какво да криеш, малко неща могат да те притеснят. Успех!

Koментар-прочети подробно всички теми във форум посветени на натрапливостите.Обърни внимание на коментарите ми.Във всеки случай, когато не се касае за една натрапливост те са еднотипни- не можете да се справите сами, потърсете специалист. Орлин е свикнал да се изразява деликатно и завоалирано, но в трета точка ти подсказва същото. Съжалявам, може би тона ми е много прям, но опита ми е достатъчно голям за да знам,че дори години да дискутираме във форума проблема ти резултата не би бил положителен.За това нека не ви губим времето и направо ви кажем-потърсете специалис, сам не можете да си помогнете.

Имал съм тави случаи когато работих в ин витро клиниката.Решават се с помощта на психотерапия.

Сега остава ти да направиш така, че и ние да се възхитим от теб. Направи нещо още днес и го сподели.Чакаме.

Здравей! Орлин, много деликатно ти е казал това, което аз бих ти казал с едно изречение -не може да ги спреш сама.Трябва да потърсиш психолог или психотерапевт. Успех!

Въпреки, че съм разказвал този анекдот няолко пъти, ще го повторя пак, защото е актуален и за този случай. ,,Един човек, търсел загубения си ключ из­вън дома, на светли­ната на уличните лампи. Когато минаваща непозната жена попитала дали може да му помогне да търсят заедно загубения ключ, той бил много благодарен. След тридесет минутно безплодно търсене непоз­натата жена попитала: „Къ­де изпуснахте ключа си?" „О! - отговорил той. - Из­пуснах го вкъщи." „Но тогава защо го търсите вън, на уличната светлина, след като сте го изпуснали вътре?" - попитала тя. „Нямам светлина вътре, така че излязох тук, където е светло.",, Стоянка, ти си в позицията на този човек - много добре знаеш, че няма как с лекарства да решиш проблема си и въпреки това продължаваш да търсиш решение в тази посока. За мен коментарите дали дадени усещания са от хапчетата или не , са просто безсмислени, защото не са продиктувани от някакво желание да се справиш със страха си. Не може да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат. Колкото и каквито и лекарства да сменяш, ситуацията няма как да се промени. Пий медикаментите, а за техните странични действия попитай психиатъра, който ти ги е назначил. Това е негово задължение.

Съгласен съм с Орлин, без това за Балканите. Включих се в тази тема преди две години -http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10361, защото от написаното разбрах, че провежданата терапия е неправилна и няма да доведе до резултат. Може да си припомниш темата и да се убедиш, че така се и оказва. Само че тази терапия не се провежда на Балканите, а в развита западноевропейска държава. Не искам да правя от един случай генерално заключение, но от контактите ми и с други българи, провеждали терапия в други, наистина по-развити държави, впечатлението ми е, че нещата и при тях не са по- добре от описаната с темата ситуация. И понеже със Зенда си писахме, ще повторя отново какво според мен лежи в основата на тази ниска ефективност- цената на терапията. Той е ходил на терапия, за която е заплащал нищожна сума, останалото се е поемало от държавата. Така, понеже тя му се явява почти безплатна, в него няма интерес да положи усилие и се справи с проблема. Самата психотерапевтка също няма интерес да завърши терапията му, защото колкото повече я посещава, толкова повече пари ще и се превеждат. Явно не се заплаща за ефективност, а се отчита дейност. За това и в щатите цената на една сесия е от 100 до 150 долара. Това за обикновеният американец са много пари и за да не се принуждава да ги дава, той се мобилизира и участва активно в терапията си. Така че май Балканският синдром е валиден и за Европа.

Препиши го, най-вероятно когато го направиш смисъла ще ти стане ясен.Ако не стане с едно преписване го направи няколко пъти.

Тогава направи следното-вземи лист и тетрадка и започни бавно използвайки функцията пауза да ги записваш.Накрая в тетрадката ще имаш свалени само субтитрите.Тогава ще разбереш какво какво съдържа лекцията.

Пусна ли субтитрите?

,,себе-утвърждаващи афирмации,, Извинявай, какво е това афирмации?

,,,Имам ОКР от 2003г. и може би пазенето на вещите е свързано с това. ,,, То е натрапливост.

Здравейте! 1) Убедени ли сте, че наистина трябва да приемам изброените лекарства, за да се лекувам от невро-вегетативната дистония. Не мога да се въздържа и да не кажа,че сте чела темата така както дявола чете евангелието. Та ние непрекъснато подчертаваме точно обратното-при невротичните разстройства средство на избор е психотерапията.Лекарствата с много малки изключения са не само ненужни, но и вредни.Направете си труда и прочетете форума, аз лично съм писал доста пъти по темата, другите колеги също. 2) Според вас започването на работа би ми навредило или би ми помогнало да се справя с невро-вегетативната дистония? Според мен би ми помогнало, защото както всички знаем, работата разсейва от проблемите и по-малко се замисляш за глупости, но мои колеги медици казват, че това би натоварило още повече нервната ми система, а на мен ми трябвало спокойствие и почивка? Отговора на въпроса не може да бъде еднозначен.Ако бяхте мой клиент, дори бих ви задължил да започнете работа.Но вие не ходите на психотерапия и действително има възможност стреса да увеличи симптомите.Мисля, обаче, че шанса за това е не повече от двадесетина процента.Така, че разумният избор за мен е да приемете работата. Бих ви препоръчал, ако имате възможност да изчакате да преминат тези горещини.Те сами по себе си променят страшно много физиологията и предизвикват оплакванията които имате.

Честно казано, очаквах да споделиш какво разбра от клипа.

Това е твоя тема, но тя не ползва само теб. Всеки, който има подобен проблем, може да вземе идеи как да си помогне. От тази гледна точка не виждам проблем с дневника.Той би бил полезен и за други хора, което съвпада с нашите цели.

Първата и най важна крачка за решаването на проблема е да признаеш пред себе си това, което е ясно на всички-ти си неудачник.Направиш ли го, ще отвориш вратата към един нов живот.Криеш ли го - си оставаш такъв. http://www.ted.com/talks/brene_brown_on_vulnerability.html Това е една много хубава лекция.Има субтитри и на български.Тя подкрепя моето мнение.