Jump to content
Порталът към съзнателен живот

д-р Тодор Първанов

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    3029
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    361

д-р Тодор Първанов last won the day on Август 1

д-р Тодор Първанов had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

198808 посещения на профила

д-р Тодор Първанов's Achievements

Статус Обновяване

Виж всички обновявания по д-р Тодор Първанов

  1. Здравейте д-р Първанов,

    От два-три месеца дъщеря ми, която е на 15 години проявява симптоми, които съвпадат с описваните за обсесивно компулсивно разстройство. Изпитва непереодолим страх, че симптомите й напомнящи цистит ще се засилят. За първи път тези симптоми се проявиха преди около 5 години и се хронифицираха без да можем да намерим успешно лечение при различни специалисти уролози. Повечето от тях считат, че тя няма такова заболяване, поради липсата на бактериална инфекция и на промени в стената на пикочния мехур. Тя почти не споменаваше за проблема си, освен при обостряне на състоянието си. През последната година симптомите се засилиха и имаше периоди, в които се чувстваше много зле. Около Коледа циститоподобните симптоми почти отшумяха и все още са съвсем слаби. За да не се възвърнат отново, тя започна да изпълнява множество ритуали или избягва да прави неща, които счита че биха довели до влошаване на състоянието й отново. Проблемът с ритуалите вероятно е от по-отдавна, но те явно са се увеличили драстично от началото на тази година , когато ги забелязахме с моята съпруга. През последните няколко седмици нещата станаха почти кошмарни.  Трудно се концентрира, почти не може да учи, често плаче, когато не може да се справи с уроците се разстройва и стои над учебниците до след полунощ. Започна да си ляга след 1 часа, не си доспива, не се храни добре и силно отслабна. Това се отрязява и на общуването й с децата и на ежедневието й. Не може да тръгне за училище преди да извърши всички неща, които е решила, подреждо нещата си до маниакалност. Самата тя не разбира какво й се случва и се ужасява от състоянието си. За първи път се сблъскваме с този проблем и не сме сигурни как да реагираме, освен да я успокояваме и да не я спираме да изпълнява ритуалите си. В началото направихме такъв опит, но тя изпадаше в паника. Мислим дори да я спрем временно от училище, за да намалим стреса от трудността да си поготвя уроците. Имаме спешна нужда от помощ от психотерапевт и затова се обръщаме към Вас с молба за консултация. Живеем в София, но не е проблем да дойдем в Плевен, ако там е Вашата практика. Надяваме се на положителен отговор от Ваша страна!

×
×
  • Добави...