д-р Тодор Първанов

Здравей, радвам съм,че със съветите ти съм могъл да ти помогнал. Това което описваш, наистина е религиозно ОКР, както сама си се досетила .Нали, ти бях писал ,,Трябва да приемеш, че всяка мисъл, която те напряга и се повтаря 5- 6 пъти е натраплива . ВСЯКА!,, Темите с които ОКР-то може да ни занимава са безброй, въпроса е,че всики натрапливи мисли са фалшиви и лъжливи. Да се разсъждава по тях е грешно и ни кара да се безпокоим на без да има реална причина за това.

Анализите са компулсия и до нищо хубаво не водят.Трябва да ги спреш. Предъвкването също, и да, нямат никаква материална сила.

,, означава ниско ниво на допамин в организма, ,, - Не, допамина е добре, но рецепторите става по-малко чувствителни. ,,което пък от своя страна означава, че няма много смисъл в пиенето на триптозин или евентуално серопрам,,, -По отношение на допамина нямат отношение, но те вдигат нивото на серотонина и ако се чувствате по-добре когато ги пиете, пийте ги. ,,Има ли смисъл от кръвни изследвания на серотонин/допамин?,, Не. ,,Относно психолога, с който се свържа трябва ли да е специалист по зависимости?,, Не.

Здравейте! Когато сме под стрес и тревожни от надбъбрека се отделя хормона кортизол. Понеже синтезата му е интензивна, той не може да се синтезира от обичайните прекурсори и започва да се синтезира по един ,,необичаен,, път – от половите хормони – в резултат на това нивото им става ниско. Така и при мъжете и жените либидото силно намалява и дори напълно изчезва и нямате сексуално желание.Понеже дълго време сте стимулирали допаминовата система чрез мастурбация, рецепторите и вече са намалили чувствителността си и този начин да се успокоите не работи. Мнението ми е,че имате сериозен проблем със справянето със среса и тревожността си и в случая препоръката ми е да започнете работа с някой колега за, да изработите по-ефективни стратегии за намаляването им.

Е, преувеличила е малко, но просто е искала да ти каже,че оплакванията ти не са нещо странно и необикновено, а дори са ....банални. Това ,,банални,, го каза една моя кликентка, на която обесних подробно, на какво се дължат оплакванията и . Тогава тя ми каза ,, язък, аз мислих,че съм уникална с моите оплаквания, а то излезе,че съм банална,,.

Ти прочете ли статии за стреса и обясни ли си естеството на усещанията си?

Здрвей ! Напиши в търсачката думата ,,стрес,, и прочети няколко статии за него.Ще видиш, че всичките смптоми, които си написала се описват в това понятие. Въпроса е,че поради незнание, ти ги тълкуваш, като страшни, опасни и признак на някакво заболяване, а това не е така. Среса не е заболяване. Препоръчвам ти тази книга, уверн съм,че ако правиш нещата, които са описани в нея, ще заживееш много по-спокойно. www.book.store.bg/p356985/stresyt-priatel-ili-vrag.html

Просто трябва да се довериш на колегите при които си ходила. Според мен те са прави.Разбира се, трява и да спреш да четеш за психични заболявания и си поставяш сама диагнози. Съветвам те и да не опитваш да се справяш сама - ще отнеме много време.Според мен, правилните варианти на избор са - само психотерапия или психотерапия, на фона на изписаните ви медикаменти.

Здравей! Има дава вида депресии. Едните се наричат ,,психогенни,, - причината за тях са психически преживявания : стрес, психотравми –загуба на работа, раздяла, смърт в семейството и много други. При този вид депресивни състояния основното средство за повлияване е психотерапията. Има и друг вид депресия, нарича се ,,ендогенна,, или самовъзникваща.При нея няма външни причини за възникване, тя си възниква сама вероятно по генетични причини. Там , първи избор са медикаментите. Ендогенна депресия: тихият мъчител (24chasa.bg) Твоето състояние е от първият вид / ОКТ-то ти създава стрес/ така, че правилният избор е психотерапия или психотерапия и медикаменти. Само с лекарства няма как да се оправиш, нещо което сам виждаш.

Индивидуално е, самото разстройство е не пречка за лишаване от родителски права. В случая, важна е преценката на психолога, когото съда би трбвало да привлече като експерт.

Здравей, понякога се налага човек да посети няколко психолога за да намери този който да му помогне.Не виждам какво друго може да направиш сама освен да потърсиш друг колега. Хубав ден!

Здравей! Няма вирус или друго заболяване на мозъка което да дава такива симптоми.Ако имаме някакво заболяване то те ще са непрекъснати, а не като при теб. Най-вероятно първото ти преживяване е от пониженото кръвно налягане / мозъка остава без достатъчно кислород и дава оплакванията /. После ти започваш да мислиш,че си болна от нещо, това води до стрес и отново по-малко кислород влиза в него. Така,че докато си мислиш,че си болна тези олоквания ще се появяват.

Веднъж Сократ се разхождал извън Атина .Срещнал го един критинянин, познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина, кажи ми какви хора са атиняните .,, ,,Ще ти кажа, но първо ти ми кажи какви за критиняните ‘’казал Сократ ,,О , критиняните са много лоши хора .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,,отговорил критинянина . ,,Ами когато отидеш в Атина ще видиш че и атиняните са същите .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи, ,отговорил му Сократ и продължил пътя си Насреща му се задал един родосчанин. познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина кажи ми какви хора са атиняните .,, ,,Ще ти кажа но първо ти ми кажи какви за родосчаните ‘’казал Сократ -О , родосчаните са много добри хора , те си помагат и са много задружни – отговорил родосчанина Ще видиш че и атиняните са същите. Те са добри хора , помагат си и са много задружни – отговорил Сократ и продължил напред . Всичко е в нашите глави, хората са такива каквито ние си представяме, че са. Но прочети и следващият откъс от книга. можем да отнемем всичко от един човек с изключение на едно: последната от човешките свободи – да избере отношението си в дадена ситуация, да избере реакцията си” (“Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията”, 1963г. "Беше през май 1945 година, в края на войната, когато бях изпратен в състава на малка група лекари в току-що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намираше вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, бяха на границата на гладната смърт. На мнозина вече с нищо не можеше да се помогне. Така че въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умираха десетки хора. За мен видяното в лагера се оказа по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Тогава се запознах със Странния Бил Коди! Това не беше истинското му име. Така бяха го нарекли за по-лесно американските войници. По произход беше полски евреин. От самото начало обаче повече от всичко ме порази необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можеха да ходят, Бил Коди изглеждаше съвсем различно. Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема. А тъй като владеше пет чужди езика и беше нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, беше незаменима. Удивлението ми се засили още повече, когато се запознах отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше. Накрая не можех да намеря никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво беше изумлението ми, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, узнах, че той се намира в лагера вече цели шест години. Шест дълги години той бе живял на същата гладна диета като всички останали, спал бе в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не бе породило в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг. Доста дълго загадката на този необикновен човек оставаше неразрешима за мен, докато веднъж, най-после той ми повери собствената си история. Това стана след като казах веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера. Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката: - Ние живеехме в еврейската част на Варшава – започна бавно Бил. – Съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница… Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група. – Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: – Тогава аз трябваше да взема решението; трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят… Ето защо взех решението: през целия си живот – независимо дали това ще са няколко дни или много години, аз ще обичам всеки човек, когото срещна. Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. И постепенно разбирах: Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не."

Здравей! Имам шум в двете уши почти от тридесет години.Свикнал съм с него и не му обръщам внимание.Чувам го само някога вечер, когато е много тихо или когато съм уморен.Разбира се, и когато мисля за него - например сега когато пиша тези редове. С две думи, шума в ушите не е признак на което и да е психично заболяване.

Свойството на натрапливите мисли е точно това, да прогресират.Ако погледнеш старите ми постове, винаги при натрапливости съм препоръчвал само едно - да се потърси психотерапевт.При всички други състояния, като Паник атаки, Фобии и тн, аз съм препоръчвал самостоятелно справяне, но при ОКР смятам,че това е невъзможно. Потърси психотерапевт и започни психотерапия, това, за мен, е единственият правилен избор.