Ваня, това за двата влака е просто великолепно като пример.
Според мен между това, което казах миналия път за точката на равновесие и това, което сега ще кажа няма противоречие, надявам се. )
Ако разглеждаме хората като сбор от вибрации с определен интензитет. И всички заемат като електроните в атома определени стъпала. Погледнато от този ъгъл това, което казах преди за точката на равновесие е всъщност стабилно присъствие на дадено стъпало. И издигането на точката на равновесие е всъщност да започнем да вибрираме с по-висока честота.
Как става това?
Като практикува човек каквото му е на сърцето в един момент се получава един полет, едно отваряне и възможност а миг да огледнеш на нещата някак от друга позиция. После се въщаш на старото положение, но вече носиш един импулс да продължиш към нещо, което вече не ти се струва толкова недостижимо. КОгато стабилно се укрепиш на новото стъпало възприемаш атрибутите на това ниво - нагласи; степен на осъзнаване и т.н.
както и Ваня каза, има един общ природен ритъм.... И можем да се оприличим на сърфисти, които яхат вълната и тя ги носи напред без при това ние сами да прилагаме някакви допълнителни усилия. Но ако започваме на тежим на вълната - с тежките си мисли; с неприемлива за тази вълна емоционална нагласа; неадекватни представи.... започваме да изоставаме от вълната; падаме в дупката след нея и следващата ни захлупва - и възприемаме това като наказание.
Ако, обаче, сме твърде амбициозни възниква другата опасност - да изпреварим вълната и защото не сме достаъчно балансирани ще падне в дупката пред нея и тя ще ни захлупи.
Какво да направим ако попадне във въртопа между вълните - да спрем да се суетим ; да олекнем; и следващата вълна сама ще ни повдигне като коркова тапа.
Това са двете движения - по вълната, която се движи на дадено енергийно ниво и изкачване към все по-висока вибрация.