Обикновено реагирам доста емоционално, ако се засегна от близки на мен хора!Бързо след това прощавам! Има рани,обаче,които все още ме болят и като ви четох,сякаш с мехлем ги намазах ! Аз се чувствам много по-зле,когато в момент на афект проявя слабост и обидя накой!И винаги този някой е сред хората,които най-много обичам!Дори не мисля това,което казвам,подсъзнанието ми крещи от болка,но...устата ми не спира!!!После,когато "бурята" отмине ,вината от стореното е непоносима!Опитвала съм се да задържа яростта,но тя сякаш набира скорост и "избухвам" с още по-голяма сила!От друга страна-като излея всичко навън ,сякаш се успокоявам!Едва след това идва вината-искам прошка и страдам дълбоко!Сякаш в мен има двама души:единия -с голямо ,красиво сърце,а другия-с голяма,грозна уста!