Eshavt

Ако наистина е толкова близък бехте могли да му помогнете. Разбира се без да се натрапвате а да му дадете нужното за момента докато се изправи на крака. Ако това е неговия избор обаче и така се чувства добре не е удачно да се "помага"

Здравейте, на мен започна да ми се случва без да съм прочела нито една книга по въпроса. За първи път когато бях на 26. Сега съм на 30 и през цялото това време живеех в кошмар / агония / . Не знаех, че става въпрос за това и изпадах в паника. Първо реших, че полудявам и ходих на лекари какви ли не. Не откриваха нищо смущаващо и най-много нещо от сорта на деанксит ми изписваха. Мога да кажа, че изпитвах страх Ужасен страх ... мислех че това е смъртта. А и какво друго да е като не можеш да управляваш тялото си за някакво определено време. Аз като един близнак съм свикнала да управлявам всичко живо около мен ..а изведнаж се оказа че себе си не мога да управлявам. Когато започнах да се интересувам от това и попаднах на книги на Учителя разбрах всъщност какво става. Тогава се успокойх и изхвърлих всички хапчета за всичко. Не съм го казвала на никой това, защото дори ме беше срам да говоря за това. Изпитвах срам, чувство за вина и ужас, че може пак да се повтори. Благодарение на прекрасни хора, единят от кои то ми препоръча този сайт живея втори живот. Срещнах хора съзнателно използващи това умение и те ме научиха да го използвам за добро. Споделяха ми как откриват изчезнали хора по този начин. Към днешна дата и аз се опитвм да го контролирам но го използвам само за почивка. Оказа се че най-големия ми кошмар било благодат. Това което казва Добромир е напълно валидно за мен.....

Търсих доста из темата по интересуващия ме въпрос но не открих отговор. Известно време след спирането на месото започнах да усащам много силно "движение" . Усещането е като че ли досега е запушена "системта" а сега се е отпушила ) Много е силно това усещане. През ноща ме събужда и не мога да заспя. Аз го свързвам с отказа от месо и цигари но нямам опитности в тази посока.

От няколко месеца не ям месо и се чувствам в изключителна кондиция. Всичко стана спонтанно и без да търся ефект. Еднин ден хапнах хапки от месо и след това ми стана кофти и от тогава изобщо не ми се яде месо. Да си призная честно това със специфичната миризма го имаше и при мен. Но е нормално смятам при детоксикацията да настъпи подобно явление. Скоро гледах филм за хора посещаващи санаториум за отслабване и споделяха, че първите дни миришели жестоко .....

Не зная как да го наричам....може и интуиция да е

Пуша от осем години по една кутия, че и повече. От няколко месеца установявам, че пуша една кутия за седмица а от месец пък не ми харесват никакви цигари ) Това е най-смешния и щур начин на отказване но е така. Ще го споделя дано и някой друг пушач го прихване ) .......ако иска патента е безплатен ) Отивам до магазина и разглеждам всички видове цигари и си купувам най-скъпите....като пия кафе установявам, че не ми харесват..нещо не са ми "вкусни" и така друг път пак си вземам най-скъпите и пак не са ми "вкусни" и така имам цял куп цигари у нас и липса на желание за употреба. Не съм ги спряла окончателно припалвам по три, четири на ден но без онзи хъс

Не съм вегетарянка но от една година изпитвам непоносимост към месото. Съгласна съм с Милена, че става дума за начин на приемане на храната. Преди месец човек от провинцията ми подари месо и за първи път в живота си разбрах какво изпитват хорта дето не ядат месо. Това може да го разбере само човек минал по този път. Като идея за детската градинка може да се обърнете към сдружения на майки или НПО и да подготвите проекто предложение, което да се внесе за разглеждане. Или пък защо да не се направи една частна детска градина..има много върианти но са нужни хора......

За мен истинско знание е това което ме спасява от опасности и ми "казва" къде да не се опаря. Това знание идва като истина над истините !!! Има моменти в които съм сто процента убедена че нещо е правилно и в такива моменти идва онази вътрешна истина и ми казва не не го прави....не послушам ли греша. В ученичмеските години това знание ме "извади " от две секти. Преди месец не се вслушах и изгубих голяма сума пари... Та си мисля не носи ли всеки истинското знание....

За мен Герой е всеки човек успял да се съхрани морално в условията на днешна България

Аз съм съгласна с Добрина и не само да ги погледнем в очите но и филмче може да направим и да го пуснем с отчет на свършеното.

Здравей Нели Т, сподели какво си разбрала от кмета. Те и кметовете не са китка ама този пък може и човек да е .... в моето село отпуснаха 60 000 за нуждите на селото а кмета си купил два апартамента в града .....

Едно време нашите прародители не са имали психотерапевтична помощ или поне не такава за каквато говорим днес. Те са били в непрекъснат контакт с природата и са получавали нужното им психическо равновесие. Бабите ми са над 80 и не са чували за следродилна депресия )....или каквато и да било депресия

Не съм против да се помага. Аз също помагам с каквото мога. Нужно е вместо да се мъчим да оправяме последсвията да потърсим отговорност на виновните. Скъсаните стени на язовира и трагедията са приченени от алчност. Това място е предназначено да събира излишните води и да не се допускат такива беди. От къде на къде ще се отглежда риба......ИМА виновни и те трябва да си понесът наказанието. В България има още 3500 съоръжения за събиране на излишни води.....Бог да ни пази ако алчни хора са ги дали за риба....

Според мен тези инициативи не са искрени. Може да прозвучи нехуманно но истината е такава. Ще кажа защо, защото никога няма да имаме право пускащите смс да видим трафика. Другото, което е че постъпленията се делят много нечестно. Казвам го от опит и с болка. Неморално е да ни приканват да пусаме смс от които печели една , втора , трета фирма плюс операторите и за хората почти нищо не остава.

Дано успея да я развия ако наистина е дарба за да не вредя поне на себе си и на околните...

Благодаря Силве, стопли ми душата с тези думи. Ами старичка съм ...на 30

Здравейте, от малка усещам хората как се чувстват, от какво са болни и т.н. Като бях първи клас преди много години учителката ми беше болна от диабет. Един ден аз и предложих да и намеря "лекарството " тоест инсулина, защото зная от къде. Тази жена беше толкова щастлива, че започна да ми пише само шестици къде заслужени къде не... Та от малка зная какво го чака човек, как се чувства в момента, кога ще се разведе , ожени и т.н. До преди години си мислех, че всички хора са така но уви оказа се че не е точно така. Та въпроса ми е какво е това? Ако някой знае или има мнение ще се радвам много да го сподели!

Честит празник и от мен! Нека бъдем хармонични и обичащи се. За първи път разбирам, че този ден е празник но го усетих още от сутринта...

Съжалявам за загубата, която сте преживяла. Преди години и аз преживях огромна загуба и тъкмо тя беше причината да търся отговорите за себе си в тази посока. Тук има много светли хора и на мен те са помогнали доста. Аз не пиша във форума само чета.