Eshavt

mihailo, не всички софиянци сме гадове ) На всички познати от провинцията съм помагала и съм казвала кое е плюс тук и кое минус. Между другото много млади хораа си продават жилищата в София и се изнасят в провинцията. В София е трудно за хора с фин усет към живота. Съсед си продаде къщата тук и отиде в едно Врачанско село и сега е истински щастлив, каза ми че се родил отново и си има всичко докато тук гладуваше заедно с цялото си семейство. Никога не съм имала чувството, че съм богоизбрана точно поради факта, че съм родена и живея в София. Живеенето в София е доста натоварващо. Всички близки решили да прогресират в София се разболяха един от множествена склероза друг от тумор на хипофизата и т.н. Хора свикнали на тих и нормален ритъм на живот най-малкото което могат да си докарат е невроза тук...а щастие с пари не се купува

xameleona, много си точна така се чувствам в по-голяма част от времето и ако не е така си мисля, че съм "болна"

Ще се включа с каквото мога но имам една идея за форума ва бг мама да се пусне темата в клюкарника. Там имаме повече шансове да се съберат парички.

Максим, разбирам те напълно но е хубаво да го отработиш този спомен за да не ти създава здрвословни и други лични проблеми. Сега ти видях мнението при горния цитат.

При мен учението е като братче на което мога да се доверя и да се облегна когато това което мисля, правя и живея не се харесва на другите и се чувствам като отшелник в голям град. Чувствам се щастлива, че има човек Петър Дънов при това свят човек, който е описал вярванията ми много преди да се появя на бял свят. Усещам го като много силна подкрепа в трудни моменти. Има всичко в него как да си зрав, как да се лекуваш, как да си мъдър, как да ти е леко и т.н. Скоро споделях, че Учителя е обяснил как да се излекува човек от диабет и толова просто и лесно, че се чудя защо толкова болни не потърсят и не изпълнят заветите му. Свято е за мен и думите не могат да изразят това което чувствам. За първи път по случай 29 ми РД си поръчах една книга на Учителя и това ме промени тотално, човекът доставчик ми я донесе точно на деня и се оказа, че няма да посрещам гости , защото имах скъп подарък от живота а именно сблъсъка с това учение. А преди това си мислех, че е секта

Агресията е скрита натрупана/неизползвана/ енергия според мен. Когато се усетя, че ми едва в повече от всички от всичко се мятам на колата и заминавам на село. Събиране на дърва, правене на буркани и разни такива неща ми действат балансиращо.

Аз съм родена много преди 1987 почти 20 години преди това но имам същите "симптоми" като кристалните деца. В първи клас знаех, другарката че лна от диабет и много и помагах помолих всички близки да и намерят инсулин, че по онова време нямаше. Това съм го споделяла в друга тема тук и получих упреци на лични съообщения но това е истината. В края на учебната година за да я улесня намерих човек да напише свидетелствата. Сега съм на 31 и винаги тези неща са били нормални за мен и за моето семейство но като разказвам обикновено на хора на моята възраст ме смятат за леко смахната. Моята майка светла и памет имаше същите способности а е родена през 1951 година, при нея пък комбинацията беше страхотна защото беше лекар. Идва съсед и се оплаква, че има рак на нещо си и тя му казва не е рак без да гледа изследвания и каквото и да било. В друг случаи пък близък казва, че ще се оправи от някаква болест но след като си тръгне тя започваше да плаче и ми казваше че този човек си отива. При нас телепатичното общуване беше нормално. Интересно е да споделя, че майка ми се е свързала с мен години преди да се родя и е знаела как ще изглеждам и изобщо всичко. Веднъж се върнала от тежък изпит по анатомия и си легнала да дремне но преди да заспи видяла екран на вратата и все едно няко прожектира филм на него. Главния герой от филма съм била аз. Това ми го каза като бях много малка и аз си знаех, че е нормално. Много се отплеснах моля за извинение

Човек осъзнал себе си и отговорил си на въпросите Кой съм аз, Защо съм тук , какво мога или не мога може да живее навсякъде. На пръв поглед елементарни въпроси но докато нямаме отговор на тях все ни трябва някоя патерица да се подпираме като патерица в случая визирам роднини, приятели, любимо място, любимо хоби. Имам познати с високо образование но не смеят да излязат в друга страна, защото децата им не може ли без тях, на друг родителите му не може ли без него и разни подобни като това са оправдания. Лично аз докато не бях наясно със себе си смятах, че емиграцията е глупава постъпка на неосъзнати хора..../към днешна дата това ми вярване буди само усмивка в мен )

Имам съсед алкохолик , редовно лежи около входа почти безжизнен. Познавам го от 17 години и сърце не ми дава да го оставя да умре от студ и винаги събирам агитка за неговото пренасяне до тях. Вадим ключове и отключваме след което го слагаме на легло и го завиваме. За мен това е снисходителност, защото слизам до това ниво да видя, какво го е довело до тук и виждам грозна картинка .... цял живот тичане, бизнес, апартаменти, коли и т.н. и в един даден момент стигаш до там , че да си зависим от снисходителността на хората. На повечето съседи не им прави впечатление и го прескачат като го видят заспал на стълбите , хората от близката кръчма също им е омръзнало и вече не идват да ми помагат ...аз пък сама колкото и да съм сниксходителна не мога да му помогна....

Добромир, известно ли е как може да се набави от храната серотонин? Ще потърся и в гугъл.

На 30 разбрах, че условията сами си ги създаваме и се заех с това ............ееееех доста е трънливо и бавно но поне се отказах от това другите да са ми виновни и така американците и извънземните вече нямат пръст )

В София къде се играе? Извинявам се ако го пише някъде

За да разбера, че не аз съм шефа ) ми трябваха около десет години активна борба. Възпитанието ми беше такова, че само от мен зависи всичко и ако не е както трябва, както очакват околните значи аз съм виновна. Чувството за вина води след себе си отчаяние, депресия и разни подобни никому ненужни състояния. Откато зная съвсем осъзнато, че не от мен зависи всичко постигнах спокойствие и хармония не присъстващи до момента в живота ми. Преди около две години "видях" как загива Кембълът в катастрофа и му писах съобщение на пощата. Опитах да го спася но той явно ме е помислил за луда .........имах желание но не зависеше от мен и моето желание.....

Орлин, това което споделяш пък кара моето сърце да пее. Преди 5 години се отказах от висоок пост за да спася себе си и душата си и останах без приятели. Думи от сорта тя е луда и т.н. са познати на хора в моето положение. Сега след 5 години същите тези приятели са празни и пусти до степен на неузнаваемост а аз съм като едно свежо изворче за тяхната мрачна и пуста душа...... Щастлива съм от този избор и благодаря на Бог и на себе си за него. Интересно е че нямах работа със заплата добра, приятели също /те трупаха богатство и не мислеха за мен но аз нямах и нужда от пари и прители / може да се стори налудничаво но аз винаги имах храна и дрехи и нужните неща за да оцелея

Аз съм Веси на 31г. зодия близнаци. Благодаря , че има този сайт /това е моето малко уазисче , където се чувствам свободна да споделя неща несподеляни на друго място в реалния живот/ Често казано не вярвах на виртуалното пространство за лични изповеди но се оказа, че не съм била хич права....

Тя е в различна позиция от другите деца, все пак мама е учител. Детето не знае как да се държи то е объркано. Имах съученик, чиято мама ни беше класна. Той миличкия се объркваше и вместо да каже госпожо често и казваше мамо, а тя така злобно го гледаше, че ми дожаляваше за момчето. На тази възраст е сложно да влизаш в различни роли а вие го изисквате от нея, при положение на вас самата да е трудно. Също така е възможно детето да е от кристални или индигови деца. За тях е характерно, че усещат емоцията и енергията на всички около тях и ако не им се отговаря със същото което те усещат просто отказват общуване.

Дядо ми светъл път на душата му изневеряваше на баба често. Той я обичаше и нас също , даваше всичко от себе си и работеше като луд за да сме добре цялата фамилия. Няма да забравя как в 3 след полунощ започваха да работят машините му..... Когато съседките си правеха майтап с баба по повод тези кръшкания баба им отговаряше цитирам" Чисто злато ръжда не лови"

Имала съм такъв период и наистина беше кошмарен. Имах гинекологичен проблем и отидох на ендокринолог по-точ но на ендокринолози. Получих следните диагнози /аденом на хопофизата, синдром на Кушинг и хипертония/ До този момен ,бях на 27 не съм имала сериозни заболявания и не бях посещавала лекари. Върнах се у нас и отворих медицинските учебници. Видях, че от Кушинг се умира за 3 години в адски мъки без да може нищо да се направи, от аденома може да се ослепее и т.н и т.н. Та така реших, че ще умирам ) напуснах работа и останах в къщи и така започнах да линея от ден на ден , като симптомите се увеличааваха от ден на ден /тези дето бях прочела/ . Искам да кажа, че се справих сама без лекари и нито едно хапче. Щом аз го мога значи всеки го може. Благодаря на Бог и на Учителя, защото определено се обърнах към Учението на Учителя и то ми беше основнто лекарство. Благодаря и на ези 6 месеца хипохондрични прояви, защото без тях нямаше да съм това което съм а именно здрави силен човек.

Скоро сънувах мама, която си отиде от този свят преди 5 години. Сънувах я на брега на море и на възраст 34 а тя почина на 52. Там на срещата имаше такова сияние, че никога не съм била осиявана така. Аз осъзнавах, че съм от този свят а тя не е и я питах за един наш приятел, който скоро почина. Та ми каза, че той няма право да излиза...стана ми странно но не питах друго. Показа ми един номер на зелен картон и имаше доста цифри на него. Общуването не беше с думи а с души.......никога през живота си не бях се чувствала така изпълнена със светлина. Интересно ми беше защо на брега на море се срещнахме, аз обожавам морето но тя не обичаше да ходи на море. Много въпроси на които нямам отговор но усещането остана. Беше силно !

Явно не само там, двама приятели отглаждащи кошери ми се оплакаха, че повечето кошери са измрели. На единя от 25 са останали 2. Много тъжно наистина.......

Мога да ти дам рецепта за сироп от бъз ) 35 цвята от бъз набрани от чисто място , се заливат с 3 кг. захар, към тях добавяш 6 пакетчета лимонена киселина и з литра вода. Сместта престоява 24 часа и се прецежда. Получената смес е концентрат и се разражда според желанието на всеки. Ако искаш да запазиш за по-дълго време може да стелиризираш шишетата за 5 минути. Сока е страхотен и полезен.

Не съм чела нищо от него но усещането ми е че се изразява проосто и това е нужно на много хора и затова се продават книгите му....... ще взема да си купя нещо ) за да не говоря на изуст

Благодаря от сърце )

Лъжат там където усетят, че може да мине номера. Масово хората обаче предпочитат вместо да чуят безплатния съвет на "виждащ" приятел да отидат някъде срещу някаква сума да бъдат излъгани, че да им тежи врачуването )

Лично вярвам, че болестите не са ни дадени по начало и се появяват в живота ни като знак за голяма грешка. Да ние грешим много по пътя си и търсим винаги причините извън себе си. Аз разбира се не съм изключение минах през какви ли не изпитания и говоря само и единствено от личния си опит. Колкото е по-сериозна болестта толкова повече време ще ни е нужно да "излезем от строя" за да помислим къде грешим, какво не правим както трябва, да отделим време на себе си и това какво искаме ние самите. Моя близка приятелка е с тази диагноза МС и нещата не стоят много розово при нея но тя изобщо не иска и да помисли за това което и говоря а разчита на лекарства и чака панацея. Никой лекар не може да ни излекува ако ние сме пасивни участници и гледаме как се рушим а нищо не правим и обвиняваме държавата и лекарите и кой ли не ......... а причината ами тя е У НАС.