Тетрабиблос

Здравейте! Как бихте третирали хронична рефлуксна болест? Предварително благодаря!

Духовната интелигентност представлява по-скоро абстрактно понятие за мен,поради неговата неопределяемост.Но въпреки това бих могъл да нарека духовно интелигентен човек единствено онзи,който е в непрекъсната връзка,най-общо казано, с вътрешните закони на природата.Тогава знаем,че той се превръща в естествен проводник на разумни сили.Що се отнася до това по какъв начин може тази интелигентност да бъде съчетана с емоционалната и със социалната- именно тук идва цялата сложност да се определи какво точно включва и не включва духовната интелигентност,какви корелационни модели би трябвало да имат те с поведенческите механизми на съзнаниението ни и какви са критериите при различните стълбици от съзнания и ситуации.А и наистина смятам,че не бихме могли да говорим изобщо за съзнателно приложение на духовната интелигентост,защото,бъдейки нейни проводници,това не означава,че можем да я разбираме или още по-малкото да я владеем.За да не усложнявам излишно темата бих могъл да заключа,че е повече от достатъмно да бъдем проводници на светли и възвишени мисли и чувства,за да се намираме някъде в обсега на нашата, или, още по-добре,в обсега на дуга духовна интелигентност...

Мекота, много е красиво съдържанието на твоето творение.Благодаря ти за дълбочината и струята светлина,с които напомняш за това свитилище.Благодаря,че огласяваш твоето лично неприкосновение с тази живопис...

Валентинус,според кого Универсума се състои от седем сфери?! Вие изследвахте ли ги?

Мона, понякога сте наистина очарователна...!

Вендор, а колко ли по- добре би звучало всичко това на български....Не мислите ли?!

Благодаря Ви,Орлин, за изчерпателния отговор,но всъщност контекста не темата,струва ми се,е малко по-различен-съчетанието между егото и духовността,тяхното взаимодействие и взаимна корелация.

Егото за мен представлява абсолютно необходимо и закономерно явление,което обуславя,регламентира и придава насоченост на личностното развитие.Колкото по-голям размер в съзнанието заема егото,толкова по-голям потенциал има заложен в съответния човек,т.е аз разглеждам егото като размер "инвестиция".Човек с голямо его има много неща да развие и обособи в себе си,за да му придаде съответното покритие.След като настъпи смирението в даден етап(което неминуемо се случва),тогава остава разработения ценен материал с красиво съдържание. Например,забелязал съм,че почти у всички творци този процес е валиден.

Това е много дискусионен момент. Много хора се хвърлят в бурите, и после остават напълно опустошени отвътре, изтощени, и пълни със съжаление за постъпките си, празни в чувствата. А други като мен, които са типични риби, не се борят, не обичат рисковете, не се хвърлят с рогата напред, а просто се свиват в едно ъгълче и тихо и спокойно наблюдават околния свят. Но имащи силна интуиция, изчакват, улавят правилния момент, и чак тогава стартират своето спокойно плуване напред към целта, и обикновено успяват от раз . Не е имало някакви силни сътресения, бури от емоции в живота ми. Въпреки това нямам усещането, че нещо съм пропуснал досега в живота си. Някои искат да опитат живота чрез силни усещания, чрез удоволствия и рискове, търсят тръпка. Други са доволни когато остават в себе си, наблюдавайки цялото творение около тях, като израз на Великия Творец, и това им е достатъчно. Какво ако се оставиш на вихъра? В най-лошия случай ще плачеш от мъка, в най-добрия случай ще подскачаш от радост в еуфория. Но и двете не са вечни, те продължават 1 час, или 1 ден, или 1 месец и после този модел на емоции изчезва. Какво от това, след като те изчезват, и след тяхното изчезване пак се връщаш в същата лодка. Т. е. мислел си, че получаваш нещо, а то е било илюзорно, и в крайна сметка пак се връщаш там, откъдето си щурмувал бурята, там, където рибата мъдро си е останала през цялото време Много добре изразено мнение,Максим-поздравления! От думите обаче прозира известно отношение към онези от нас,които обичат рисковете,търсят бурите,привличат силни усещания у себе си и у близките си.Дали това е така?

...Обичам те за това,което си,дори и когато не си, за мене веч не ще и бъдеш друго; а от това,което е достатъчно-не се изисква и това,което светло е-във времето не потъмнява....

Ето част от едно прекрасно според мен есе за Душата: "... Ако искаш да я видиш, представи си един бял лотос,поръсен с утринна роса,около който се носят бяло ухание и бяла музика.Той е така непокътнат,така девствен и чист,отворен към сиянието на зората,погълнат от светлината,която разлива дъгата си върху неговата белота! Такава е всяка човешка Душа в началото на своя път-непорочна, добродетелна и красива, отворена за светлината. Тя тръгва с теб по твоите човешки пътища и непрекъснато брани бялата си дреха.Много пъти ти забравяш за нея, за нейното изконно право на чистота и я захвърляш по бунищата, изтриваш мръсните си мисли в нея, завещаваш и жестоки погледи и лоши думи. Приятелю, когато забравяш за твоята Душа,ти забравяш за Божественото в себе си.Но не забравяй, Божественото не може да бъде омърсено. Лотос бял е твоята Душа" Благодаря,че споделяте част от това красиво есе.Кой е авторът ?Може ли да го поместите цялото? Поздрави!

Много неприятен факт,на който станах свидетел и аз за съжаление...До мен и тази година застана една жена и се явяваше трети човек,търпях това известно време,но накрая я помолих да се премести и това привнесе в мен също голяма доза дисхармания...И няма как да бъде иначе,като виждам нехайството и невежеството на факторите,които пречат да се осъществява Паневритмията

Предлагам да не дискутираме ефекта от формата на общуването,а да насочим вниманието си към съдържанието му. Да. Допускам вероятността да сте подведена.Дали сте права за това-Вие самата сте критерий. Никъде не говорих за "удвоени личности",а за двустранно общуване, което в никакъв случай не бихте си позволили да определите като идеализирано,предвид по-горното ми изложение и по-задълбочения анализ на последното ми такова.Забележете:аз говоря за ефекта на терапевтичното общуване,което автоматично изключва допусканите от Вас ситуации и прогнозни сценарии,които,признавам,действително са често срещано явление. Абсолютно подкрепям мнението Ви по този въпрос.Иначе плануван ефект може да се постигне и като време,и като същност,и като модел.А това за добрия изход всъщност въпрос ли беше?! У някои може би е изградено,но у други-не.Въпрос на гледна точка.Дори при някои не е неосъзнато,а преднамерено и планомерно.Що се отнася до проекциите-те представляват дълбоки води за мен,в които предпочитам да не плувам за сега. Не съвсем.

Привет! Преди всичко бих Ви помолил да уточните и поясните въпроса си-така поставен, ми се струва малко неясен.За какви съпротиви говорите?Какво означава "струва"в конструкцията на въпроса Ви?!Под какъв предлог Ви интересува позицията на терапевтиращия? Иначе за Вашата констатация относно взаимните промяна и обогатяване и на двете страни,участващи в процеса на терапевтичното общуване-намирам,че сте безусловно права-това е всепризнат феномен. Поздрави!

"...И мъдростта оправда всичките си чеда!"