Понеже, сме в този сайт, като първо ще споделя, този който е "свързан" с П.Дънов.
Една хубава лятна събота,аз в двора си върша лека работа, но....с лоши мисли за един човек,продиктувани от несправедливото -меко казано -отношение - към мен.
Ама ,...само това си мисля,колко съм разачарована,излъгана,унижена и всичко друго което се сетите от подобни постъпки спокойно може да ги прибавите към списака.
От всичко това чувство на гняв, и пр.....
И както си ходя съвсем по равно ,бавно, но... с мойте гореописани мисли и чувства.
И............хоп......е така от нищото,както си стоях права, глезена ми се изкълчва, ама изкълчва, аз падам на земята, ужасни болки, за да не викам,се прихлупвам в земята и там викам,да не ме чуят хората,ако има минаващи по пътя. След като малко мина болката,влизам в къщи, болка ужасна, лед, на високо и ...пак болка. Чудя какво да правя ,в Пирогов ли да ходя,какво ли.
Попитах се веднага , защо се случи това, и ..... отговора ми се яви веднага - " Ами защото, си мислеше лоши неща за ....(въпреки мн.лошите постъпки към мен) . Да, ти се зареждаш с лоши мисли, чувства, и си изкълчи крака.
Веднага се сещам за П.Дънов, че в мен е причината, че трябва да искам от този човек прошка за лошите си мисли и пр.
Взимам книгата На П.Дънов и намирам ,ама точно,какво означава когато си изкълчиш глезен.
Точно мойте чувства - описани.
Вдигам си крака на високо ( а , мисълта ми , как ще отида на работа ,няма да мога да натискам педала).
Чета ,галя си глезена,благодаря на болката , че е дошла , значи е трябвало да дойде, разбирам защо- защото колкото й голяма болка да ми е причинил този човек , не трябва да го мисля само и само с лошо.
Моля, болката да излезе,че вече ми погостува и разбирам ,че съм сгрешила и не трябва да имам лоши мисли към лошопостъпилия с мен. Всичко което П.Дънов го пише аз правя,ама не защото трябва, а защото наистина така го усещам- вътре в мен.
Остатъка от деня стоя с вдигнат крак, подут глезен - които стана мораво-лилав.
На другия ден- неделя , ставам,глезена подут-много ,мораволилав,при вида - "Леле как ще ходя на р-та"
Стъпвам -.... нищо, пак стъпвам ...пак нищо... Абе, защо не ме боли....? Нямам обяснение....глезена "тупан и мораволилав" ,а няма болка. Аз не мога да повярвам , едва пристъпвам , да не стане сакатлък...., не няма болка, ходя си нормално.
Понеделник- отивам си на р-та нормално, карам си ,ама никаква болка , но 5-6 дни ми бе подут и лилав, всички ме питаха- какво ми е , а , аз се чудя за какво ме питат- забравях , докато се сетя ,че виждат подутия ми -морав глезен.
Поуката...лошите мисли дори и към лошопостъпилите към нас, рекушират в/у нас ( не, че не знаете).
Но, ДОБРЕ,чЕ СЕ СЕТИХ ВЕДНАГА И ВСЯКАКВА БОЛКА МИНА ВЕДНАГА,ЧРЕЗ, МОЛИТВА към болката и глезена .
И ИСКАНА ПРОШКА ОТ ЧОВЕКА (на ум- разбира се, не съм ходила да му искам лична прошка).