Cveta5

" http://triangle.bg/books/1942-09-27-10.1998/1942-11-01-10.html Това е беседа от Учителя Петър Дънов.Може би ще откриеш нещо,което да ти помогне. Виж,няма как света да се приспособи към теб,обикновено е обратното--ти се приспособяваш към света.

И не е необходимо.ОИТ е за лично ползване и тълкуване.Разказана, ОИТ се рационализира,привежда се във физическия свят,по този път се губят съществени неща.

Да,преноса го има навсякъде.Моето обяснение за преноса,така като съм го разбрала,което ми помогна да го избягвам. Когато човек приписва мисли и чувства на други хора,които може и да са налични у другите,но може и да не са, но при всички случаи са налични у този,който ги прехвърля на другите,а не иска да ги види в себе си.Обикновено става несъзнателно.Дълбоката психика обективизира това,което не искаме или не можем да видим в себе си. Преди време тук в портала,имаше тема "Да сътвориш врага".Преноса е един от начините да виждаш в отсрещния враг. Добре е да споделяме и пишем,но без практика няма резултат.Тя е лакмуса,която определя кой какво е научил и разбрал.В началото на практиката много често има съпротива,идваща от стария навик или стереотипа на мислене.Не е лесно,но е преодолима с повече търпение.

Мисля,че ще се промени,дори вече се променя.И бавно,много бавно става това,защото старото е сигурно по силата на навика,а новото е като подвижни пясъци.Все повече хора търсят символите,стоящи зад религиозните ритуали. Да,архетипа е устойчив, със сигурност е на много повече от 2000 години.Под неговото давление ,съзнанието се разширява,а не по наше желание. Религията на следващите векове--надявам се,че няма да е догматична и категорична по всички въпроси.

А какво е мъдрост? Индивидуалния отговор на въпросите на живота,или действия съобразно ситуацията? 1.Предназначена е най-вече за този,който философства. 2.Дейност,според Витгенщайн.разум според Платон. Умението да задаваш въпроси,правилни или грешни без значение,и куража да търсиш отговорите.Казвам "куража",тъй като някои въпроси изискват човек да застане не само срещу убежденията си,а дори и срещу вярата си.Колкото е по-малко влиянието на среда,авторитети,време,професия,толкова резултатите са по добри. 3.Ползата-пътуваш,откриваш нови неща за себе си и света,променяш мирогледа си,и нищо не ти гарантира,че си на правилен път,освен ти самия,ти си мярката "за съществуващите неща,че съществуват,и за несъществуващите,че не съществуват". 4.Няма правила,няма и цел,затова са я нарекли любов.

Твоята психика,или- ако по ти харесва- душа,ти показва реалност,която твоето съзнание все още не познава,или не иска да допусне,че има такава ,паралелно с тази в която живееш.Случва ти се по необходимост.Това може само да те радва.

Мисля,че не зависи от теб,т.е.тази част от теб,която познаваш , дали го допускаш или не.На вън е като влюбване, а по-надълбоко може да е преклонение пред авторитета.В крайна сметка психотерапевта ти е помогнал ,както бог помага.Ти навярно го идеализираш,защото е добър професионалист,но това не означава че е идеален човек. Всяко психично събитие,преживяване има цел.Когато откриеш тази цел,виждаш преживяното реално-такова каквото е.

Споделянето е разказ за факт,събитие, и емоцията е уравновесена.То е донякъде рефлексия--при споделянето,човек си спомня и някои пропуснати детайли от събитието. Оплакването винаги е придружено с емоции до такава степен,че последните видоизменят фактите.Понякога е несъзнателно,а не с умисъл за навреждане на отсрещния.

От друга страна,Аристотел казва; за да живееш в самота,трябва да си бог или животно, а Ницше добавя; има и трето- философ. За екстравертите,самотата е наказание;за интровертите ,тя е благословия.Живота води вторите до множество хора, а първите в самота. След като човек е в играта,т.е. живее, ще му се наложи да опознае и двете състояния,за да ги оцени по достойнство.

Зад тези сънища се криеш ти самата.Мъжът в сънищата ти е тази част от теб,която не познаваш, и която много иска да те прегърне ,да се сприятелите.Иска да ти каже нещо и моли за съзнателно отношение.

Миналото,не историята,поколенията живели в България ,преди мен.Те, с техните чувства,желания ,стремежи,определят националната ми принадлежност,независимо дали моето съзнание иска или не иска това. Аз може и да искам с друга нация да се идентифицирам,но това ще бъде решение само на съзнанието ми,не и на душата ми.Мащабите на съзнанието,широко или по-тясно, и доколко човек е надмогнал влиянието на миналото, определят идентификацията.Семейство,род,племе,нация,континент,човечество--стъпала,които се извървяват и изживяват. Така е при мен,първата ми година в чужбина, беше борба с носталгията,докато съзнанието ми се научи да разговаря с миналото.Дали съм се откъснала от нацията си, не, само носталгията затихна.

Не ми се е случвало, но знам ,че в съня и актьора,и режисьора си ти самия.Всичко в съня е твоята психика,или различните аспекти на душата. Такива сънища помагат за опознаване на онази част от психиката,която съзнанието трудно приема.

Да, "Живота е теория,а не догма" и ", Всичко тече", казали са го вече поколенията преди нас. А не е ли вярата, да живееш истината,която откриваш всеки ден?

Да, там където има сигурност,няма свобода; а където е свободата ,няма сигурност.И няма реален път,има усещане за път,ако така може да се нарече начина на живот-,дълбок,личен,вътрешен. До него се стига,когато човек не се вглежда в живота на другите. И все пак,външните ситуации донякъде са критерии за "правилния път"

Може би вече сте я намерили? Има я в електронен вариант в spiralata.com