Silviya

Говорят хората, Еднакво и помного. И казват нищо. И пак от нищо заговарят. И все са умни, и големи, И казват колко много знаят. Не спират да говорят. Все свободни за незнанието си говорят. И знаят много, и за теб, и за мен, И колко много искат. А после, казват: не, не е за мен. Не знаят как да се обичат!