БОГ
Автор Дмитрий Мережковски
O, Боже мой, благодаря Ти,
че зърнах Твоята икона
...в нощта, вълните, небосклона
и храма Ти отвъд зората.
И мъки да ми предстоят
благодаря за този миг,
в сърцето грее Твоят лик,
в звездите води моят път.
Навред Те чувствам, Боже мой
далече - в танца на звездите,
край мен в среднощния покой
и в глъбините на гърдите.
Жадувах Господ, но не знаех,
не вярвах още, ала ето
когато разума оставях
усещах Твоя зов в сърцето.
Откри се Ти като всемира,
като водата и небето,
гласа на бурята, ефира,
внезапна мисъл на поета!
Душата ми за Теб копнее,
да виждам Теб, да бъдеш близко,
като звездите да се слея
в смъртта си с изгрева наизток.
Да чувствам тихо, ден след ден:
животът ми е подарен.
И за нощта и за зората,
в живот и смърт благодаря Ти.
***
Превод: Константин Спиров (*)