Смърта е нещо нормално, тя е, като завръщане у дома след учубун ден или срок.Нашият същински дом всъщтост не е земята, а е огненият свят, който образно казоно е след финия.Земята е нашето училище за развитие на душата и съзнанието, и както всеки ден като деца и младежи ходим на училище, така отново и отново се раждаме и прераждаме във визическият свят докато изкласим и последния клас.Завършим ли земното си убочение, вече не ни се налага да се раждаме и после умираме във физическия плътен свят.Затова не мисля, че е необходимо да расъждаваме толко за смърта, колкото за това как живеем и учим уроците си.