albatross_bg

Ей, момичета... Много е хубаво че имате желание да понесете света на раменете си и да се доказвате пред него и себе си. Само моля, не го правете за сметка на децата си. Казвам го като дете на самотна майка. На майка оказала се самотна не по свое желание. Моят баща има трима синове, от две майки, като нито едон от нас не е имал възможността да израстне в негово присъствие. Всеки от нас тримата е преживял по различен начин липсата на мъж в семейството, като аз сам може би най-малко ощетеният от тримата, тъй като поне до 6 годишната си възраст се радвах на подобие на семейство(не особено сговорно семейство). Та наскоро например малкият ми брат ме попита "Защо човек трябва да се жени(имаше предвид да съжителства с човек от другия пол може би). Отговорих му по следния начин: Знаеш ли нещо за живота на пчелите? Пчелите живеят в семейства - огромни семейства с по 50 - 100 хиляди отделни индивида. Но въпреки това в пчеларската наука се смята , че пчелният организъм това е пчелното семейство, не отделната пчела. Според мен така е и при хората. Организмът, пригоден да репродуцира човежкия род е семейството, а не отделния индивид. Клишето "Семейството - най-малката клетка на обществото" колкото и да ви се иска да бъде отхвърлено... Господ сътворил човека - мъж и жена го сътворил. Случайно ли мислите? Или по каприз? Мъжът и жената в семейството не само си помагат един на друг в материалния, емоционалния и духовния живот , за своето израстване - те правят същото и за децата си - най-великата магия, която ни е дадена - възможността да зачеваме тела за идващите души, както и да създаваме благоприятна почва за телесно, емоционално и духовно израстване на децата ни. Казвате "Самотна" майка, а после допълвате - баби, сестри, приятелки... Значи майката не е самотна. Наистина пред алтернативата вечни скандали и съсипан живот на трима души, самотната майка(или баща) е за предпочитане, но не се заблуждавайте - детето има нужда от ролевия си модел и то ще го намери по един или друг начин. За всяко малко и растящо момче е необходима фигурата на мъж, от когото да се учи на мъжество(поведение , социални роли и пр.) и то я намира по един или друг начин. За мен такава роля изиграха няколко мъже в живота ми(баща ми игра по-второстепенна роля). Аз се занимавах със спорт и моят треньор ми беше като баща. С него споделях, с него прекарвах голяма част от деня си, той ми поставяше предизвикателства, наказваше ме, но и ме подкрепяше. Сега аз играя същата роля за малкия си брат - и аз съм треньор и той е спортист... (баща ми е бил на 18 когато съм се родил, брат ми се роди когато аз бях на 18). Положението с момичетата, отглеждани от самотни майки също не е розово... но там нямам личен опит, и не ми се впуска в предположения... Не казвам, че съм станал лош човек, или непълноценен, като съм бил отгледан от майка си. Но както споменава и Виктор по горе , за нея цената също не е била малка. Моята майка не успя да се пребори със смъртоносните болести и си отиде преждевременно. Сега имам семейство - съпруга и две деца. Две деца които наскоро дочух да коментират , че са щастливи, че си имат и майка и татко, за разлика от толкова много от съучениците си и приятелчетата от махалата. Някой в горните постове споменава за "отглеждане" на мъжа. Естествено на пръв поглед изглежда излишно главоболие да се занимаваш и съобразяваш с още един човек в къщи. Да му търпиш недостатъците, да го подкрепяш в нужда, да правиш компромиси... Да делиш с някого властта у дома или пък да съобразяваш възпитателните си методи... Да ме извинявате , ама това си е чиста проба егоизъм. Жени! Не отглеждайте сами децата си по свое желание - така ги ощетявате. Господ е направил така, че да не може мъжа или жената да си направят сами дете. Не е редно и да го отглеждат сами. А вината никога не е само на единия.

Аз съм един щастлив човек. Пекарвам "работното" си време в Морето. Но не ме разбирайте погрешно - не съм моряк на кораб... Не съм там на някоя палуба на няколко десетки фута от водата, или още по-далеч в машината... От моряци съм чувал - "че аз море не виждам на кораба - какво да му гледам". Не съм в морето за прехрана... О, не! Аз съм съвсем непосредствено в морето, или по скоро На морето - на една дъска, и с едно ветрило... Ветроходец. Сърфист. Всеки ден танцувам с него и с Вятъра. Един танц на безкрайната изненада, на вечната промяна... Понякога страховит, понякога отнесено замечтан... Пратяхара? Съзерцание? Медитация в движение, в танца с морето и вятъра... Който обича работата си няма да има нито един работен ден в живота... беше казал някой. Виждал съм множество различни лица на морето. И всичките винаги са ме очаровали. Питали са ме не ме ли е страх понякога... Често е страшно... но не страх е точното чувство, а почит пред мощта на природата, или онзи, който я движи. В морето осъзнаваш колко си малък, и в същото време колко дързък... Крехък и жилав. Морето не прощава грешките. Не си ли подготвен, заплащаш с живота си. Но колкото и да си подготвен , дори и да направиш всичко така, както трябва, пак има ситуации, когато нещата са изван твоя контрол. Тогава ти остава единствено Молитвата, и Надеждата, и Вярата. "Не мога да избирам най-доброто. Най-доброто избира мен"(Р.Тагор) Казват, че моряка бил с единия крак в гроба. Може да се каже, че когато си така близо до природните стихии стигаш до осъзнаването и приемането на смъртта, като една възможна и непосредствено близка вероятност. Най-ценнотото от всичко за мен в общуването ми с природната стихия е възможността да се почувствам като капката в океана - нищожна сама по себе си, но неделима част от нещо невъобразимо огромно - клетка в космическия организъм... Усещал съм как се отделям от "себе си" и се издигам и потапям едновременно, разтварям се във всичко и всичко ме пропива - едно взаимно проникване... как да го нарека? не зная? усещам как всичко става част от мен и аз съм част от всичко - едновременно избухвам във всички посоки и притихвам в покой... пространството и времето се притаяват в глъбините на нереалното ...

Най-добре визуализирай резултата, т.е. вече порасналия зъб. Не че ще проработи точно със зъба ти, ама принципа е същия. Като начало опитай нещо по-лесно. И какво да казвам Благодаря че ме дари с нов зъб Благодаря че ми добави още един зъб в устната кухина така ли? Виж сега... единствения познат ми начин да ти израстне нов зъб е .... ... да се родиш отново и ще имаш цял комплект нови зъби, а към 6-ата годинка още веднъж подновени зъбки... поне част от тях... и после пак, като се родиш - нови зъбки... и така докато стигнеш до ниво да не се прераждаш в човешко тяло и нямаш вече нужда от зъбки... Аз пък съм чувал и друго - че на човеците от следващата раса няма да им трябват зъбки, щото и храносмилателната система щяла да им е излишна, щото щели да си набавят енергия и градивен материал за телата по други канали - по-висши, без зъбки... Та може и ти да си се приближил вече до новата раса и затова да ти е паднало зъбчето! Гледай положително на нещата!

Не бе пич, така ще прегракнеш и ще изглеждаш в очите на окръжаващите като пълен хахо, затова е по-добре да си ги запишеш въпросчетата на MP3-ка и да си ги въртиш нон-стоп, даже и като спиш, така по-бързо и без да будиш излишни подозрения, ще навъртиш нужните обороти с въпросчетата, та да ти дойде по-бързо и отговорче... ама дали ще дойде и то по MP3-ката незнам...

Хитлер е вярвал в себе си, също Сталин, Пол Пот, Питър Бота, Ернесто "Че" Чегевара и други още подобни красавци... Човешката история е пълна с тях... Наистина са вярвали в Себе си. И толкова са вярвали, че са повлекли много още хора да повярват в тях (култа към личността - по-големите го помнят), и с меча на вярата в Себе си са сътворили "чуднички" нещица. Това са хора с вяра в Себе си. Дали ни е нужна такава вяра в себе си? Сила? Да, самоувереността дава сила, инерция, създава лидери, които повличат хора след себе си... Сила! Но Силата без Добродетелност носи само беди и нещастия. Колкото повече, толкова повече... "Силата каза на света: "Мой си!" Светът я прикова като затворница към трона и. Любовта каза на света: "Твоя съм!" Светът и даде целия си дом." Р.Тагор Вярата в себе си може да е Вяра ако е в хармония с Бог, Природните закони или Космическите хармонии, както искате така го наречете. От друга страна по света винаги е имало армии от смирени безименни и никому неизвестни Божии Войни, изживели живота си в служене на света, на другите, тихо и без да осъзнаят величието на сkромното си ежедневие. "Ножницата не се оплаква че е тъпа, щом пази острие на сабя" Р.Тагор Ние сме ножницата, а сабята е божественото начало у всеки от нас.

"Красив е нито падналият, нито гордо изправеният. Красив е онзи, който се възправя" Негативизмът, както го наричате, или мрънкането, както го наричам аз, е неразбиране на законите на мирозданието. Простия закон за привличането - негативните мисли носят негативни резултати, позитивните мисли(и действията произхождащи от мислите и решенията, които взимаме) носят позитивни резултати. Всеки е на някакъв етап от развитието си. Всеки си има своите задачи за решаване. Начина да променим света е като променим себе си. Усмихнете се, и ще ви се усмихнат в отговор. И да не ви се усмихнат, продължавайте да се усмихвате - една свещ в тъмното е повече от нищо. Едно е повече от нула ... вече имате положителен резултат. Отчаянието е неразбиране, липса на Вяра. Няма лоши неща - "лошите" са за да ви направят по-силни, за да ви научат на нещо. Враговете ви са предрешените ви учители. Едисон направил 10 000 опита, преди да успее с електрическата крушка, но на упреците че се е провалил 10000 пъти отвърнал, че не се е провелил нито веднъж - просто процесът на изобретяването на електрическата крушка съдържа 10000 опита. Усмивката е най-силното ви оръжие - нима сте толкова силни, че да се откажете да го ползвате? ;-)

"Сега, спрете се върху вярата и мислете за начините, по които тя се прилага. Има много начини за прилагане на вярата, но кой от тях е най-добър, не знаете. Как познавате кога действа вярата у вас? Казано е в Писанието: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, планини ще премествате“. Планините представляват мъчнотиите в живота. Значи, ако имате тая вяра, лесно ще се справяте с мъчнотиите си. Как се придобива вяра? Тя не се придобива по механичен начин. Понеже Христос уподобява вярата на синапово зрънце, това значи: Както синаповото семе има условия да расте, така и вярата има условия да расте и да се развива." Учителя, "Приложение на вярата, любовта и надеждата" Не мога да разбера, защо наричате вярата в себе си "вяра". Вярата в себе си сама е суета. Тя е истинска вяра, само ако е такава, т.е. вяра в Бог, в проявлението на Бог във ваше лице, вашите качества и потенциали(недостатъци). Не може да кажете , че имате малко вяра. Ако имате малко вяра, значи нямате вяра. Вярата може да бъде само абсолютна вяра. Съмненията са неразбиране на причините, пораждащи събитията в живота. Всичко в космоса е проявление на Бог. Вашите трудности, са милостта, която Бог ви оказва, за да се научите, да се издигнете, да се развивате, да се разширявате. Вашите врагове, са преоблечените ви учители. Вярята в себе си може да е истинска, само ако е свързана с осъзнаването на мястото ви в мирозданието и с увереността на Божията промисъл за вас, за съдбата ви , за развитието ви, за мисията, която Той е предвидил за вас според вашите достатъци и недостатъци. Бог помага на другите чрез твоите ръце, и помага на теб с ръцете на другите... Бсичко Е Бог. Тази вяра е единствената.

Какво ще кажете за Съзерцанието като принцип? В източната мъдрост има подобно отношение към света... ... ако докоснеш , ще нараниш. Ако се отдръпнеш , ще обхванеш... Същото се среща и при индианските шамани: принципът на "НЕ-правенето" Тъй като индиректно предизвиках темата (задачката за Диди) ми се искаше да разгледаме , не толкова състоянието Съзерцание, колкото приципа Съзерцание. По малко от него откривам във повечето от постовете досега, но до постигането и овладяването на състоянието повечето от нас ни чака дълъг път, но дотогава бихме могли да прилагаме Съзерцанието като принцип... Какво мислите?

Ти може да си така, ама аз не съм. Можех да бъда на друго място , в много по-добро материално положение, на много по-висок пост, много по-известна...но не съм, защото не наруших принципите си Браво! Значи можеш "да хвърлиш първа камък". Аз не мога. Още греша. Дали не се самозаблуждаваш? Или пък(което е по-добре) се опитваш да заблудиш нас? Няма безгрешни хора на земята! Колкото и стремящи се към безгрешност да има! Да твърди някой противното е или лъжа или самозаблуда. И двете са от суета.

Браво за темата! Иначе казано: Едно е да знаеш, второ да можеш , а трето и четвърто да го направиш! Всеки от нас може всичко - това е заложено при сътворението ни. Друг е въпроса доколко знаем какво правим и дали то е правилното нещо. А дали винаги успяваме да правим онова, което вярваме че е правилно? Май за това точно иде реч в тази тема. голяма част от нещата , които вършим ги вършим без участие на волята и без да ги осъзнаваме - това са нашите навици, привички и пр. влияния на семейната среда, обществото ... И за тези неща не става дума в темата май. Мисля че истинския въпрос е дали и доколко успяваме в стремежа си към идеала(поведенчески, морален, житейски и пр.), който сме си изградили. (Моля психолозите да се включат с правилната терминология...) Доколко успяваме? Едва ли в голяма степен! Иначе нямаше да сме в училището на живота - щяхме да сме се дипломирали вече! Суета е да казваме че се придържаме винаги и напълно към "принципите" си. Нали се сещате какво е казал Исус на тълпата, която е искала да отсъди за прелюбодейката(ако не ме лъже паметта - за прелюбодейство са наказвали със смърт с камъни) "Който смята че е безгрешен - пръв да хвърли камък!" им отвърнал и всички пуснали камъните. Е, приятели? Аз мисля че няма сред нас някой, който да не е престъпвал "принципите" си. И аз го правя. Стремя се дя не е често. Още по-малко съзнателно. Но се случва. Като разрешим един свой проблем, като превъзмогнем някой свой недостатък(превърнем го в достатък) на дневен ред идва следващия, който да преодоляваме... и пак не успяваме известно време, после почваме да го контролираме, после на свой ред бива овладян, и излиза от "програмата" - вече е усвоено... като в училище - всяка научена теорема води към следващата, по трудна, но не непреодолима. колко е две и две? За никого от васне е проблем тая задача нали? Но сте грешали често 8х7 докато го запомните. Сега всеки от вас вероятно греши на задачите, които са му нови. Не на 2 и 2. Но все пак греши. Нарушава "принципите" си. И аз така. докато сме в това училище...

Както писах - но явно не си му обърнала внимание - всички сме грешни, в това число съм и аз. Грешни сме всеки път когато правим секс с единствената цел да се удоволстваме. Не, не правя секс само 2-3 пъти, но и хората някак странно сме решили да имаме само две три деца - от егоизъм може би.

С риск да се повторя - Хора!!! Не слагайте знак за равенство мехду Любовта и Похотта!!! Похотта си е похот, независимо към какво е насочена - към хора от другия или същия пол, към деца, възрастни, животни, "играчки" и пр. Всички ние сме грешни и аморални когато правим секс за да се удоволстваме. Сексът за удоволствие е грях, както и преяждането, както вече казах. Всичко, което под някаква форма консумираме, без това да ни е необходимост(отново не бъркайте нужда със желание) е грешно! Масовостта на явлението не повлиява на неговата същност. Страшно е че все повече хора приемат за нормално потапянето в греха, и дори се гордеят със "свободата" да го правят. Да единственото, което бог ни е дал е свободата на избора. и ни е казал "Ти можеш да победиш греха". Изборът е наш, но дали взимаме правилните решения? Бидейки хетеро или хомосексуални не се различаваме с нищо , ако употребяваме телата си - този инструмент на духа - само за да си доставяме физическа наслада, и да го прикриваме зад "духовни" подбуди. Ето ви нещо от Учителя, което може да се отнесе към темата: "Мястото, на което е поставен човек, определя неговата служба и начина, по който трябва да живее. Перото, което е поставено на писалката, има задачата да пише. Всеки, който държи писалка, трябва да пише. Всички останали работи, в дадения случай, са второстепенни. Че трябва да ядеш, да се обличаш, да обичаш - това е второстепенна работа. Докато писалката е в ръката ти, ще пишеш." Из Две категории хора, Лекция, 3.IX.1930 г. Иначе казано - Щом си поставен в мъжко тяло - ще бъдеж мъж, с всички произтичащи от това подробности!

Здравейте на всички! Аз почетох малко, но за съжаление не открих нищо което да ме убеди, че хомосексуалността е нещо "Нормално" Една лъжа не става истина като се повтори многократно! Дали ги приемам? И дали съм толерантен към Тях? Да - живея сред такива - то май сега даже е много модерно - та чак се чудя дали всички ли са такива или някои от тях се правят на такива щото е фенси??? Има достатъчно много близки хора от обкръжението ми за които зная че са с хомосексуална ориентация. Хора с които общувам нормално, работим, и пр. Но нито един от тези хора не афишира публично различието си. Още по-малко прави опити да "се пробва" с мен. По никакъв начин не съм им показал различно отношение заради сексуалната им ориентация. Казвате , че човек не ставал хомесексуален, а се раждал такъв? Т.е. висшият разум го слага в мъжко тяло, но с влечение към мъжете??? какви уроци да научи? Аз да речем си знам , че съм роден в мъжко тяло за да си уча уроците отредени за развиване на мъжките качества. Ако си роден в женско тяло - то значи същия висш разум е отредил за нужно този човек през съответния живот да си учи женските уроци. И така от раждане в раждане - докато развие и едните и другите. Във всичко до тук визирам житеиските и духовни качества. Сексуалността е като моркова пред магарето - капана на природата, които ни кара да се възпроизвеждаме физически - да произвеждаме тела, за човеците, които чакат реда си да се родят и на свой ред да трупат опитности в жовота си. Сексуалната енергия като такава е най-голямата сила, която е дадена за "Свободна" употреба на хората. И ние ,както със много неща - злоупотребяваме. Сексуалният акт, извършен с любов е свещенодействие, даващо живот на близка душа. Сексуалният акт извършен за удоволстване е нищо повече от разхищение на силата, която ни е дадена... или по-лошо. Като всяка сила, може да бъде употребена за различни неща. Енергията отделена при полуразпад на урановия атом може да топли и осветява хиляди домове, да създава блага, но може и да унищожи милиони човешки същества... Така и злоупотребата със сексуалността не е с нищо по-различна от всяка друга злоупотреба. Както при хомо- така и при хетеро-сексуални. Както и при педофили, некрофили и пр. други ...фили. Няма място тук за оправдания - всички сме виновни. Всички правим секс за да се удоволстваме. И наричаме това "Нормално" само защото "Всичко така правят" Все повече стават и онези които открито и демонстративно дори се афишират като хомосексуални. Бройката на грешниците не прави греха по-малко грях. Но заблудата че е право кривото не помага на никого, най-малко на онези които са в грешка. представянето на греха за нещо "нормално" е любим похват на мрака. Честито на печелившите! Браво! Нормални сте! Само така! Продължавайте! Толерантност! .... Докъде ще стигнем така? Как се възпитава дете да не прави нещо? Чрез поощрения и наказания. А какво правим - поощряваме греха??? Браво! Да живее! Малко нещо сте ми доста несериозни и неориентирани с тия приказки за нормалност. Не е нормално! Ректума е отвърстие на храносмилателния тракт, а не орган за възпроизводство, колкото и да опитвате да го представите като такъв. Мъжът, колкото и да не му приляга - трябва да се научи да е такъв. За жената важи реципрочно. Всекиму според ролята отредена в този живот. Другото е грях. Приятелството между двама души няма нищо общо със сексуалното общуване. Приятелството и похотта са две различни неща. Най-близките си приятели от мъжки пол мога да нарека свои братя. Както и не мога да възприема най-близките си приятелки като сексуален обект. Много вимоля отново - не бъркайте духовността, приятелството, дружбата и любовта с похотта. Както и храненето с чревоугодничеството. И други...

"Аз имам нужда от обяснение" Съвременният човек наистина има нужда от обяснение - логично, стройно, подредено, и хармонично. Има нужда да подреди мозайката на познанието за вселената - строежа, произхода , процесите, взаимодействията, законите, по които всичко работи. За да се постигне това е нужно да се съберат всички парченца на мозайката на познанието. Много от тях са вече открити, мястото им сред близките до тях също - науката е успяла да събере вече голям брой по-големи парчета мозайка. Е, тук-там в тези парчета още липсва и някой друг елемент; други пък елементи ни се струва че са на мястото си, а в последствие се установява, че е станала грешка - по-малка или по-голяма. Съществуват обаче и големи "Беле петна". Освен това елементите на голямата картина са толкова миниатюрни , че ако някой от нас пожелае може да посвети целия си живот на търсенето на определено парченце и така и да не успее... мозайката е толкова огромна, че дори и най-светлите научни умове са се справили с ограничен брой картинки от нея. Ако, Мона държиш да познаваш всяко парченце за да му имаш вяра?.. дълбоко се съмнявам че някой въобще може да го постигне. Как тогава живееш с непознаването на останалата част - без да я приемеш "на доверие"? Не мисля. Чевек се ражда и започва да вярва - на подадената гърда, която инстинктивно засуква, на топлия майчин глас който е бил "там още преди" , със първото възприятие в утробата, с отвръщането с усмивка на лицето , което се навежда и спокойствието от ръцете, които го обгръщат, щом заплаче. Какви доказателства има детето? "Човек е дете по рождение..." не го забравяите приятели. И да искате , и да се стремите, не можете да получите доказателства и обяснения за всичко. За отделни неща може, но всичко останало ще ви се наложи да приемате "на доверие". Колко от вас могат в детайли и изцяло да проумеят и да си обяснят как тези мои мисли в момента достигат да вас? Не много. Но го приемаме като достижение на някой преди нас. "На доверие". "То работи, значи съществува" Защо тогава не се отпуснем и да се наслаждаваме на вярата, така както се наслаждаваме "на доверие" на толкова други - чудеса, достижение на "съвременната наука". Защото може би сме арогантно самовлюбени в заблудата си , че можем да познаем всичко? Относно логическите вериги... всяка логическа вирига виси на първото си звено, на което "просто вярваме", тъй като нито можем да го докажем , нито да отхвърлим /както с право отбеляза по-рано Диан/ Диане, не твърдя че логическите вериги в науката са изтъкани от вяра, а че всеки дълъг път на научна теория и доказателство започва с първата крачка - приемането, вярата в първичното твърдение /аксиома/. Вярата е така да се каже пъпната връв на науката - преди да се е отделила и самоопределила като отделна , тя е била износена и родена от своята мила майчица/като всички нас/. Първите стъпки на всяка наука, подобно на детските, са несигурни и неумели, но вярата в бъдещето и я движи докато набере сили, опит , мощ , докато достигне своята зрялост и даде плодовете си. По пътя на неуспехи в науката на учените им е било необходиво огромно количество вяра, за да продължат, въпреки неуспехите, докато докажат тезите и теориите си. Тоест докато материализират идеите и вярата си. Така че какво излиза , че науката е средство за материализиране на творческите и духовните ни търсения и е непрекъснато подхранвана от вярата ни , че има нещо там някъде и ние ще го открием за пред света.

Благодаря ви приятели! Онова откритие, което направих за себе си преди време, и от което бях одивен и очарован /и това ми беше достатъчно.../ вие развихте чудесно и го облякохте в думи и аргументи...

Законите съществуват без значение дали вярваме в тях - вярно е , но с опознаването им ние овладяваме силите които движат материята и така можем да станем творци в света на материята За съществуването на Бог на вярващия не му е необходимо доказателство, но на учения е необходимо да търси такова... или опровержение. Интелектуалната му нагласа го подтиква по пътя на съмнението. що се отнася до философията... казват , че тя е майката на науките. Първата наука. Първите учени, които са се опитвали да дадат обяснение за фактите и явленията в живота били философите. Днес философията е синтеза на научното познание - тя търси помирението и сливането на всички науки в едно единно и ЕЛЕГАНТНО обяснение на ВСИЧКО. И още нещо - всички съвременни науки са произлезли от философията - те са един вид нейни "разклонения" Издънки

Дидо, всичко което казваш е вярно. Аз също съм човек , занимаващ се с наука и безкрайните вариации и възможности са нещо с което съм запознат. Подкрепям те напълно за всичко което си написал. Това , което писах е в резултат на Удивлението ми , че основата върху която се гради науката е едно приемане на факт, който е както казваш нито доказуем , нито оборим. По същия начин всяко нещо , в което вярваме, трябва да проверяваме в живота си докато то стане необорена аксиома... Много хора вярват в неверни неща... но не за това става въпрос, а за НАЧАЛНАТА ГАРА на науката. Нашата задача/ на хората/ е да овладеем материята, материалния свят. Затова е науката. всеки човек трябва да стане творец в материалния свят - затова е науката, затова са технологиите , зотова са лабораториите , безкрайното разчленяване и тясната специализация на познанието... Наша задача е да станем боговете на материята - Генно инжинерство, ядрена физика, космически технологии, интернет, медицина... Все чудеса на човешкото познание. Това обаче не променя и на йота факта, че В НАЧАЛОТО Е ВЯРАТА.

Що се отнася до двата пътя - науката и вярата... Те са само привидно различни или по-точно - лежат на една и съща основа. Какво имам предвид? Какво е основното, което отличава науката от вярата? Доказателството. Всяко твърдение в науката се доказва. Но ако се вгледаме по-дълбоко ... научните твърдения се доказват чрез математически методи , изчисления /и по-късно изводите , от научната работа се изпитват на практика, но не за това ми е думата/... всяко следващо твърдение се доказва с нещо което е било доказано преди това... ако обаче се върнем по обратния път кое доказва доказателството?... ще достигнем до онези твърдения, които науката нарича АКСИОМИ т.е. ТВЪРДЕНИЯы КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ДОКАЖАТ, НО СЕ ПРИЕМАТ ЗА ВЕРНИ /поради своята очевидност?!?/ т.е. ние просто ги приемаме за верни - ВЯРВАМЕ, че са верни! И каква стана тя? Основата на всички съвременни науки мили хора е ВЯРАТА! Недоказуема, Приета, Истинна...

За Добромир: " Ти ме остави и пое по своя път. Мислех , че трябва да скърбя за теб и да въздигна твоя самотен образ като златна песен в сърцето си. Но, о, зла участ, времето е кратко! Година след година младостта повяхва; дните на пролетта отлитат; крехките цветя гаснат безследно и мъдрецът ме предупреждава, че животът е само капчица роса върху листец на лотос. Нима да се откажа от всичко туй, за да се взирам след онази, която ми обърна гръб? Това би било глупаво и грубо, защото времето е кратко. Тогаз елате вие, о, дъждовни мои нощи, със звънливи стъпки; засмей се моя златна есен; ела безгрижен мой април, пилей целувките си. Ела и ти, и ти, и ти ли идваш? Любими мои, вие знаете, че всички сме смъртни. Не е разумно да разбивам сърцето си заради тази, която ми отнема своето сърце. Защото времето е кратко. Приятно е да седна в ъгъла, да размишлявам и да пиша в рими, че ти за мен си всичко на света. Възвишено е да прегърна мъката си и да реша че ще съм безутешен. Но през вратата ми наднича ново лице и вдига очите си към моите очи. И аз не мога да не избърша сълзите и да не променя гласа на песента си. Защото времето е кратко." Рабиндранат Тагор Незная защо в момента се вълнуваш от тази тема, но ако причината е скорошна раздяла... Времето е кратко! А що се отнася до понятията сам и самотен наистина има огромна разлика. Едното е факт, който често ни липсва, а другото е ЧУВСТВО на липса, от което трудно се отърсваме. Да си сам не е страшно , но самотен не трябва да е никой , затова не се оставяй да бъдеш самотен никога. Самотен според мен се чувства човек, когато е несподелен, неразбран , неполаскан, необгрижен и т.н. липсващи близости/ а също и обект на горните от твоя страна/. Ако обаче тези неща не ти липсват няма и да се ЧУВСТВАШ самотен. Така че струва ми се има два пътя да се отървеш от чувството за самотност - като потърсиш с какво да запълниш липсите/ който поемат повечето хора/ или като отнемеш от живота си желанията си/често наричани НУЖДИ/. Ако си по-конкретен ще имаме какво да си разбъбрим...

Честно за себе си? Зависи доколко се познавате, и доколко онова , което знаете за себе си искате да покажете на света... Понякога навярно ще има неща от които не се чувствате особено горди... И доколко е нужно да сте пределно открити - и беззащитни. Суета е да говорите за постиженията си , но също и суета е да говорите за недостатъците си - "Вижте колко съм самокритичен" Честен поглед - да , но нужно ли е да го споделяме с другите - собствения поглед върху себе си. Нима не е по-добре просто да се заслушваме в ехото , което оставяме в света около себе си? Нима не сме именно това - следите , които оставяме ?.. "Говори с дела!"