albatross_bg

Преди много години едно момиче ме посъветва така - не мисли! Когато искаш да направиш нещо го направи , без да мислиш ами ако..., ама дали... Направи каквото ти се иска, пък да става каквото ще! така е в личните взаимоотношения с другия пол. Вътрешния импулс не греши. Харесваш я - дръж се така че да си истински както със нея , така и със себе си. Когато си направил това, което "ти идва отвътре" - каквото и да стане после, ще знаеш, че си направил това, което си искал. дори нещо да не се получи, няма да има съжаление. Не мисли за миналото си. Не можеш да го промениш. Не мисли за бъдещето - то само ще си дойде, предположенията за евентуалностите са вредни. Важно е сега - искаш - и правиш! Импровизирай! Не мисли! Послушай поривите на любовта! Дерзай!

Здравей, Г-ца М! Това, което ти се е случило когато си срещнала голямата си любов е , че за първи път си се влюбила страстно. И си получавала същото в замяна... за известно време. Истината за взаимоотношенията в двойките е , че те често започват с това всеобхващащо и помитащо чувство, което обаче е нетрайно. В периода на влюбването ние виждаме у обекта на връзката си дори качества, които той не притежава - ние му приписваме съвършенства по свой избор. След време еуфорията на първоначалните чувства отминава, и започваме както да виждаме и недостатъците на партньора, така и да показваме нашите собствени. Това е първият кръстопът, на който множество млади двойки се разделят. Защото "той вече не ме обича по същия начин", "Той вече не е същия човек"... и други такива. Всъщност ние едва в този момент сме видели част от истинското аз на другия и също сме били видени такива каквито сме. Във вашия случай сте стигнали до раздяла. Тази раздяла те е наранила дълбоко. Всъщност е изкарала наяве нараненото, необгрижено, неуверено в себе си дете, което вероятно криеш в себе си. Сега това дете се страхува да не бъде наранено отново, и затова се бои да си позволи да се приближи и да разкрие съкровената си и ранима същност отново. "Парен каша духа" казва народът. Това е нормална реакция. Нередното в твоя случай е , че тази реакция продължава твърде дълго. Като не си позволяваш да се разкриеш, да заобичаш и да получиш обич ти се опитваш да се предпазиш от болката, но в същото време се обричаш на безлюбие. Пътят към любовта преминава през приемането на възможността да бъдем наранени. Като се затваряме за болката, се затваряме и за всичко останало - за радостта, за смеха, за топлотата нежността. "Ако затвориш вратата за Болката, откъде ще влезе Истината?" Р.Тагор Минало е достатъчно време. Изстрадала си достатъчно. Сега е време да спреш да се самонаказваш излишно, за нещо, което вече е отминало. Сега е време да погледнеш на себе си като на най-важното същество в този свят, към което имаш най-голямата отговорност - да е щастливо. Да - човек е длъжен пред себе си да е щастлив! Достатъчно! Излез навън, вдишай дълбоко, погледни живота - колко е прекрасен, прегърни се и продължи нататък. И подходящия човек няма да закъснее, защото ти ще си готова!

Разкажи съня си. Натрапливостите са плод на желание, което съзнанието ти отхвърля. Под съзнание визирам всичко онова, което си научена че е добро, редно, нормално, приемливо. Вътрешните природни или душевни импулси могат да са достатъчно интензивни за да изплуват на повърхността в една по-приемлива за съзнанието форма, каквато са сънищата. В резултат съзнанието временно е изгубило контрола и се мобилизира да вложи повече усилия в подтисканите импулси. това от своя страна води до още по-голям разход на психическа енергия, отслабване на възможностите на съзнанието да контролира(отклонява, подтиска и т.н.) Единствения здравословен изход е пътуване към себе си - за да се опознаеш и приемеш. Да осъзнаеш несъстоятелността на нормите и догмите които до сега си приемала за свои, но всъщност са ти внушени от околните в някакъв момент от живота ти - дресирана си да следваш определен житейски модел. Живият живот в теб напира да излезе на повърхността. Стига да поискаш можеш да си дадеш тази свобода. Както и други по-горе и аз ти препоръчвам работа със специалист. Психолог. Предстои ти пътуване в една страна, за която от малка си слушала страшни приказки. Сега е време да предприемеш пътуването към тази страна, за да откриеш истината. И в едно такова пътуване винаги е полезно да си с опитен водач. Желая ти приятно пътешествие. И разказвай и на нас за чудните си открития. Ние ще те следваме с трепет.

Получили сме живота си даром. И го заслужаваме, като го даряваме. Всичкото време, което ни е отредено на тази земя, ни е дарено. Дадено на заем. Временно. Какво ни дава право да се опитваме да го запазим за себе си? Изворът пази ли водите си за себе си? Изворът нима избира на кого да даде да пие и на кого да откаже? Страхувате се да не изгубите драгоценното си време, ако трябва да го посветите на някого другиго? Пък бил той и Майка или Татко? А как иначе да го спечелите, освен като го "прахосвате" за другите? И заедно с времето си и таланта си, усилията си, надеждите си, състраданието и радостта си... Живота си? Живота не е мой. Аз съм негов. Не мога да избирам най-доброто. Най-доброто избира мен.

Всичко зависи от любовта. Ако сте отгледани с любов, ще сте заредени с нея. Ако сте отгледани с любов, когато ви се отдаде възможност, ще дарявате любов, без да се замисляте, ще получа ли нещо в замяна, или какво ще загубя ако... Има ли такива въпроси - значи любовта я няма. Какво изпитвате към родителите си - Любов? Въпросът би ли направил нещо за някого към когото изпитваш любов не ви ли си струва неуместен? Към всички онези, които нямат това чувство към родителите си мога само да изпитвам състрадание... Тук не става въпрос за дълг, за жертва, за отговорност... Не. Става въпрос за Любов. Има ли я? Или я няма? Това е въпроса! Надживели ли сме детето в себе си? Детето, което иска да се откъсне, за да е независимо, да се докаже, че е пълноценен и самодостатъчен индивид? Зрелостта обаче не е в самодостатъчността. В нещо повече. Тя е във възможността да дарява. Да дарява живот. Да дарява грижи. Време. Внимание. Любов.

Говорихте ли по въпроса с мъжа си? Какво чувства той? Спрямо изневярата си, спрямо въпросната жена, спрямо Вас? Написала сте, че самият акт на изневярата е бил преди време, а впоследствие е поддържал "платоническа връзка"(която за повечето жени обикновено е и по-голям "грях"). Разбирам, че огорчението от сблъсъка с такова откритие за човека, който е до Вас от толкова време, е неизбежно и тежко. Но се опитайте да си представите как бихте се отнесли ако ваш най-добър приятел(приятел, брат или син да речем) е попаднал в подобна ситуация. Какво бихте го попитала? Какъв съвет бихте му дала? С какво бихте му помогнала, за да продължи живота си по най-добрия според Вас начин? Животът е шарен. Никога черно-бял. И ни събира заедно не за да сме вечно щастливи един с друг , а в съжителството с другия да ставаме по-добри - и той и Вие.

Добро и зло са относителни понятия. "Предиспозиция" на прост български е предразположение... Разпъването на Христос на кръста добро или зло е?

Добро и лошо са думички за нашето отношение към нещата. Нещата не са лоши или добри. Те просто СА. гледната точка е нещото, което ги категоризира в едно или друго. пак ще кажа - нашето отношение е добро или лошо. Следователно доброто и лошото произлизат от нас. Лошото не идва отвън, а отвътре. Както и доброто. Болестта на близък човек сама по себе си не е нещо лошо. Просто Е. Лошото е нашето чувство за вина, чувството за безсилие, страхът, че ще бъдем насилствено лишени от присъствието на близък човек(заедно с нещата които получаваме от него... невинаги материални). Смъртта на антилопата в челюстите на лъвица не е лошо - тя е живот за малките и... Лъвицата е добра, отговорна към малките и прайда... Всичко лошо е и добро... и обратното ... в зависимост от гледната точка. Доброто и лошото съществуват в нашия (човешки) илюзорен свят, след "грехопадението" - вкусването на плода на дървото за познанието на добро и зло... Но това е необходима стъпка в развитието ни - развитието на добродетелите. Тръгваме от неосъзнатото съвършенство, преминаваме през Живота за да се издигнем до осъзнатото съвършенство... когато ни дойде времето

Всички сме тръгнали за едно и също място, но тръгваме от различни места - от там докъдето сме стигнали "преди". И нямам предвид по-високо или по-далеч... просто от друга посока... Така и на всеки от нас му предстои да премине по различен път, за да се съберем накрая там, за където всички сме тръгнали. Затова и пътеводителите, които ще ни водят в пътя са различни. Някои от нас тръгват от "блажени нищите духом", и техния път минава през ласкавите слънчеви поляни на любовта и интуицията. Други от нас поемат по дългия път, тръгвайки от дебрите на "материалистическите" логика, научен подход и техният път ще мине през дебрите на "познанието", лутането в "логическите противоречия"... "Всички пътища водят към Рим". Това, което е най-добро за един, не е за друг. Просто е. Затова ги има и Учителя, и Щайнер, и другите - за да упътят онези, които тръгват от близките им "спирки"... В планинските хижи не са необходими инструкции за "Борба за Живучест на Кораба", нито пък разпознаването на ядливите гъби ще ви помогне при корабокрушение...

Като цяло съм съгласен с поста... само си мисля, че за мъжа е по-важно да има възможност да обича, отколкото да бъде обичан. За жените е по-важно да имат усещането , че са обичани, отколкото усещането , че обичат... Тази разлика отново се корени в ролите на мъжа и жената в създаването и отглеждането на поколение. Иначе по темата - не съм самотна майка, нито децата ми са отглеждани от самотна майка. Но пък съм отгледан от самотна майка, и независимо от усилията, възможностите, желанието и пр. на една жена да отгледа самостоятелно дете, то детето неминуемо ще расте ощетено от липсата на мъж в дома(това важи и за мъже които присъстват само физически). Липсата на мъж, като поведение, подход и гледна точка към живота, като фигура, в живота на растящия млад човек, го лишава от много важни аспекти от личността му. Така по-късно такова дете ще има лични недостатъци, с които ще му се наложи самостоятелно и активно(ако има шанса да ги осъзнае) да изработва в живота си. Една препоръка за Самотните майки, която психолози дават е да намерят начин да "осигурят" присъствие на мъж - важен и значим мъж в живота на своето дете - учител, треньор, чичо... някой, който с любов и желание да допълни мъжката половина в изграждането на всяко дете - момче или момиче(еднакво важно е и за едните и другите).

...Всъщност, нещото което не написах по-горе е, че през целия онзи ден докато заспя не спирах да се терзая. Човекът дойде в съня ми за да ми донесе покой. Така се почувствах - изгубих съзнание насън - все едно умрях и намерих покой. Може да звучи странно... Сякаш по някакъв начин човека ми даде възможност да "изкупя" греха си към него: Неговото "отмъщение" беше моето "изкупление". Сякаш неговото "отмъщение" беше и неговата "прошка". (Или просто имам услужливо подсъзнание, което се грижи да не полудявам...)

E, аз имам подобен случай в живота си... В малко по-различна среда, но подобна... В живота ми така се е случило, че съм спасил от удавяне(по-близо или по-далеч от смъртта, но все в застрашаващи живота ситуации) повече от 50 човека. Виждал съм как някой навлиза в опасност и винаги съм скачал за да помогна... и не съм имал изгубен човек... Един единствен път не скочих... и човекът си отиде. Не го направих, защото разумът ми нашепваше, че и двамата ще си отидем(беше зима, водата беше 2 градуса, а във водата трябваше да прекарам повече от 10 минути..., а аз съм "тънкокож"...) Човекът беше възрастен мъж от дом за стари хора, който беше скочил да се дави в морето през февруари. Сгънал дрехите, събул обувките. Писмо оставил... Бях наблизо "случайно". И въпреки нашепването на вътрешния ми глас тръгнах да се събличам, за да скоча... Спряха ме хората с които бях... За първи път в живота си не направих това, което съм правил винаги... Човекът си отиде... от този свят. Вечерта, обаче се върна - в съня ми. Сънувах , че спя и на вратата се звъни. Станах да отворя, а на вратата беше човека, с разгневено лице и метална тръба в ръка - без думи замахна и ме удари с все сила в главата, а аз в съня си изгубих съзнание. Питате се дали изпитвам чувство на вина, и дали мисля, че съм отговорен за смъртта му? Не зная. Не помня хората, които съм спасил. Помня този човек, когото не успях. Едва ли ще го забравя някога. Не изпитвам вина. Мисля, че ако бях направил опит да го извадя, в онзи ден щеше да има двама удавени... Но отговорността може да определи само Господ. Не се мъча да отговоря на този въпрос - спокоен съм, че тази задача не е моя. Бог създава условията в живота ни. За да може всеки от нас да научи по нещо. Онзи човек може би и без това е бил решил да сложи край на живота си и щеше да успее, независимо от моите действия... но аз също бях там и аз също преживях нещо. Случайни неща няма. Не се мъчете да определяте отговорността на другите. Отговорни сте само за онова, което вие правите, до степен, в която вашето съзнание и вашата съвест са способни. Не съдете друг човек. Не съдете твърде строго и себе си. "Не съдете, за да не бъдете съдени". Всеки ще отговаря за всичко - сторено, помислено, почувствано... когато му дойде времето...

Повечето четящи и пишещи в този форум но един или друг начин вярват в прераждането. Така, че едва ли ще срещнеш тук множество противоречащи си отговори на твоя въпрос. Аз също вярвам, че човек преминава през множество прераждания в земния си път. Задавал съм си редица въпроси за живота, и от всички възможни отговори, които съм открил за себе си, доктрината за прераждането е онази, която най-пълно и с най-малко противоречия отговаря на всички възникнали въпроси в мен. Въпроси като: откъде идвам, на къде отивам, какъв е смисъла на всичко, колко голям е света, всичко ли е "предначертано" или всичко е "свободна воля" ...

Смехът не знам, но чувството, което ни кара да се усмихнем, е здравословно. Не винаги онова, което ни разсмива обаче е здравословно - понякога се смеем на глас на чуждо нещастие... а това не може да е здравословно. Със смеха се освобождаваме от напрежение, което също може да се каже, че помага... на психиката и съответно на здравето ни. Някой беше казал, че има моменти в живота, когато човек има две алтернативи - да полудее, или да се разсмее! Определено второто е по-здравословно, също. Аз съм забелязал , че когато се усмихваш, и получаваш повече усмивки, светът става едно по-усмихнато място. И може би и по-здраво!?