Рассвет

Дмитрий Борисович Кабалевский – замечательный композитор, выдающийся просветитель и педагог. Его произведения входят в репертуар как взрослых, так и совсем юных исполнителей во всём мире. Для большинства слушателей имя композитора ассоциируется (чаще всего) с музыкой для детей и юношества. Думаю, что для нескольких поколений людей, родившихся в прошлом веке, песни и пьесы, написанные композитором для детей, стали неотъемлемой частью «музыкального образа» тех лет. (Я, например, не могу представить своего детства без песни «Наш край», песни «Школьные годы», фортепианной пьесы «Клоуны», пьесы «Галоп» из сюиты «Комедианты» и других произведений композитора). Д.Б. Кабалевский сочинял почти во всех жанрах музыки – им написаны 4 симфонии, 5 опер, оперетта, инструментальные концерты, квартеты, кантаты, вокальные циклы на стихи В. Шекспира, О. Туманяна, С. Маршака, Е. Долматовского, музыка к театральным постановкам и кинофильмам, фортепианные пьесы и песни. О композиторе Произведения Д.Б. Кабалевского в онлайн-архиве академической музыки (сайт «Архив классической музыки») Произведения Д.Б. Кабалевского на сайте «Погружение в классику»

Фёдор Кузьмич Сологуб *** Земле раскрылись неслучайно Многообразные цветы,– В них дышит творческая тайна, Цветут в них Божии мечты. Что было прежде силой косной, Что жило тускло и темно, Теперь омыто влагой росной, Сияньем дня озарено,– И в каждом цвете, обаяньем Невинных запахов дыша, Уже трепещет расцветаньем Новорождённая душа. 29 ноября 1900 года *** Преодолел я дикий холод Земных страданий и невзгод, И снова непорочно молод, Как в первозданный майский год. Вернувшись к ясному смиренью, Чужие лики вновь люблю, И снова радуюсь творенью, И всё цветущее хвалю. Привет вам, небеса и воды, Земля, движенье и следы, И краткий, сладкий миг свободы, И неустанные труды. 1 июля 1904 года Сайт о Фёдоре Сологубе Фьодор Сологуб (Електронно списание "Литературен Свят")

Таир Салахов – всемирно известный азербайджанский и российский художник, вице-президент Российской Академии художеств, член многих художественных академий и творческих организаций мира. Тебе, человечество! (1961) Мстислав Ростропович (2000) Храм Святого Франциска Ассизи (2000) Биография художника и его творчество О картине "Тебе, человечество!" О картинах художника Википедия

Рецензии на произведение "Не бойся, Господи, я с Тобой" - Андрей, 1 класс

Ирена Йогансон Что хотят нам сегодня поведать Ангелы? Ответы Ангелов на вопросы современности

На български: Зор Алеф. Отговори за непосветения, том 1 и том 2, "Анхира", София, 2005 На руски: Ответы непосвященному I, II, "София", Москва, 2004

Руска народна песен "Ничто в полюшке не колышется" Изпълнител – Лев Ульянов Ничто в полюшке не колышется, Только грустный напев где-то слышится. Напевал там пастушок песнь унылую, - Он в той песне вспоминал свою милую. Как напала на меня грусть-злодейка жестокая. Разлюбила, знать, меня черноокая. Разлюбила, знать, меня черноокая моя.

Спиридон Дмитриевич Дрожжин *** Я для песни задушевной Взял лесов зеленых шепот, А у Волги в жар полдневный Темных струй подслушал ропот, Взял у осени ненастье, У весны благоуханье; У народа взял я счастье И безмерное страданье. 1891 Аз за песента радушна от горите взех тих шепот, а от Волга в пладне душно хлад загребах пълни шепи. Взех дъжда от есента, а от пролетта – ухание, от народа – радостта и безкрайното страдание. 1891 превод: Диана Павлова *** Когда тоска Меня берет, Не я пою – Душа поет; Душа поет, Что жизнь дает, В чем горе Выражается, На каждый вздох Другой души Тоскою отзывается; И в радости, – Как жизнь красна, Когда шумит, Гудит весна, И мне в лицо Она дохнет, – Не я пою – Душа поет. 1912 Когато мъка ме завладее, не пея аз – душата пее; душата пее, каквото в нея е. Как мъката си изразява – когато друга душа въздъхне с тъга се отзовава. Животът хубав и в радостта е – ще зашуми тук пролетта, тя с дъх и моето лице ще сгрее – не пея аз – душата пее. 1912 превод: Диана Павлова Стихотворения (архив творчества поэтов «Серебряного века») Стихотворения (библиотека М. Мошкова) Спиридон Дрожин (Електронно списание «Литературен свят») Википедия

Честит Рожден Ден, Розалина!

…Духовният свят е свят на музика. Тази музика е изкуство на ангелите. Тя е съединителна нишка между ангелския и човешкия свят. Когато за първи път се събудили ангелите в небето, започнали да пеят. Тогава светът почнал да се създава. Те и до сега пеят. За кого пеят ангелите? За хората. В красивата форма на ангелите е скрита разумността, която иде да помогне на човечеството. Духовният свят е съществувал преди физическия. Човек се стреми към духовния свят, но не може лесно да влезе в него. Духовният свят представлява абсолютна реалност по форма, съдържание и смисъл. Физическият свят е реален само по форма. За да влезе в духовния свят, човек трябва да расте в Дух и Мъдрост. Хората ще разберат .духовния свят, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш в себе си, т.е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния. Във физическия свят има граници, а в духовния – няма. Едновременно човек е същество духовно и същество физическо. Връзката, която съединява духовното и физическото, това е душата. Тя е съзнанието на човека, чрез което той се проявява в духовния свят между ангелите, където всичко е музика. И затова, за да се прояви душата тук долу, на Земята, пак е нужна музиката. Тя е една среда, чрез която душата се проявява. Ние още не сме готови: ако се изпее един тон тъй, както е в органическия свят, малко хора ще издържат на трептенията. Ако се изпее така, те ще се стопят като восък. Сегашният тон е нагоден според сегашните условия. Сегашната музика, технически както са наредени тоновете, тя механически е много вярна. Но тази музика в органическия свят не е вярна. Не е вярна, понеже като свириш органически, като пееш, едно растение расте, ако свириш технически, спира се растенето. Може да направите опит. Може да свирите с тъпан на някое цвете. Правили са опити: свирили са му с медна тръба, свирили са му с кавал, пели са на цветето... Музикалните тонове имат каймак, тъй както е млякото от кравата. Няма да го кръщаваш, да му туряш вода. Като го издоиш и го свариш, образува се дебел каймак отгоре. Някои изяждат каймака на тона и остава само суроватката. Аз ви говоря за неща, за които съм правил опит. За мене музиката съставя съвсем друго нещо. Има една Божествена сила и там правят фалшификации. Като чуеш, веднага разбираш какъв е тонът. Онзи, който е страхлив, предава на музиката страх, онзи, който е недоверчив, предава на музиката недоверието си. Още като запее, предава ти недоверие. Онзи, който няма вяра, чрез пеенето ти предава и ти се обезвериш. Музиката е туй, което предава, понеже тя е един от най-добрите методи да се предаде едно качество на духовния свят. Музиката е най-добрата среда. Ако чрез музиката не можем да предадем Божествените качества, за които човешката душа мечтае, защо ни е такава музика? Музиката в духовния свят, това е свободата на живота – свобода в ума, свобода в чувствата, свобода в духа. Тя е възходящ път към Бога. И затова всеки, който иска да влезе в духовния свят, трябва да се стреми към възвишеното, т.е. към един идеал, който да го освободи от ограниченията на обикновения живот. Този идеал човек може да намери в изкуството. Две са главните качества, които изкуството трябва да притежава: първо, то трябва да събуди в човека подтик, стремеж да се приближи към Бога, и второ, то трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Музиката е изкуство във възходяща степен и всеки, който иска да бъде духовен, трябва да пее и свири по всички правила на онова изкуство, което ще внесе в него възвишения живот и ще му покаже пътя към свободата. … Животът може да се разглежда от три становища: индивидуално, социално и общочовешко. Индивидуалното гледище има отношение към материалния живот на човека, т.е. към земеделието; социалното гледище има отношение към духовния живот на човека, т.е. към музиката и пеенето; общочовешкото гледище има отношение към умствения, идейния или Божествения живот, т.е. към поезията. Значи земеделието, музиката и поезията представят живота. Който може да оре, да пее и да поетизира, той разбира живота и се справя с него. Ако не може да оре, да пее и да поетизира, той не разбира живота и гледа на него като на загадка. Ние отделяме духовния живот от музикалния, от светския, разпокъсваме живота. Ние разглеждаме живота по един особен начин, който не е полезен. Ако ти искаш да разгледаш един човек, ще му отделиш пръстите, главата, брадата, броиш костите, мускулите и търсиш човека – така ти никъде не може да го намериш. Трябва да търсиш човека в онази цялост вътре, която съществува. Музиката е една дреха, в която човек е облечен. Музиката е една дреха, говорът е друга дреха. Ти с тия двете дрехи трябва да бъдеш облечен. Едната дреха е поезията, с която е облечен човешкият ум. Музиката е една дреха, с която е облечено човешкото сърце. Музиката е забавление за сърцето, музиката е създадена за забавление на човешкото сърце. Поезията е забавление за предметния ум на човека. Певците се раждат при особени условия. В тази епоха има добри условия за музика и могат да се развият някои певци. Слънцето много благоприятства за развитието на музиката и поезията. Ти си одарėн, не ударен, но одарėн – имаш дарба за музика. Имаш желание да свириш, нямаш условия отвън. Щом имаш тази дарба, музикант можеш да станеш. Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека. Ако не може да трансформира тези енергии, той музикант не може да бъде или той не разбира изкуството. Някой казва: „Мене музика не ми трябва". Тебе ти трябва музика, да трансформираш енергиите. Ако можеш повече да даваш, по-добре. Ако можеш да трансформираш енергиите в себе си, това е равнодействащата сила. Човек се отличава от животните и по това, че той има тази равнодействаща сила, има възможност. Без музика не можеш да учиш. Музика и поезия така вървят. Музика и поезия – тези са най-хубавите неща, които въодушевяват човека. То е отворен път за постижение на съвършенството. Защото идеалът на човека е съвършенството. … Музиката и поезията са най-хубавите пътища за възприемане на Божествената мисъл. Някой път хората сравняват музиката и поезията. Музиката и поезията вървят заедно. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. И музикантът не може да бъде музикант, ако не е поет. Едновременно те вървят. Поетът, за да изрази своя опит, той трябва да има музика вътре в себе си. Ако няма музика, той не може да бъде поет. Онова, което прави впечатление на хората, е не само изказването на думите, но и гласът, с който се изказват думите. Много пъти ти може да изнесеш думата любовно, но ако тази дума не произнесеш музикално, ще направи друго впечатление. Колкото един човек е по-музикален, толкова е по-благороден. … Музикантът същевременно трябва да бъде и поет. При окултната музика поезията е скрита вътре в самата музика. В нея има образи, израз има, идея има. Онези от вас, които искат да бъдат поети, езикът им трябва да бъде картинен, идеен, образи да има. И бъдещите поезия и музика трябва да бъдат картинни, да имат много живи образи. … Музика е това, което туря нещата в порядък. Онова нещо, което туря нещата в един порядък, в знаен порядък, което можем да го слушаме, да говори порядъкът, то е музика. Поезията е обяснение. Поезията дава ценност на този порядък. Музиката го създава, поезията го прогласява. Музиката е изкуство във възходяща степен, а поезията – в низходяща. Музиката днес е по-напреднала от поезията. Това, което художникът не може да нарисува, поетът може да изкаже. Това, което четката не може да обхване, словото го изнася. Но това, което поетът не може да изкаже, музиката го изнася. Там, където художникът спира, почва поетът, а там, където поетът спира, почва музиката. За благородството на човека е нужна музика и поезия заедно, затова човек трябва да ги обикне. Писането, пеенето – това са средствата за развитие на човешката душа. Те имат висока цел. Чрез тях човек се учи да концентрира своя ум. Истинска музика, истинска поезия е тази, която засяга целия душевен живот на човека. Скръбта е създала истинската музика и поезия в живота. Тя е създала дълбочина в музиката, дълбочина в поезията. Никаква музика, никаква поезия не могат да съществуват, ако човек не приготви в своето сърце жертвеник, олтар, на който ангелите да принасят своята жертва на Бога. Поезията и музиката са почивки в живота на онзи, който е работил. Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща. С тях човек ще влезе в този висш Божествен път и като слезе, пак ще го носи със себе си. Съзнателният живот всякога започва с музика, без нея не може да се мине в духовния свят. Тя е признак на висока култура. Цялата природа пее, всички велики същества пеят. Без пеене никой не може да се домогне до музиката на висшите светове. Само пеещият може да се хармонизира с духовния свят. Чрез песента той може да разговаря със съществата там. Затова човек трябва да се занимава с музиката като изкуство. Тя е едно необходимо условие за изграждане на човешкия характер. Чрез нея се дава подтик на Висшето, Божественото в човека, за да създаде най-възвишеното. Петр Дънов – Музика (Електронна Библиотека star05.net)

http://www.youtube.com/watch?v=w1rWk8zRt6s&feature=related

Мудрость Дома Земля. О мировоззрении XXI века. (Под редакцией В. А. Зубакова. Санкт-Петербург. 2003)

Аполлон Николаевич Майков *** Ты не в первый раз живешь, Носишь образ человека; Вновь родишься, вновь умрешь, Просветляясь век от века. Наконец достигнешь ты Через эти переходы До предела красоты Человеческой природы; Здесь уж зрелый плод – тогда, Высоко взойдешь над нами Вдруг, как новая звезда Между звезд в ряду с богами. Произведения А.Н. Майкова (библиотека М. Мошкова)

Съгласна съм с Донка: «Човешкото ни съзнание е твърде ограничено за да си състави понятие какво е Бог». Ода "Бог"

Елф, благодаря! Бъди здрава и щастлива!

Сърдечен поздрав и всичко най-добро! http://www.youtube.com/watch?v=zBnz4hJp-ks

Анна Савкина

Алексей Степанович Хомяков *** Подвиг есть и в сраженьи, Подвиг есть и в борьбе; Высший подвиг в терпеньи, Любви и мольбе. Если сердце заныло Перед злобой людской, Иль насилье схватило Тебя цепью стальной; Если скорби земные Жалом в душу впились,– С верой бодрой и смелой Ты за подвиг берись. Есть у подвига крылья, И взлетишь ты на них Без труда, без усилья Выше мраков земных, Выше крыши темницы, Выше злобы слепой, Выше воплей и криков Гордой черни людской. (начало 1859) Произведения А.С. Хомякова Википедия