В Египетската митология, бог Кеб бива първоначално бог на Земята, но в последствие става бог на задгробия живот. Кеб е от върховните богове, ранните, първите и показва вероятно по някакъв начин грехопадението и преместването на човешкия живот от близката, до по-далечна от Твореца жизнена област. Това, разбира се - дпоред мен. Но оттук идва в нас спомена, на определен етап от развитието ни, че сме били непосредствено близки с Отца. Идва носталгията и желанието да се завърнем...
Някъде около промяната на Кеб, сигурно идва Сет, който е от неговите деца, заедно с Озирис, Изида, Нефтис. Той е Египетския " бог на злото " и изглежда след падението той придобива контрол над Земята ( материята ) ( това е пак мое тълкувание на Египетския Гносис ), което говори, че човека в материята е подвластен нему...
Това всичко беше по повод: и създадения от Отца ни Дух, който е толкова далеч от нас, въпреки че е част от нас, през по голямата част от съществуванетно ни, представлява истинското наше състояние. Към него почваме да се доближаваме обаче, когато започнем освободителния процес и скъсваме една по една връзките си с материята...