Здравей, Аменти! Доста контрастен постнг.
Висшият Аз за който говориш е объркал доста хора по пътя им на освобождение. Нашият стремеж за разтваряне не трябва да е насочен към по-висшата наша идентичност, а към Христовия дух. Само така ще успеем да разграничим вехтия и новия човек в нас. Дори освободени от плътския грях, важно е разпъването на кръст на Егото. Дори и на висшото.
Естествено имаме велик пример да следваме. Иисус беше мъртъв за греха, но разпъна и плътта и душата си за да ни покаже Пътят на освобождение на Духа и възвръщане на връзката с Отца.
Повечето от вас знаят Старозаветния образ на храма, сянка на небесния. Образ и на човешкия. Светая Светих е Духа, Светилището - душата, а външния двор - тялото. Светая Светих е била неприкосновена, понеже там е обитавал Божият дух, само веднъж годишно там е влизал Първосвещенникът. Светилището е било мястото на отправяните от свещенниците хвалебствия и молитви, но то е било разделено от Светая със завеса зад която никой не е можел да премине...
Повечето от вас знаят и друго - какво става в храма след издъхването на Христа на кръста... Скъсва се завесата.
" Аз съм Пътят и Истината и Животът! "!