Венцислав_

То стана и едно ХиперЕго с безброй ръце - от коя по-напред да се измъкваме?!

Щото добродетелите са по-леки и ефирни и се носят из въздуха, но не притежават подемна сила. Така че като му сложиш звънче, което е допълнително тегло - добродетелчето се среща челно със земята - сила на тежестта - винаги насочена към Центъра на земята...

Никога не е в излишък информацията, освен когато не я използваш - тогава естествено е ненужна. Така че, и сега и преди и след - трябва да се прилага!

Много недей да го мислиш, че пак ще определиш работата... Виж смисъла!

Добре е, че за теб същността на думата се крие в езотеричното и прилагане, но съществува също и екзотърпение, че за него идеше реч - тъй и съм го определил, нетрансформиращо.

Отговаряте на собствените си въпроси и пак не отговаряте на зададения въпрос. Приведохте примери - примери на връщане на съществуващата душа, която самата представлява живот. Друг ви беше въпроса обаче... За първият Земен...

Ако наистина трансформираш натрупаните енергии - добре, но ако това липсва, горко на търпеливия. Понеже то от самосебе си не става - трябва да се съвмести и с други качества за тази цел...

Не знам ти за кой път говориш, но аз лично не го виждам в ОИТ...

Опитвам, но не мож те разбра в това отношение - то от много време... Как аджаба: го съвместяваш с: Ако всичко тук е наред - значи аз не съм.

Обаче не му е мястото на това "понякога" тук, защото ако наистина разберем не би ли трябвало да го няма вече момента на . То е критерий, дали сме го разбрали. За съжаление повечето от нас не са, но опитваме да си помогнем в това отношение един на друг, но никой повече от нас самите не би могъл да ни издигне и задържи...

Като стана въпрос за Духът, да се върнем по-основно на темата. Те неодушевените предмети естествено, че не са живи, щото не-у-душе-вен нали ни казва, че му липсва душичката. Обаче сега пък ще възникне въпроса - кои предмети са неодушевени и до каква степен нямат душа и има ли въобще смисъл да издребняваме...

Доста информация има тук и важна по отношение на нашия въпрос. Всички знаем какво е нашето добро, но малцина са тези, които изживяват на практика извадените цитати, а то е признак на голямо духовно израстване. Тук и въпроса, кое ще е голямо - пак е относително субективно, но да речем, че има и критични точки. На пример - гълъб да ти кацне на рамото.

Аз съм запознат пък със случая на един протестански пастор - млад човек с две деца от Варна. Малкото дете преди време е било на смъртния си одър, а бащата прекарал доста време в молитва с детето в ръце и поднесено нагоре и основен мотив "Това дете е и Твое"... На следващия ден детето се оправило...

Хайде и аз да го споделя това: Елементарен пример е моят опит, но повече и не трябва за успех в подобно начинание... Десетина години нормално-сериозен пушач - поне кутия дневно, абсолютно редовно, но с постоянно намерение, че ще е временен порок. Хубаво намерение, но последваха поне няколко стотин опита да прекратя вредния навик, с такъв неуспех, че ми е неудобно да ги нарека дори опити. Слаба воля и много силна физическа и психическа зависимост... Да обаче това си е отрова, която пречи на Живота въобще, а ако той самия представлява ценност, какво остава. Някак безизходно беше положението, но усещах, че просто не мога да продължа да пуша. И така миналата 2004 година си я определих като последна тютюнева и трябваше каквото ще да става новата 2005 да я стартирам без никотин. В течение на годината правих множество опити - естествено неуспешни, но винаги с нагласата, че новата година ще почна непушач. Така и не успях до датата 31.12 да ги спра, но нали трябваше да посрещам чиста в това отношение година... Само да ме бяхте видели в последните часове и минути на 2004 как димях, но определено бях работил за програмирането на едно отказване. Дали съзнателно, или не толкова не съм определял, но от следващият ден бях почти непушач. Почти, понеже през черния за мен Януари съм изпушил няколко цигари, но те бяха последните за мен в този живот. Всичко вече е толкова далечно и въпреки, че това е една от големите ми гордости, дори спомена за никотиновите дни е някак илюзорен... Естествено ще трябва още известно време да се пречиства организма, но това да е дерта... Било ми е времето! Ако наистина имате желание да спрете цигарите, всички видове пречки са недостойни, особено пък ако изпитвате нужда. Успех!!!

В себе си да не я търси а в Духа, който е пресчникът с Христос. Всичко друго ще доведе до провал... Желанието за духовно развитие е също признак на себеутвърждаване, така че желание не трябва да има. Звучи като невъзможно, но нали Христос е в нас - да го оставим да действа!

За нас няма статичен момент, няма го момента в който сме постигнали всичко. Ако обаче се заблудим в това, то задължително спира развитието поради нежелание за продължение на пътя, щото видиш ли, вече съм на най-хубавото място. Ако обаче има най, то е толкова непостижимо за нашите възможности... Въпросите, ако са правилни и ако търсим на правилните места отговорите им служат да ни задвижват... Пълния покой е отказ за движение, а Статика би могла да съществува само за Първопричината.

И аз не гарантирам за пълна достоверност, но поддържам горното с уточнението, че ТРАНСМУТАЦИЯ.

Напълно ли си сигурен, че е умрял и ако е така, не е ли било по негова воля?

Отново скачам с теорията за двете противосткоящи си но вярни тези! Обаче: Тук става въпрос за прилагане на смиреността като служене.

Добре щеше да е да владеем правописа и да има кой да ни показва грешките... Мога да отговоря на въпроса: за кого е всичко? - За нас е!!! Защо е? - Сигурно за да разберем, че е за нас и да се възползваме по правилния начин! Другото... е другото!

Леко агресивно, а няма субект... Незнам кое точно те жегна, но говорите за различни неща и както винаги и двете страни сте прави. Говорите и за едно и също нещо...

Тогава и аз да ти се покажа прав... Трябва да поработиш за хармоничен баланс, между материята и нематериалното. В твоя случай - изчисти се от натрупания негативизъм към хората. Уважавай всички, а не само достойните според очите ти - не някои, а всички хора са Вселени. Намери и правилните приложения на рационалност и абстракност по отношение на мисълта. Склонността пък към черното в моментите на изтощение са бовече от естествени - щото си посмукваш от околността. Малко подсъзнателна егоистичност, но вероятно наложителна... Така мисля аз, а процента да греша е много голям от цветовете изхождам, но не ги приемам като съществено стабилен показател...

В контекста на словата ти е така, но неразделна част от обективността е и това, че страданието е най-прекия път до истината. Страданието е символа разрушението, което е абсолютно необходимо. Сещам се за свободните зидари сега - Масоните де... Нали за да съградим нещо ново, трябва да срутим старото - не може да градим на вехтите основи...

Ако все още става въпрос за Луната... Като е на хоризонта - рефракцията е максимална, естествено. На мен ми се струва, че има и други, още непризнати съвсем от учените, причини за изкривяването на вълните явления, но в случая задоволява въпроса. Ако пък е точно в зенита - теоретично няма никаква рефракция и би трябвало да е най-близкия до действителността достигнал до нас образ... Най-вече за размерността става въпрос.

Повечето от изказаното по темата са истини - къде обективни, къде личностни, но непоклатимия смисъл се крие в това, че молитвата е състояние на Духа и душата. То дори и с голяма специфика...... На мен ми е трудно вече да говоря по въпроса, защото повечето неща които мога да кажа са обезсърчаващи за вярващия, желаещ връзка с Отца си. В същото време истинската Молитвата наистина я предоставя... Ако подозирате дори и малко непостижимостта на Твореца, значи ви се изгражда и представа за достигането на Молитвата. Има полезни посредници, но достигането до тях съко е свързано с преодоляване на куп заблуди, коя от коя по-опасни и объркващи... Естествено, че ще е сила молитвата, но силата която ни притегля към плътта например я познавате като Сатана... И все пак Молтвата е Свята, а най-голямото постижение на човека е превръщането му в Човек-молитва, затуй - " Бъдете будни "! Молете се, но с постоянния стремеж за чистота в максималното и постижимо за нас съвършенство и в Сърцето и в Мислите. Когато то е постигнато поне като моментна настройка - възможностите за користни желания изчезват така или иначе от самосебе си, остава предимно Благодарност и ответна Любов към техния непресъхващ Извор и стемеж към сливане на нашата с Неговата Воля...