Венцислав_

Може ли човека да има право да решава такъв въпрос - със сигурност не! Но дали може той да е просто инструмент и проводник на взето на друго ниво решение - пак да! И все пак подобен избор се прави с оглед на морални подбуди, а е аморален. Аз лично не толерирам избора и на двете страни.

В резултат на все по-често практикуваната трнсплантация на органи, успяха да се самоизвлекат от практиката някои факти, като например този, че приемниците получават информация под един, или друг вид от донорите. На фона на кватновата механика е напълно естествено, но информацията не е на елементарно ниво. Пренася се с приемането и на новата етерна и астрална материя, на който принцип действат и повечето екстрасенси. Обаче приемането на чужди етери е нездравословно на по-фин план и почти винаги има несъвместимост... Това всъщност внася допълнителни усложнения за нормалното функциониране на организма при приемниците, а в другия случай е вредно и за екстрасенсите. Те разбира се имат методи за изчистване на чуждите етери, но повечето не знаят, че една минимална част остава. Така се натрупват и... Та донорството - излиза, че човекът на когото са помогнали да продължи живота си вече не е съвсем същия, а начина на промяна не е съгласуван много със закона за еволюцията, а той е от горе...

Тези, които знаят, както се изразявате, всъщност не са стигнали до това сами. Няма и как да стане... Пък и няка хора, които да влизат в тазци категория, има само в известна степен доближаващи се. Адам е бил такъв преди Ева - не става въпрос за Мъж, а за Древната църква... Просто обаче е разполагала свободно с Божествената съкровищница. Оттогава насам в нашия жизнен порядък има само доближения до това състояния, що се отнася до хората.

Нагласено е и от нас... Обратното на случайност е тсонйачулс... Сещам се и за preset... Предварително настроен, но не точно...

Като се има предвид, че Някого е с главна буква, може да звучи и правдоподобно...

Едно уточнение - тази жена ( воля ), която е подвела човешкия разум не е същата която трябва да събудим ( Любов )! Важния момент в Битие е, че търсеният помощнак на Човека, след като е наименовал всички животни ( качества дадени му от Господ на разположение ) и нещо му е липсвало се взима от него самия ( ребро - жена ) и така му се дарява външна воля - произлизаща от Него самия, което всъщност е дядото на Егоизма, в който Човека от тогава насам все повече затъва... Жената, която трябва да повдигнем/събудим е Любовта на Вътрешния, а не на Външния човек...

Отговорността е продължение на съзнателността. Отговорността се носи, тоест е тежест - носи се от силните! Отговорност е способността да можеш да дадеш отговор, предимно пред себе си. Качеството не може да бъде преценено обективно от страничните наблюдатели и освен това почти никога не се изявява самостоятелно, но там където го има то е постоянно присъстващо...

Да ти призная, Петър, последните ти два постинга на мен ми звучат като спекулация малко, но на фона на последното казано останалото избледнява по смисъл и тъй да бъде!

Не знам дали има някакъв смисъл, но ще се включа с молба към Елиза да послуша Иван! Друг е въпросът, че наскоро и аз имах подобно ужасно преживяване, но надявам се, че беше еднократно събитие. Настройката ми беше доста паразитна в този момент, щото за 4 вечер поред ми пречеха на съня... Но не беше ОИТ, поне не моя...

В интерес на истината Иисус и Буда са доста близки приятели! Много съм съгласен, но остава малкия въпрос: След второто посвещение, Възкръсването не представлява ли естествен процес? А 40 дни в пустинята с изкушенията на Сатана къде в системата я вкарваме?

Тази насока на разговора ми допада много... Образно няма игра на Духа с плътта, щото там дето е плътта него го Няма! Образно казвам. За да бъдат Сърцето и Ума едно в Духа, трябва да извървим Път, на който още първите крачки са свързани с отхвърляне на плътските окови! И отношението вече към плътта става както Иван описва проявата на смелост чрез Духа - " рутинна операция " ( не е лошо, но пак образно, разбира се )... Честит Празник на мюсюлманите! Днес те хвърлят камъни по Сатана, викам и ние да метнем по някой!

Аз забравих какво исках да пиша бе!!! Да видим.... Ааа Свещенниците не могат да извършват такова нещо!!! То е извършено по Върховното Милосърдие на Отец, чрез Върховното посредничество на Синът! Трябва за целта обаче и далеч по-малко върховно наше участие. В тази система на взаимоотношения, на мен ми се вижда чуждото ( свещенническо ) участие - леко паразитно...

След като не можеш да си спомниш тогавашния Сократ, гледай днешния! Той е признат за най-мъдрият живял човек, а оттогава по-глупав не е станал. За обкръжението му обаче, не е много ясно по-какво е станало от тогава...

Той наистина е у всички хора, но лошото е, че спи! Дано по-скоро се освободим от това лошо, а събуденият Христос може да събужда Себе си и в обкръжението...

Всъщност Живот нямаме, но цял живот към него се стремим! Аз го желая на всички които Него желаят!

В древната църква жената и мъжът са били символи съответно на разумността и волята. Като качества на вътрешния човек те са се развивали в истинска Вяра и Любов. И все пак от Вяра към Любов! Така е ясно, че Човекът напуска Едем поради факта, че волята е действала независимо от разумността, а после естествено го подвежда. Това е падението, а логиката на Възраждането би трябвало да следва обратната хронология. Всъщност, доста пълно е обяснено в Битие, но общо взето за достигането до Вярата и Любовта, трябва правилно използване на разумността за " повдигане " на волята, а повдигнатата воля е Любов. Та кое освен Любовта ще спаси света, така че " Повдигнете Жената и Тя ще спаси Света "!

Сократ е бил осъден на смърт поради добронамереността му и опитите му да прави хората около себе си по-добри, не заради собствен конфорт, а в името на Атина и от властта на тази Атина именно е умъртвен...

Друг важен момент е, че Бог вече ни е простил, така че съвсем друга цел има молитвата...

Едва ли можеш да определиш всеки човек на какво ниво е... Преди потопа църквата е наричала Човек само Господа - Той е бил Човекът... Освен това Братството не значи да се побратимиш с останалите хора, а с Христовия Дух!

Дотук ясно и няма как да е друго. Оттук нататък обаче се губи критерия за истинност по всички познати направления ( за сега )! На фона на розенкройцерската обосновка може и да не е точно така - все едни и същи са телата под чието влияние си и са ясни кои са. Тъй, че чак след новораждането може и друго да споменем...

Законът си е налице! Понеже доста алтернативни мнения се появиха по повод самолюбието ще припомня буквата: " Да възлюбиш най-много Господа Твоя Бог! Да възлюбиш ближния като себе си! " - тук обаче думичката наполовина се ликвидира - сам да се любя, добре, но не и само себе си да любя, а освен това и преди всичко...

Ето ми мнението, което други ще приемат като оценка, но не обичам да се повтарям:

Забелязва се, понеже не задържа приетата Светлина за себе си, а на свой ред я излъчва!

в много голяма степен съм съгласен...

Не съм съгласен много, но малко да. И решителността предполага динамичност, но иначе пък идва като творец на смелостта, което е интересна позиция. Но аз повече го усещам не само като зрънцето, а и с поне началното фаза на поникването.