Понятийна мисъл от импулс се заражда,
отвъд проста сетивност изплува - Спасение,
но само още въпроси поражда!
От празна дума ли ще има удовлетворение?!
И ако тя е наистина понятийна мисъл
предимно е звук и без съдържание,
но може ли самичка празната дума
от чувство на липса да вика страдание?!
Не ще тя да може и значи е още,
освен този прост електроимпулс
- от мозъка разобличава сърцето,
че не е само с физически пулс!
А той не е условие необходимо
и достатъчно, че живот притежавам,
но уж празната мисъл показа незримо,
че Живота приемам и Живот ще предавам!
А човеците могат ли живот да садят
- за такъв фундамент кой е готов?!
Но от понятия и думи - и във, и отвъд:
на Живота семето е зрънце Любов!