Венцислав_
-
Общо Съдържание
2341 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Венцислав_
-
Според древните текстове не са били и двойки, а са били просто цели души, като сега сме половинчати и точно цялост търсим. Като мъничък се чудех много, тези животни които регенерират, стават ли две, като се разделят през полувината... Има и друг важен въпрос - пълнотата има ли много вариации. Ако ни доближава до съвършенство, може и да не са много. Скритата мисъл тук е, че не е пак строго индивидуализирано определена липсваща полувинка. Набляга се предимно на глагола липсва, а както може да се открие и на строго вътрешно ниво без помощ, така може и нещичко отвън да се поприбави, но не и напълно да изгради.
-
Учителят не е ли знаел, че призван означава да откликнеш на зова за освобождение като отвориш сърцето си. Не е просто етикет.
-
Въх, колко е лесно да се приказва. Всъщност, материал нямаме, понеже този който ни трябва не е наш. Светлина ни е нужна и само можем да просим и да заслужим със слугуване на нейния Господар. Посредством него става и разширението на Сърцето и отврянето на Съзнанието и запълването на всички дупки. Можем и с друго да ги пълним, но тогава всеки да си отговаря. Иначе по херметически, имаме си безсмъртието в нас, но е облечено със смърт, като по настоящем дрехите ни идентифицират. Тук малко ще се противопоставим на проповядваната красота на този свят, понеже именно тя ни е облякла и привлякла... И съборила... Само голи бихме могли да се завърнем в Небесния си дом.
-
Ама дори и външно не са идентични. Може да се каже, че интелигентността е трансформираната мъдрост, в следствие на дългосрочно падение. Обаче както между ангел и човек няма много прилики ( зависи от гледната точка ) така и тук. Всъщност за достигане до мъдростта е нужен пълен отказ от интелигентност и знания, така има шанс някакъв. Едното е слънчева светлина, а другото - земна...
-
То, като сме и седнали ще вземем да оправим. Аз тъкмо правя ремонт, ама седнал още не съм опитал, щото знам, че няма да се получи. Две постоянно действащи ръце, напрежение в краката, чупки в кръста, пък и мозъчето трябва да е малко поне активно... Малко пообъркваме съденето с преценката.
-
Терминът, който не аз съм въвел - "сродни" се обезсмисля на фона на общите разсъждения и не е ясна вече и самата тема. Наистина няма нужда от него и всъщност по подобна точка сме единомислещи. Малко не поразбрахме кой какво иска да каже, иначе и многото думи биха изгубили смисъл, понеже показваме близост и в това отношение, но излиза, че наистина темата е неопределена, а душите са ненужно оцветени с наличното определение...
-
Бог е Дух в битието си, тоест неговата изява, неговото излъчване. Сам по себе си - Дух, по скоро е ограничение. Много добре знаем троичността - Духът извира от Бог-Отец, той му е и като син, докато Сина е по-активен... Непримиримостта е абсурд и всъщност не същестува, но ограничението на умовете и тесните сърца са пречка пред разбирането ни, както един с друг, така и с Твореца. А какво толкова има да си разбираме, като от една страна сме и абсолютно независими един от друг, а от друга - моите проекции са част от вас, а вашите са част от мен. Външното неразбиране евътрешна дупка, само да намерим "матриал" да я запълним...
-
Това означава, че сродните души не могат да образуват цялост, което уж им бе предписанието. Малко излиза, че няма какво и да си дават, понеже по-равни количества от всичко притежават. По-добре да бягаме от тях. Не ми се връзвайте, аз съм бивш жрец на сродните души, но понастоящем - неверник. Поне по отношение не ортодоксалните разбирания...
-
Орлин, къде се губиш приятелю, радваме се да те видим отново сред нас, активните празнодумци, пардон - форумци.
-
Ей, как интересно поставяме условия на безусловната любов. Само Отец ни обича безусловно и Слънчо рпоявява тази любов видимокато дарява на всички светлината си. Безусловната Любов е вътрешно качество и е нищо друго освен Христос в нас, който обаче просто Люби човека, а не човек, както и цялото творение. Ама ми втръсна да се повтарям и няма да ограничавам свободата на разбирането. Дано бъде неограничена и свободата на прилагането. Това е възможно само при пълната, истинска Свобода, която е независимост от всичко външно. Вътрешно се изявява само Бог, понеже е най-съкровената същност на всяко нещо. Така Любовта, както е от него, така и към него само би могла да бъде...
-
Извън диалектиката душите не са ни ясни и познати, а точно души извън нея може и да няма. Тук обаче няма как "сродната" душа да не е от срещуположния пол. Говорим за допълване, как да пропуснем тогава полярностите? И грубо- и финоматериално мъжът и жената се допълват поради различната поляризация на телата...
-
Безусловността е и ненасоченост, понеже насочеността е ограничение!
-
Вече не тече, от няколко дни. Но Любовта продължава да е лудост, тази, дето е способна да ти възвърне нормалното състояние. А цветята са цветя, няма да им опетнявам свежестта с моите повехнали думи.
-
Надеждата ни дава осезание за Светлината. Вярата ни дава изява на латентното вътрешно притежание, но се развива в Надежда, която прави изявата осезаема. Любовта е най-голямата от трите, както ни поучава Апостол Павел, понеже тя е проява на пълната изява на Светлината. Мечтата няма никакво място тук, но само вътрешния стремеж към Светлината!
-
Пистис ни води към друга гностична София. Добре, че си чела, ама аз като нямам очи. Не че добре чувам, инвалиди са ми и ушите от войната. Ама за доста повече Софии знам - на фронта се носят мълви. Ако решиш, че ти е нужна информация, търси из изданията, свързани с Херметичните науки за София и дъщеря и. Ще намериш доста материали и доста София. Дано откриеш истинската, ако считаш, че е една, изключваща останалите...
-
Едва ли сме тук да търсим цялост отвън. Не сме в целостта още, понеже не сме развили всички потенциали, които така или иначе притежаваме. Натурално, те са си в нас. Има една малка ниша обаче, в която е възможно две разрушени цялости да съставят една двойно-единна... Нишичката също е само потенциал, или пък ехее, цял потенциал.
-
Плутон винаги си запазва разрушително въздействие, но въпроса е в неговата насоченост. Няма как да руши непостроеното, но може да оставя място за нови храмове, или пък само руини на паянтови постройки.
-
Може пък обективността да е продукт на пробития разум - такъв с дупка, през която прониква Светлината на Духа. Човешкия разум, колкото по-здрав е, толкова по-закостенял може да е. Има си и чисто смислово съответсвие между двете думички...
-
Така като гледам, модераторите се опитват да ни отдалечават от истината.
-
Нашия ум все още упражнява стар навик - да твори. Откакто е прекъсната връзката му с универсалния дух обаче, той твори илюзия. Когато се откаже от всичката илюзия, която сам е съставил, а това всъщност са абсолютно всички наши представи и знания, тогава той ще има шанс да намери загубената връзка с Духа, а само той дава познаването на Истината. Ума ни е резултат на падение, а не на издигане. Да го кажем обаче, че е въпрос на гледна точка: ако щем да сме над животните - честито, сме ( не във всички отношения ); ако щем да се завърнам в Дома - ами, явно трябва да няма какво да ни задържа в скитничеството...
-
Най-"страшните" болести
Венцислав_ replied to petarstankov's topic in Здравословни проблеми. Симптоми и лечение
0800 11 202 - безплатната гореща линия на БТК за консултации на онкоболни работи от Април. -
Аз бих се пазил от подобни изживявания...
-
Като говорим за истина, да разкажа нещо интересно. Пети век пр. Хр. Анаксагор е бил един от многото софисти. Още като малък той заявява, че Слънцето е много нагорещен камък и след известно време част от него ще се откърти и ще падне на земята. След известно време наистина горяща топка пада в Гърция. Като се установява, че бивщата горяща топка е вече истинал камък, се разбира, че НАИСТИНА Слънцето е нагорещен камък, а безизвсестния дотогава Анаксагор става най-търсения и популярен софист. Гърците разбират, че учението му е ИСТИНА - нали самата природа го доказва... След като НАИСТИНА Слънчо е от камък, защо ние не вярваме в това, защо не го знаем?
-
Относно Питагор - в началото на житейския му път се получава малко така, че самата филсофия ( по скоро култови течения ) сама го търси и определено го развява по неволя из доста посоки. Той изглежда се оказва достатъчно устойчив и практичен и успява да извлече истинска стойност от наученото. И съдбата се оказва донякъде благосклонна. В Египет примерно той е нямал законното право да присъства на жреческите служби, но така се случва, че си го придобива... Както и да е, да кажа нещо интерсесно - Питагор е бил въвел забрана на учениците си да ядат бобови растения, понеже е вярвал ( дали точно вярвал ), че в бобовите зърна има преселени души ( в някои отношения може да се каже, че бобовия зародиш прилича визуално леко на човешки ).
-
Дали е полезно пак да се въвличам в подобни изяснявания... Въпроса с течението не е до знаене. В контекста на темата, ставаше въпрос за възможността да отсъства. Понеже самото то не се причинява от прекия външен фактор... Относно алтернативната тема - различването на собствената истина, задължително изгражда обективност, а тя, видите ли, не е субективно понятие, че може да се отнася и за външно различаване...