Венцислав_

Точно затова исках да ти кажа вчера, че нищо физическо няма в надеждата, но се задържах... Ап. Павел ни говори за тях - В, Н и Л и споменавахме, че Надеждата иде след Вярата за да ни даде обещанието...

Ей, не мой съ упрай тука. Хем за предел говорим, а си го прегръщаме. Ами защо, се чудя. Лошото било създадено за да се забелязва доброто. Друг път. Има ги и двете за да се показва илюзорността им в този им формат. Добре, няма спор, че най-обхващаш е Абсолюта. Питам, как се стига до него, не е ли като се оставяи всичко което мислим за наше средоточие. Понеже ето - трупаме. Трупаме и така се взираме все по концентрирано в нашата си точка и тя, гледай, става по-малка. Ами, естествено е. концентрация, сгъстеност, плътност. Точно това си изработваме от ехееееееее, плътност. Не ни ли стига до къде сме я докарали в това направление. Абсолюта е обартното на точката, значи навън трябва да се стремим, не навътре. Не си ща съзнанието, понеже е толкова ограничено, мръсно, ужасно. Нямам думи. Ако можех с едно движение да го унищожа щях да живея в Светлина. Сега обаче за нея ще се мъчим, понеже и дълго-трудно сме бягали от нея....

Ясно, че споменатите надежди трябва да ги няма. Но и тази, като казваме "Да бъде волята ти", ако е с надежда човешка, нищо не казваме, или на друг го казваме. Щом ще бъде Волята ти, то мен трябва да ме няма, за да намери тя тоя дом чист и да приеме образ в него.

И ми стана интересно относно желанието да творим в този малък свят. Ние го правим - щем не щем, ама точно когато престанем ще имаме шанс да се преместим в един малко по-голям. Хе-хе. Ама, който тук му харесва как пък казва, че и не твори. Те, нашите мисли, каквито и да са са си енергии, а творческия процес го знаете - през концентрациите и виртуалност към реалност, доколкото материята е. Абе е, ама мъртвичка сама по себе си. И колкото и живот да и наливаме с думи - ми не става. Хе-хе.

Ей, да познавахме надеждата! Оставянето няма как да стане, ама набавянето не е толкова просто. Надеждата, приятели, е обещанието на нашия Господ за избавление. Ако ни е дадено, не можем да го оставим, ако не решим да правим стари стъпки. Ама добре е да знаем какво е Надеждата, понеже е свързана и с познание и с Вяра. Споменавали сме, че от вярата се развива. А човешките надежди са като всичко човешко - ам, човешко.

Дано по начина по който ти го казваш да се приеме малко повечко, щоту инъчи е лошу. Пък аз това поне мога, да усещам лошото - и то е нещо.

Точно в тази вселена са многото "отсреща"... Така показано освобождението се крие в по-обхватното обвързване... Ами за тези, които не им се живее тук - може да им харесат моите думи, които и мои не са. За тези които обичат настоящата проява на живота - твоите ще им харесат. Аз съм бил сред тях, но предполагам, че поотдалечен, няма да се върна отново... Живота няма как да не се обича, та точно затова, няма как да се обичат ограниченията му...

Според описанието ти на света пак нямаме свобода на избор, понеже ги няма двете алтернативи. Че ние още в Едем си стоим...

За да бъде човек духовен, трябва да престане да бъде материален, а дори и душевен. Той вижда красотата, понеже тя му е вътрешно присъщо качество. Не и чрез познатите ни сензорни възприятия, понеже те контактуват с материята, а Духа и Живота са отсреща. Насочеността към Духа трябва да бъде пълна и всеотдайна, нещо което знаем, което отдавна ни е казано: "Който загуби живота си за мен, той ще го намери". Качеството на духовния човек е едно - Духовност, а всичко останало са прояви, нямащи пряко касателство към Духа. Да, то е живот, мъдрост, истина, любов, но тези които сега не можем да схванем и разберем, защото още не сме духовни. Те не са качества, а прояви, прояви на нашия Господ, който е намерил храма си почистен и е влязъл в него. А ние обсъждаме човешки прояви и ги определяме към духовността, коята общо взето не е човешко качество. Ако е, то значи ние не сме хора. Това отново са твърдения, които ще срещнат отпор, но пък знам, както тези не са плод на Духа, така и отсрещните няма да бъдат. И все пак, ако ни се даде и ако сме достатъчно възприемчиви - може и да намираме малки прашинки от малката истина, които само ако ги приемем за част от същността си, биха могли да ни отведат към Голямата... Ами, напред, който му се крачи!

Да живеят телата, че без уста какво щяхме да правим - да, има и души, но те не са важни. Само някой да се осмели да помисли и за Дух, забранявам! А Господ - точно думите са ни отделяли от непосредствения ни контакт с него. Първоначално не, но в последствие... Та да живеят и егрегорите, голяма част от които дължат на думите живота си, ама горките са си псевдоживи... Пък си и мисля, ако някой смята, че може много добре да опише с думи мисълта си, то друг ще сметне, че доста му е плитка мисълта. Ама какво да се прави, ръка имам - ръка ви давам, а като придобия и Любов, ще се надявам, че бихме могли и от нея да си обменим. Само ще кажа, че няма чрез думи да стане това, аз и сега ви виждам - хубави, светли, ама искам неизразимо хубави и светли да ви видя.

Като е духовно напреднал, възможността душата да се върне си е направо плашеща. То затова е и кремацията, не че много има нужда, но малък подтик и отдолу, да се прекъсне по-бързо връзката със земното...

Пък аз що си мислех, че е всичкуту наидну, па и още...

Това не прилича ли на бариера, която сами си слагаме. От материална гледна точка, всичко е изпълнено с живот. Да не забравяме обаче къде живеем и колко сме отдалечени от Живота. Разбира се, че думите си имат енергийния заряд, но щом е достатъчен да ни оживотвори... Не! Въпреки, че не съм аз този който я дарява, но колкото и да искам да даря някому Светлина, няма как с думи да го направя, о, с тях мога да я отнема дори от намерението си, пък ще отнеме и слушателя... Примерче само. И ето сега ще пожелая искрено на всички: Благодат и Мир! За жалост обаче, нито аз, нито вие приемаме непосредствено съдържанието, а само формата. Иначе отдавна да бяхме всички ангелчета...

Като разбрахме буквалния превод на думите, дано разберем и същностното им значение, че иначе, ама съвсем не ни ползва. Ама иначе, определено съм благодарен за предоставената информация, макар да нямам конкретни планове за използването и, ама някак си ме удовлетворява - чисто егоцентрично.

Аз не бях пропуснал да кажа, че "тангра" означава небе, може и сега да се чуе...

Всъщност, според повечето. Бащата на Тутанкамон, Аменхотеп ІV въвежда култа към единия бог Атон. Дори първоначалното име на сина му е било ТутанхАтон, а сам той приема името ЕхнАтон. За жалост не успява трайно да се пребори с жречиците на политеизма... Това, за новата история на човечеството, а обективно монотеизма е съществувал винаги, много преди Египет и т.н.

Да споменем, че както неверието е слуга на Луцифер, така и вярата му е притежание. Да, точно тази вяра, за която повечето човеци си мислят. Копнежа на сърцето по Бащиния дом е свещената вяра, другото са същите спекулации като опасностите. А опасността какво представлява - загуба ли що. Че ние какво притежаваме, за да загубим...

Ама не е от слаба воля, а от силната човешка. Каквито и правила да прилагаш, щом е от човешката ти воля, то ти утвърждаващ егото.

Струва ми се, че само от един ъгъл ги гледате тези. Въглехидратите са си въглехидрати, натуралната захар - натурална, а какаото е... Идва от днешните територии на Мексико, където маите пиели странна напитка, наричали я "чокоатъл" ( мисля, че нещо като "горчив плод" ), от нея черпели сили... 70-те години, заедно с кафето, какаото май бе признато за лек наркотик, но оттогава насам много нещо се изговори и изписа и то на базата на науката. Вече дори за кафето няма еднозначни определения... Моето мнение е, че твърде малко познаваме човешкия организъм и още доста време ще е така, че да правим генерални изводи за конкретни въздействия, винаги ще бъдат ограничени и едностранни... Ако въпросът е така формулиран не става ясно че има видове и видове захари, някои от които сигурно са и жизнено важни.

из "Аврора" - Бьоме

И на правило и на направа корена е "прав", което е нещо като действителен, явен. Оттук може да се изходи към необходимостта на правила, но с възможност за такава само в изявения за нас свят, не и в скрития. Това е чисто формално тълкуване, което някой може да поиска да използва за основа, или антиоснова...

Дамян Дамянов

Самота Румяна Банкова --------------------------------------------------------------------------------

Духът е този, който е и който определя начина, протичането в съответната му проява. Той е по-високата октава на Закона. А не може човек да придобие познанието, но може да приеме в себе си Духа и да му бъде храм. Тогава той ще знае, всичко друго е спекулация, както и тези редове, излизащи от ограничеността на детския ми ум.

Ако нещо бе сътворило Бог, то той нямаше да е такъв, а сътворителя му. Бездната, наричали навремето хаос, сега с друго значение. Кабалистите го смятат за първосъществуващ и от него се е появил т.нар. нетворящ Бог, ама аз питам, отде тез импулси бре? Сигурно от провидението на нищото? Или Дарвиновата теория е ограничена само за нас ограничените? Дори и с квантовата динамика да се смеси по невъобразим начин, невъобразимо безсмислено ще бъде появата на всичкото в нищото, пък било то и в безкрайността. Естествено, само мнение, което ще има неприятели, ама ще съм им благодарен да подкрепят доводите си с нещо различно от... нищо.