Венцислав_

Бре, тоя буквализъм е изял много глави. Смъртта, означава неактивност в определена плоскост и направление, а не харакири. Винаги трябва да се жертва нещо в името на друго. Такива са условията в съвършенната икономика - оптимум по Парето. Мисля, че като не разбираме нещо е по-добре да не го показваме всеобщо. А, Ваня, интересно е, че и аз мисля, че те разбирам и аз мисля, че съм съгласен с теб, но и други, които с мен не са съгласни. Ех, думи, думи... Важно е да се посочи, че менталното разбиране на илюзията е много далеч от фактическото стационарно прилагане в живота. Много, ама много е важно да се посочи! И пак интересно - точно то, разбирането в тази му форма, може да е от големите пречки пред прилагането, понеже си е атрибут на егото и как да се самоопредели като илюзия. За това е нужна смъртта му, резултат от смаляване, чийто резултат пък е фактическата промяна на съзнанието с която пък помощ се завършва процеса. Краен резултат - Ново, чисто неего съзнание - обхващашо цялото. Тогава вече и доброделта е такава и истината е такава и тогава познаваме Живота, тогава ни става атрибутивен. Сега сме далеч от него... И кой се моли, който чувства нужда, който не познава състоянието на непосредствена свързаност с Отца - точно личността. Всички ние се молим чрез нея, но приноса за нас като резултат е негативен в някои важни аспекти. Това обаче ще предизвика огромен сблъсък у вас, така че по-добре не му обръщайте внимание.

Нензачителна подробност - когато Той се роди в теб, ти ставаш "в света, но не от света". В света, чрез земните си изяви, но чрез Христос - извън света, а в Царството небесно, което за щастие няма нищо общо съз земята. И друга насока - знаете, че земята в езотериката и светите писания се използва като метафора за низшия аз и тялото. Ами ако е там Христос, едва ли би бил Истина, Път, Живот, Освобождаващ принцип...

Да, дано Господ ни доведе до добър край! Добра основа. Приятели, Господ в нас може да ни бъде водач, но само ако му отворим място. Чрез своя Свят Дух, Той може да се облече в плът и ние да бъдем инструмент в ръцете му. Не разбираме обаче, че трябва сами да му предоставим себе си. Само с думи това няма как да стане. А и неговите уши са малко по-друг тип, Той не чува думите а вижда самата ни същност, тази която дори ние не виждаме. Вижда Себе се в нас, но нищо повече, нали сами си поискахме свободната воля. Сега предмет на нея ще бъде обратния път, но трябва да го видим. Личността е кристализация и затваряне на събожествеността - подразбира се, че връзката се губи. Възвръщането и може да настъпи само с отказване от личността, бавното и умиране. За да се роди отново Първородният Божи Син. Да се пробуди. Той не е личност. А дали би могъл да има очаквания към другите, или да ги мачка. Сами можете да си отговорите на този въпрос. Само Той може да да дава Любов, само Той я познава. А това, което си мислим, че сега излиза от нас като различни форми на святост, или добрина. Хе, не сме стигнали дори до там, че да можем да кажем "не съм достоен обущата му да развържа". А "по-голям сред родените от жена няма от Йоан, но и май-малкия в небесното царство е по-голям от него". Види се, Йоан ни е далеч, а какво остава за Господа. Менталната представа, че същността ни е Живот, а той е изявата на Отеца в нас не ни ползва много. Понеже нашата идентификация понастоящем е далеч от живота. Да не кажа друго, но облечени в тление, него приемаме за нашо съдържание. А тление далеч не са само животинските страсти и инстинкти, които дори още имат известна актуалност в нашите жизнени пространства. Е, критерии разни, но измерването на Любовта към Бог се извършва чрез отдаването му и степента на изживяване на "да бъде волята Ти", която има и различни аспекти. На нас ни трябва всеобхватност. А самата личност, о, тя е преходност. И нито регресии, нито каквото и да е било нямат нужната енергия да се противопоставят на това твърдение. Въпроса вече е кой какво търси... И по повод Божието творение да ви кажа една тайна: това място, на което живеем сега е в голяма степен наше творение, но не изпълнявайки завета на Арджуна, сме станали достатъчно плътни за да попаднем в пластелина си.

Христос е доста по-древен и не е на земята определено.

Eдин много важен пункт - Бог не ни е създал сега и тук. Няма да говоря отново за второто сътворение, че тук няма почва за това... Да чрез личността се реализираме в общността - земната. След като това ни е стремежа, няма какво друго да правим, освен да култивираме тази своя личност. За тези, които имат копнежи по една друга общност, за нас - стара и нова, не и настояща, въпреки че представляваща най-вътрешната ни същност, но точно тя облечена с дрипи. Но не такива - разпокъсани, които да показват какво под тях се крие, а такива - плътно обвиващи и многопластови, които мамят с действителността си всеки човек и които можем да наричаме с красиви имена в името на собствения ни упадък... Какво става с "който изгуби живота си за мен" - трудно е за възприемане, а още повече за приемане?! Е, казано е, следването е пожелание. А всемогъщият, който побеждава себе си?! Да, ние се побеждаваме, животинските си импулси, тях сме ги надвили - който доколкото и вече сме свободни. Да, ама не. Една тайна - Сатана сме успели да попреборим - първи пазач на прага. Далеч сме обаче от свобода, чака ни втори - Луцифер, който изглежда рядко се признава за същестуващ. Логично е и му е угодно, понеже в сегашното ни състояние трябва сам той да тръгва против себе си. А човека го няма в присъщия му подарен блясък и като без избор приема светлината му за истинска и така се смята за свободен. Идеализма не е безпочвен и може съзнанието да определя битието. Въпроса е там, че нямаме правилен критерий за съзнанието, особено за собственото. Дали е трудно да си го признаем - да, разбира се, как може сами да се стъпчем. Но без да можем това, никога няма да можем да творим добро воистину. Споменавам го, понеже много човеци имат подобна благородна цел. Благородна, но егородна - понеже доброто е божествена категория, а човек може да и е истински инструмент само в своята събожественост, такава каквато сме избрали преди време да загубим. Жалко, че го няма спомена, много явно би ни насочвал, но сега се лутаме точно защото сами сме го избрали. Това, приятели, е пряко проявения резултат от нашата свободна воля - да сме доволни трябва, понеже е изява на свободата. И да, повечето от нас са доволни, а за другите остава надеждата да намерят пътя наобратно и да се завърнат при Баща си.

Последното е добра основа за градеж. Така се приключва със старото - чрез разрушителното действие на страданието, което взима връх в отчаяние. Сега може да се започне на чисто, като знаем кой е камъка за основа. Наистина този свят е чистилището, то чистещите се не го признават, понеже с него са облечени и без него ще им е студено. То, събличането става мъчително бавно, но поне веднъж да е взето решение... Щом на някой абстрактните познания са далечни за момента, би било логично да му е близко матералното естествознание. Въпреки, че е херметичен принцип и физиката са е произнесла - "няма празно пространство", чисто ментално то си е и най-голямата абстракция, макар и временно постигаемо - само относително и то точно с насоченост и надежда към самия принцип. Та оттук - ако смъртта не е само грубо- и финоматериален трансформатор, то следва след нея да има нищо. Самият израз "има нищо" е достатъчно впечатляващ и дори изумяващ. Интересно е и ако мислим, че самият Живот е обвързан с ограничението на телата. За нашето паднало възприятие - да, но само в един миг от вечността, но обективно, Живота е принцип на Абсолюта и няма как да е необратимо свързан с ограничението. Това са само насоки за съмняващите се, повечето участници имат отошение като вградено към следсмъртието . Не, че е задължително да е съвсем правилно, но е налице малко по-пълноценно усещане на самия Живот, откъдето идва и пренебрежителната нотка към проява на преходност като смъртта...

Това си е есенциално важен въпрос.

Замислете се над корена на думата "личност", а оттам и значението и в общия човешки план. Тя е от приближените на цар Его. Личност - резултат от разрива с общност, но онази вътрешно-абсолютна общност, която по-скоро е била цялост преди да изберем онова дърво...

Ако извира наистина от дълбините на душата, значи я живеем. Принос казването няма. Живеенето на молитвата не се придобива след умствено насочване към думите, а с коренна вътрешна промяна, неидваща от личността, а насочена към нейното стопяване. "Отче наш" по същество представлява именно отдаване на Отеца, отваряне на място за него в Сърцето ни. Разбира се, твое е интерпретация, която всеки може да си индивидуализира, но това именно показва, че сме далеч от истинското живеене на молитвата, въпреки че някои могат да са против. Е по плодовете си се познаваме, а нашите са още само тленни, каквито са и мераците ни. Истинското насочване към непреходност няма как да не се предшества от пълното отказване от ограничената ни земна изява. "Който изгуби живота си за мен, ще го спечели" за да бъде "в света, но не от света". Какво да ви кажа приятели, дори самото ни участване във форума показва, че сме още много в света. И въобще не го разбиам буквално, но разбирам, че пътя е дълъг, а ние и да сме стъпали на него, сме само в началото му. Та за какво да се молим. Можем да се молим за най-святи божествени прояви в нас и другите, но колкото и да се молим, няма нищо да получим наготово, дори и да сме правилно насочени и затворени в тайната стаичка. Да работим и да живеем за Живота, тогава същността ни ще бъде молитва, а насочеността и присъствието в тайната стаичка ще се превърнат в състояние, екзистенциално за допир до Христовия дух. Знам, че доста хора усещат този допир и без това, според тях, но това за мен е превръзка на очите и нежелание за познаване на истината. Вярно, че Христос е атрибутивен за човека, но няма и капчица възприятие той за собствената си същност. А търсенето на тази същност е било насочване от много достойни Бели братя, жертвали себе си в името на общочовешкото пробуждане. Но общочовешкото заспало положение не е в състояние да приеме импулсите на освобождение в сърцето си, а спекулира с менталните си псевдовъзможности и изкривява единния смисъл. Някой ще рече - черна картинка, но не, само насочване. И не на вас, не. Всеки е свободен да възприема каквото си иска, макар тази свобода да показва жалкото ни състояние на окованост. Себе си насочвам само, а ако на някой му хареса примера, добре...

Да, имам резерви и към горното, но отчасти е вярно. Ако пише Венци, пак ще се получат недоразбирици. Само едно не разбрах, а и горе се опитах да ни замисля. Защо сме го захапали, да го оставим човека, на никого не пречи и общо взето е съвсем добронамерен.

Какво има да ви се струва, ще ви кажа, че да не съмнявате: така е! Няма да можете да го разберете Венци, понеже сте добри и усмихнати, а той не е. Но ако някога ви се прииска да го разберете - просто се намръщете. Така обаче няма да бъдете себе си.

Сигурен ли си, че са архита, по скоро типове. Архетипа е малко по-изначален от настоящите ни състояния и атрибутивно единен, понеже е първи. Но важното е да сме шизо с повече лица, пък да бъдат каквито щат. Колкото повече, толкова повече - по обхватни сме, бе.

Ама не я познаваме Христовата сила. И да си го признаем временно е много по-изграждащо от самозаблудата, че сме я намерили. Имаш, нямаш, въобще и представа не би съществувала за Новия Адам, ако не сме познали стария.

Интересни постове като за търсещи хора. Ясно е, че не ви трябва брак, след като още от съблекалнята сте го ограничили. За други пък е ясно, че отношенията между съпрузи трябва да са първо приятелски и братски, а после и друго. Но добре е, че прозира истината за човешката любов - нищо друго освен ограничение. По пътя към свободата обаче, тя се трансформира. Е, в тая тема изглежда никой не гледа към свободата...

"tabula rasa" - в това, приемник на Св.Д. Човек се идентифицира с тъмния слой - как да се измъкне като той е неговата личност. Но чудно ми е как ще търсим Новия Адам като и стария не познаваме...

Емоциите могат само да отдалечават от смисъла. Докато сме влюбени в старата земя, няма да посрещнем Нова. Като знаем чисто физически някои процеси, да можем да ги осъществяваме в нас...

Предрасъдъицте са много по-повличащи от някакви думи. Думите няма да ни помогнат да разберем какво всъщност е човекът, но предрасъдъците ще ни попречат. А Новото не е друго освен път напред, който иска да го върви. Отговорът на този въпро може само да се изживее, но чак тогава е възможно, когато станем свободни, каквито НЕ СМЕ! Е всеки вижда свободата си някъде, но и тя се живее, но първо постига. Как? Имаме показан път, но не и очи да го видим. Но който... И не гурута, ни учители, ни групи, а Христос го показва, който трябва да се роди във Витлеем и да порастне, както го е правел, но в други - така да го направи и в нас! Който го търси навън, нека си вземе икона и ще бъде спасен.

Хубава година! Достатъчно се е изговорило за нея, но много не е и казано. Смисъла не е обаче в това, а как ще я посрещнем, нея и предните и следващите. Който има стремеж да се развива и работи в тая насока няма от какво да се притеснява. А ако искате да разберете повече за 2012, то определено ще стане, много повече отколкото очаквате, но тогава. А какво лошо има в апокалипсиса, много хора се молят за него. Разбира се, знаят малко повече какво означава. Разбира се - откровение, но и него знаят какво означава, понеже са приближени на Йоан, не за друго...

Земята еволюира в определена плоскост, но тя не е тази на човека. За него обвързаността със Земята е бреме, както и всяка друга обвързаност. Свободата не е земеприсъща. Земята е светъл пример за липса на собствена светлина, притежава само открадната такава - това е ако в нея виждате живота. Ако го виждате отвъд нея - тогава светлината и е просто заета.

Да не приеме някой, че го нападам пряко.... Обаче, каквото очаквате това ще получите. Хомот чакаш, хомот ще получиш. За някои хора брака е градеж и там преоткриват себе си. Свободата и Любовта не се дават отвън, нито се отнемат. А съюзът, естествено че може да бъде свещен само ако му го позволите. Иначе как... Това го казва човек, който много няма намерение да се жени.

Образно биха могли да звучат така нещата, но по този начин всичко изглежда краткосрочно. Да, в действиетлност не съществува време, но за нас недействителните то е дадено именно като възможност, понеже всички можем да щракаме с пръсти, но промяната ни трябва да въздейства на много равнища. Това е един много дълъг път (ако искате не го измервайте с време, той пак е дълъг), един голям процес - на фундаментална промяна, изначално. Сега строим на грешна основа - Аз-Луциферова. Първо трябва да разрушим стария храм и после да градим върху новата основа, която помага за тридневно изграждане. Новата основа е Христос, но замислете се - като основа ли сме го използвали. Само можем да опорочим Истината като се опитваме да я набутаме сред всичко струпано. Не, тя може да бъде само основа -затова разчистете пътя на Господа. Изправете пътеките му. Това не е старо знание, но ние го правим такова поради старите си основи. Затова не познаваме и словото, а само човешките думи... И за енергийния баланс да кажа - чистотата няма нужда от енергиен баланс. Тя е именно това, но в най-висока, засега непостижима степен.

Няма да се махнем, понеже искаме да пречим на развитието, понеже не ни трябва нищо ново... Младите са Новите, а те могат да порастнат само като се смналим ние - старите. И върха да сме стигнали тук, то е само предтечата - Йоан, но Той, Новия трябва да расте, а човека да намалява. Той е истински Човек, само Той - Син Първороден!

Аз пък се сещам, че Йоан вероятно говори за ментален пост, като синовете человечески са плода на човешката съзнателна дейност, която сее в почвата на смъртта... Всичко трябва да се обнови! Та по този повод и Дънов, за ако хората знаеха как да гладуват... Успех на тези, които използват единия по пътя към другия!

А църквата би могла и да засили влиянието им. Молитвите не могат да помотнат ако не са извиращи от същността, тоест да променят не света, а теб. На магията и трябва съвместимост с реципиента, ако няма за какво да се закачи - отминава. Може би по-добър метод за справяне с тях е пълното изчистване - ментално и астрално, просто изпразни себе си от всичко, което мислиш, че си ти. Не е лесно, но определено е плодотворно. Дано се справиш, независимо от метода, но методите не са важни, а само нашата промяна!

Ето това не мога и сега да рабера. Като имаме тук хора, живеещи в светлината, въобще какво си говорим. Мерси за мантра йога, напаво ме жегна, точно тя ми трябваше. Синева, братко, колко можеш да повдигнеш човешкия си ум? Защото моя съм го проверявал донякъде само, не до края, ама съм благодарен, че разбрах какво ме чака на края. Не, благодаря. Да натъртя " Той трябва да расте, а аз да се смалявам "! Знаем всички, че имаме посят у нас Божествен зародиш и чакаме Първородният да намери почва у нас. Да намери, да се развие - Той, Божият Син! Притчи не разказваха и разбрахме, че трябва чиста почва, а защо хвалим плевелите?! Точно тези плевели, които отнемат силиците на свещенния живот. Ума навремето е бил просто част от Духа, но се капсулира и се превърна в затворена система. Този затворен ум как ще се отвори отново за Духа. Духа беше ум и искам отново Дух, но затова трябва да изхвърля повредения дух... На основните аспекти на нашия ум им се казва Луцифер, не сме ли го чували тоя? На фона на повредената ни природа, той си е големия красавец, но като живеете в светлината, погледнете го, да видите най-отвратителното възможно същество-несъщество. После разкажете на слепците, аз ще съм сред тях, чакаш светлинния ви глас, надяващ се да прогледам с всички клети братя, знаещи бедността си (по дух). И как да не се надявам, понеже Светлината дарява щедро на всички!