Венцислав_

Сянка, пропита с тъга и самотност в двумерен ход, в едномерна посока, едва усетила следа от греховност, от нейде чула едва - за порока... И отзвук е само и само следа, но прекършили сянката бледа и още повече тя избледня - без цел, без стремеж за победа... Но в бледост, безцелност и отказ от всичко сега и преди, появи се на идното образ и първи Живот се роди!

Светлините за които говориш са съвсем разнохартактерни. По-плодоносно според мен е различаването им отколкото сходяването. От едната трябва да се откажем за да създадем у нас чистата утроба в която би могло да се развие житното зрънце. Трябва да повдигнем жената, понеже женихът просто чака...

Сънищата са астрално-електрическо разтоварване на мозъка. Но астралното тяло насън попада в астрални виртуалности, а не реалност - има тънко разграничение.

Не се разбрахме за силните и слабите... Ама и за другото - ако нещо е създавано за храна на хората, то това са плодовете, а не целите растения.

Въздържанието било за слабите... Агресията отсъства, когато животното е готово да се жертва за теб, но така или иначе отнемането на живот не може да е друго, освен убийство. По този повод и всичко растително, различно от подарения плод, се умъртвява насилствено... На Буда сам заек му се бе хвърлил в огъня... Доволен щях да бъда, ако консумацията на месо беше най-глемия проблем на хората по пътя към освобождение... Е, аз не го ям, но това само по себе си не ме прави по-различен човек...

Изглежда този въпрос те интересува, но лично на мен не ми звучи добре. Допускане и Бог не ми се съвместват. Нали знаеш, Луцифер е бил от Архангелите. Човешката история е една с тази на Луцифер, понеже той е бил проводник на Божията воля, а когато му се подарява собствена воля Той сам си избира път. Бог няма друго отношение към чедата си, освен Любов и от Любов е дарил този вид свобода. Самият Луциферов избор е бил ограничаващ го, понеже избира да се лиши от абсолютността на Отец си. Така се е чувствал зависим и е извоювал независимостта си, която в неговия случай е била равносилна на ограниченост. Тук Бог отново дава на хората символ на неограничената си любов - подарява им преходността и закона на преходността, за да могат да забравят постоянно смъртта в себе си, с надежда за осъзнаване и последващо пълно отдаване на Отца си, което да ги изведе отново в стария дом. Въпроса не е мъничък, а отговора не би могъл да бъде всеобхватен, просто на нас обхватността не ни е присъща. Това е само една гледна точка, а тези, които биха могли да имат допир с истината са неизброимо много. Е, човешките представи ги правят възможно най-отдалечени от нея, но мъчим се и драпаме... Сега ще прозвучи полуизкуствено, понеже аз имам отдаваншни мераци да приключа също с активните си форумски изяви, но все пак искрено - не взимай подобни крайни решения освен ако не си сигурен, че отсъждаш обективно и реално. Този форум е пространство на търсещи, едни докоснали миниатюрна част от Истината, други - напредващи към този допир. Заслужава поклон и прегръдка, заслужава и интерес. Лице на форума е полемиката и несъгласието на участниците един с друг, но сърцето му е самото Търсене, самия Път. Тук се събират освободителните стремежи и се акумулира позитивност и въпреки, че основно се виждат маски и изкуственост - присъщни на хората, прозира потенциалността на съвършенството, поради самата същност на участниците, която тук е в по-голяма или по-малка степен загатната... Благодат и Мир!

Синева, братко, не изкушавай отново Ева, това вече е минало. Сега не можем да гледаме оттам насам. И все пак, получаването на свободната воля не предопредели пътя на всички събожествени човеци, а само на част от тях. Те наистина решиха да слязат, за да вървят, но това беше избор за кристализация и затвореност. Понеже тази задачка добре сме я свършили - успяхме да затворим всички врати за Отца ни, затова сега ни е толкова трудно и невиждащи, се блъскаме в стени и подове. Сътворението не е най-подходящата част от Писанията за цитиране, понеже е най-спекулативната. Дори теологически, тълкуванията са в най-различни направления, дори противоречащи си. Сърцата ни биха могли да ни покажат някои значения, но по-добре друго да ни показват ако сме успели да ги активираме правилно. Чисто логически си прав, но бидейки част от диалектиката разсъждаващ напълно диалектично. Няма спор, понеже използваш точно тези дуални взаимообвързаности за да подкрепиш тезата си. Само че като говорим за свобода тази позиция е много неблагоприятна, понеже е позицията на обвързаността. То, това е бил и тогавашния избор, но точно той е довел малкия Луциферчо до настоящите му колосални размери. Повярвай, този, падналия, е порастнал доста. Аз бих предпочел да нямам възможност за ментална познавателност, но да живея в Христа - син единороден Божи. Разбираш ли какво значи единороден - единствен действителен. Само Той притежава живота, а извън него е смъртта. И това е отговора на въпроса дали съществува нещо извън него - да, смъртта. И е така, понеже тя е антисъществуване. Сега, за човешките възприятия е трудно да се примирят, защото те познават някакви си нейни прояви... Пък и не осъзнават, че повече на нея принадлежат в момента, отколкото на Живота. Няма как да се осъзнае подобно нещо така леко, понеже е отказване от себе си. Приемайки част от подобна философия за собствена, човек би разбрал, че всъщност единственото от което може да се откаже е точно тази смърт, която за сега влиза в неговата идентификация и така би могъл да получи по-изявена проява на самия Живот и да стане част от тялото Христово, понеже от Живота отказването не е възможно тъй като той е е единствената истина и реалност... Е, трудно е за човека, изял цялата езотерична литература с кориците ( сигурно е получил целулозно натравяне ), култивирал личността си до степени на частична възможност за въздейсвтие дори на материята, да се откаже от наплъстяванията които толкова усърдно сам е градил. Още по-трудно става и след това, когато осъзнаваш истинското значение на чистотата и страдаш от началните си полууспешни опити за прилагане. Но тогава вече страданието става очистващо, а волята започва постепенно да се доближава до Христовата понеже сам Той прави крачки към нас тъй като вижда действителността на твоята готовност и признанието, че Той е истинската човешка любов, което се преплита в едно с копнежа по Бащиния дом. Трудно е, много е трудно, но това е и момента, в който получаваш Надеждата, истинската Надежда, която е обещанието за Царството небесно. Тук природата на смъртта започва бясната си съпротива, понеже не и се разделя с нейния роб, но е трудно да се върнеш напълно отново към нея, след като си получил Христовото обещание. Започват същински сблъсъци на двете природи в човека, но той усеща, че победата е близо(както ап. Павел)... Ех, какви сме малки човеченца. Как да се гордеем с това?! Как да проповядваме, че за това сме предопределени. Защото не го виждаме, но ще го видим... Само да не е когато загубим възможност вече да растем.

И кундалини може да се развива в различни посоки. Разбира се, обективно, истинското развитие е само в една посока, но човеците нямат критерия и поради тази причина изпадат в много дупки, коя от коя по-дълбоки. А радост от живота можеш да изпиташ само когато се слееш с него, но не някое земно проявление, а с Него - Христос. Сливането е състояние, което ни отнема от света завинаги, но ето, ние сме още тук(някои весели приятели пак ще решат, че става дума за физическа или душевна смърт, но то е поради ментална глаукома; когато се слееш с Христа, вече не съществува друго, а именно този, чистия Живот). За съжаление другите прояви на радост от живота са самозблуди, понеже просто не познаваме живота, а само сенки и в добрия случай - отражения... Аз съм преживявал подобни почти делириумични радости. Те не са имали полза за развитието на душата, а само са създавали его-лъжи. Ако в подобен момент човек може да се види отстрани и обхватно, би забелязал как се разклаща по ръба на острие и как всеки момент може да падне здраво назад, а там - бездънна пропаст. Добре си преживяме още с плода от дървото на познанието, но преди да вкусим от другия плод - дървото на живота, самите ние сме една голяма лъжа и всикчо, което бълваме - също. На съществения въпрос - къде е това дърво, нека всеки да си отговори сам. Ако и да успее, да не попада в първия капан, че вече е постигнал, а да знае, че това е само началото на на дълъг път, който ще свърши чак след "Consummatum est". Ще следва друг...

Лечебният масаж без етерични масла не минава. Има и други масажни, но по-опитните и подготвени масажисти си знаят. Аз не съм от тях, но познавам достатъчно.

Сещам се, че и змията ги говореше тея неща. Е, тя наистина е символ на мъдрост, но и на други неща - все пак бе осъдена да се влачи по корем, тоест да не може да си надигне главата от земята и да има само плътско-материални влечения...

За програмата на Теодора, много бих искал да ви препоръчам сериозен подход към евентуално решение за ползване - просто замислете се истински.

Аз имам такава майка, а са я отписвали не само заради рака, но се държи още, поддържа се сама... Но не живее точно по горната формулировка, понеже не е особено вкопчена в нищо. Благодарен съм и, че си е отдала живота за мен, но и някои негативи от нея съм прихванал, сега заедно ги чистим, макар вече съвсем разделени пространствено и не толкова кръвно обвързани. Да са благословени всички майки!

Горе долу личи схващането ти и от останалите постинги. Игрив си си, дано не ти пречи. Обичаш и думите, дано не ти пречат. Обичаш да изкривяваш някои съдържания и дано да е заради правилния ти критерий за смисловост - така може и да не ти пречи. Обичаш да придаваш и собствени метафорични значения на някои символи, дано не ти пречи и дано не значи, че замисъла ти убягва. Аз лично нямам желание да разбирам твоите интерпретации, дори ако насочеността им предполага заинтересоваността ми.

Едва ли някой тук би ти се смял, но със сигурност би се радвал на теб и за теб. Аим, какво точно разбираш под чиста карма? Кармата е безкраен низ от обвързаности, каквато е и брака...

Добромир, ползотворен ти е синтеза, макар в подобен форум обективната полза чрез субективизация се обезличава. Може да приемем, че си задал въпроси, но аз поне приемам, че не са им нужни фактически отговори за момента. Не си спомням вече много, хваща ме склерозата, но май дъвчехме тук, че само въмшните форми на религиите са много, а самата същност няма как да не е една, нали за основа е използвана Истината, но с различни лица. Е, ако не сме го дъвкали, сега е момента. Но без мен, че и зъбите вече ми падат.

Ай, ай, ай... Държа да отбележа, че аз не използвам думата с подобно значение - нищо външно. А за свободната воля, хе, да ви е честита, че е на промоция и идва с още куп подаръци, примерно новородена карма (новородена - като всяко бебенце, нищо ре) и др.

Да, Диан, то царството ей тъй, самичко ще се стовари отгоре ни. Синева, какво ли за теб означава относителността. Аз съм сигурен, че ти си сигурен, че за човека сега абсолютното е непостижимо, а тогава и нашата истина е нещо пластично - качество, което е антиистинно. Но, дали някой те узрява, или все пак и ти имаш роля в този процес. Иначе щяхме да се кланяме на Бог - Щракащия с пръсти, а той да ни избавя със Св. Показалец и Св. Среден. Всичко е предопределено като план - това е същността на закона, но не забравяй, че именно свободната воля ни докара до това дередже. За мен тя е окови в този и вид, но факта, че ми тежи е показателен за наличието и. А погледни предопределението малко и от криво - кой ти предпопределя пътя. Съществуват зависимости донякъде непреломни, а мъдрост е познаването и използването им за самоизграждане и самопомощ. Който чука му се отваря, но вратата като объркаш ти изяждат главата... Самата подвластност на кармичния закон от кого зависи, обратното е свобода - тя от кого зависи. Въпреки, че дуалните обвързаности вече се губят и свободата се дава заслужено, а не хазартно. И последните ти редове - обръщение - към съвсем безизборните ли е насочен. В интерес на истината аз много добре те разбирам, но с условността за относителност отново и за ограничения ни поглед върху по-малко ограничени материи...

Над бели облаци светлинни, под черна, кървава земя се простира от милион години на човека личността. И лъжа ще е да кажем, че едни сме в пълнота. Явно тънем във заблуди и за нас и за света. Единен само наш е Господ, единен в тяло и живот, а ние се с ръце пресягаме, стъпили с краката в гроб. А гроба си обичаме жестоко, че той ужасно е красив, а трябва Светлата Любов да търсим и Живота - истинно щастлив.

Помощта им за събуждане е относителна. Много по-правилно е да се каже, че човек сам се отваря за тяхната помощ, но пак с известна относителност. Съмнявам се, че има нещо свързано с възприятията ни (между които и пресягането на мисълта), което да не е относително.

Логиката ми убягва, но не е сефте. Извинявам се, за смущението.

"скритото ще стане явно", а скобите ще се инвертират.

Какъв е тоя Дядо Коледа Силвия?! Научно-техничекси прогрес - всичко напредва.

И още нещо, ако наистина някой форумец ти каже, че отвсякъде е "точен" - просто не му вярвай!

В Царството няма мнения. Има чисти възприятия. Мнението е предмет на Егото, както пък му е и предмет класификацията на отсрещния изказ - дали е мнение, или възприятие. Някои хора го наричат констатация, но често използват тази дума за да извинят пред себе си себе си...