Венцислав_

Зависи какво се разбира под манихейство Със сигурност ние познаваме по-добре и никога достатъчно делото на богомилите, но имаме ли основа да преценим това на манихеите? Обаче имайки предвид, че те са съседни брънки от една верига... Още повече, ако някои от нас се мислят за, или се опитват да бъдат брънки от същата... Аз съм на мнение, че и най-големите самоизявяващи и самозаявяващи се познавачи на богомилството са далеч от обхватност в погледа си върху тяхната дейност и разностранен принос за света като цяло, или по-конкретни части от него. Пък за манихейството съвсем...

На теб пожелавам нови мотиви!

Да бъде волята ти, казвам, човеко. И ето, ти строиш, твориш. Твориш разруха, но нали твориш. Твое творение, значи трябва да го обичаш, трябва да се обвържеш с него, трябва да се идентифицираш с него. Това е точно следване на настоящия план, похвала за дисциплинираността. По този път сме стигнали дотук, ама точно по този път, по този и ще продължим... Не можем да знаем всичко за мъдреци, светци, или други разни, живели преди нас, та дори и сред нас на земята. И има ли полза същинска. Примерът е полза, да, но външния приемер какво ни ползва, а вътрешния ни е непознат. Как да стане познат? Те са само образи така или иначе, отнесено до нас. Но дали аз ще бъде само образ, ще да зависи от мен... Без да искам сега ще постна част от личната си кореспонденция. Един приятел преди малко ми каза: "Като се абстрахираме от общо бърборливия характер на дискусиите във форума, можем да проследим една любопитна и характерна тенденция в темата за смъртта. Тези, които се възмущават от “привържениците” на смъртта, оборват аргументи, които “привържениците” не са имали предвид и не са изказвали. Поучително е! Това често се случва при т.нар. спорове!" Опс, а?! Както казах, без да искам беше...

Мила Мона, човекът никога не се е и опитвал да разбере другия напълно, а сам няма и понятие какво ще да предтсавлява тази напълност; човекът за себе си не знае кое е добро, а какво да казва на приятеля си, освен да покаже лицемерието си; доброто е абстрактна категория и ето, като Ницше бих казал - реалното му познаване или упражняване е налице само, когато то е твоята същност, твоя извор... Обаче виж, то не е същност човешка, или поне не познаваема. Когато стане познаваема, наистина всеки брътвеж и спекулация ще отпадне и то далеч над нивото, което можем сега да имаме предвид... Ето, искам от дъното на душата си да ти отправя пожелание, което би било най-красивото откъм твоите възприятия, но уви, не бих могъл... Но нека светлината на мъдростта бъде твоя спътница сега и твоя същност скоро, нека!

Абе, Киркегоровци, Ницшета. Нещо ми вехтеят. Ницше да вземем - туй, що той нарича смърт на мен ми живей, а пък живота му ми удря много на моята смърт. Но не такава смърт искам аз. И младите хора колко са млади, а дали са и хора, а като желаят смъртта, какво всъщност копнеят истински. Драматурзи, сценаристи - всички човечета са такива, но в чужд театър. Такъв, който сам са направили и пак чужд. И знам, ницшелюбците задължително обичат да създават, те искат да бъдат създатели. Абе, еле я, тожже, ама в друг театър, който аз не съм правил, но е толкова, толкова мой. Смъртта е такава незначителност, ама такава незначителност, не мога да го опиша дори. Тук възниква въпроса кое е значителност и разбира се, нека всеки сам да си отговори. Но сам, не Оня, с голямо "О", или литературно-философските му герои. Та до отношение - ама към самата смърт като процес нямам псилютну никакво отношение, обаче точно към живота имам. Обаче тук идват и най-различни категории животец. И те, категорийките се пъчат много в собствената дребност. Но Живота, вие познавате ли живота? Ницше вече съм го питал, нямаме общо мнение, но вие - Живота? Не искам на мен да отговаряте... Обаче искам да го пожелая на всички тук и всички не тук - дано познаем Живота приятели, в неговата чистота, в неговата абсолютност! Нека тези, на които им звучи далеч, просто да си го оставят далеч, но пожеланието да не засягат! То и за тях е, а според някои гледища - премного за тях. Но аз, естествено, като човеченце-егоцентрикче го отправям първица към себе си.

Знаеш ли, подарявам ти всичкото си време! Явно умееш да боравиш с него, заповядай! То е от нещата, които са ми противни в това, което тук се нарича живот и от който искам да избягам. За многоуважаваните психолози да вмъкна, че трябва да познават многослойността на изказа за да разбират степенните вариации на смисъла. Примерно: времето ми е противно - какво значи това? Оп, грешка, не е това. Обаче няма никакво значение, не сме тук за да се разбираме. Ако се разбирахме въобще нямаше да стигнем дотук. Много ви обичам, обаче не мога да ви понасям, не мога да ви дишам дори! Гарантирам, че всичко е част от моята субективна истина. Обективната е доста отвъд нас и отвъд тази ни форма на "живот", което е основна мотивацията на моята шизофрения.

Преди да си МЕЧТАЯ ЗА СМЪРТТА си помечтах добре за живота... Прекалено много време съм го правил!

Аз често си мечтая за смъртта... В доста моменти съм се надявал да ме споходи по-скоро... Когато ми пука е в това направление...

Изборът е категория присъща на диалектиката. Сливайки собствената воля с Божествената (което като буквално възприет изказ сие абсурд, но да приемем, че усещаме нужните абстракции) се изправят и пътищата пред нас, което ще рече, че освен премахване на спънките изчезват и кръстопътищата. За жалост, сред нас няма напреднали пътници по именно тази пътека, за да споделят непосредствения си опит. Затова се разграничавам от собствената си категоричност и я оставям на вашите възприятия - тук също няма да навилзам в полемики. Някакъв момент на временна слабост ме е обхванал, че реших да се самопостна - грубо звучи, нали? Точно такова си е. Форумстването не е друго, освен поредна изява на егоцентричността на пишещия, но още много имаме да затихваме...

"желание"...?!? е твърде ограничаваща марка за Неограничения. Той се проявява веднъж, но изцяло във вечността. Неговата външна изява е Словото, Логос, наречено от древните "първороден син" - Христос. Без излишни конкретизации, донякъде по наш избор, донякъде безизборно сме избрали преди много, много време пътя на отдалечаване от Първородността си. Волята Божия не се индуктира до прости постъпки, тя е Словото - неговата изява и няма как да бъде по никой друг начин. Доближаването, или както други казват "следването" на Волята Божия е Пътят на завръщане към нея. Т.нар. "добруване" на личността ми едва ли носи много плодове в тази насока, имайки предвид, че е резултат на една затворена отбранителна система, възприемаща себе си като еталонна мярка за живота и отнасяща всичко към себе си. Обичащите гатанки да отговорят: как би могъл Логосът, който в същността си е всичко, да се изяви в личността, която в същността си е точно обратното? Горенаписаното е плод на собственото ми ограничение и само прибавя друг цвят в темата - в полемики няма да навлизам.

Исихия!

А Габриел, ах Габриел... Като "Паване" няма друго... Габриел Фуре!

http://senseof.rallybulgaria.com/index_real.php

Максим, не разбираме дори ортодоксалните си и повърхностни изказвания с теб, в което въобще нямам намерение да те обвинявам, нито да изисквам. Аз казах, че ти прие моя постинг, който на всичкото отгоре завършваше с "това съм аз", като нападка към форумците, а не, че ти ме нападаш. Това, дали ти ми отправяш лична нападка трябва сам да си оценяваш, а не аз. Ако някой знаеше колко мекота има в рязкостта ми... Дори добрите ми приятели не го разбират - разбира се, причината е в мен. Наскоро ми подариха бодлив таралеж, който ме охарактеризира с бодлите си, а аз мислех, че символизма му се крие в това, че като го удряш той грее от щастие (буквално). Стана ми смешно, като един дзен учител съм - много груб, само раздавам пръчки и на нищо не научавам слушателите си. Е, някой може и да открие покоя в себе си, но той си е там така или иначе... Ина, защо трябва да приемаш подобна позиция? Всички оставате за мен приятели, но всеки търсещ е самотник и който го отрича просто още се оглежда предимно навън. Познавам прекрасни семейни двойки, които си взаимодействат любовно-изграждащо един за друг, но на вътрешно ниво те са сами, понеже са всеки един е сянка на Абсолюта, изява на Логоса, образ на монадата... Форумството е един вид показност, а тя не е благоприятен фактор за развитие на спокойствието. Аз съм слаб и наистина ми трябват благоприятни фактори за напредък. Всеки, който реално усеща липсата ми, може да ме боцва на лични, но съмнявам се, че ще се стигне до там. И това прекалено обясняване и фокусиране върху личността ми не е особено полезно, пък и увертявам ви, обекта не струва такова внимание, обръщайте на сърцата си внимание!

Приятелю Валентин, моля те, не говори така! Трудно казвам не, а подобно решение вземам не зарди форумци, не заради форум, а заради мен - много егоцентрично нали?! Ти си един от бъговете в моята теория за едностранността на предаването и си просто отворен, но моята отвореност е избирателна и зависма от някои външни фактори.

Здравей приятелю! Съжалявам, че прие ти сам лична нападка, но подобна случка вече сме имали двамата. Прав си, че гледах от високо, но гледах отвисоко себе си. Не обвинявам никой друг в нищо, но виждам проявите си на подобно равнище и за тях говорех. И като бях изчезнал си следях развитието на темите, макар много бегло, но не знам защо точно се върнах активно (?)... Друг е въпросът, че в думите има и обективност... И какви ултиматуми - считам, че това, което търся не мога да намеря тук при всички положения, понеже търсенето е обръщане навътре. И точно заради вдигането на шум е добре да се оттегля, та аз не го обичам. Интересно, че очаквах точно тази реакция, но извинете, към вас приятели бяха насочени само искрените ми пожелания, а факта, че не бяха приети, просто съвсем случайно не ме опровергава.

Аз съм на 24 години и е крайно време да спра с активните си форумски изяви, понеже не съществува за сега друга възможност, освен да изразяваш егоцентризма си с постинги. Повечето участници само излъчват, без да приемат и няма никакъв обмен. На мен лично не ми харесват тези взаимоотношения. Поздравявам всички участници, понеже са търсещи души, но ако някой знаеше наистина какво търси, едва ли щеше да форумства. И все пак, това е един от най-осъзнатите форуми. So 'ham asmi, но доста незавършен. Успех!

Здравейте! Не бих искал да се намесвам в тази тема, но тя има малко нужда от по-страничен проблясък. И аз, като съвсем незнаещ по темата ще го дам на тези, които биха го възприели. Многкратно спомената чистота май има нужда от поизчистване. Да вметна една условна класификация на чистотата. Тази, която изглежда се има предвид в последните доста постинги аз не бих именовал така, а по-скоро непосредственост. Докато има една друга, за някои единствена чистота, която не е даденост, а резултат от дълъг път. За някои просветлени умове, ще направя една ключова вметка - "Майка". За тези като мен, които са далеч назад от общия поток на еволюцията ще остане да гледаме умно. Една асоциацийка все пак - магията е като вирус - трябва му подходяща приемна среда за да се развие и живурка. В това отношение оная чистота е много подходяща. Но предтсавете си една студен кръв - около стотина градуса само, колко вируса ще посрещне радушно с "чувствайте се като у дома си". Тук път тая чистота е малко по-малко подходяща. И една условна класификацийка за магиите да дам ми се иска, или как да дам, да предположа... Бяла, сива, черна имало съм чувал, ама знам ли... Аз така си ги въобразявам, разделени според плоскост, насоченост и цел. Природна магия - с диалектични цели, които съвсем не е нужно да са обвързани с злоумишленост. И една друга, която условно ще нарека "висша магия". Към първата спадат ония и трите и всъщност тя е познатата вам. Практикуващите я имат известна способност за въздействите върху енергийно-информационните процеси и успяват да се намесят в куп чужди развития с което си навличат огромни фино-материални тежести. Е, днес неразбрани, след време ужасяващо изгарящи. И понеже има истински човеколюбци наоколо, моля ви, помолете се за тях! Но внимавайте, че мъничко в предните няколко изречения ще навлезете. А другата, какво бих могъл да кажа за нея. Такъв магьосник няма да срещнете. Той не е магьосник, а просто сътрудник и изпълнител на Първоначалния план, мижава работа. На всичкото отгоре не по негово разбиране, а само чрез участие в Живото тяло на Христос. Горкият, та той няма свободна воля! Точно както нямаше и Първоначалният Човек - завалиите. Говореше се Бяло братство, ами, горното има малко връзка с него, но тук всъщност едва ли има хора, които наистина са наясно, а още по-малко аз. Поне знам, че ич-хабер-зи-найн. Пък е и просто, наясно са Те, но как да кажа - форумските им изяви са силно ограничени. Поздрави, братя и сестри по живот! Приятно магуване!

За свободната воля и нейните сили Яков Арминий източник Св. Аврелий Августин за благодатта и свободата на волята Към Валентин и монасите с него

Ех! В тази тема се вижда добре кой какво търси и то, не по начина по който сам иска да го представи пред социума. Изкушавам се да започна да анализирам наред, но със сигурност ще бъде възприето като озъбила се критичност, а не обичам тежката артилерия. Обичам нежността, но нейните прояви в земните си форми не могат да ме впечатлят достатъчно. И какво, май ми отне се една възможност за осмисляне на човешкото съществуване, но ей, такъв тип човешко съществуване на мен отдавна ми тежи... Да, за жалост липсва разграничителната линия в човешкото съзнание между силно изявените прояви на привързаност и едно друго, непознато нещо, наречено Любов. Бил съм обсебен, до степен на физическа болка, до прегаряне на слънчевия ми сплит - ех, астрал проклет, заслепяващ и увреждащ. Малко над животното съм бил, поклон пред еволюцията. Малко имунизиран, но едва ли съвсем защитен и занапред... Любов - живот. Живот - любов е вече само проява и бегла. Но Любовта е живота в неговата най-чиста форма, такъв, какъвто сме структурно и всякак непригодни да схванем... Хермес беше казал, че за да схванем Бог трябва да станем подобни нему. Ако знаехме, какво е Любовта, само тогава бихме могли да се доближим в подобност, само тогва бихме били образ и подобие, но не на някой деми-ург (полу-ворец), а на Бащата на всички неща, Изворът... И говорейки за прояви, в земен план до любовта се доближава, но само доближава релативно, с изключително много резерви - единствено майчината любов към рожбата - плът и кръв от нейните.

Надя, знаеш, че мякои медици предполагат зависимост на миомата от естрогена. Но още си твърде млада, за да се надяваш на естественото му ограничаване. Все пак, като доброкачествен тумор би могла да се повлияе от добър режим на гладуване, но не мога явно да ти го препоръчам. Продължавайки да расте се препоръчва оперативното отстраняване на миомата, но мисля, че в някои случаи се налага отстраняване на матка, че понякога и яйчници. Все пак трябва постояно да се наблюдава, около 1 на 100 миоми прерастват в злокачествено образувание. Е, хвърли поглед на следното, което за съжаление е твърде бедно откъм полезност: http://www.homeopathybg.org/Patients/Gynecologie.html Алтернативните методи за манипулация са свързани с ограничаване на количеството естроген в организма, което е трудно приемливо за жени в репродуктивна възраст. Виж и това: http://www.fibroid101.com/ , може повече да помогне.

Розата е символ на разтворената Божествена искра в човека, която като атом-пъпка се зарежда с живот от Светият Дух - белия гълъб. Щом червеното е до виолетовото, значи е от по-горна октава и логиката е точно физично-окултна. Има видове логика, има видове окултизъм... има и октави...

Сатя Саи Баба:

из ЕПИСКОП ТЕОФАН - ЗАТВОРНИК