Венцислав_

http://vbox7.com/play:2882aa45

Някой път като прочета нещо тук направо си ме заболява. Както в случая с тези "духовни натрупвания". Но като се замисля, май думата с корен "труп" е много правилна, защото именно в това е превърнат духа. А висшият аз наистина е онова, което прибира в себе си всички трупове и ги съхранява. И натрупва. Сега остава да познаем кое е онова, което ни движи в стремежа да си набавим всичко онова, което сме били натрупали. Висшият аз е само един резултат. Първо е резултат от потъването на нашите микрокосмоси в материята и нарастващата индивидуализация и възникналата в следствие на това необходимост от пълно затваряне по отношение на всепроникващия живот (който вече е Дух). После е резултат и от всички съществувания на временни личности в него, чиято поява е обусловена именно от изгубената първоначална цялост на микрокосмосите. Висшият аз е онова, което е останало от падналия Адам. А пътят към синовността се извървява от Иисус Христос, по отношение на който висшият аз е противника в пустинята, а изявите му в света са наречени Ирод. Пътят към Голгота е точно обратния на пътя към висшия аз, който също бива разпънат на кръста.

http://vbox7.com/play:264ba19a http://vbox7.com/play:87414723

Аз съм завършил специализиран курс, имам диплома и сертификат, с изброени един куп видове масажи в него, но разбира се, основно съм се занимавал с класически (по време на курса). И въпреки, че майка ми вероятно е един от най-добрите масажисти (естествено, когато говорим за лечебен масаж) в Бг, още по време на самия курс се врекох, че никога няма да се занимавам с това, освен по изключение, спрямо евентуалните ми съпруга и деца ( с които така или иначе имам неразривна етерно-астрална връзка). Благотворното въздействие в грубофизически план уж е ясно, но смесването на етерите на масажиран и масажист е нещо твърде неполезно и за двамата, просто с непроследим за сетивността ни ефект. То е все едно да си преливаме кръв от някой, с когото нямае никаква съвместимост. Вярно е, че при обучението на масажисти се обръща специално внимание на измиването на ръцете, още от лактите, но това спсява донякъде само от най-тежките етери. Лично аз, независимо дали масажирам, или бивам масажиран, в последствие съм със задръствания в главата, която усещам като много тежка и мръсна. Нека не се заблуждаваме - това не зависи от настройките. Колкото и благородни да са намеренията на манипулатора, неговите етери са си негови и дори "чисто" предадени на манипулирания, дори за кратко заместили мръсните такива на болното място, после се разнасят из цялото етерно тяло като нещо външно за него, което отключва след време по-сериозни проблеми от онези, които са били третирани. А обменът, естествено е двупосочен.

св. Августин:

Е па, я сакам да ви отракам, оти ке ви кажем кАко е първично... Първичен е егоцентризмът. Ми... може и ситуацията да е, ама как може пък точно на МЕН да ми се случи. Не заслужавам АЗ такива неща. Да не съм пък сгафил с някоя лоша помисъл... Въй, въй, въй, божке, дай да оправя МОИТЕ мисли, да се направя на благичък и да си наложа едни хубавички МОИ чувства, че да ми се случват густи ситуацийки само. И се сещам как вчера един мъж ми развиваше тезата, че той до Божията любов е стигнал вече и си я излъчва. Затуй другите вече не можели да го дразнят с нищо, той си излъчвал и въобще не го интересувало друго, щото се бил слял с бог. Изводът е ясен - бог нищо не го интересува. Затуй няма какво да се изненадвам, че всички сме тръгнали да се сближаваме с него, ама...

Чудя се, не се ли спъваш в собствените си нагласи... Я, пак обясни - от къде сме и за къде сме? Ако сме родени от Съвършенството - как става така, че то изявява някаква недъгавост, която да започне бавно, упорито, но трудно да тече към него? То значи не е съвършенство. Ако сме родени от друго, просто няма никакъв начин да съдържаме неговия потенциал. Аз, ако съм продукт на тази твоя еволюция, значи много здраво съм объркал посоките. Със сигурност бих предпочел да съм камък, не човек, да не говорим за друго. Вярно, няма как да не се гордея, че бидейки камък съм извършил толкова много добри дела, та кармата сетне ме е обърнала в плесен, ама... Горкото човешко его... Как се пъне да се пъне... Логика, красота, осенение свише... закостенелост.

Ангелус Силезиус:

И аз не разбирам кой луд ме бие по главата. Хем не вярвам, че е възможно подаряването на очи... Особено от такива с половин. Напълно сте прави, че мястото ми не е тук. Достатъчно несъвместим с околността се чувствам и аз. Успех!

Като е специално, нека се разберем - аз съм човека, а всички други ангелите ли, или как точно? Иначе не съм само аз, има и няколко други наоколо, които малко повече смисъл виждат в думите на Дънов, но...

Само дето нещо не мога да свържа тихата водна повърхност с конкретната човешка цел, ако ще да не е една, а милион кучешки лапи... Хами, бих се радвал Дънов да е говорил специално за мен... Иначе и богове не върви да си посочваме, защото е прекалено ясно, че всеки от нас е със собствен. Нека поне се разберем тук за името на егрегора, примерно Пенчо, че да не разпиляваме ненасочено молитвената си сила. Ама разбира се, че предварително е заложил думите в устата ми, нали и неговото меню трябва малко да се поразнообразява... Горкото куче, в какви конспирации го намесихме...

Простете, ама аз от край време се опитвам всячески да избягам от точно тоя бог, дето има нужда от моите думи, че да облекчи нечие (по човешките ни мерки) страдание. Гати бога... Аз в заслепението си предпочитам да го лиша от моите думи, за да опитам да чуя Неговото Слово. Това обаче не би могло да стане преди да си отрежа езика... Това и следващите мнения са преместени от темата Защита на животните.

Как може стремеж да обединява, след като е затворен в личностни критерии, преценки, самомнения и различни видове закостенелости? Добре, нека всички да служим на доброто - да направим утвърден график за това, който ще идва да ми готви за обяд. Без брожения, моля - именно тук бихме могли лесно да се разберем. А не чрез абстрактни категории, които всеки сам пълни със съдържание като килер за непотребни вещи. Не знам по какво друго си приличат тези сервизни помещения, освен по това, че в тях вече няма място за друго. Да има шаман е в немалка степен полезно за останалите, но вредно за самия него.

1. А знаем ли как да се молим - принципно? 2. А знаем ли как да се молим в случая, съгласувано с груповия дух на животното и с конкретното етерно тяло - щото си имаме нещо конкретно на ум? 3. А това сигурно ли е, че е защита или съществува вариант да е белег за безпомощност? 4. А сигурни ли сме, че външните ни прояви ще ни доведат до вътрешна промяна, или може и някак да е обратно? 5. А сигурни ли сме, тъй като точно на това куче искаме да помогнем, че то няма по-есенциални нужди, на които дори и много по-лесно бихме могли да откликнем? 6. А сигурни ли сме, че средата около кучето има желание да се намесваме в нейната енерго-информационна структура? 7. А напълно ли сме сигурни, че можем добре да проследим евентуалните последици от това намесване? 8. А да продължавам ли още, защото мога до безкрай? Вие пък ще се помолите и това ще бъде край на вашите усилия за помощ, понеже доволно ще сте си почесали вече егото. Ееее, густооо... След седмица никой няма да се сети за кучето, което изведнъж става толкова важна част от живота ни. Често не се разбираме като използвам подобни думички, но аз смятам, че са много точни, макар и неавторегиструеми, като тази, която в случая с категоричност ще употребя - лицемерие. Не обвинявам никой, понеже такива сме всички, ама малко си дават си сметка. А то, промяната, не виждам от къде другаде би могла да да започне... Хайде, блага (самодоволна) вечер!

Още в началото на темата ми беше интересно - защо говорите за коани, а разказвате притчи...

Хубу бе, нали все разбиращи езотерици сме се събрали тук. Днес дори и на физиците им е ясно, че тези човешки същества са си частици от нас, а ние - от тях. Промяната тогава явно... А долу сигурно става въпрос за Веселин.

Просто имат и етерно зрение (не е точната дума). Това не е Акаша. Пък и те нямат нужда от нейната конкретност, а просто са отворени за ветровете... Понеже пак някой ще реши, че само си чеша езика, ще го кажа и по друг начин - те нито четат, нито виждат, а просто усещат и не заради някое си там сетиво, а поради близостта си със самата природа, тъй като отвсякъде са си част от нея...

От суровост се оплакваме, към суровост призоваваме... Каквото повикало... Ама докога само това ще викаме...

А на всики останали животни, на които са им отрязали по нещо?! А на всички други, на които ще им отрежат?! А на всички, които са пострадали по друг, недостъпен за нищожната ни възприемчивост начин?! А НА ХОРАТА, КОИТО ПРИЧИНЯВАТ ТОВА?! А НА ХОРАТА, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ С ЕДНА МОЛИТВА ЗА ЕДНА НИЩОЖНА ПРОЯВА НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ НИ МАНТАЛИТЕТ ЩЕ ЗАМАЖАТ ОЧИТЕ НА СЪВЕСТТА СИ?!

Имам много резерви по отношение на доста конкретни неща, споменати там, но въпреки това, всеки, който наистина се интересува от тази тема, е добре да прочете "Тибетска книга за живота и смъртта" на Согиал Ринпоче. Нека обаче чете критически. Преди няколко месеца присъствах на погребение на роднина. Не ми се беше случвало от много малък. И останах ужасен (направо си е слабо казано) от ритуалното слово. В местата, в които не бе абсолютно глупаво, беше изключително вредно за "душата", която в този момент се отделяше от тялото. Почти колкото околната печал и истерия. Какво безумие е, точно когато "душата" има най-голяма нужда от чиста астрална среда, за да може безпрепятствено да остави твърдата си обвивка и по-тежката част от етерната и да отправи взор към своето поетапно прочистване, да се събере обезумяла група от хора, които мислят само за себе си и пораженията, които съответното напускане им носи и с отношението си буквално да я заклещят в един мръсен, влачещ пак към земята и човешката кръв, облак. А колко полезни биха били тишината и една ментална подкрепа, подобна най-вече на пожеланието "На добър път". Никой никога не тъгува за друг. Та починалите смъкват от себе си такава огромна тежест. Е, да, за оплакване е фактът, че най-вероятно имат още много работа тук, в чистилището, и ще се наложи след като изпразнят микрокосмоса от телата на личността и синтезират опитността и, да се завърнат пак в гъстотата и да приемат нова... Но ние никога не тъгуваме за това нали. Ние казваме, че сме загубили някой. А кога сме го притежавали?! Пусто его... Хем пусто, хем пълно с толкова опасни заблуди...

Определено! Тя разрушава всичко, включително и възможността за нов градеж.

Е, аз нали ви казах, че подаръкът е незаслужен...

Именно... Полезно за някои его-екземпляри... ама и аз имам его, щадете ме малко. Друг е въпросът колко е друг въпросът, ама....

Бре, не знаех, че толкова съм я населил тази тема. И като видя, че постовете ми тук са били все предизвикани, чудя се как би трябвало да кръстя поводите им - подговорки вероятно, знам ли...