Венцислав_

Хм... този вид свобода... Сега ще направя... Не, няма да направя, но ще дам основата на една съпоставка, а който иска да си я направи. Явно свободата е многопластова категория и не е ясно кой коя свобода впряга в съзнанието си, било стационарно, или за момента... Та, сблъсъкът на двете системи. Комунизъм - приоритет: социална справедливост - възможна, само за сметка на ограничаване на свободата. Демокрация - приоритет: свобода - възможна, но за мен свободата е и възможност за упражняване на волята си върху теб, тоест само за сметка на социалната справедливост. Свободата всъщност е правото на силния. И... Свобода, ще рече обхватност, абсолютна неограниченост... нищо общо с полет, понеже дори и да съществува пространство, то е само част от теб... вечност... и тя е твоето тяло... творчеството е само вътрешен акт, понеже извън теб не съществува нищо... как, след като си всеобхватен... блаженство в неограничеността... абсолютност...

Ама като са глупости, защо ги приемаме така... Направи паралела с млякото, нужно на сукалчетата и твърдата храна за укрепналите - веднъж. Втори път - храненето на Иисус заедно с грешниците, понеже те имат нужда от лекар, а не здравите. Не скверни туй, що влиза, а що излиза... И става въпрос за силен в духа... Ян, не знам как ти виждаш нещата, но повечето участници в темата са вегетарианци също. И дали коренът е по-важен за теб, или за самото растение?

"... Трябва най-после да свикнем да възприемаме и други форми на проявление. Всяко тяло, било то камък, растение или животно, притежава също душа и дух. В противен случай пред нас е само един труп, който много бързо ще загуби формата си. Планетите също са органи на едно по-голямо живо същество, на Слънчевата система и т. н. Ако човекът малко се замисли над този ред, скоро ще осъзнае, че той като клетка има задачата само да изпълнява службата, която му е отредена в цялото. Трябва да положи усилие да бъде колкото е възможно по-полезна клетка - същото, което и той очаква от своите клетки, за да не се превърне в раковия тумор на света. Ако дръзко напусне реда, за да опита от криворазбраната свобода, то нека не се учудва, ако бъде елиминиран. Защото: Каквото долу, такова и горе." от "Съдбата като шанс" - Т. Детлефсен С това съм напълно съгласен, но с уточнението, че за мен е много едностранно. Нужно е малко по-обхватно разбиране за т. нар. съдба, свободата, мястото ни в жизненото поле и стремежите към височини. И въпреки, че използва херметичен принцип за обосновка, лично на мен ми се струва, че автора е далеч от фумдаментите на херметичната философия. Тук е мястото да уточня, че не познавам Детлефсен и правя изводи за себе си само въз основа на цитата, който навярно е миниатюрна част от творчеството му. Общо взето в определен контекст, конкретна ситуация и само като част от тезата и аз бих могъл да изкажа подобно твърдение, но като изолирано, то би било дало твърде изкривена представа за собствените ми виждания. Използвам първо лице само в интерес на примера, не искам да давам подобни акценти на никоя тема. А своето лично пространство бихме могли да опазим само, ако спазваме това на другите. Според мен ревностната битка за подобно (в коята и аз участвам) е индикатор за липсата у нас на едно цялостно разбиране и виждане на основата, върху която стоят взаимоотношенията. Тук може да има засегнати, но аз казвам, за човека това е непосилно на този етап, няма нужните възприятия и понятийност. Личното пространство трябва да бъде неприкосновено, като същевременно то няма граници. Това е покой, но вътрешен. Желаещите да виждат противоречие вероятно ще са съвсем прави, желаещите да видят друго - също.

Добре, приятна логика, но растенията са не по-малко необходими... Плодът е дар, но листа, стебла, корени...

Наистина абсолютно всичко е предначертано, но никой друг, освен самите ние не го е предначертавал. А свободната воля в каква степен се изявявва при променянето на нещата? Имаме доста ограничения в тази насока, които разбира се сами сме си изработили. Пространството и времето, които са атрибутивни на жизненото ни поле в голяма степен го показват. Те са аспекти от познатия ни макрокосмос, което автоматично се проектира и в микрокосмоса. Свободата с относителности и условности свобода ли е?

Не може?! Не виждате ли, че явно може. Вероятно и други неща не виждате, но така е винаги при преварително определена насока на погледа, която в случая изглежда и странна. Чисто психологически и аз подозирам някои проблематични точки в отношението на доста форумци към самото тяхно и чуждо участие, включително и при мен. Да не се обясняваме и какво е мнение, какво е сигурност, или несигурност, още повече, че и вие не искате обяснение, а съвсем други странни нещица... Пък и аз до голяма степен съм склонен да се разгранича като индивидуализация от мненията си. Предходните, показани и цитирани бих изразил отново, но един важен пункт, който заслужава подобаващо внимание, а поизтърван, реално ще изразя отново: слабо ме вълнува. Дано, ако това са ви приоритетните въпроси да стигнете до скорошно откриване на истината. За мен, истината е съвсем друга категория и е твърде далеч от подобни фактологии. Виждам, че и моята постинг-изявявана-личност може специално на вас да ви е от приоритетните въпроси, че често и обръщате конкретно внимание - поласкан съм.

Не знам, да знам ли? Ендокринната химия е присъстваща в 100% от т.нар. влюбване, а другото в около 0.01% и в интересн на истината няма нищо общо с влюбването, понеже точно то е химията. С любовта има връзка, но с такава, каквато повечето от нас не могат да си представят, а много по-точно ще бъде да се назове сътрудничество. Не бих бил сигурен и сега Ти за какво говориш, но има ли нужда? Дано Ти да си съвсем наясно. Аз съм с някои неща, с други не...

Бре! Към това твърдение се присъединявам безметежно.

Има много истина тук, но си измислят и това, което не познават. Нали така сме създавали фините области на астралната си усмирителна риза.

Разбира се, че има!

"Началото и края - вечно колело, зад всяка среща стои раздялата, и всичко е любов. Тишината в стаята, неоправено легло, две цигари незапалени, недописано писмо, Припев: Не е истина, (не е истина) това, че ще се срещнем в друг живот навярно, просто знам (просто знам), няма друг живот. Не е истина (не е истина), но остава нещо, може би случайно тук и там (тук и там), след една любов. Началото и края - вечно колело, но тишината край мен във стаята, нашепва за любов. Беше ли забързана или малко закъснях? Прецъфтяла, неразцъфнала, беше ли изобщо тя?" "Не е истина" Александър Петров

Аз си мисля, че Той би искал да вярваме в настоящето. Дори като потенциал, който е атрибутивен на следващото по презумпция, настоящето е много по-наситено с възможности, но реално е и единствената ни възможност...

Той е телефона е достатъчен да направи мозъка ти на пихтия... Но тези, които много се вълнуват от този факт не знаят ли, че са облъчвани постоянно с всички радиодължини, е, с по-малко потенциално напрежение, но...

Така е, но с относителност. Абсолютната чистота е възможна само след постигането - Дух, безпределност, цел, единство. Понастоящем дори насочеността ни към чистотата я сацапва, понеже е атрибут на егото, освен ако не е чрез ву-вей, което е изчистване от самия себе си.

Много странен ти е критерия за "факт". Апостол Павел е говорел не за ядене на плът, а за съвсем други неща. И да не бяха променяни до неузнаваемост евангелията, буквалното приемане на текстовете би отдалечило от всяка съдържаща се в тях истина. Като говорим и за лични мнения да споделя, че мятам, че и тялото Иисусово е било подготвяно за приемане на духа Христов както подобава. Пък и есеите едва ли въобще са допуснали да се дава месо на детето Иисус. Екзотеричната част от църковната история е писана доста по-късно от споменатите събития, ако наистина говорим за история обаче. От никейския събор нататък може и да се намират някои факти, но също свободни за тълкуване... И ако говорим за пропуски, да, ортодоксалното християнство се състои в същността си от тях. И да отбележа, че мен лично въобще не ме вълнува какво е ял определен човек преди 2000 години, а още повече, че не съм твърде сигурен, дали реално е съществувал същия, но и това слабо ме вълнува.

За някои хармонията се състои в това, като чуеш вътрешния глас да забравиш завинаги външните и те теб.

Е, с най-гояма сигурност е бил човекоядец и си остава...

"колко много съвършенства"? Тук решавам, че не познавам въобще българския език. Съвършенство притежава Съвършенният. А съвместното съществуване на женитбата, свободата и любовта не е свързано със запазване (на кое, на първоначалната ендокринна химия - абсурд), а напротив, с градеж, непрестанен съвместен градеж, базиран на естествените взаимодействия между различните поляризации и общия стремеж към духа.

Един от най-напредналите в това отношение изследователи на астралния свят е Щайнер - изглежда с много голяма апаратурна база е разполагал.

Нали първо трябва да сме се опознали! Ама който ми каже, че е завършил процеса ще бъде само едно заблудено кутре, а по-напредналите в него губят представа за това "себе си". И приятел със себе си можеш да бъдеш само когато си приятел с Логоса и всяка една част от него, а този вид приятелство е сливане...

Не търсиш - не намираш. Но дете подобно ще станеш и дано родителите си намериш! Официалното християнство преди малко ли го обнародваха? И се замислям за гностическите секти... Люх, ма то мноу страшна рабута туй уе... ...за някои.

Относно плана - той е продукт на менталността на диалектиката, а къщата предвижда да има друга основа. Дали мога да отричам нещо, което сам признавам, че не познавам. Отричам, значи, а не знам какво отричам. Аз лично съм от отричащите, не нихилист, но сносно отричащ , обаче все неща, които добре познавам... Та казвам, който отрича - той да дава дефиниция. Дефиницията е отрицание на смисъла, на съдържанието, показващ, че нещо притежава само форма. Е, друго е ако дефиницията има душа, но обичащите дефиницията не обичат душата и искат да я погубят като изобретят дефиниция и за нея...

А иначе магийките са препълнили познатите ни форми на живота. Ако човек имаше сетива щеше да види как през всяка минута от жалкото си съществуване твори привързаности и подхранва псевдо-същества, родени от него, но сега раждащи неговото развитие в диалектичната плоскост, вредейки на себе си и много на другите около него... Ако магията е външно въздействие на процеси, явления и личности, то да, о, да - горното е самата истина, само че съвсем неосъзната от нас, творци, проявители на воля, ...нищожества. Ако магията е алхимията на истинския живот, то много трябва да прогледнем още, че да се доближим до върховния Маг, който е Извора и самите ние да станем магове, рицари на камъка, крачещи уверено под водачеството на чистата светлина към...

Бъра-бъра... Икона има само в сърцата ни, а другото, дето очите виждат, просто няма да класифицирам...

Като създадени от хората, егрегорите няма как да бъдат по-силни от тях. По-силни са от моментната човешка идентификация и са обвързани с т. нар. личност, те са я образували, управлявали, експлоатирали... Така лудо отричанатото отказване от личността е нищо друго, освен отказване от зависимостта на сътвореното от нас порочно жизнено поле... И разбира се, "Всичко е суета и гонене на вятъра" (по Еклисиаст)!