Венцислав_

Ти си готов бе, хайде да създадем нова догматика, че старата вече издъхва. После, като започне новата да издъхва ще му мислим. Нищо лично към човека, но към формата имам много лично. Не я понасям! Понеже пречи на същността, която да, изявява се във форма, но самото изявяване е ограничаване. И зависи кое те влече - изявата, или самата същност, щото ние сме изяви открай време, но същността ни ни се губи мъничко... Само мъничко... Ама достатъчно.

То не е най-здравото въже, а най-здравото е най-дебело и най се вижда и най-лесно го отвързваш. Обаче като не виждаш въжето си, дето е фино и кръжиш около неговия периметър, мислейки, че това ще да е свободата, понеже всички въжета ги няма - точно тогава оставаш завинаги в този периметър...

Ам'хубу е! Аз не мога да съм обективен тук, защото съм твърде грозен. А бях пробвал при един пластичен хирург, а той ми каза: "Братче, сори много, ама теб и скалпела няма та опрай, пък най-много и него да загрозиш". Как да изразя мнение сега...

Аз пък да ви кажа, че въображението също е материя! Освен това да кажа, да кажа искам, може ли аз, да кажа, аз аз, тъй де, че тук, из тая тема много страхове прозират, на всички участници. Обаче страхът е само проява. Тя не се лекува! На, хапчи фе, лапай! Проява! Холистициииии, дека сте?!

Понеже сме вече освободени, начи, длъжни сме, ръйш да имаме някакво си отношение към някакъв си скалпел. Ех, то елементарно нещо било свободата... Ама аз... Нещо не схващам... И понеже така физическата красота с пари се купува, то и душевността значи с пари се купува. Брех, маа му стара, то наистина новото време и новите ценности вече дошли, а аз ги търся, предимно над дървета и камъни...

Помагайки на себе си, ние всъщност помагаме на друг. Най-добрият начин да помогнем на другите е като помогнем на себе си. Като самите се превърнем в помощ. Не говоря за ръце и мозъци, а за светлина.

Бре, Елица ако имаше малко по-добри гласови възможности и малко повече опит пред публика... Щяха съвсем да отрепят рибата... Стоянчо е добър блъскач...

Сродни души... Душите могат да се сродяват... Могат и обратното...

Извинявам се на психологията ако се чувства обвинена в каквото и да е! Подозирам обаче, че няма да е така. Психологията е наука, която уважавам, но предимно като потенциалност, а не като настоящи човешки достижения в нейната област. Още преди да завърша основно образование се занимавах подробно с творчеството на Фройд, понеже беше обвинен за баща на психологическата наука. Обаче тогава си мислех, че човека сам е с психо-отклонения. Наука за душата, а такива тесни рамки са и дали. Науката за душата е нещо прекрасно, но хората не са я развили като някакъв вид предмет, а тези, които реално имат достижения в тези области въбще не биха ги напъхали в подобни рамки, а и заслужено биха ги спестили на обществеността.

Маговете да не ги съдим, те горките просто не са имали познние. Знаели са всико за диалектиката, можели са всичко в нея, но са мислели, че тя е Абсолюта, а те са неговите "освободени"... И същите са видели голяма злощастност в последствие. Те са, които са най-достойни за състрадание. Те са, които са донесли най-големите вихри в собствената си кармична обвързаност с тленността и са закоравили тази обвързаност, именно споменатите магове... Има и други видове магове, но за тях не се говори. А синтеза е напълно защитен, понеже до него с помисли не се стига, а с друго, което е същностно само в себе си и няма как да бъде имитирано, понеже имитацията е атрибут само на формата. Само същността може да познае същността, а ние сме далеч от същността, а казвам ви, онези магове са били по-далеч, а понякога и най-далеч. А Същността какво е? Въпрос за всеки, с отговор... от ония.

По времето на Аполоний митраизма е бил изключително разпространен. Не е много ясно точно за историческия период, но се предполага, че около 1800 години преди Христа е живял Митра, който също се представя за богочовек и син на Бог. Смята се, че в митологичеката си част християнството е просто присвоило наличните истории като е заменило Митра с Христос. Около 2- 3 век и малко по-късно, както е бил изключително разпространен митраизмът просто изчезва... Аполоний наистина е бил изключителна личност, както и основното му, стигнало до нас произведение "Никтемерон", което сякаш беше постнато някъде из форумите и тема за Аполоний имаше отворена. "От Египет извиках моя син"... Разпването на Иисус въобще не само на пръв поглед принадлежи към символизма на много други т.нар. митологии, чиято цикличност е въпрос само на гледна точка. Въртележката между Озирис Изида и Сет дори е много по-изчистена по отношение на прекия си симвлозъм и изключително добре охарактеризира езотеричната основа на и фундамента на християнския път. Не разбирате ли, че разните имена на религии са само форма, а основата на повечето така или иначе е една и съща. Променила се е като е започнала да преминава през разните човешки корифеи, самообявили се аватари и т. н. На повечето участници им е ясно, че физическото проявление на явленията се дължи на тяхната фина закодираност в надфизическите полета. На дребно го знаем, но обхватно не го и допускаме... ами, а де!

и манипулират нищожна част от душевността на хората, понеже не познават останалата. Те са, атака да се каже, "тесни" специалисти, напъхани в собствени тесни рамки. Добре, че нямаме специалисти по духа наоколо... И понеже става въпрос за лекуване, то е възможно само на основата на тотална, фундаментална промяна на душевността, докато любимите специалисти могат да ни помагат да набутваме страховете си в скрити ниши...

Напълно съм съгласен с това, но същото се отнася и за владеенето на посочените качества. И аз познавам хора, които са невъзмутими, обаче това не ги прави извисени, освен по форма на прима виста. Трябва да се внимава, има различни видове спокойствие и уравновесеност, но култивацията си е култивация. Тя е напън, или сбор от такива, а извисяването може да стане само с лекота, иначе как ще преодолеем гравитацията... Колкото несериозно звучи, толкова е и важно...

Ние с него изключително добре се спогаждаме, но май вие не се спогаждате много, а първом и не познавате. Мохамед не ме вълнува, макар да се смята за първия суфи, а тях уважавам. Не ми е на дневен ред въобще.

Кой Свети Павел? Който говори за ежедневното умиране? Май не познаваме достатъчно добре изявената му в Новия завет личност, от която той сам се отрича.

Аз пък мисля, че инстинкта за самосъхранение ми вреди. Той е проява на най-нисшите животински аспекти на личността, но се проектира и в по-фините. То е една от най-здравите ни усмирителни ризи, държащи ни в затвора на егото. Надявам се да няма емоционални контрапостинги. Да, за материалното тяло ще да е здравословен този инстинкт и някои предизвикани от него страхове...

Да, Мона, така е и според мен. Да, Орлин, в голяма степен отричам интелекта (не част, а целия), както и психическия процес. Особено като говорим за re-ligio.

Пък то и при тях нямаше нищо ново под слънцето и нали което е текло пак ще тече. Сещам се, че преди време, когато жадно се запознавах с творчеството и на двамата, виждах моите истини и на двете места и споделях вижданията и на двмата без у мен да е имало раздвоение в никое отношение. Сега, че със сигурност се вижда донякъде взаимовръзката мецду учителя и ученика е ясно, както и че след определен етап от взаимоотношенията си са били най-изявените словесни противници и впоследствие са били възприемани като два взаимоотричащи се фундамента, но мен навремето въобще не ме интересуваха тези неща, както и сега... За религията са вички, но за тяхната си религия, пък и всички са против религията, но чуждата, а всъщност въобще няма таква разлика. Това е при положение, че разликата се търси. Когато се търси друго, нямащо нищо общо с хартия, учения, течения, авторитети и т.н. вече е друго, а самата полемика е напълно обезсмилена.

Ако анализът е вашия път към познание, то предстоят ви много мозъчни напъни, доста цицини от глъъ у стинъ и най-накрая отчаяние от ограниченията на диалктичното ни жизнено поле. И тук липсва един красив термин - "светлина", чиято същност е много по-красива, но твърде далечна за целеустремената ни личност, дори по същество, нейна антиизява.

Навремето бях в прекомерно количество социален, способен да се интегрира във всяка среда и то, твърде успешно, от гледна точка на контактността. И много се обичах. Сега малко не ми харесва участието ми в някои наложени социалности и дори в тези среди не се считам за особено социален. Периметъра на т.нар. приятели ми е крайно ограничен ( преди, с лопата да ги ринеш ), не ми харесват никои прояви на социалност, нито шум, нито масовост, дори контактност. В това отношение имам и доста противоречиви чувства спрямо форума и т.н. Защо говоря за тези простотии: на времето се обичах, имах време в което бях самовлюбен, изтъквах се, а ми отвръщаха и с признателност на всичкото отгоре, а сега не мога да се понасям и обичам доста сянката, но ви гарантирам, че именно сега съм много повече приятел със себе си, а страха ми е в голяма степен нещо чуждо.

Дзен философи? Те дали се възприемат така? Ако ги питаш, доста сопи ще изядеш. Същността на дзен е... ...!!! А философията е твърде далеч от всяка същност. Аз обичам философията, но показвам дзен-точката за обсервации. Дзен-будистите в интерес на истината не обичат нито питането, нито отговарянето като активности, но умеят да питат и отговарят чрез активности и без активности. Около тях общо взето е много весело, много бой се яде и много мозък се изоставя. Бегло се сещам за една от многобройните дзен-притчи имащи отношения към въпросите и отговорите: Бъра-бъра и новия настоятел в манастира щял да стане този, който можел найдобре да отговори на въпроса "какво е това", по отношение на поставената в центъра на пясък кана с вода без да назовава "кана", или "вода". Бъра-бъра и някой си казал "това, което се пълни и празни" - какъв ужас, някой си казал "е, не може да се назове" - простотии, все по-изхитрявали и някой казал "Ама това е!" - дрънканици. Готвачът дошъл и ритнал каната, водата се изляла, а той, естествено станал новия настоятел. И още малко бъра-бъра...

Тези стъпки диря са оставили в сърцето от безброй отдавнашни беди - виж стъпките, които по небето са оставани и пак ги извади! По земята ще намериш само прах, но горе, с размера ти, чакат крила, крилата, не познали никой страх, крилата, траектиращи към любовта!

Тъй де, аз ко казах, сигурно и аз не знам, значи не ядете примерно моркови, репи, картофи, салата, коприва, лопуш, лапад и т. н. Похвала!

Да, приемането и отдаването са важни, а е трудно да се поддържа баланса, но именно в трудността, с волевоте усилия и незабравянето се създава култивацията на личността и се бяга твърде далче от свободата. Естественото протичане пък се осъществява само на базата на правилното протичане на споменатия процес и въобще тук сме като пили у кълчищъ, ама това са възможностите на горкичкото съзнание. Но нали каквото горе, това и долу. ЗНачи и тук просто трябва да имаме празна чаша за да можем да наливаме. Като свържем това с принципа примерно на "Бхагават-гита" - необвързане с плодовете се получава някаква яснота. И яснотата отново дава опасната позиция на култивирането, но не и при правилно изпразване... и т.н. но... накрая три дни яли, пили и се веселили!

Направо се отчайвам. Стига с това месо бе. Човека за съвсем друго е говорел. Извинявам се за дадените насоки, явно съвсем не са били на място! Сили... изкушение... устоява... Чудно ми е, някой, за който месото е изкушение, защо го е спрял. Формата се вижда, но съдържанието...