Венцислав_

Не само.

Защо, приятели, не си спомняте преражданията? Това е едно от малкото полезни неща в кармичния безкраен цикъл. И нима мислите, че тази ви личност се е прераждала? О, тогава неминуемо щяхме и да помним. Обаче личността е нещо, което почти напълно се разрушава след смъртта - аз нали и затова я харесвам. Друго се ре-ин-карнира... А да ви кажа и аз под секрет, че голяма част от така наречените спомени от минали животи на тези, които уж си ги имат, са спомени и на чужди мискрокосмоси, но т.нар. Акаша си прави шегички с хорицата... И тя си е диалектична, просто едно електромагнитно поле. Какво му пречи на сензитива да се докосне до чужд животец, който понеже няма общо с личностното му съзнание няма как да се приеме по друг начин, освен като спомен от минал живот. Да, ама на-найки, или както обичам да казвам - чушки! Но какво е това, след като нашия живот е заблуда. И по-горе се говори за различни видове смърт и естествено, че така не бихме се разбрали, но още по-естесвено е, че ако говорехме за едничка някаква, то пак не бихме се разбрали. Смъртта е твърде преломно събитие за тези, които обичат земното си съществуване, но точно на вас имам да кажа - в голяма степен и след смъртта съществуването си остава земно. Които не понасят земното си съществуване мога да обнадеждя - тогава имате шанс след смъртта да се откъснете от земното, но тази лотария се разиграва още приживе и не печелят късметлиите, а... А сега, да изразя ясно личната си позиция - оофффф..

Горката смърт!

Със сигурност това е невъзможно! Мога ли да притежавам безграничното, след като притежанието е ограничение. Да не говорим за насочвнето... Любовта, която иска да дарява, която е живот... Вятърът лети, но може ли да кацне на нечие рамо?

Говорейки за стил на писане... Мона, като доказан в темата тълкувател, кажи, какво мислиш за участието във форумите предимно като скрит потребител. Веднъж-дваж съм имал някакъв псевдо-мотив да се вмъкна скрит, но поради други псевдо-мотиви не съм го практикувал. Когато се превърне в тертип, повече заради формата вероятно... И аз и темата сме отворени за всяко тълкувание, но твоето ми е някак ценно... из психологичните дълбини...

Да, постът ми беше иронизиращ... Вероятно като съм го писал съм знаел какво... Но и съвсем истинен, като усещане, преживяване... Но и тогава съм знаел, че това няма нищо общо с Любовта, а просто резултат от силно привързване и противопоставянето между събитията и огромното желание за притежание на егото. И също ми е много мъчно, че от малко хора се вижда това, но трудно се заявява, понеже първо те приемат за лицемер, а после, ако нещо от казаното премине през нечии уши (понеже първо се блъска в отсрещната его-преграда), то вероятно ще предизвика вътрешен конфликт. Последното всъщност е хубаво, но не и за моментното възприятие на потърпевшия, а самия Той оценява само него. И се пита: да помегеш ли на тези, които не искат, нито знаят кое би им помогнало? Кой е отговора на любовта? Проявите са форми, а Любовта може да се изявява чрез чужди форми, но не и в собствени. Същността и е, че Тя е същност. Любовта е Живот. Животът е Любов. Не столетка, не кармичен цикъл, не в плът. Някой докосвал ли се е до абсолютността? Само Абсолюта може да има усещане за себе си, но той съществува в зачатък у хората. Но ей, как можеш да култивираш съвършенство, как можеш да го развиеш? Дори ограниченията на логиката не биха позволили подобно допускане, а отвъд логиката е... Истината. И си мислим, че и нея можем да култивираме... О, неразумни. На абсолютността можеш само да се отдадеш. Но за човешката личност това е най-невъзможния процес. Толкова е невъзможен, че много човешки братя отнеха победата на смъртта. Те познават Любовта.

из "Хайнрих фон Офтердинген" - Новалис

Та значи, беше преместена преди време на "Дебър"27 ( зад Валентина), но от две седмици си има по-нов адрес - "Цар Симеон"27 (бившата Аврам Гачевски, до жп-гарата). И вече - "Езотерична библиотека Виделина", наскоро художествените томове бяха дарени на друга библиотека, а поради новото по-голямо помещение се приемат отново езотерични книги като дарение.

http://protobulgarians.com

http://protobulgarians.com

http://protobulgarians.com

Здравей! Преди години и аз не можех да спя! Съзнанието ми беше изключително неспокойно, а за мен тогава, неговото неспокойствие беше индикатор за живот. Не можех да си представя, че то може да бъде спокойно, смятах, че това означава смърт... А иначе то беше силно съзнание, с много възможности, окултно насочено, с уклони към красотата на света, обичащо и упражняващо изкуството и т.н. и т.н. Беше до голяма степен и самовлюбено... Измъкването минава само през отказването от това съзнание, но знам, че звучи прекалено унищожително, а съвсем не е така... Спекулирането по темата би могло да бъде безкрайно, но аз имам конкретен съвет. Възвърнах (всъщност спечелих си го, непознаващ дотогава) си съня и не по този начин, но придобих представа за проблематиката в същността и, затова, както съм абсолютен непривърженик на т.нар. практики и упражнения, които само по силата на същността си не биха могли да са духовни, въпреки етикетите, които обичат да им поставят, та, предлагам ти да започнеш с чести (разбирай ежедневни, или през ден примерно) опити за медитация. Не някакви концентрации, или визуализации, а чиста медитация - изчистване на съзнанието. Ако не си опитвала досега можеш да започнеш с проходилка - концентрация върху дишането. Само върху дишането, без да се налагат негови манипулации, а върху самия естествен процес. Като посвикнеш насочи коннцентрацията само върху паузите между всяко вдишване и издишване. Накрая опитай да се изчистиш и от самата концентрация, насочи се само към празнотата, към бездействието си, до стопяване на самата насоченост. Прави всичко само по желание, колкото и когато ти е удобно. Позата си я избери сама, като важно е само да можеш максимално да се отпуснеш. Това си е зареждащ и хармонизиращ метод, но ти гарантирам, че ще ти донесе спокойствие в съня. Казва ти го човек, който не обича (както споменах) подобни упражнения... Успех и светлина по пътя!

Максим, приятелю, обръщението на Ян беше към мен май. Той е стар форумски познайник, който в мое лице вижда Сатана. Това си е заявявано. То затова и мисля да ви освобождавам от моето присъствие, че може да се окаже прав човека. При всички положения той е по-сигурен, отколкото аз...

Христос никога не е бил на кръста!

Еее, такова предизвикателство няма. Каква школа бе, човече. Това, което се нарича така не е идентификация, а среда. Но пътя си е път и както той нас моделира, така и ние него. И виждам, че не желанието да ме разбереш е диктувало последния ти постинг. Преполагам, че като има школи, в тях има и даскали и тяхна работа е да преподават материала си, но в учебните часове. Аз съм ученик, имащ връзка със спомената организация, но предимно в училището на живота. Преди това съм бил, след това ще бъда и съзнанието ми си го разбърквам сам. И какво иначе има да ми разбираш... Секс - той е за животинското в нас, което засега е есенциално. Добре бе, правете си го... Обаче Духа дръжте надалеч. Ако щете и тантра корифеи бъдете, но трансформациите на енергии и всички там взаимодействия и обмени се влачат по корем пред мъжкия принцип на първотворението - Дух. Или дори и само за проявите му като говорим - те са от съвсем друга природа!

Това са думи на съосновател на гностичекса секта. Какво безочие!

Мисля, че в конкретния цитат няма нито анализ, нито профил, но... Досега просто игнорирах тази тема, но сега съм доволен, че се запознах с нея. Определено е интересна като развитие.

Дуализмът е философия - тя не се преодолява. В моя случай не е и само философия... Благодаря, че си загрижена за моето функционално състояние, но ще пропусна да осъществя съвета ти, понеже на тази лодка се качих след като бях на други и няма да се връщам там.

Много ясно съм показал относителността в постинга си и докъде се разпростира. Част е, разбирай я и сама определяй важността и, но да не се изявява само тя в полезрението... Само не си раздавайте духовни целувки. Трябва да има осъзнато разграничение между т. нар. части, а приоритетността е нещо лично, но най-големия движител. Загубена любов... Колко отдавна е загубена. И колко се убеждавам, че не знаем какво търсим в същност, защото е лесно да кажем "любов". Лесно мога да ти измоделирам една пластелинова фигурка и да ти я кръстя така, но кога ще разберем, че пулса на сърцето не можам сами да и изфабрикуваме, а още по-малко осъзнатостта и най-далеч, самия Живот. А дори и тях да получи, щом каже фигурката "мой", значи вече и пластелиновата пластичност дори не притежава, а твърд гранит и не от живота се движи... И за мен, като нейн творец ще е загубена, но от Живота, който сама е погубила в себе си няма да е отхвърлена, понеже той не би могъл да върви против същността си. Обаче какво значение има това, когато самата тя е тръгнала против същността си... И така неусетно, говорейки за същност, стигнахме до секса... Боже, Господи... Та казвам, говорете и правете секс на поразия, но поне го разграничавайте от Духа, не ги доближавайте, понеже сигурен индикатор ще е в разбирането, че е отдалечено от същността. Духа е същността.

И само по външна форма са свързани... В нашият период пътви идва Хермес/Тот... Моисей... Някъде после се изявява Митра... Малко неясни са превъплъщенията на Кришна, пък не са и две само... После имаме век-век и половина на ненормално изявен духовен импулс. Питагор, Заратустра, Буда и Лао Дзъ заформят такава космическа четворка, че направо ми се извърта всичко като си помисля... Веднага след това се изявява Сократ, следвам от ученика си Платон, чието пробуждащо дело е подпомогнато (напук на ортодоксалните схващания) от неговия ученик Аристотел и натам няма смисъл да споменаваме всички древногръцки философи и спекулатори, повечето по нещо са дали, поне за доизграждането на менталността. Иисус... Аполоний... Мани... Да включим и Мохамед, а наоколо и Бодхидхарма... После идват групите... Да бяхме къртици, че да познавахме малко по-добре корените... Виждам обаче някои нужди от уточнение. Да, Огънят е бил лицето на бога на Заратустра, но въобще не става въпрос за физическото му проявление, или култ съм саламаднрите... Говорим за очситвашия огън, който е разрушителната проява на Светия дух и новия огнен принцип, който е градящата му проява... Заратустра е бил халдеец, но прави революция в религиозните виждания на цяла Персия, която по онова време е била огромна. Имал е закрилата на тогавашните владетели, предимн май от страх, но това е друга тема... Всъщност, някъде из родословието си той е свързан с господаруващите. Наследник е на могъща по онова време фамилия Спитама (това са предимно неяснни спекулации, но правя обобщение)... Ведите и упанишадите се смята, че са писани лично от Брахма. Разбира се, това няма как да стане, понеже Брахма не е Личност, а дори и проявените от него Вишно, Шива и т.н. не са. За някои се предполагат автори, но това е без значение. Според мен мнението, че той е политеистична религия е резултат от неразбирането на писанията и цялостната философия на индуизма. Забравих да спомена и Пураните, които са били нещо като опростени явни веди, тъй като навремето те са били достъпни само за най-ограничен кръг от хора. Не знам дали християнството е най-разпространената религия, понеже смятам, че като броят на проповядващите ислям е по-голям. Ислям означава подчинение и по силата на този смисъл би трябвало в същността да не се отличава от останалите религиозни или по-практични философски системи, дори и йога (бхакти-йога означава същото общо взето). Няма нужда да обсъждаме външните проявления при исляма, понеже не много по-розова е и при останалите системи. Същината най-добре се вижда при суфите, чиито творчества недвусмилено показват споделеността на общата основа... И резюме: основа-обща, но твърде дълбока за нашите възможности засега...

Как ме захикси това. Когато пътя ти е към свободата, как би я загубил. А като не си я притежавал, как би я загубил. Разбирам знаи, говорим за свободата на личността. За мен такава не съществува, приемам свободата само като изчистеност, а всичко друго са човешки рамки, то ест - обратното на свобода. Група - тежка отговорност... Защо ти е тая група, а кое тежи в отговорността. Или е тежка и трябва да се освободиш от нея, или е лека и самата тя освобождаваща, но предимно зависи от избрания път, а не от групата. Противно на някои мнения, съвсем не е задължително да се обвързват. И тогава групата е само интериор и не е от толкова съществено значение, понеже има големи противници и привържаници стадото, какво толкова значимо има в него, ако стремежа е към свобода... А те са си много прави иначе. Познавам много добре позициите и на двата лагера, но в този контекст да не се навират, нямат място. Трудности, мъки и страдания... Колко прекрасно. Понеже са от ония, които чистят и издигат. С радости е постлан значи. Като остават тия трите, нека безкрайността е в нас, а "виа долороза" как да бъде тежка, като самата представлява изчистване, олекотяване... Еххх... Човешки гледища, но нека да само гледища на преживяването на Пътя, а не само спекулации на преживяването на ограничеността ни. Последната познавам до смъртна болка, но истинска надежда имам и в другото, от онази, която е обещание, а не човешко въображение... И по външната форма на темата: абе, май оста на земята наскоро се поизмести извънредно, в резултат на събития нямащи на пръв поглед нищо общо с естествената и прецесия. То ще рече, че сме посъкратили малко прехода, а то пък ще рече, че крещяща нужда имаме от пречистване...

Щом целта на пътя ми е някой човек да ми харесва душата, тъй ще е... Ама при мен не може да се стигне до там, понеже само като видят външността ми и бягат. И добре, че е така, че да нямам подобна цел. И нека хората стават по хубави, щом пък това е тяхната цел. Едва ли има някой, който да е против това. Но душевността не може да се изчерпи със самочувствието, а самото то може да попречи на много по-ценни качества да се развият, зависи от аспектите му. И освен това ако цял живот си реша косата, едва ли ще ми остане време да си среша душата. Ама ние грозните, нямаме много възможност за избор в това отношение.

Дайте да говорим само за секс, че да разбираме прекрасно човека до себе си. И нека, щом говорим за канализиране на енергии и т.н. да не намесваме духа. Който каквото иска да си трансформира в ментална активност, но поне да знае първо, че нашето ментално тяло дори и в хоризонталната плоскост не е завършено, а иначе си е от фините аспекти на егото. Сексуалното влечение пък е от грубите. Трансформацията не е нещо сложно, но нали знаете: в егото енергията не се губи. Успех по пътя, при който няма движение нагоре. Нали, то само напред-назад и т.н. Самата тема не предизвиква някакво специално отношение у мен, но когато се намеси Духа, вече се отвращавам от нея. Оправяйте се!

Станимир, лично обръщение към теб имах тук: и то беше шега. Всяка шега си има основа, но няма нищо общо с явна нападка. Ако целта ми е прилагането на необходими качества със сигурност няма да мога да постигна свободата. Но докосвайки едва свободата тя създава ново състояние на кръвта, което прави много качества атрибутивни. Те са естествени, когато са резултат и са догми, когато искат да бъдат причина.

И чрез догми ли се познава вечното и рамките ли носят свободата? Е, щом окултистът трябва, значи трябва! Явно и свободата е само субективна абстракция, но ако съществува форма на абсолютност, то задължително тя е действителна в обективността си. Но още по-задължително е: субективните предтсави те отдалечават от обективната действителност. Такава свобода, онакава... Чистотата е свобода, понеже в същността си е неограниченост, иначе не би била чистота. Само тя се докосва до любовта, става част от нея, понеже няма празно пространство и изчиствайки всички вторично се отваря място за първичната материя... Ето ти окултизъм и както и да го гледаш, оттук сме почнали и тук ще свършим. Това са най-хубавите начало и край и обграждат вечността. Но разбира се, роденият от пръст пък е пръст...