Венцислав_

Човек се "числи" към доста повече от няколко егрегора, те имат основна заслуга за цялостното определяне на земното съзнание. Но от човек зависи и дали въобще бъде подвластен на егрегорите, само че освобождаването от тях е всъщност освобождаване от диалектиката. Нашата личност е дете на егрегори повече, отколкото те са наши творения, което разбира се не бих могъл да отрека. Те не могат да бъдат уловени и дресирани, пък и самите егрегори, въпреки че са енерго-информационни структури, притежават различна плътност, вибрации и характер. Неподвластност на егрегорите личността никога не би могла да постигне понеже те са две страни на една монета. Относно темата за вампирите, та ние именно подсилвахме егрегори там и то, от съвсем долните и нелицеприятни. Диалектично по-добре е да подсилваме онези, създадени от заблудите ни за светлината, любовта, ангелите и др. За мен е по-добре и тях да не подсилвам. За мен е най-добре да съм част от нищото. И да уточня, че никой не определям като такъв, а само себе си - да не вземе някой да реши, че след малко ще го гръмна. Щото иначе си имам пистолет...

http://www.youtube.com/watch?v=afAjt0E250E...ted&search= http://www.youtube.com/watch?v=Zsst2jSoUbg...ted&search=

Каспар Давид Фридрих: :”...Трябва да се отдам на онова, което ме обгражда, да се слея с неговата субстанциалност, за да бъда това, което съм. Нуждая се от самотата, за да общувам с природата.”

Още един бог наоколо, изтървах им бройката вече...

Точна така, но искам да кажа, че както в случая за Слънцето и Земята, така и за гравитацията-любов - познатите нам са само сенките в Платоновата пещера. Гравитацията пък е само едното лице на много ниско-вибрираща любов, толкова ниско, че дори и не може вече да се отнесе към любовта. Ама така стоят нещата с небесното царство в нашите астрални девахани и нирвани. Относно равновесието - ако много тежиш, трудно ще ти бъде да го пазиш, но ако нямаш тегло, самият ти си равновесие.

Мм, дааа... Основата на нашия спор нямаше нищо общо с форума и аз не трябваше да се поддавам на първосигналната си защитна позиция. Основните разминавания не бяха и в слушането и разбиранети, а на съвсем друго място. Няма как да е изглеждал другояче отстрани, освен като лудница, понеже има непозната предистория. Лично за мен и предисторията си е лудница, но точно споменаването на въпросната думичка ме извлече от понататъшно словесно затъване. Благодаря на Аорхама за това! Благодаря на Бина за нежната толерантност!

Как на моменти ти е ясно, а после не... Човекът и навремето е бил сътворец. И света който познаваме като действиетлност сега също е творение на човека - в началото е било съзнателно, а в последствие и все още - не. Продължаваме да творим света си, поради което точно той продължава да пропада. Който се откаже от творческите си способности в тази хоризонтална плоскост има шанс да се завърне в първоначалното си местопребиваване - т.нар. Божие царство. То е вътре в нас, понеже продължаваме да имаме един-единствен Праатом от Първия Човек, само че е латентен и се пробужда от разрушението на стария храм. Тогава, отдавайки живота си на него, който е Младенеца Иисус, можем да построим новия храм. И не ние, а Христос в нас. Нима не ти омръзна да ги слушаш тези неща?! Да, ние не можем да творим Горе, там няма да сме ние, там е само Христос, приел образ във всички останали местообитатели на Шамбала. Първоначалният Човек, който беше преди мен и иде след мен. И там въобще няма личностна воля за да творят индивидите, а само събожественост и се изпълнява Божия план, който тук отдавна не е определящ законите. Проекцията му тук е кармата, която по милост ни помага да разрушаваме всяка нова личност в микрокосмоса ни, понеже тя е небожествено създание. Личността трябва да се разруши приживе, но това разрушение е трансфигурация - на нейно място идва друг носител, способен да издържи на изпепеляващата за тази природа Христова светлина и да бъде нейн излъчвател в диалектиката. Той е рибар на хора и помага за тяхното спасение, но не поради амбиции разни, или по собствени планове, няма как - той е част от живото Христово тяло. А след края на земните му дни, окончателно освободен от света и съвсем несъместим със земните астрални области, поема пътя към Бащиния дом, до който вече се е докоснал. Повече няма да спекулирам по тази тема и не желая да ме замерваш с емоционални въпроси.

Чудя се, кой е от двама ни не е повече на мястото си тук?! Вече трябва да ти се извинявам и че съществувам!

Гносисът не би ти попречил, повярвай, но първо, той не е написани вехти слова, второ, от тях именно по изречение ли си избираш? И виждам, че си се итересувала от темата, но и забелязвам, че подобаващо внимание на формата обръщаш. Подобно и за родословното дърво - точното му намиране, много се съмнявам да ти открехне вратата на божието царство. А като е в нас то, всички сме съзнателни в него ли? А как да го достигнем? Ти сигурно имаш отговори - тъй, по диалектично угодни, но ако ще са верни, да съм те видял вече от горе да ми помахваш благо с мъдра ръка и събрала неземната любов усмивка. Живота тленен който люби, едва ли ще наследи живот вечен и преобичния ти Исус го е казвал и показвал многократно.

Как различна вяра? Нали понеже науката е едиствения им непоклатим фундамент те отричат всяко неемпирично познание. Само и едиствено физиката и нейната очевидност са тяхното оръжие (макар такива абсурди изводи да извличат понякога). Би ли трябвало тогава толкова да се раздалечават продуктите им, ако реално стоят на непоклатимата начуна основа? Явно има проблеми със състоятелността тази основа и различията във вярата не би трябвало да са от каквото и да е значение, точно за този вид познание. Е, кватновата физика тук има какво да каже, но тя е от същите, треперещи от страх пред истината деца на емпиризма. Истината не се достига в лабораторни условия.

Аха, може и двама Исусовци да са били. Това се отнася за диалектиката. Надявам се, че не си градиш картините на базата на откъси разни. Силно се надявам, че имаш ясна неразкъсана визия за нещата. Може би вече и не трябва да се поменяш и да търсиш нищо, вероятно си намерила царството небесно в себе си. Какво ли означава това? Да не ти казвам как усещам постинга ти, че следващия ще е още по. Дано си спокойна, отворена, раздаваща светлина - как да е иначе , щом царството небесно е в теб и не търпи интерпретации! И сещам се за момъка, който е изпълнил всички предписания, а е още далеч от вечния живот. "Продай всичко и ме следвай!" - Новият завет му се не нрави и се обръща оскърбен. Тук не виждам някой, който наистина да следва Завета на Господа наш - разбира се, включая себе си.

Да, Христос за това иде, а връзката я прави в сърцата ни и то, за да можем да бъдем изтеглени оттук. Според мен е твърде ясно това от свидетелствата - Евангелия. Той като възкръсна и се яви на учениците си, защо не продължи да се явява непрестанно и да напътства миряните. И се чудя, на тези миряни, които и не търсят спасение, защо въобще им е Спасител... Добър-лош, това чии термини са. Аз лично предпочитам "паднал" и не съм го видял написано на някоя стена, а го усещам с цялото си същество, дори егото ми притежава съзнателност за собствената си падналост. Но това са си моите преживявания, нямам намерение да ти ги натрапвам, а ако мислиш, че публикациите ми го правят, ще спра и тях. Лошо нещо е натрапването, а "непадналите" ни личности само това могат да правят, иначе не биха били личности, а цялости.

За жалост пределно ясно се разбра, че не си ме разбрал, а "разбрал докрай" е израз, който сам по себе си те отдалечава от всяка действителност. И повярвай, не искам да те натъжавам, но понеже това е преминало някак покрай теб, сега ще го насоча конкретно - въобще не пропускам критиката си и съвсем я съзнавам. Дано не ти стане много тежко от факта. Пък някъде там ти бях споменал за безкритичността и отношението и с форумците, които я обграждат с внимание. Понеже разбираш докрай, аз ще ти поповтарям отвреме на време някои неща, че да има малък шанс да се пообъкаш, иначе докъде ще стигнем - ти явно си до края де... И така, между другото - като заговорихме за бичове, най-големия е високомерието. Като разбраш докрай ругите, опитай и себе си мъничко да разбереш и евентуално да попромениш. Да ти кажа честно, представям си те като малко дете, което точно в момента има нужда от подръпване на ушите. Има и друга възможност, високомерието да е само показност, с която прикриваш някои свои страхове, свързани с явяването ти тук, в публичното пространство. Ами, това е по-добрия вариант. И явно естеството на темата за СЕБЕ-преценката е да размахваме яростно показалци насам-натам. Извинявам се на съфорумците за участието от моя страна!

Само искам да ви предупредя, не вярвайте на бездънните комерсиални източници за Леонардо. Е, то иначе няма откъде да си набавяме инфо, но поне с две-три наум. А иначе Леонардо си е баш-алхимик, ама толкова много "баш", че направо не мога да го избашна.

И не специално по темата - Блаватска е казала повече от Дънов, но е била безкрайно далеч от неговата дълбочина. Искам да ви кажа нещо по повод книгите "лъвски скок". Може и да е добре да ги прочетете информативно, а освен споменатите, също и "Физика на вярата", "Торсионните полета", "Космическата матрица"... Ще видите как всички лежат на строго научни доказателства и в полу-удовлетворителна степен обясняват доста от т.нар. "духовни" явления, но... Както използват непоклатимия фундамент на емпиричната наука, така те самите, обяснявайки различни ТЕОРИИ, иначе уж доказани, просто си противоречат.

С това съм напълно съгласен, но искам да въведа уточнението, че човешките мисъл (сеяч) и любов (почва) творят според природата си - в диалектиката и по този начин утвърждават още повече човека в нея. Словото (божествена мисъл) и Любовта са от съвсем друго естество и докато творим тук, в тази плоскост, само се отдалечаваме от познаването им.

Не знам защо ми ги говориш всички тези неща, не мисля, че е пряка реакция на моя постинг, защото не виждам връзката. То е от огледалата. Ако позадълбаем още малко в темата ще си извикаме със сигурност и малко вампирчета наоколо. Пък може и това да е целта. Не е задължително да е нарушена връзката между телата при вампирите, но ако знеш толкова много за тях би следвало да знаеш и за едни подобни етерни същности, които се различават само в липсата на физическо тяло и които в по-големия си обем са доскорошни превъплътени душици. В темата за духовете не ги допусна, но те ни смучат в пъти повече от споменаваните тук вампири. Ама мисля да ги оставя на вас хората, не са ми от първостепенен интерес.

С това не бих се съгласил. Както всяко друго явление и това възниква първо в по-фините нива на проявление. Всяка реакция и всяко отношение, които разбира се притежават астрално-етерната си материалност, подхранват съответната в явлението към което са насочени.

Виждам, че обичаш противоречията - наслаждавай им се! Вампирчето не желаеше да е такова и самото то търси Истината. Явно не е било и толкова високомерно и е можело да се примири с положението си и да поработи върху него. И не е ли по-добре като отговаряш на някой постинг първо да се опиташ да разбереш какво е казано в него, а после да търсиш противоречията му? Специално от теб съм уморен и повече няма да ти обръщам внимание - само за да почина, после ще видим.

Това е! Обичам Дънов!

Да, темата показва, че приемането ни липсва - не в няколко дози, а въобще. Аз познавам енергийно вампирче което прие и разбра положението си, а резултатът беше, че малко се дистанцира от социума за да работи върху укротяването на прекалената си емоционалност, която беше основния му енергиен разход и пораждаше неговите странични набавяния.

Ян, ти проявяаш претенции за умност от моя страна ли, или какво? Не помня аз да съм предявявал някакви подобни, но ми е полезно да видя личното ти отношение към съфорумеца. Пък ЕНЕРГИЙНИЯ вампиризъм ще му е трудно да не бъде физически, поради простата причина, че във физичната област се проявява, каквато си е и т.нар. психична. А иначе етерните тела при допир обменят етери, познай как - от по-голямото към по-малкото. Ами добре, ще го нарека психологически принцип - мир да има. Умишлените паразитирания са патологии, обаче ако идваше някой кръвта буквално да ти смуче, щеше наистина да нямат толкова общо с физиката.

Ти някога да си искал въобще да разбираш друг? Е, радвам се, че харесваш името ми. В стария завет името означава същност, но тук същността трудно би се достигнала чрез затръшване на врати безразборно, или разборно - според позицията. Разбира се, че ще говориш само за критичност след като навсякъде само това виждаш, нали сам го казваш. Това положително ще да е най-големия пай от истината в чинията, достъпна само за теб. Успех! И прости на нашите празни паници, няма кой да ни начупи хляба. Тези дето можели, за хляба само приказват пред гладните, ама не ги нахранват.

Ако очите обвързват с измамна действителност, определено стискането им е благотворно за вярата. Аз, те, ония, тия - много посоки, много нещо... Критиката кога е прекалена, или безкритичността - ами, когато се прекалява с нея. Със сигурност тя е най-уморена от неограниченото и впрягане в чужди каруци. Малко милост. Тайната да виждаме се крие отвъд преценката, та нали тя е очила с цветни стъкла, а цвета сам си го избираме. Пък да сме сигурни, че са ни прозрчани, светлината пак се изкривява от стъклата и без диоптри да са. И малко хора се самозаявяват като безкритични, то си е тяхна работа. Обаче повечето заявяват визията си, която следват.