Всички гледни точки работят, но в различни плоскости и направления.
Аз ти казах, че твоята добре я познавам и знам, че изключително добре работи. В хоризонталната плоскост. Чрез нея може да се изгради една прекрасна земна личност, която съзнателно да се свърже с някои аспекти на своя висш аз, да придобие екстрасензорни възприятия и спомени от миналите въплъщения на този висш аз. Общо взето, постигането на всичко това е лесничко, изисква се само упортство и постоянство. Не знам защо говорите за светлина и божественост, понеже те въобще не ви трябват по този път. Трябват ви само личните ви разбирания за земна добродетелност и едно подходящо насочване на твърдостта на егото. Когато се постигне съзнателната свързаност с висшия аз, вече имате усещането за вездесъщност и абсолютна кохерентност, можете спокойно да манипулирате материята и явленията и. По този път вие наистина напредвате успешно.
За вас би трябвало да няма значение, че сте се слели с цялостта, но само на диалектичния план на съществуване. За нещо друго критериите липсват, а и не ви трябват вече, защото Другото не може да се придобие на този етап. Понеже стигате до ръба на земния свят и го обхващате, вие сте нещо като негов бог и за вас не съществуват други светове. Вече сте управленец в най-фините сфери на земния астрал и всички йерархии ви се подчиняват, защото работите заедно за общия план - поддържането на земната природа. Работата ви е истински полезна, защото се стремите да съхранявате и култивирате човешката съзнателност, затворена в рамките на този свят. Той, светът, ви е истински признателен.
А Онзи, който не е от света, изгубва още едно Божие дете. Все пак, било е ясно, още в първите стъпки, в които малчуганите не са се опитвали да се обърнат към светлината, а само към собственото утвърждаване.
Обаче, "на всички онези, които вярват в Него", тоест отдават му себе си ("Той трябва да расте, а аз да се смалявам"), "Той даде силата да станат Божии чада", чрез възкресението на първоначалната им синовност. И ги освободи и изведе от света, който бе тяхно творение, понеже им беше приготвил място в неръкотворния дом на Първия Извор.
"Светлината свети в мрака, но мракът я не позна"
И за всички спекулативни въпроси, които просто не искат да чуят,
аз, примерно, не съм спрял да повтарям, че съм Его и делата (и думите) ми от там са изгряли.
Само съм направил тази първа крачка, да си призная.
Имам основата, в която, не само в удобни размери, бих могъл да се отрека от себе си, което е единствен начин да допусна Христова искричка у мен. И нататък все ще трябва "ежедневно да умирам" за да може Тя да расте.
Още нищо не съм постигнал. Това е само безполезната гледна точка.