Венцислав_

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Да. По-лесно и удобно е. От това да преразгледаш и осмислиш основите си. А инак, всички положени цели, стремежи, желания и т.н. са продукти на индивидуалността и следването им е нейно изостряне. Мен от тази врява ме боли главата. Присъщото им задвижване на всякакви махалца и цикли чертае нашата пълна зависимост... И ражда път. Път, който човек върви ослепен, окован... А в тихото се срещат свободи, които раждат светлина. Нея наричат условно духовен път. Тя е нежна и ефирна и привлича всичко, което е лекичко като нея. Но аз си имам индивидуалност, чрез която съм велик, чрезмерно тежък. Зовящите лъчи - нека почакат. Имам си задачки, трябва да наедрея още...

Не знам къде са ти очичките, но именно това се е случило преди доста време. А сегашното ни състояние е много по-тресавищно и от първоначалното ни заблатяване. Именно затова е било нужно, за да можем все пак да оцелеем, да спрат да се вливат водите в нас. Но е било и естествено да се случи, тъй като сме слезли на наши си вибрационни вълни, нямащи нищо общо с божественото. И сме си създали наши си води, които някак да текат и да задвижват природата. Ето я и разликата ни - ти обожествяваш тези наши води, а аз ги тъпча (само теоретично, за съжаление). "Хармоничното" им използване ще те отведе до някое "светло" кътче от холеричната им тиня, което спокойно ще можеш да наречеш Девахан и да го приемеш за някакъв Рай. На мен са ми безсмислени и най-красивите красоти и най-светлите светлини на света (предимно на теория), та търся освобождение от него. Пътят за това е един и Онзи, който положи тялото си на кръста, ни го показа (както и всички негови съслужители, чиито дела и слова не умеем да разбираме). И се сещам, че Буда беше споменал как ако тук всички мечти се сбъдват, душата пак ще се отегчи до смърт от света и ще пожелае да се освободи от него. Проблемите ни винаги са много прости и се дължат единствено на твърдостта ни. Не знам взорищата ни докъде попиват, но самата човешка система, самата личност, е именно това - една строго индивидуална и специфична конфигурация от разнообразни закостенелости. Тя не би могла по друг начин да функционира и съществува в този свят, който е нейна съпроекция. И казвам - най-добрият, най-смел, отворен, ведър, щедър, миролюбив, обичлив и т.н. човек в този свят е най-твърд и непластичен. Та тогава, как въобще можем да си помислим, че може да приеме нещо от Божията светлина, след като си е достатъчно натъпкан с качества... Бе, мани...

Този, дето иска само и всичко в него се влива (като начин на възприемане), викаш, е проекция на Онзи, който излива всичко от себе си???!!! Не можеш да приемеш Божественото начало в себе си, като въобще не знаеш къде се намира. Приемаш само една твърда увереност, коята е поредната дебела дреха върху и без това задушеното Божествено начало. То и Йоан, ако беше решил така да съзрява, нямаше ни Иисус да порастне, ни Христос да слезе... и разбира се, никакви възкресения, а само един безкраен низ от мъртви, погребващи своите мъртви...

(сигурно не щете само емотки)

Разбира се, че трябва - да се откаже от СВОЯТА индивидуалност, ако желае да намери отново онази индивидуалност, която Бог му бе вложил. Права си, принципно при последователите на Дънов такова нещо няма (в разбиранията). Но съвсем не при всички. А най-съвсем не - при Дънов. Когато пожелаеш, ще го видиш и в словата му.

Понеже виждам, че се съмняваш, ще ти помогна - в никакъв случай. Поддържам мненията на Виктор и Багира, като само ще добавя, че поради ускорението на някои развития (в ущърб на мнението на Станимир) се забелязват и всякакви микрокосмични аномалии и освен всичко друго се случват и неща подобни на приемането от един микрокосмос на няколко личности едновременно, което задължително води и до тяхната непълноценност, дори само като личности. А както се спомена, наближава жътва. Именно във връзка и с нея Автадес пък създава и голям брой природни души, непритежаващи Божествена искра. Те наистина приличат на преродени животни.

От една страна е несъмнено така. Общата цел създава силно електромагнитно поле, което подпомага вътрешните процеси, свързани със следването и. Но от друга и е добре да се има предвид, че разединенията понякога е показател за наличието на именно тези вътрешни процеси, които, за съжаление се изявяват често посредством психически неудобства и смущават поведенеието и себеусещането на личностите. Оттук може да се изведе и препоръка, лесна за формулиране и трудна за следване. Поради значимостта на съкровената обща цел и пълната непълноценност на отделността и индивидуализацията ни и последвалата от тях невъзможност човек да се отдава на другите, то нека поне се отдава на целта и не забравя, че нейната оживяваща светлина осенява и душите на неговите сподвижници.

Вик, малко условности има... От една страна, чий ще е критерият за даване на всичко... От друга, ако говорим за някаква обективност, ще имаме критерий и за предаването, защото когато е пълно, остава в нас само онова, което никога не е било земно и съответно осъществява връзката със собствената си природа...

От всички възможности тази е най-егоцентрична и опасна.

Прекалено е егоцентрично, за да е медитация. Съвсем си е концетрация, ако ще да опитва да прескача и формата след формата. И освен това въобще не е начин за познаване на действителността, а за създаване на връзка и вкостеняване (чрез изфиняване насочеността) на нагласите ни. Търсач, чистото съзерцание не търси фокуси, защото тогава се смесва с концентрацията.

Това е съзерцание, не медитация.

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Добре сравняваш Девахан със сън, но пропускаш факта, че там се пренася само онази част, която е разтоварила далеч назад своите тежести. Затова тук няма сънуващ, а само сънувано. Нищо от него, обаче, не би могло да се нарече изживяване, нито събитие. Съзнанието се разтоварва, но субективните му образи по това време нямат никаква плътност и не се ангажират с него, не е осъществена връзка с тях, тя са само нещо като пречупване на светлината, инцидентно от една страна, от друга, зависещи от самата му призма. Но пък именно тази призма тук е в процес на разтваряне и затова не бихме могли да я определеим като творяща лични действителности. Общо взето, в момента, в който си достигнал Девахан, от теб не е останало нищо, което ти би припознал за себе си. А това, което е останало, не би приело никой образ за истинен. За него въобще не съществуват подобни конкретности. Сега, в по-долните области е малко по-друго и много по-възможно да решаваш, че са Девахан... За манвантарата и Бог какво да ти кажа. Аз тях не ги виждам. Но добре виждам, че и ти нямаш подобна възможност.

В Девахан карма не се изживява. Нито пък има положителна такава - това е една човешка приумица, която именно би могла да заблуди, че в по-фините сфери на астрала нещо се изразходва. Относно цикъла - всяко трупане и изразходване се осъществява само в плът, а между плът и плът се случва изразходване, но не на кармичните заряди, а само на личностното съдържание, докато самите кармични заряди се донастройват. И как може да свързваме човека с трансманвантарен преход след като в паузата между вдишването и издишването на Брама, когато съществува или нищо, или безкрайна сингулярност (общо взето - същото), не би могло въобще да се съхрани каквото и да е в изява. Това е едно тотално завръщане към небитието. Не можеш да изскочиш от него и само да изтърсиш праха от дрехите си... То и в следващата манвантара въобще не е задължително да има хора, нито души, нито монади... След като започва начисто, Бог може да си разхвърля мислите и волята както на него му е угодно...

Това е добър критерий за живост, но не и за самосъзнание, което условно е свързано с посоката на оживяването - колкото повече е отвътре - толкова по осъзнат си. А всъщност, на земята само човек бива оживяван с христовия дух (и) отвътре (и това е условно, пък и отчасти, пък едно разредено... бе мани).

Зависи от магията... Засядайки в астралното им тяло, макар и подтискана и неизявяваща се, поради изразените лични астрални форми, тя там си набира сила и чака момента си за изява. Но не е и нужно да приема лична конкретна изява, след като така и така смущава останалите психически активности. Колкото и неконтрастираща да е, тя си е като преливане на несъответстваща кръв... Но те, тези, същите, нямат нужда от външна магия, понеже достатъчно са се самонатровили... Абе аз най-много отричам подобни активности, пък дори да ги наричате "бели", ама то май въобще не е ясно за какво се говори тук... (тъпо е, че го казвам, но след като съм си го помислил вече...)

Вярваш ли, че Дънов е искал това да се разбира буквално?! Дете = плод ... Древна, дребна и т.н. раса, ще да е без значение, щом гледаме назад и се чудим кой, кога, какви корени е пускал по земята, вместо да простираме във всеки един миг, във всяко "сега", извора си от Небето... Щото там е родена Новата раса (която е преди нас, понеже спрямо нашата беше първа).

Е, както казах, видно е, че не могат. И подозирам, че ще се съгласиш с мен, като доуточним... Че (примерно) ти би могъл да съществуваш (някак) смислено, (евентуално) без действителен партньор от нежния пол, ако си успял да новосъживиш (хармоничното) взаимодействие на двата полюса (вътре) в себе си. Това не е като липса на "Нежното", а просто намирането му в другата посока (навътре). Имаме ли сделка?

Не знам, Максим... За мен красотата и нежността са неразривно свързани. Никога не бих помислил за някой мъж, че е красив. Условно, образно и на всички нива на полярностите, мъжкото е излъчващия импулс, който би могъл да се определи и като агресия. Женското е онова, което обуздава тази агресия, насочва и обективизира. Поддържам символния смисъл на казаното от Хриско (макар той да е бил навярно по-конкретен в намеренията си) - жената е красотата, мъжът е силата (демек - грозник ). И лошото е, така като гледам тази постановка, че явно едно без друго не могат и нямат самостоятелен смисъл. Да му се не види....

Правилни въпроси, макар и с друга цел. Какво ще да е истинска същност... Понеже за мен истинността носи известна доза абсолютност, ще приема обективния критерий. Обаче тогава ще трябва да се лиша от местоимението, защото онази истинска същност не е наша. Била е, дано и бъде, но сега... Въпросите ти посочват и пътя, по който се върви към нея, както и пътя, който е осеян с табели за нея, но ни отдалечава. Общо-взето, тази същност не е значима. Ама съвсем не е. Защото в самосъзнаването и липсват очертанията на отделността - та ясно е, чисто графически, че няма как да изпъкне. И тук е интересния момент - към нея се върви само ако искаш наистина да изгубиш значимостта си. Когато паднат всички нейни дрехи, на значимостта, тогава докосваш и нещичко от Онази, истинска същност. По някое време в процеса, когато Тя се роди отново, може да си спомним пак за местоимението за притежание, но има вече и малко по-друг смисъл... Душата ни не е нещо различно от нас. Напротив, ние сме основно душата си - природно родена, обслужваща животинско-телесните ни нужди и основния си инстинкт за самоутвърждение. Някои от нас имат нужда от Друга душа. Това означава, че имат нужда и да се освободят от тази си душа. Но всички търсения са заблуда и отдалечаване от този път, защото са плод на онова най-присъщо качество на старата душа - инстинкта за самоутвърждение. Глупаво е да си мислим, че истинското в нас расте докато ние храним илюзията. Това да се приеме само за една гледна точица, асимилаема за онези, които няма да се хвърлят в бясното и отричане (с жегната ...душа).

Виж ся, "шантава главо" си беше за мен си, самообръщение, на фона на изумения ми предишен постинг. Но иначе си прав, че смятам за нормално да плащам грешките си и не дотам - да казвам, че някой друг ще си ги плаща.

Супер, супер... Браво. Щом някое турче си плати здраво за човекопроявата на някой забравен прадядо... вече ще бъда свободен направо. Йееееее... Изпреварвам си в ляво... шантава главо.

По-добре е да разшириш спектъра си от източници за богомилското учение.

Какви са тези въпроси... Богомилите са издигали себе си. А на нас може да са ни подарили някои условия, които ние никак не успяваме дори да осезаем. Сигурно защото сме много "богоизбрани"... Пък с избиването им и ние сме си подарили някои условия, които твърде добре сме и осезали после...