Малко се поотнесохте.
Спиритизма си е обширна тема. Както спомена Иво, всеки малко или много е спиритист. Донякъде. Духовете са постоянно около нас - някои ни напътстват, други се стремят да ни омърсят. Обаче ние влияем на това влияние - колкото по-чист е човек, толкова по-малко лоши духове има около него. Относно контактьорите - не е чак толкова опасна връзката със съществата от отвъдното. Според споменатото горе - спиритистът, който е чист попада на добрите духове. Така или иначе от лошите няма какво да научиш - те са на най-ниското стъпало от тяхната йерархия. Това са духовете които още не са започнели развитието си. Дори да попаднеш на такъв - здавият разум го разпознава.
Както знаем - всички винаги са заобиколени от духове. Повечето от тях са такива, които имат връзка със съответната материализирана душа ( в минали, или бъдещи животи, или просто симпатизиращи си духове ). Тяхното влияние над нас е почти непрекъснато, но ние не го улавяме - поне не съзнателно, въпреки че те много ни помагат. Една от задачите на духовете е именно това влияние, тъй като тяхната цел не е само усъвършенстване на тях самите, а и напътствие на останалите. Ние в материалните си животи се нуждаем повече от това, поради прекъсване на същинското ни съзнание ( в което целта на духовния живот ни е малко или много ясна ). Въпросът е да се научим да го усещаме, но това идва с времето си. Всяка крачка напред ни помага в това отношение. С всяко справяне със земен порок - тялото ни се дематериализира по малко. Това засилва връзката ни с ефирния свят. Дори думата " връзка " не е правилна, понеже връзката е постоянна, но осезанията ни са твърде ограничени. Духът няма органи които да ограничават и пореди това целият представлява нещо като осезателен орган, който прилича повече на мисъл.
Общо взето - за полезните хора - връзката е полезна. За лошите ( в най-общ смисъл ) - не дотам. Това е поради факта, че техните симпатизиращи духове са такива като самия обект. Те също го съветват, но правете си извода как. Тези духове са зли, но главно от завистта която изпитват при щастието на друг.