Земята не е шепа пръст, а и всички допълнителни финоматериални нейни придатъци (или предпоставки). Ако ще да се развихрим в най-фините и ментални сфери, нашите действия и особено резултатите, са единствено земепривързващи. Та нали сами сме определили интересите си - манипулация на земния астрал и издънката му - времевата плоскост. НЕпонятно ми е как някой може да нарича това безумие духовност, колкото и да е ясно, че той няма как да проумее тежестта и гъстотата на кармичните мрежи, с които по този начин безвъзвратно задушава онова крехкото нешице у него, което е единствено духовно.
Всекиму по заслуги, ама първо - и вселената ни е подхвърлена по заслуги, второ - погледът ни се разпростира само до ъгъла. Понеже към него най-обичаме да си постиламе розички, ама понеже го правим поради егоцентризма си, зад ъгъла ни чака най-големия бодил. Е, ние не знаем. А тогава ще знаем още по-малко, понеже сами сме си избрали да растем в несъзнателност.
Ако ни е грижа за Вселената, ще приемаме това, което тя реши да ни въздаде. Щото когато аз реша да оживя моята локалност тук, умират онези универсалности, които е трябвало наистина да ме оживяват.
Мале, като започнем да сеем "духовност" от партерите си, особено пък с методи и техники, направо се изприщвам...