Венцислав_

Съгласен с обясненито, но то самото си казва как може скоро да не се появяват отново.

Ми... Хубуу. Тъй да е - не е лошо, само да не объркваме приоритетите.

А къде е разликата между смелост и решителност?

Всъщност оценката е мнение, но неправилно разбрано. Освен когато не е задължение! И мнението може да стане меродавно само когато някой реши да го възприеме така, а иначе е добре да е миродавно!

Душата обаче те е пратила да рабогиш... върху себе си. Има предвидени евентуални благоприятсващи фактори, един от които е професията...

На мен пък ми се струва, че при фантазиите решението е отвъд тях.

Щом казваш! Всеки Обаче да носиш от сто кладенеца вода си е гордост!

Хайде стиснете се малко по-надолу! От гушите към ръцете! Обаче вярата и то в основата си на мюсюлманите и християните не е една и съща!!! Абсолютно! За вярата говорим! А ако говорим за врачка - това не е много тривиална дума всъщност. Я помислете си вие кога и как я използвате?! Не е еквивалент на ясновидец, нали... Повечето сигурно я казваме и с определена интонация ( аз всъщност не я използвам ) с цел да покажем... нещо си... Може би пренебрежително отношение... Врачка... Що бе? И що не? Кое от децата ще каже?!

А Христос и отговорен е, което не е точно обратното на безгрижен, но и му се противопоставя донякъде. А за да се приемем каквито сме, първо трябва да разберем какви сме! Много-много важно и много-много сложно, а иначе и просто е, но не толкова, че отведнъж да го про/ум/сърце/еем. И смирението не е примирение... И други неща не са други...

Тук стана по-интересно. Включихме и Щайнер в секса... Ама доста добре... Малко странно в общуването се намесват подобни фрази и въпреки, че вероятно показват собствената ни позиция - не са изказана собствена позиция... Би било това да е много полезна позиция, ако се опира на конкретни критерии, дано е така! И това би могло да полезна позиция, но с включени допълнителни критерии... Това си е лично мнение, разбира се. Но Щайнер е типичен пример за Вехтия човек, дори не типичен а много силно изразен! Освен явното му прекалено привързване и предоверяване на Акашовите хроники, цялата му окултна дейност някак размазва граничната линия между Дух и Душа и е повече "вкарваща" отколкото "спасяваща" от Света... Може и още да говоря, но много ще разровя въглищата, а не искам да се впускам в субективен и за двете страни спор и то за подобна деликатна тема. Уважавам Щайнер, но времето му изтече вече и реката не е същата.

Човекът, Таничка, май друго искаше да каже и няма агресивна насоченост, но пък и не каза точно исканото. Обаче има и косвена насоченост към самолюбието полудиалогът ви, че и моето включване.

Как бе, те не си ли познават колегите?

Възможно е да те направи по-душевен, но не осквернявайте Духа!

Предвид отвъдиндивидуалистичните ни стремежи би трябвало плътско-душевните различия да се осъзнават като ограничени и да се признава любовта ни към Духа, която като Айнщайновото пръснато ядро показва сродството си със всеки друг Дух. Така неприятели ни е почти неприятел, а приятеля - повече!

Интересно завихме към полета и инициации, но по повода ще вметно по-интересното. В тези отношения съответните процеси на идентични при различните полове и всъщност са направо обратни...

Благодаря и " Мед ти на устата "! Но сигурни ли сме, че липсват полярности и в Новото жизнено поле?! Някъде изначално ще трябва да липсват, но към него ли Място-немясто точно ние сме се устремили. Там докъдето може да се разпростре нашата мисъл и то нашата развита донякъде в абстракцията мисъл ни показва, че всеки творчески акт се нуждае от идеята и материала. Това са мъжкото и женското начало. А ние все пак като Творения Божии мож ли да търсим място отвъд Творението, не е ли просто на друго ниво на творението. Със сигурност преди да достигнем до сливане Абсолютно с Абсолюта, ще трябва да преживеем куп относителни сливания, а на този етап Спасение за нас в този Плътски и Егоцентричен план би било нещо не чак толкова далечно. Не е естествено и леснопостижимо, но само отнасяйки се към тази наша ограниченост отговаряща на споменатия план... Ииии така си мисля споделено и задавам въпроси възникващи мигновено от току що прочетените ви мнения, приятели. Дано по-скоро се появят и отговорите, но онези, дето не предизвикват съмнения, щото другите можем и си изработваме във всеки един момент, но каква стойност имат?! Иначе хабят енергия тарикатчетата, че обичат и звучни етикети да си слагат, ама дай Боже хубаво зрение, че добре да ги различаваме...

Би трябвало и друго да печелим тук. По темата - приятелство с Христовия Дух, което е и приятелство със Света, но и обявяване на война на Света...

Здравей Латина! Може би може да дам един от вариантите за отговор на въпроса ти. Всъщност зависи от естеството на чувствата и ако са такива, доближаващи се до животинската природа на тялото, етера и астрала - менталното тяло ни е призобивка точно за да упражним волята си в освобождаване от подобен род чувства. Ако са ментални чувства вече е друго, или дори надментални, но в нашите възможности ние усещаме предимно астралните. Не казвам, че изпитваме само животински страсти, но взимането на решение с изключване на чувствата е резултат от стремежа за постигане на обективност. Може би чувствата не винаги са причина за егоцентризъм, но измествът собствения център в нещо не по-малко плътско от нас и от тази гледна точка пречат на обективната правилност, доколкото е постижима... Точно затова сме дарени със съзнание, за това поне в начална фаза. Понеже подозирам неправилност в направлението на отговора си относно твоето желание, се надявам да споделиш твоето виждане.

Относо зачеването на зародиша - нали точно за него е Иисусовата притча за сеяча. То той иначе е наполовина заченат - едната половина е цялостното му съдържание в нас, а другата - въпроса с осъзнаването на присъствието му. Желая подходяща утроба!

Извинявам се за грешката: Петър, естествено.

Из публикациите на Петъл Димков може да се намерят доста писма, или други форми на Толстоевото творчество.

Бог Люби цялото си творение и всички човеци! Но повечето не са отворени да усетят тази Любов, а останалите не достатъчно... Иначе биха изгорили...

Христос е Дух! Христовият Дух се настанява в тялото на Иисус от Назарет в трийстата година от рождението му, но със сигурност не от каприз, а защото тялото и душата са били подготвени. Със сигурност не по алтернативния начин на Фройдиста ( което не е същото като психоаналитик, или психолог ). Някъде из историята може и да има и влияния свързани със Заратустра и Буда, но те не са близки приятели на Зигмунд.

Освен, че само по себе си ясновиждането не е чак такъв дар - би могло да е много опасно за развитието, на този който не е готов за него...

В подкрепа на Ради, не само глас, но и войнствена настроеност срещу оспорване!