Защо ли сме пренебрегнали тази тема?!
Сремежът към съвършенство е едно от най-изявените качества у всеки човек, но токова субективно е впечателнието за съвършенство. А децата на Отца гинат поради липса на познание, Ние сме били съвършени и няма как да е другояче понеже от Апсолютния сме били сътворени, но факта, че далеч сме днес от подобно състояние е самодостатъчен, че да си спомним за минали моменти на падение. А дори тогава сме имали стемеж към съвършенство, но Егото, което е предвидено в Стария завет като дар за нас, изкривява и понятие за съвършенство и стремеж. Стремеж да бъдеш богоравен показава точно невежество и неудовлетвореност от положението на съставна част от Бог, а това е било съвършенство. Затъването обаче ни е направило и съставна част от заблудата и сегашния стремеж към съвършенство е насочен именно към освобождение от илюзиите на диалектиката. Нейните челюсти обаче са здави и предлага на всички търсещи много псевдосвободи които са съставна част от същата тази диалектика. Така идва извод, че от най-решителните и важни стъпки на търсещия е определянето на реалните граници на илюзията. Имало е куп учители, които точно тях са показвали, но как невежия да проникне мисълта на мъдрия. И така ние търсим мъдростта у нас, но пак съществуват сблъсъците със всичко лъжемъдрости, а това е момент важен, но само ако осъзнаем. Лутането предизвиква все по-голямо вътрешно напрежение и все по-обхватна представа за рамките на заблудата, а това от своя страна може да действа като неволоеви критерий за природата на приеманата Светлина. Луцифер обича да дарява от собствената светлина, но човек по пътя гради своя филтър и храната която получава след всяка своя стъпка придобива структурно други измерения, а това чисти заблуди и носи постижения в области далечни от диалектичните стремления. Далеч от суетата, се градят основи на истински Мир, но не диалектично спокойствие, самоизгражда се Любовта като вътрешен принцип, но не диалектична привързаност...
Всичко е стремеж към съвършенство и самата природа носи неговия почерк, но плана който следва, не е онзи, първоначалния и поради тази причина човека не се спасява следвайки го, а само затъва повече в него. И как ще се спасяваш от заблуди като следваш техните закони. Спасение от тях ще постигнеш като преодолеш точно тези привързаности... Всичко е суета казваха мъдри хора, но суетата е отражение на същия стремеж към съвършенство, стремежа на който липсва познание, който притежава фалшивата светлина. За Истинската обаче е нужна фундаментална стуктурна промяна у човека за да я възприеме. И той трябва да истински! Но ако стремежа към съвършенство е истиски също, то той ще доведе човека до неговото личностно спасение и до истинската му служба!
Много пъти ползвах епитета: Истински и това трябва да води съзнанието именно към критерия, ако го има универсален - той трябва да се намери. И вярно сърцето пдсказва, но това е сърцето което също получи двойка с цялата група навремето и се облече в тление. Тогава?! Друго сърце изглежда трябва да търсим и дано да намерим..............