Ами ние за егото си говорим, дето се идентифицира с мислите и емоциите си, а и за разпятие си говорим, дето тях ги разпъваш на кръст и вече за Освобождение си говорим, понеже сме посяли в тление и ожидаме да възкръснем в нетление! Посял е Духът отдавна, но непорочната Дева в нас още я няма. Ами, непорочна, тя да ни е утроба - несмутена и чиста. Как, знаем, че ни е дадено като пример, но волята още липсва, понеже сме много вътре в земната такава, а тя от Егото си идва, което не ще да ще, да избяга от себе си. Та затуй ни е Девата да е непорочна, а тогаз вече семето на духа ще се развие - ами, новораждане! Да бъде твоята воля, Господи!