Венцислав_

Ноевият ковчег е имал крака и ръце... Е и главен мостик трябва да е имал, но рул едва ли. И машинно отделение - ЦПУ ( Централен Пост за Управление )...

Петър Дънов "Знаете ли, че за да се произведе любов към даден човек, се изискват специални условия? Запример, за някоя любов причината е светлината, за друга любов причината е топлината, а за друга любов причината е силата. Светлината, топлината и силата, това са три условия, които могат да създадат у човека подтик, да произведат любов. Коя любов носят мъжете? – Любовта на светлината. Коя любов носят жените? – Любовта на топлината. А коя любов носят децата? – Любовта на силата. Тогава, можем да направим един психологически, биологически опит. Ако един момък обикне една мома, умът ѝ непременно ще започне да работи, умът ще има светлина. Ако момата обикне момъка, той ще придобие повече топлина и мекота и ще каже: „Стана ми по-меко, по-топло, по-рано бях малко по-строг. Щом дойде топлината на любовта, станах мек.“ И най-после, когато дойдат децата, те създават вече силата на човека. Та казвам: Ако искате светлина, мъжа трябва да обичате. Ако искате топлина, жена трябва да обичате. Като казвам „жена трябва да обичаме“, имам предвид девата, девицата трябва да ви обича. Аз взимам думата „момък“ в чист смисъл, неженен мъж. Сега аз не говоря за сегашните хора, които са женени. Под думата „женени“ аз разбирам хора, които обичат. И като се обичат, да са доволни едни от други. Аз не считам любовта за порок. Запример, ако обичаш един мъж, никога не крий от мъжа си, че го обичаш. Че как ще криеш? Ти цял светиш. И ако един мъж обича една жена, не трябва да крие от жена си, че я обича. Той и не може да крие, защото гори човекът. Това е новото, което иде в света." източник

...Времето на Първородените...

Словото е тялото Христово, дали може да бъде сбъркано? Като се замисля, май има примери за това, но просим разделителна способност!

Както ни е насочвал Дънов - истинското знание е това, което всякога ти носи придобивка. Така за нас хората то е субективно, но над нас в нетлението не биха могли да сепарират други из непреходните придобивки...

Суматоха на нищожни песъчинки в плоскост и аз съм там, и аз се суетя, но само се въртя около ос и толкоз, а ща във вси посоки да летя! И дал ми Някой капчица съзнание - да видя моята и общата безцелност, фиктивни точки от фиктивно разписание на лъжлива общност и измислена отделност. Все пак разбирам, че свободата на посоките и познаването на реалността едно са, на Суматохата, обаче, не нравят се въпросите, а силно мрази за летенето въпроса. И тъй се търсещ става! И разбираш, че външните стени не ще пробиеш и в собствената тъмнина се взираш - Живота абсолютен да откриеш. От безнадеждно начало се ражда Надежда и щом с Нова Душа ти бъдеш готов обличап сияйната златна одежда и встъпваш в едничкия брак по Любов...

Според мен голямо значени е за тълкованието на текста трябва да има страната - Кесария Филипова... Лично, виждам тук нещо като тест - за тежестта на егото, доколко е започнало да намалява. Той иска от учениците си отговор мисловен, според личността им, но Петър му дава отговор от сърцето, което удовлетворява Иисус. Той показва фундаменталното значение на Вярата ( Петър ) в началните етапи на пътя на Търсещия...

От вяра към вяра може да се върви и ап. Павел ни го подсказа, само да няма застой!

Св. Антоний Велики "Ние не постигаме любовта на Божията Майка в пълнота, но знаем че колкото по-пълна е любовта, толкова по-пълно е и познанието; колкото по-гореща е любовта, толкова по-пламенна е молитвата; колкото по-съвършена е любовта, толкова по-свят е животът." източник

Св. Исаак Сириец "Има смирение поради страх Божи, а има и смирение от любов към Бога. Един е смирен от страх от Бога, друг е смирен поради радост, а смиреният от радост е съпроводен от велика простота, от израстващо и неудържимо сърце. Както е невъзможно да се преплува голямото море без кораб и ладия, така никой не може без страх да достигне любовта. Вонящото море между нас и мисления рай можем да преплуваме само на ладията на покаянието, на която гребец е страхът. Но ако този гребец на страха не управлява кораба на покаянието, на който преминаваме през този свят до Бога, ще потънем във вонящото море. Покаянието е нашият кораб, а страхът – негов кормчия, любовта пък – Божествен пристан. Затова страхът ни води на кораба на покаянието, превежда ни през вонящото море на живота и ни упътва към Божествения пристан-любов. И когато достигнем любовта, сме достигнали Бога, и пътят ни е завършен, и сме пристигнали до острова на света, където е Отец, Син и Светия Дух." източник

Св. Теофан Затворник "Съзнавайки задължението си да угажда на Бога, духът не би знаел как да удовлетвори тези задължения, ако в това не го ръководеше съвестта. Давайки на духа частица от своето всезнание в естествения символ на вярата, Бог е начертал в него и изискванията на Своята святост, правда и благост, като е поръчал на самия него да наблюдава изпълнението им и да се съди сам за изправност или неизправност. Тази страна на духа е съвестта, която посочва кое е право и кое не е, какво е угодно на Бога и кое не е, какво трябва и не трябва да се прави - а като посочи, властно кара да го изпълним, след което за изпълнението награждава с утешение, а за неизпълнението с угризение. Съвестта е законодател, пазител на закона, съдия и въздаятел. Тя е естествената скрижала на Божия завет, който се простира над всички хора. И при всички тях ние виждаме действието й заедно със страха Божи. Да не вършите нищо, което съвестта забранява, както и нищо да не пропускате, което тя Ви заповядва да направите - голямо или малко. Съвестта е винаги нашият нравствен лост. Че вътре в нас нашите дечица - мислите, чувствата и желанията - се предават на неразрешена буйност, причината за това между другото е и тази, че съвестта е изгубила силата си. Върнете й я, изявявайки пълната си покорност пред нея. Вие сега я проверихте, след като изяснихте всичко - какво трябва да правите и какво не. Следвайте това неотклонно и така решително, че макар и да умирате, да не си позволите да направите нищо против съвестта си. Колкото по-решително постъпвате при подобни случаи, толкова по-могъща става тя, толкова по-пълно и по-силно ще Ви внушава необходимото и ще Ви отклонява от ненужното - и в делата, и в думите, и в помислите - и вашето вътрешно състояние по-бързо ще постигне умиротворение. Съвестта с благоговейна памет за Бога е бликащият извор на духовния живот." източник

Св. Тихон Задонски "Ние бяхме сътворени за вечен живот от нашия Създател, призовани сме към него от словото Божие и сме обновени от светото кръщение. Христос, Синът Божи, дойде на света, за да ни призове и заведе там, и само от Него имаме нужда. Поради това твоето първо старание и грижа трябва да бъде придобиването на вечния живот. Без него всичко губи стойност, макар и да притежаваш целия свят в своя власт." Св. Макарий Велики "Християните, които вкусват от благодатта на истината и държат кръстния знак в ума и сърцето си, те именно преценяват всичко – от царете до нечистотията и зловонието на просяците – и те могат да знаят, че целият земен свят, съкровищните на царя, богатството, славата и мъдрите речи са нещо въображаемо и нямат твърда основа, но са преходни. Защото наднебесното е непознато и чуждо: няма го нито в съкровищниците на царя, нито в мъдростта на речите, нито в светската слава, нито в почестите и богатството. Спечелили са го тези, които имат в най-вътрешния си човек Господа и Твореца на всичко – богатство непреходно, а постоянно." източник

Св. Ефрем Сирин "Каква полза, ако някой приготви разкошен обяд, покани царя и князете и всичко приготви за гощаване в голямо изобилие, но му липсва само сол? Такъв обяд не ще може да се вкуси... Така и тук, мои братя, каква е ползата да се трудим на вятъра, ако в нас няма любов? Без любов всяко дело е нечисто. Ако нюкой пази девството, ако някой пости и прекарва в бдение, като се моли и дава подслон на бедните, ако принася на Бога дар – било първите, било всичките плодове на своя труд, било да строи църква или върши нещо още по-голямо: всичко това без любов не се зачита за нищо пред Бога, защото е неугодно Нему. Ето защо нищо не предприемай без любов. " източник

Св. Димитрий Ростовски "Най-напред трябва да стане ясно, че дълг на всички християни – особено на онези, които са призвани да се посветят на духовния живот – е да се стремят винаги и всячески към единение с Бога, Който ги е създал, възлюбил, дарил с блага и Който Сам е тяхно най-голямо благо, от Когото и за Когото са били създадени. Това е така, защото главен стремеж и крайна цел на душата, която Бог е създал, трябва да бъде Сам Бог, единствен Той и нищо друго – Бог, от Когото душата е получила своя живот и природа и за Когото тя трябва да живее вечно." източник

"Дълги са притчите, предълги, кратка е поуката - една дума. Притчите се преливат в притчи както гладкото лице на моето езеро от боя в боя. Има ли край преливането на вода под слънцето? Има ли край преливането от притчи в притчи? Дълги са притчите, предълги; кратка е поуката - една дума. Ти Си тази дума, словесни Боже, Ти Си поуката на всички притчи. Една е същината на всички неща, една е поуката на всички притчи. Нещата са гатанки на небето. Ти Си отговорът на всички гатанки. Притчите са Твоето надълго и нашироко; Ти Си краткото на всички притчи. Зрънце Си злато на бряг от камък. Кажа ли Твоето име, всичко съм казал, и повече от това. Любов моя, помилуй ме! Сило и Истино моя, помилуй ме!" Св. Владика Николай Велимирович източник

"Езерни молитви" - Св. Николай Велимирович източник

Св. Василий Велики - из " Беседа за това, че Бог не е виновен за злото " повече: източник

Много думи, много желание за изяви... Е, има и истини. Но в стремежите за изяви на нормални въпроси решаваме да не отговаряме: В седма книга от произведението "Държавата" се намира една картина, която се представя като "Митът за пещерата" и излага истинските възгледи на Платон. В диалог с Главкон Сократ разкрива следната представа: "Ние хората приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите разговарят, други пазят тишина. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава онова, на което е свикнал - сенките; може да се противи, ако някой реши да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници това, което е видял. Ще се стреми да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили."

След като ние сме им творци, едва ли съдържат Любов, а самата мечта също е финоматериална същност...

Новия човек е този, който е победил света, който е "В Света, но не от Света", който не гради вече нищо на диалектично ниво - Освободеност. Едно е Семето и когато жената у нас бъде повдигната се развива, но същността му е Живот, безусловен. Безусловен! Благодат и Мир да ви е!

Аз пък смятам, че подсъзнателния ум е резултантен от нещо като колективно Его...

А дали си убеден в идентичността на термините - Новата душа е именно Нова и не притежава никакви диалектични причинно-следствени връзки, а и вече не гради. Дървото на познанието ни ги доведе, а Новораждането ни предоставя Дървото на Живота, Живот вечен. Причинноста е функция на времето, а константната скорост на светлината може да сведе времето до нула, или безкрайност. Пожелавам ви безкрайността, където не съществува вече и пространство!

Мечтата е плод на ума ни, а той е инструмент на Егото. Светлината, която е другата ни същност, Божествена, тя не мечтае, а истинската надеждата е именно усещането на тази Светлина у нас, което е и обещание за Растенето и, понеже Йоан трябва да намалява, а Христо да расте. Знаем, че Йоан е най-големия сред родените от жена, но и най-малкия в царството небесно е по-голям от него. Та къде е нашия дом?! Иначе Егото има много инструменти за създаване на заблуди относно Пътя към освобождение и затова си има има - Луцифер... Носи светлина, но тленна и трансформираща се в своята противоположност. А за другата Светлина, просто трябва да отворим място. Знам, че ще имам информационни противници, но в спор няма да вляза. Благодат и Мир!