Венцислав_

Много форми, но Истината е една. Религията е една! Иначе и Боговете щяха да са много...

Животът и смъртта не са характеристики на физическото тяло само. Животът е Христос, а физическото тяло какво отношение има към Христос?! В настоящето си съществувание ние сме по-близо до смъртта, отколкото до Живота, и настоящето ни "смятам" се явява показател за това... Дали сте сигурни, че Живота е движение и в основата му е двойствеността. Освобождаването от тази двойнственост би могло да доближи до Живота, който е идентичен с Любовта, Извора. Към живота се движим и той е стремеж за падналите като нас души, а крайната му спирка е сливането с Твореца, който реално само е Проява на Живота...

"Докато си мислех, че съм се учил как да живея, всъщност съм се учил как да умирам" Леонардо ди сер Пиеро да Винчи

" аз съм пътят, и истината, и животът! " Ако мислиш, че ще можеш да последваш показаното и да извървиш пътя сам, то значи право си се насочил към смъртта. Аз ще ти кажа, че Хермес, Моисей, Кришна, Заратустра, Буда, Христос, Мани, Мохамед едно са в Господа. Всички са минали през 33-тата си година, а там са се сляли с Духа свят. Нека и ние я достигнем и заслужим, като принесем единствената богоугодна жертва - себе си. Благодат и Мир!

Творчеството е хубаво нещо, но не е като творенето. И измислянето не е лошо, ама не е баш мислене... Добре поне, че е усмихнатао царчето, знаи е доволно, да не го удумваме!

Май реално засегнахме комунистическите идеали и произход. Енгелс май и повече е създал, че и е издържал Маркс понеже си е изпивал и изяждал наследствата, които се е чудел от къде да добие. Маркс се е присмивал на съвременниците му, които са харесвали идеите му... Туй са други въпроси, обаче...

Абе, все му се чудя на тоя цар - що му е накриво короната?

Марксистко-ленинска философия: И за догмата, малко се чудя - абсолютен закон ако е, много лесно се дават абсолютни закони, ама аз си се чудя, не ми обръщайте внимание...

Както умът бил част от Духа, така сърцето е било част от душата. Решили преди време друг път да изберат и се поразделили с големите си брат и сестра. За сегашните ни истинни критерии, много има да се чувства и мисли, но истинността произлиза от Източника само, а той преминава през двете очиствайки. Това не може да се сбърка, но другото може, непознавайки това. Знанието е багаж - тежи, но би могло и храна да бъде и да подхранва силиците на желаещия да върви. Би трябвало уж стремежа да е определящ, но съм виждал толкова силна вяра, насочена по форма към съвършенството, а по-смисъл към антропоморфни издънки и други заблуди. Схващането на Истината може да направи само Христос в нас, а ние трябва безрезервно да му позволим да расте. За целта обаче, както раждането на младенеца, така и целия Нов завет трябва да изпълним, за да стигнем сами до кръста и жертвата ни да се награди с възкресение. Нека всички покажем воля силна и Волята негова и изпълним предназначението си! Благодат и Мир!

Мила сестричке, на всичко обратното видя, а аз съм си го казал. Какви прераждания? Това ли съм казал... А оптимизма какъв е: 16 не е оптимизъм, а точно число. Освен това и единомислие демонстрирай с теб в случая на силите и знанията... Друго виждаш, но не друго съм казал. Благодат и Мир!

Аз пък съм чувал, че именно София е била активен участник в процеса на грехопадение. Отделила се е тя от баща си и помислила, че може да го познае интелектуално... След време именно Христос я спасява, а искрата се ражда в нея като искра на радост след като вижда Човека от Светлина... След туй се женят младите...

Добре е, че сте в осмия ден - Богчовци... Помагайте на хората ако не ви е под достойнството!

Ако продължаваме да навлизаме в смъртта със знания за и от нея, има да се новораждаме шестнадесет пъти... Егото умее да се увеличава чрез знания, обича и го прави! Да трупаме, или да се освобождаваме от тях...

Горките хора, а?! Да се надяваме, че ние те разбираме, а хората сега сме тъкмо ние... Иначе, сигурно знаеш, че малко от малко като поизпълним пожеланието и хората почват по да ни разбират... А много по-важно е да се разбираш с Небето, нещо, за което най-малкото имаш потенциал.

Обича Дънов да говори за противоположните сътояния... А Любовта е била първа проява, но ще бъде и последна. Към нея Път вървим, а тя е Царството небесно, където ние още не сме, ако и да сме били... За състоянията какво. Таралежа ня вреемто бил без бодли, така е бил създаден, но получавайки собствена воля си ги е монтирал. Много правилно - монтирал - защото е изкуствено. Ние обаче се идентифицираме сега със всичко изкуствено, всичко което сами сме създали. Всичко то са непостоянните величини, а ядрото е постоянна величина. Противоположните състояния водят към равновесие само ако имаме загуба на енергия. Знаете, че тя не се губи в природата, та затова казвам да я изиграем Майчицата - да насочим част от хоризонталните сили по вертикала нагоре, че да видим колко още ще се люле махалото. Когато насочим цялата си енергия по вертикала какво ли ще стане с противоположните състояния?! Някои школи наричат жизненото поле на Бог статика....

Абе, сякаш някой ти е повлиял непосредствено преди постинга ти... Нали ни казаха: "Защото всичко това търсят езичниците, понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави."

Някои демонстации не ми харесват из форума ни, но какво да направя... Аз ще помоля мъдрите, като такива, да намерят паралелите между доброто и злото, ин и ян... Искам и да кажа колко много ми харесва снимчицата на Сони.

Мнения и препоръки: предлагам както тук, така и по другите теми да не се самопровокираме. Това, както сте разбрали ще стане с Пълен Мир във всички ни, затова и го желая! Интересно е, ако някой не приема това пожелание, но аз и на себе си го желая много, така че не е безсмислено!

Може и да има метафизично обяснение за астралните последствия след счупване на огледалото, но те определено не са пряко свързани с любовите или конкретна сфера на диалектичното ни живуркане...

Има нещо вярно - че е суеверие.

Като ви преглеждам постовете ставам все по-сигурен, че говорим за различни октави.

Докато се подчиняваме на земните закони всичко ще е обратимо, а за Любовта ще имаме само бегло усещане. Докато служим на диалектиката ще играем нейната игра, а в нея съществуват прояви на светлина и тъмнина. Това, което не можем да осъзнаем е, че в тази игра светлината ражда тъмнина и обратно, те се трансформират една в друга и това е закон, който не може просто да се пренебрегне. Осъзнавайки неминуемата посредственост на светлината в хоризонталната плоскост, ние сме временно отчаяни, но тази форма на страдание би трябвало да се използва за да срути старите основи, а освобождаващите импулси на Духа ще помагат за Новия градеж. И да, отдавана се тръби за значимостта на настоящите процеси и да, можем да кажем, че времето на времената настъпва за нас, но все пак Пътя е избор, избора е воля, волята е сила, а силата е също преходна и не е добре и към нея да се привързваме. Та какво е свобода, ако не абсолютна непривързаност, независимост от външни фактори. А много от тези, които понастоящем възприемаме като присъщи ни, всъщност са външни... Тъмнина, но и светлина имаме, а от преходна към непреходна вървим. Непреходна обаче е само в непреходността, която е прилична на статичност, където няма развитие под познатите нам физични и времедефинирани форми. То ест - покоя е нашата Витлеемска звезда, той би могъл да ни води към нетлението, понеже сам той по дефиниция е неизменчив. Той е майка. Той е утроба, в която семето на живота се развива... Мир и Любов!

По добре питай физиците за квантовата динамика, че филма е предимно на нейна основа...

По ми се чини универсалността, но всеобхватна, а дребничките ние вече познаваме частички различни от тази универсалност, нарастващи... Индуктивно ще са различни тестовете, но противно на собствената ни ограниченост - универсален е. Светлината е Светлина и източника е Един!