Венцислав_

Не съм сигурен пък аз, че шанса за проява на личността е баш добро, даже съвсем други си ги мисля...

Интересно, че молитвата се използва като метод за духовно пробуждане. Аз обаче си мисля, че преди гореспоменатото няма истинска молитва. За един друг въпрос - аз обичам да си казвам "Отче наш" на полувина: Отче наш, който си на Небето, Да се Свети Името ти, Да дойде Царството ти, Да бъде Волята ти, както на Небето - тъй и на земята!

Този цитат.... Точно защото след края на земния ти път на земята остава жива част от теб можеш да си създадеш препядствия отвъд. Защото живото е много повече от плътта, което означва, че остава една излишна, силова, астрална ( вероятно и повече ) свързаност. Примерно.

Не аз си измислих меча.

Христос идва за да носи меч, а не мир!

Дали с първите стъпки в окултизма търсищ Бог, защото тъй грешна пътека ще хванеш. Мен окултизма ме е подхвърлял известо време в разни посоки и едва когато успях да стъпя що годе здраво, тогава дадох възможност на малкия Бог да се опита да търси Бог, но пак окултизма ми помогна да изградя поне насоченост към него, което е доста бавен период и още вероятно незавършен. Ами, като бях много малък и чуех за дядо Божи си представях точно дядото - много едър с бяла дълга коса и брада. Познавам хора възрастни, които и сега така си го представят и са много силни във вярата си. Не считам, че тъй се търси, тъй се губи и отдалечава. Иначе средностатистическия човек не е способен да обича, а изпитва привързаности по-силни, или по-слаби. Имал съм много моменти в които не съм можел да дишам без любимата и съм я искал постоянно до мен - това не е Любов, а привързаност. Не може да обичаш и да имаш желание за ограничавне на свободата на обекта на любовта ти. Далеч съм от съвършенството и може пак да имам подобни моменти и в бъдеще, но няма да са чак толкова подобни, понеже малко съм порастнал. Самата любов е притежание и не желае нищо да притежава, а напротив. В нейната пълнота само Отец я проявява, а ние дано се докоснем!

Не съм се карал, вече споменах, че това ми беше естественото състояние. Вярно, че има два вида мълчание...

Не става въпрос за методи някакви - като осъзнаеш, че ти е нужна промяна просто тръгваш към нея. Започнах от време на време да се поизпразвам, става с елементарна воля, срува ми се.

Да затвърдя тогава! Питам: как може да мислиш, че нещо е заблуда и да му вярваш?

Да питам аз: след като има заблуда, знанието, че има заблуда заблуда ли е?

Само искам нещо да вметна по повод тотемните божества. Ясно, че ние нямаме видимостта тогавашна за да отсъдим, но както в Египет са обожествявали духовното Слънце, а не видимото ( разбира се има хора и хора, вяра и вяра ), така съвсем скоро разбрах нещичко за Тангра. Някой знае ли монголски за да потвърди, че тук сляпата вяра не е на почит. Както и да е, на днешен монголски ( знаем, че с прабългарите са с общи корени ) "тангри" означава небе.

И тези които си мислят, че го осъзнават в повечето случаи са далеч от истината, само поради факта, че са хора. Любов що е, само Господ знае с пълнота, а има човеци, които са се доближили мъничко до нея. Като за започване обаче не е съвсем подходяща. Първо малко светлинка трябва да св подири, за да се изяснят някои неща. Малко храна трябва пък за да се направят първите няколко крачки, които евентуално ще разкрият бегла гледка върху Любовта. И както и сега я оскверняваме с нашите разбирания, така махаме люспа след люспа от името и. Но името цяло и голо, пак казвам знае само Източника и, а човек може само да я провежда. Не е като за първа хапка, че е безкрайно по-голяма от устата. Като порастем ще видим... И все пак, насочеността натам остава, да не бъда пак криво разбран. Но разбирането на насочеността пак идва малко след влизането в окултно-мистичната стаичка, трябва първо да привикнат очите на затъмнението, пък после и да се поогледаш.

Не съм сигурен, че Господ Христос е страдал въобще, ако не приемем безмерната му любов към хората на която не се отвръща в повечето случаи. То си е страдание, но през нашите очи, понеже е свързано с очаквания, желания и колко човешки слабости, такива каквито няма на Небето. И като споменах човешки, човекът Иисус определено е страдал и то достатъчно за да стане съвършенно чист, по диалектически. Казвам, който и от нас стане толкова чист и той ще приеме Господа в себе си и повече няма да страда.

Абе, хората дето постоянно мислят не прегряват, обаче са в напрегнатост нескончаема. До скоро аз бях в подобно положение и не можех да възприема, че въобще е възможно да не се мисли. Бях съгласен с Декарт и момент на липса на мисъл беше еднозначен със смърт. Тъй ги виждах нещата и не можех и да спя дори, понеже нали не мога да спра да мисля - съня идваше след часове въртене и то усещах просто как мислите преминават в неясни образи по пътя към сън. Явно е имало момент, в който съм осъзнал грешността си и съм решил да диря промяна в това отношение. Не знам какво точно съм постигнал по въпроса, но поне мога да спя вече що-годе нормално.

1. Пътя на завръщане в Царството Небесно. 2. Хермес казва, че за да познаеш съвършенството трябва да станеш съвършен. 3. И има и няма. Няма в най-дълбоката им същност, понеже тя е Извора, който е Единствен. Това си беше допълнително вкарване във формата.

На всичкото отгоре тримата имат много общо, нещо което ще стане общо и с всеки, който се Новороди от вода и Дух... Говоря за тримата: Иисус и другите двама, а общото е в Христовия Дух.

Медитацията има малко общо с концетрацията, тя е и като обратна на нея. Медитация е изчистването от всяка нисша дейност на съзнанието и чувствата - един вид празнота, "tabula raza" на Хермес, само тогава може да пробие път Новото съзнание... Така приемам истинската медитация, а това е състоянието при което се извършва и молитвата. Добре би било вместо да ги търсим темпорално, да ги намерим перманентно... примерно.

Горното може да бъде полезно, но си мисля за трите дни, какво ли ни казват... Вероятно става въпрос за три тела и по-точно подобна емоционалност да стига само до астралното, не и отвъд(то как пък иначе). А щом менталното ни тяло е неопетнено, то и т.нар. сърдене, едва ли ще продължи повече от три секунди...

Изборът е бил косвен. Помощника, който трябваше да се намери на човек и който е дар от Бог е личната воля, а тя е дарена за да можем доброволно да служим. Които избрахме егоцентризма (понеже чрез волята стана възможен) вече не можехме да живеем на Небетето - структорно непригодни станахме, като се опитахме да затворим Любовта в себе си. Това противоречи на естеството и, а самото Небе е изтакано от Любов - така се наложи да се установим в ново жизнено поле, поле на падението, но с възможност за възвръщане на изгубеното...

Вальо, намери си майстора. Душата човешка е, ако така наричаме Новата неразвита душа. Щото настоящата ни дупа само здупава Атома, който е Христос в нас, желаещ да се изяви, но изскваш плодородната почва ( повдигната жена )... А новите хормони, са по-скоро нематериални струва ми се и не ще ги намерим в анатомията, колкото и знания да имаме. Та от другата гледна точка, всяка ендокринна жлеза има и други потенциални функции, които именно са свързани с транфигурацията. И казвам пак, да не ги дирим материално, понеже ние самите се згубваме за материята. Нали това е алхимията - преход към Духа ( злато )...

Той го изяви! А не знам какво трябва, но точно чрез думите познанието за Бог завехна и наистина чрез думи познание за неизречимото едва ли се придобива. А прави сме, че чрез Словото може: "Никой не дохожда при Отца освен чрез мен". Като говорим пък за измерения, няма да е свободата да се освобождавам от повече измерения, а по-скоро да навлизам в повече... Тъй като съм на три сега, или четири, да станат пет, или щест по пътя към седем, или осем, ама и сега само си чешем езиците... А принасяме какво. Ами приноса само Христос в нас може да даде, но с думи няма да му създам почвата за развитие, а по-скоро с липсата им. Думите са плод на днешния ни ум, който вече не е и син на Духа. Когато обаче е бил Първороден, определено не се е побирал там. Та затуй трябва пак да се раждаме, иначе щяхме никога да не сме се отделяли от Небесното Царство, обаче сме направо в подземното. Пратиха ни в земно, по върховна милост - да се обновим и завърнем, ама ние тръгнахме и тогава наобратно...

И лицето и Земята не са буквализми. В светите Писания и произлезлите от тях материали, земята е земния човек, а лицето е най-вътрешната част, същност. Та дъждът дори идв по-буквален, за да полее Божествената ни същност, че да порастне в изява... Примерно, аз съм си глупав един и живея в измислен свят с въображаеми приятели.

13 e число не Юдово, а друго... Материята чисти, само в кармичния цикъл. Който желае да излезе от него, ще излезе и от нея. И питам, какво ще да значи "Продай всичко и ме следвай"? Материята ние не можем да унищожим, но привързаностите към нея са тези, които ни здържат. И Силве, знаеш че си ми слабост, ама нещо виждам разногласия в теб, или поне съм възприел много криво някои твои думи, че да опонират едни на други. Ама аз съм си кривоглед и дано само туй е причината!

А капитана на кораба определно има повече умения, знания, опит от моряците и всички помощници, че ако някой ще ни води няма кой друг да е. Въпросът е Той като глава да има общение с Духа, понеже не друга е функцията на главата... Като споменахме пък Дух, там критерии точно няма, но нещо малко по сложно за възприемане, те и критериите не са нужни там. Изборът е ограничение казвам, макар да очаквам сега вълна от недоволство. Човек бе сободен като нямаше избор, а избора внася разногласия, разсъгласовка, дисхармония. Е, сега чрез избор и воля ще вървим, но ще стигнем там дето сме в единство, а единството изключва разнородни опции. По човешки е така, а ние още тъй живеем и съдим, ето и аз.

Аз пък това не мога да разбера: Какво означава Логос? Означава Слово. Тогава за кое ли Слово говорим, явно не за едно. От словото произлиза всичко, не само думите. Какво да кажа - ето за такива ограничения в думите говоря...