Венцислав_

Якоб Бьоме из 6 глава на "Аврора или изгряващата утринна зора" С пожелание, всички да видим изгрева!

А иначе Кришна е проявения Вишну.

Живи и здрави бъдете, явно и по-добре от мен ме познавате и усещате. Това за разпитването обаче, не е за мен. Пък и не мисля, че може да допринесе за нечие познаване. Да можех и аз да познавам намерения, щеше да е друго, ама на, човече съм още. Ето, духовният път е опасен за мен, но не и за тези, които знаят по презумпция.

Еднаквите са и били по рождение, но тя си е натрупала "допълнително материал" и ги е направила различни. Това са само възможности и то, според хиромантията. Лично аз не я уважавам много като наука...

Ех, ех, ех. Ами, Макс, ти като учител ли ме възприемаш? Не мога да се сравнявам с Гуруджи, нито искам, нито има нужда. Но, извинявай, всъщност, че те споменавам, понеже не те познавам... Зрящият е Христос, а вярата ни може да излекува очите ни. Интересно по колко начини може да се възприеме това. Интересно, че твърдението показва несъвместимост със някои търсещи - в моята си ограниченост го приемам като екзистентно за всеки Път.

О, ти май отнасяш принципния въпрос към конкретни единици. Твоя воля. Алегорията е доста популярна и се чудя, досега също ли си се противопоставяла психически. Но и това е твоя воля. Споделихме възгледи, ама те се вторачват един в друг и не виждат околността, ама що да се прави, хора сме... Зрящия, си мисля, че трябва да води, а слепците да вярват в него. Вярата може да изцели очите. Ако проблема е само слепотата - решение, но има и други и става компексна ситуация с все по-тесен брод. Искам да кажа, че въпреки слепотата, вярата не трябва да е сляпа, понеже има друг произход. Сляпата вяра идва от слепите очи също...

И за това ти трябват критерии за различаване. Тази дума - Его, е несъвместим етикет за доста човеци, изразили визията си неразбираемо за нас, не поради друга причина, а поради реалната ни ограниченост, нашата. Как зрящия да обясни на слепците. И подобната позиция е опасна, поради ограниченото ни да лепнем на някой: "високопарник". По-добре да го оставим само неразбран, с надежда някога да можем нещо да хванем. Разбира се, че ги има и другите, но според мен техните напъни за специфика в израза прозират в някои аспекти. Има вероятно и много умели, които могат да лъжат, но реално - като ние не разбираме, значи и нас не ни лъжат. Пак да си останат: "неразбрани" и дано не закостенеят много в опитите за изпъкване, а да успеят навреме да се измъкнат.

Любовта е дар, но заслужен. Тя може да съществува независимо от човека, но не може да се изяви в него, без той да е станал подходящ приемник. Ако някой има пориви да оспорва, моля, недейте, просто за различни неща говорим, за различни лица. Ние това можем сега, да гледаме лица, но ще последва и същността.

По моему, когато Духът се е затворил в материята, вече е престанал да бъде такъв. Такъв е останал само Свободния, който е съвършен, няма как да се ограничи по друг начин. Иначе пак от Любов падна, но не разбра, че вижда собственото отражение в "пластелина". Който за горното търси източници да проверява из гностичните трактатчета от Наг Хамади, все ще намери нещо... Така Духът обаче не е свързан с диалектиката, а е проява - освобождаваща. Ако се замислим върху произхода на думите, инволюцията може първоначално да е означавала и навлизане, затваряне, индивидуализиране. За еволюцията остава обратния полюс. Така погледнато, можем и да говорим за по-висши порядъци на процесите на развитие от сорта, но само факта, че това са два полюса на една проява си ни затвря в диалектиката. Просто нямаме простор за изкустване издигане на понятията, пък и какво са самите понятия. Святия Дух Божи не се развива по начин, възможен за разбиране от хората. Та той съдържа всичко в себе си и чисто философски, всеки потенциал може да възникне само от него, как тогава да преоткрива, той е Абсолют.

Виктор, май редовно съм бил напълно съгласен с теб, но сега не ще. Обаче не ми се говори за товара на подсъзнателното, за който мога за себе си да гарантирам, че не ни е даден Свише, а точно обратното - Снизе. Не знам дали е имало такава дума, но вече съществува. Въпреки, че е интересна се надявам да не я използвам. Взаимното привличане, си е физико-химичен процес и се проявява навсякъде, не само сред официално дарените с живот неща, тъй че колко възвишеност може да притежава... За Любовта говорихме, тя е най-висшето съществуващо. Тя е състава на Логоса-слово, негово тяло, тя е Силата Божия.

То, да си духовен не значи и да медитираш... Сещам се за Сократ, признат е за най-мъдрия човек. Ние знаем, че Платон е фундамент ( с Аристотел ) за философията на времената ( последвали, естествено ), а той почива на Сократовите мисли, думи и действия. Обаче си е бил баш нечистоплътен и необичащ да се поддържа. Ако си вършиш естествено нормална хигиенна поддръжка, това е нормално, но понастоящем по-нормални са демонстрациите на суета... Качеството на духовния човек е едно и то е, че чрез и в него се изявява Духа.

Трепач си бе, батка! Как да не ти е голямо "да"то бе, кака!

Каквото съградим в съзнанието си, това ще си носим като товар. Изпразването на Граала е есенциално за Утешителя. Единственото, което остава не е и стремеж - колкото и да е възвишен, той е от Егото. Копнеж е, нещо като спомен, който те води по вертикала. Първо той чисти, Той изпразва, паралелно и пълни. Той е разрушителен за всичко старо, а е най-добрия архитект. Ако не минем и ние през пустинята и не победим Сатана ще си стоим на мегдана и ще играем хоро. От това - дето само обикалящ и все на мегдана си стоиш... Защо трябва розата и кръста да са зланти? Защото трябва да дойдат от Духа, Христовата Сила трябва да намери пресечната точка със сърцето и там да разцъфти. Само пространствено тя няма да я намери никога, но вибрационно и по съвместимост. Как се стига да там - с много страдание и като ни паднат люспите от учите за да видим, че наистина навремето част от духа беше затворена в материята, но трябва да се освободи, въпреки, че няма възможност да постигне това сама, тя получава помощ безспирна. Любовта е действителност и който може да я поеме е способен да Върви към Баща си. Любовта е Неговата ръка и само трябва да я хванем. Има много изяви, но не и хоризонтални, не. Примера с хуманизма е много груб, но това е най-голямата диалектична проява, която в действителност също увеличава Егото и не съдържа свобода... Колко сме слаби, колко сме далеч, колко много има да вървим...

Инстинктите определено са нещо, което може само да ни отдалечава от Живота. Какво трябва да обяснявам, Той каза: "Аз съм Пътя и Истината и Живота", а тялото говори за изява. "Този свят" е моментното ни състояние на природно родени човеци, нямащи понятие от Божия план, нямащи спомени от Небесния живот... В това тяло нищо не мобем да направим, но в този живот може да направим много, както и да изменим тялото си...

Според някои старозаветния Йехова държи само диалектичните връзки и наистина е Отмъстителен бог, понеже е силата определяща кармичните закони. За другите не знам, но за вавилонците Ищар е била доста по-земна майка и не е женския принцип на твореца, а символизираща женските принципи в по-грубо оптношение. Това, обаче, вероятно е резултата на ограничените интерпретации на първоначалната Вода, първата почва, първата утроба, първата Жена...

мисля, че беше "дърпай"

Взаимното привличане е това, което хората наричат Любов, но не е! Любовта е това, което хората могат да нарекат изява на Бог, тя е негово тяло, но то има различни аспекти. Така могат да се нарекат и Универсалния дух и донякъде Сина, Истината, Живота. Те могат да въздействат на човек по много различни начини, но само ако е отворен за тях и съвместим с техните изгарящи вибрации. Изгарящи и разрушителни са за повечето хора и въпреки, че те проникват нашето жизнено поле, то е по начин, който ги неутрализира за природния човек, понеже бихо го унищожили. Когато човек се пробуди, благодарение на друг разрушител - страданието за тях, тогава той е способен да приеме нещо от по-ниските им вибрации. Страдание е целия така наречен живот, който с мъки бутаме по хоризонталната плоскост и осъзнаването на това ни носи първите стъпки нагоре. А самото приемане не е никаква гарнция за последващо задължително израстване, понеже старите навици и целия ни товар продължават да смущават нашите системи и заглушават слабия глас на Божествената искра, която е преминала от сън в полулатентност. Отдаването на Нея позволява последващите процеси на приемане въздействието на Духа и само тогава човек може да добие минимална представа за естеството на Любовта, но пак с огромни ограничения. Все пак намират се допирни точки с действителността и става ясно, че любовта няма как да произлезе от човек, а може само да премине през него, без капка задържане. Само постоянното общение с Отца може да облече Любовта в изява, но тогава човек не е от този свят, а е жив участник в тялото Христово. Взаимното привличане с нашия Господ само може да даде Живот, а Живота е другото лице на Любовта.

Вчера ми мина за малко, че май е по-реално определението на нашия грубоматериален свят за огледален, докато астрално-менталните нива са това, което се отразява. Ортодоксалната мисъл няма да го приеме, понеже разпространеното мнение е, че той е отражение на нашата дейност, но аз мисля обратното... Ние сме само отражение на едни паднали астрални влияния. Това е нещото, от което щем да се освобождаваме. За целта обаче са ни нужни въздействия от непаднали астрални влияния, на които се надяваме и вярваме, че ни изпраща Универсални Дух. Въпрос е какво приемаме от предаденото - всеки със съвместимостта си, но малко въобще я имат. Дано и ние да сме от тях!

"...Моят път не е е твоя! Нека сам да вървя! Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!..." "...И макар, че от кал сме направени, Господи, аз не искам в кал да прекарам живота си! И не искам тъй ням да стоя на брега, да очаквам промяна и все да мълча!..."

Както се казва, част от човечеството се повдига, но генерално, еволюция - нанайки. Виктор много добре го е казал, на неразбираем език - то така се прави и после който има нос, да мирише. Добре е да се види връзката между Христос и Буда, но и двамата са свързани с универсалното. Обаче можем да съотнесем Иисус с Буда, а Христа вече е Словото Божие. Според Щайнер, чието мнение лично аз не уважавам много ( или зависи от естеството на темата ), Буда е отговарял за тялото и човека Иисус до 33-тата му година, но след белия гълъб вече сме другаде... Само че: това ми е малко съмнително. Буда беше определен за арийската също, сам Хермес, още преди 5 хиляди години - също, както Заратустра, Мани, Лао Цзъ и колко още...

Ей, Това са големи щуротии и е предизвикано и от други фактори, а не само от: "доколкото знам". Обаче: Ами, това си е баш определението, чието значение може би не е съвсем ясно. Хем дефиниция имаме и пак не мож разбра... Много си е точно и аз него имам предвид.

Егото е затвора на праспомена! За мен то и нищо друго е Луцифер и големия пазач на прага. То няма как да е друго, освен затвор, понеже е резултата от опита за капсулиране на Божествеността - такъв парадокс звучи невъзможно и ние поемаме последиците...

Споделял е, че Духа, който се е изявявал в Иисус се изява и чрез него. Аз не вярвам безрезервно, но има немалка вероятност да е бил прав поради естеството на Духа. За другото отговорът е, че "Аз и Отец, едно сме", ако е вярно горното.

По бях захапал Блаватска. Не и прилича да използва название като Отец. Не отричам нищо с кабалистичен произход, нито айн-соф, нито айн-соф-аур, нито короната на дървото, макар да не ми е много позитивно отношението. Само че Блаватска е предубедена и като чуе за Християнство настръхва ( всъщност тя е била само медиум, значи нейните говорители... ). Ако дословно си използвал нея за източник... Отец, чуй думата, е този, от който се проява всичко. Останалото си е останало. Макс също не ми е много съвместим, но пък като използваме същество, което е сигурност за изява, значи пак няма нищо общо с отричане, или небитие. Богомили и катари са определяли като небитие злото начало, независимо от степента на дуализъм. Осведомеността няма много общо с нашите общувания. Всеки е минал от много места, но различни неща е попил като съвместимост. Така ще е до един момент и да не се много уповаваме на попитото понеже е от вехтите завещания, понеже е и във вехтите съдове... Носим си още тежестта, че я и увеличаваме. Но нека и ние станем съвместими за Светлината, която е изява на Духа, която е Новата субстанция за желания градеж!

Имам пред вид нещо, което няма как да се случи. В този свят на противодействията... Ако искате, приемето го като ниво. Нали няма спор, че Любовта ще ни оправи, нали Век на Любовта чакаме. Ами универсалната Любов просто няма как да се изяви в диалектиката, понеже тя не може да я приеме. Значи нейните въздействия са насочени само към душата, новата, ако я има. А тя е малко независима от грубата материя и се изявява на други места. Не и се мисли нито за комунизъм, нито за демокрация... В спор няма да влезем, повече няма да раздувам тази тема.