Венцислав_

Отново имаш право, като изключим погледа от гледна точка на: загубено време. Работата по разширяването и повдигането, дори и при максимална воля може да бъде също разрушителна, зависи от волята(качествено), а зависи и от разрушението.

Валентин, за всяка една изказана мисъл е въпрос на избор дали ще се осъществи практически. Точно същата, няма нужда от специални приложения похвати, а насочващо е желанието, но не земното(и то е насочващо но в друга плоскост). Иисусовата приказка за вярата. Ако ния я имахме достатъчно, бихме могли и моментално да се съединим с Отца си, но явно я нямаме. Интересна ми е базата с която някои хора противоречат на това, но казано е - "по плодовете им ще ги познаете". А знаем "каквото посееш - това ще пожънеш" и "сее се в тление, възкръсва в нетление". Духовният урожай още не е явен, но изявено е, че жетва предстои...

Както изрично подчертаваш недоразбирането на мечтите от някои, така сама оставяш неизвестни след изказване на позицията си. Когато постигането на мечтите е безпрепядствено, съществува просто творчество и реално действие. Това малко се изкривява от хорските представи за мечти - точно тези, дето ги разбират много. Когато пък е препядствено, определено можеш да насочиш същата енергия към някакво постигане, след като въобще имаш мераци да я насочваш, а не към безтегловност и ментално сърфиране. Простете невежеството ми, но вие нали живеете в любовта, трябва да съм перманентно простен. Е, аз съм, но от Този, който ме вълнува. Интересно за отбелязване е, че както аз, така и други хора са оценявали истински мечтите по вашите меродавни критерии и са им се отдавали, а са имали и цветни земни надежди за любов, красота и мир. Но след време са ги приели повече, или по-малко илюзорни. Казвам го не за друго, а за да ви дам опровергаващ пример на абсолютната мъдрост, че пътя е само един - развитие. Ето, че не е - аз просто си деградирам, нали се вижда.

В тези състояния на съзнание въобще няма нужда от думи. Понеже думите са форма, колкото по-дълбоко навлизаш, толкова по-безтегловна става форма. Лека форма на думата е примерно самата мисъл и то тази, земната. А отвъд?

В мрежата от зависимости има и далеч по-прозаични. Възрастните хора са аутсайдери от гледна точка на социалния живот, което ги прави в това отношение по-малко обвързани, нещо което в психологически план те отчитат като загуба. За това те са способни да отдадат почти цялата си енергия на привързаност - към внучетата, които са им една от малкото искрени радости.

Хей, Валентин, означава да се събуди ЛАТЕНТНАТА Божествена Искра в човека и да започне да расте. Няма и място за обсъждане, понеже е казано - ражда се във Витлеем, остава и се място да расте и след врем се среща с Йоан в река Йордан(връзката между сърцето и главата), за да стане окончателното предаване на личността. Растенето обаче не става от самосебе си, а трябва човек да освобождава в себе си това жизнено пространство, което заема Иисус, което ще рече да намалява пространството на егото, нещо което се постига само с помощта на Иисус, който както вече знаем не е от този свят. Не знам какви са ти мотивите да зададеш този въпрос, но се съмнявам, че за теб значението е много по-различно. Не, че не е споменавано и преди...

Никого не искам да вързам, скъпа Ина. И като те слушам пък аз те съветвам просто да не ми обръщаш внимание, че то някак криво ме възприема. Не, че физиономията не ми е крива, но твоето в твоето огледалце и нея не познава. Надявам се, че не за Христос казваш, че не би те развълнувал. А явно има и хора които разправят един на друг щуротии...

Да не забравяме, че относително сам си избрал прадядо си.

За съжаление това е новостаростта на егото, а това: е само една малка част от него, просто най-видима.

Определено имаш право, но с определени условности, понеже същата относителност можеш да сведеш до всичко заобикалящо ни - сензорно, или отвъд. Ако изчистим всички полунужни придатъци остава само чистата насоченост към Бащиния дом, но тя е съвсем невъзможна за нас, настоящите човеченца. Но нека да остане като пожелание, за който би го приел!

Разтърсващо е, понеже сме го преживявали и когато погледнеш оттук натам чувстваш невъобразимото стягане, което тогава си приемал за свобода. Блъскане в собствените стени. Трудно се приема като видиш нещо подобно и около себе си, но пътя е вътрешен и личностен и относително е предмет на избор. Подчертавам - относително. А говорейки за хора и епохи защо ли не можем право да ги отнесем към меховете и виното - та те точно с това значение са ни дадени.

На това му се вика измама. А каква истина е, че стената е сегашното ни съзнание, но колкото и да го красим и да му закачаме картини то няма да ни извед към Нов живот. За това трябва ново съзнание, неличностно. "Плът и кръв не могат да наследят Царството небесно" "Истина, истина ви казвам, ако не се новородите от вода и Дух няма да влезете в Божието царство" Относителното съединение на душите става в Христовото тяло напълно реално. Но там достигат само Новите души, които не са от този свят.

За момента "не аз и не ти" е достатъчно реален отговор.

Бре, какъвто съм твърдоглав как може с последните три постинга да съм съгласен що-годе. Развалям се нещо. ПП - неусетно станаха четири, последния от които побира цялото знание в себе си.

Общо взето виждам близост в някои аспекти на нашите възгледи, Синева. Но можем ли да търсим в непреходността преходност? Е, твърде сме ограничени за ясна представа на неизменната Истина още, но някъде и малкото момиченце Логика може да попомогне. Само дето тя е полусирак и не познава майка си - Обективност, а бащата много миткосва и все по ръзлични ъглища се намира. Но хора - какво да се правим, всички сме най и всички по.

Синева Но, ето една разминавка - по отношение на ограничаването. Такова има именно като поставим Бог на земята. И смешно ми стана. Казваме, че в нас е Бог. И защо това не е напълно изявен Бог - защото сме на земята и в скрит и в явен смислъл. Започвам да си мисля, че този който смятам за скрит може и да е измислен като въобръжаем приятел, понеже само аз ли му обръщам внимание... Та ние сме ораничените, земни братя и сестри и пътя ни се показва. Диалектика, ех, диалектика, Великия Творец на всичко ли те създаде двойствена и стягаща в смъртна прегръдка. Явно е имал посредник. Той създава неизменност, а проявите в преходността са обвързани с падналия човек. Това е план на смърт, който човека сам си е предизвикал, но по Волята свята Божия ни е дадена възможността за изчистване и за излизане от този план. Така той е и план на спасение. Обаче привързването към пластелина ни е смъкнало и как може да си мислим, че то ще ни и издигне. Направо и да си го помисля не мога, изтръпвам. Е, ама на който си му е удобно тлението нека просто да се радва. Нали трябва да сме доволни от това което имаме. Да имахме и достатъчно разсъдък за права преценка - какво всъщност имаме и какво не. Нова епоха аз не искам, ако ще е в нови земни животи с непрестанни кармични кръгове и трупане. Благодаря, понаживял съм се. Сега обаче искам да Живея!

Жалко, че и паметта е преходност. Горното ако се отнасяше до по-генерален поглед, щеше да има голяааам принос. Но в сравнение с тази полза сега това са само буквички.

В езотеричен смисъл Бог не е на земята. Интересна дилема се оформя по отношение на търсенето. какво би трябвало да представлява, след като основна част от форумците изглежда мислят, че вече са намерили... А показването на намереното е проблемно. В отговор на новата епоха казвам - колкото и да си текат времената, няма да има ново време за човека външно, а само вътрешно - за който търси и постига. Докато притежаваме тези тела и тези жалки души само ще циврим за храна и вода, а раздаването ни ще бъде по сметка... Човече, опознай себе си, са казали древните. А сегашния се вижда в огледалото и казва; ето, познавам се, много добре се виждам целия. Слава Богу, че ни е обещал, че скритото ще се изяви, щото иначе само щяхме да си галим формички ( чисто езичество ) и да нямаме понятие за дълбочина и съдържание. Е, естествено, че на чукащите ще се отвори. За другите можем да скърбим в слабост, но в истината да се надяваме, че ще дойде и техния ред да застанат пред вратата. С бутане и дърпане явно не става - сами виждате колко съм невъзприемчив. Да бъде волята ти, Господи! Защо ли личността я моли да бъде на земята както на небето. Явно защото не е така. И все пак , само тя е свещена.

В тона на развитието тук вероятно грехопадението е било Еволюция. Защо не ръкопляскате, трябва да сме най-щастливите същества в момента и ако може още малко да попадаме. Все напред вървим. Та в кой Бащин дом щяхме да се връщаме? Ааа, вие знаете много добре, че като попорастнем трябва да се изнесем и да вървим по собствен пък - към годеницата си Материйка. Божий промисъл, бе. Антиамин!

Ех, Гьоте също е бил тъжен... Обичал е хората - за това. Но е бил виждащ - малко иззад булото на смъртта, малко повече от нас.

Не отричайте Бог на небето, понеже явно го възприемате в по-друг смисъл от езотеричния. Това не противоречи на Бог - тук, сега, а му придава много повече яснота. Казвам - като Бог е в теб - извади ми го, покажи да го видя. Като не успееш, аз пак ще знам, че е в теб, но също и, че не можеш да го покажеш. И още нещо - Бог е Извора на Живота, а не ръцете върху пластелина. И още нещо- малко в по-друго направление: понеже повечето от нас могат да се нарекат християни и отнасяйки това да човешката личност, която се яви раздорен момент между изявата на стремежите на едни търсещи душички - Обяснете приятели обезглавяването на Йоан и разпването на Иисуса - къде за вас е фундаменталния смиъл на тези части от пътя. И друго се сещам - примерно храма, Иисус изгони всички търговци от него и спомена, че храма трябва да бъде разрушен и Той ще издигне на негово място за три дни Нов. Аз няма да споделя вижданията си по тези въпроси, просто понеже вече съм го правил и правил без конкретно да ги обвъзвам, но с интерес ще прегледам вашите.

Ванче бъди сигурна, че има Деятел който да извърши смаляването на Егото. В крайна сметка раждането на Иисус в нас не са празни приказки. Позицията е опасна, понеже може да се идентифицира така наречения висш аз с Бога в нас. А той е само едно по-комплексно съзнание и всъщност баш Луцифер, който ръководи земните ни животи. Точно той е падналия човек на който му е даден цикъла на преходността не за друго, а само за да може да се поправи. Когато човек стигне дотам му липсва всякаква критерийност и се смята за освободен, а всъщност е още по-здраво завързан. Това беше за главата в тавана... На тези теми никога няма да постигнем консенсус понеже явно в различни тавани се блъскаме. Ами, дано да е вярно, че рано или късно ще постигнем освобождението всички! Понеже се чува, че нечии животи биват изядени ако случайно се озоват в храстите до пътечката. А колкото и да се бием в гърдите, че фенера ни осветява много добре, той гасне от време на време. Понеже засега е предимно човешки. И как, на някои хора вярата и възприятията се променят само с щракване на пръсти, а типично човешко е да си твърдо убеден в собствените възгледи, били те и ликвидно пластични... То и тази убеденост как ни пречи... Та егото (според чуждите разбирания его), как да го кажа, има и по-голямо братче - малко по-живяло, малко по-опитно, но не е на добре като започнеш нему да се кланяш и принасяш жертви.

Точно, че е Един и е единствения който е! Но важното е бой да става! По този повод аз си лягам. Лека нощ!

Много обичаме да ограничаваме тези принципи, точно защото познаваме дребните им проявления и така от Него точно сме далеч. Обаче, личен избор, предизвикан от лична визия. Те, пътищата, били три, но единия е Царски, а другите със същата крайна точка, но с възможност за безвъзвратна загуба на живота по пътя. И не този - земния. Нисшия аз вярно, може да се поповдигне. Докато си удари главата в тавана. Христос не ходи обаче по таваните, а е на Небето (обратното на земя), доста по-далеч и от най-високия покрив.