Венцислав_

Целта към по-добри резултати в духовното развитие е много добър подтик за развитие, но не и духовно.

Абе, пак ми е чудно, като не се посочват проблеми, как тези, които не ги виждат, ги виждат?! Проблемът всеки сам си го отглежда и храни в собствената си почва, останалото е вятър...

И съм съвсем сигурен, че повечето търсачи на "тук и сега" имат странни представи за него, докато то може наистина да ти даде крилете...

Малко са ми непривични насочените въпроси. Опитвам да дам само насоки, но... "Кой" би могъл да е многоаспектен въпрос, зависи от задаващия го. В света на относителността единността е абсурд, но някои от нас наоколо вярват в съществуването на някаква форма на абсолютност и всъщност тя е есенцията на нашите стремежи. Та, за цел, съзнателност и т. н. няма единна по човешки утвърдена схема, но излизайки от рамките на човешкото би могло да се получи доближаване на субективностите. Най-добре духовното СПОРЕД МЕН (?) не се излага с тема, понеже тя е форма, а то - обратното. Пък и е доста отвъд понятийността ни, инчае не би било духовно. Идва ми в момента идея да отворим тема за "нищото", да видим какви ще ги изнищим...

Както и останалите подчовешки царства цветята са творение на човека. В тях има от нашия живот, който е обвързан желязно с този на земята, в много голяма степен наше творение също. Късането на цветя е все едно да си човъркаш дермата. Като много малък имах навика да късам листенца от дърветата, но много скоро започнах да се самоосъждам. От доста години съм преустановил подобен вид дейност.

Е, някакво си дихание на Брахма. И как се чувстваш, може би удовлетворена, при осъъзнаване на ограничеността? Въпросът не е ли до каква степен се идентифицираме с тази ограниченост и точно начина по който безизборно я приемаме какъв е? Понякога множествеността се свежда до общ корен. Какви глупости говоря?! Винаги! И след като си обърнала взор (всъщност не вярвам в това) в манвантарния цикъл (на Блаватска, или друг нечий), там поне общия корен не го ли виждаш? Но какво, ти пък не си спомняш... Образи от приказките, а? Точно ти ли няма да обичаш алегории, метафори... В приказките има повече истина отколкото във всички човешки животи, понеже там има живот в по-голямата му чистота, необвързан с индивидуализирани носители. Обаче това, което ти имаш предвид ми прилича някак на магарешки отказ с почва някъде в копитата. Пък иначе колко реални сили. Не са от друг създадени освен от нас, че са си и лични проявления на малко по-малко лични изявления, ама както и да го гледаш, малко след като се понадухме манвантарно ги понадялахме и тея, а досега сме ги развивали. Но полемика и тук не ми се води, пък и с теб ли - ти притежаваш шампионския пояст, а на мен не ми е мерак, само ти се възхищавам, но и разни неща ти пожелавам. Все победител да бъдеш! И в други бойни полета! Че който побеждава...

И ще бъдеш ученик не на човеци, които с фуния щедро ти наливат в ушенцето цялото знание на природата, а ученик на този, който пише книгата на живота в сърцето ти.

На причинно ниво придобиваш връзка с Бога?! Ах... Не се надявам сляпо да ми се вярва и аз сам не си вярвам сляпо , но все моля да се има едно на ум: на причинно ниво добиваш връзка с личностния си природен бог, т.нар. висш Аз. Наистина там критерийност липсва и така би се възприела срещата с него, но право да ви кажа, именно той е големия пазач на прага и в същността той си е личностния Луцифер - носител на светлина. Природно-окултния метод за култивиране на личността води именно до него и тази среща се изживява като съединяване с вселената и абсолюта като се губи всяка възможност за освобождение и самото постижение закотвя много здраво за диалектиката, понеже е затвърдено с най-фините обвързаности. Този висш Аз е сянка на Първоначалното човешко същество, първоначалния микрокосмос и е в голям степен резултат от процесите, познати ни като грехопадение. В диалектичен план той реално представлява някакъв вид вездесъщност, но обективно е това, което ни задържа и управлява в това жизнено поле. А известна връзка с Бог се придобива след неговото преодоляване, което е някак доста надпричинно и е възможно само по пътя на освобождение от тази природа, тогава когато се възвърне първоначалната синовност, когато станем удове в тялото христово - Словото. "Отец ми и аз, едно сме" Мона, не помниш ли големия взрив? Спомни си го, той все още е част от теб и ти си част от него.

Аз пък се питам, разглеждайки актуалностите: коя тема излага най-добре духовното. По мои критерии се бяга напоследък от подобни теми и се набляга на по-кристализирали. Чудя се... Много от другите теми бих вкарал в "езотерични", а от там някои бих извадил... И Портал за съзнателен живот - портал, добре, обаче съзнателния живот кой е - тук много ни се различават мненията на тръгналите към съзнателност. Не ще да е единна цел. Чудя се и кой определя важността на някои теми... Такива ми ти работи, свързани само с наблюдаването на развитието, иначе не съм толкова развълнуван, не ми е много лесно, освен за лошо... хе-хе...

Явно този път съм се объркал. Да му се не види!

Като всички търсещи имаш силно изразено усещане за непълноценност в познатите ни форми. Като голяма част от хората си мислиш, че завършеността може да се прибави отвън. Това засилва междуполовото привличане обусловено от разнополярността на телата.

Да, приятелю, добра насока. Но Словоприемника няма никаква връзка с личността. Той е в света, но не от света!

Не правете от този свят храм на Бога, че не знаете на кой бог храм правите. Мойсей беше направил храм по подобие на небесния - със светая (главата) и светая светих (сърцето). В светая светих влизаше само първосвещенникът и само веднъж годишно. Едното от другото бяха разделени със завеса. Знаете, че след издъхването (ако е издъхване въобще) на Христос на кръста в храма се разкъса завесата - тоест стана възможна връзката между човек и Бог в светая светих чрез Христос, който се намира там. Не ми се впуска в подробности относно факта, че сърцето е един от центровете на съзнание на Природната личност, което би могло да заблуди търсещите истината чрез него... Тези, които познават донякъде Христовата същност няма да се заблудят.

То ще рече, че душата, която може да бъде затворена в думи е много силна също. Хе-хе... Горко на тези, които не се побират във формата...

Истинското знание идва чак след пращането на утешителя! А то пък идва чак след един сериозен процес на подготовка на нашите системи да го приемат. Йоан се подготвя за Иисус. След като разбира: "Ти ли си този, който има да дойде, или да чакаме друг?" бива обезглавен. С диалектичната личност е свършено и сега в системата действа Христовия импулс - от Витлеем до голгота се подготвя системата... Да стигне първо до "Свърши се!" В последствие до пращането на утешителя - истинското съзнание, много след като сме приключили със всичко земно. Истинското знание няма нищо с безгранично спекулативните възможности на нашето настоящо съзнание. Ние не сме способни да бъдем негови носители. То е Словото, Логос, Първородният син! Неизменността е способна да съществува само в обхватността на цялостното творение, а нашето жизнено поле е миниатюрна и дегенерирала част от него. Когато възвърнем първоначалната си синовност и станем отново събожествени, тогава ще обхванем истинското знание. Знанието е всеобхватност, истината е неизменност - нима някой ще има наглостта да припише на него си познаване... Няма аспекти, аспекта е в разрез с обхватността. Толкова за истинското знание. Да, то е вътрешно притежание, но на Христос. Чрез способността на шепа хора да възприемат христови освобождаващи импулси се правят малки стъпки в посока на първородността, но истинското знание става притежание едва след нейното притежание. Тогава то става единствена същност - единност с Отец и неговото творение. Това е знанието. А ние сме косъм от това творение и безумие е сравнителното познаване на косъма да се смята за знание с каквато и да е степен на истинност.

Пластелинът е материал, а не творчески заряд. Той е женския принцип в творението, а заряда е мъжкия. Въобще не сме ограничени откъм заряд, но сме ограничени в плоскостта си на създаване. Много правилно поведение! И аз така, само че от малко по-голяма стая. Абе карай, да се оправят, и думи, и свят, и всичко там...

Добре знаете, че полярностите и на фините тела при мъжете и жените се различават. Мился, че съм говорил малко по-обхватно за това преди време из форумите, но любов от пръв поглед би могла да изпита само жената. То е по-скоро любов от първо усещане. Мъжът обаче наистина е склонен към манипулация в това отношение, както към външна, така и към самоманипулация. Освен ако не разбира протичането на процесите. И разбира се, говорим за любов - ендокринен процес, просто химия, която по чисто физиологични пътища те ослепява, съвсем по научному. Аз лично го наричам привързване, но точно него повечето хора наричат любов. Иначе са възможни и изключения, свързани именно с разнополяризацията на телата, които са много добра предпоставка за пълноценност във взаимодействието между мъжа и жената. Разбира се, това е обусловено от тяхното положение по пътя им на развитие и от взаимността на насочеността им. Общо взето простотии...

Различни енергии... Доколко различни? По разните му краища на една и съща скала. Ама какво да очакваме от себе си след като не познаваме други скали... Навремето добре съм се запознавал с учения, теории и др., проповядващи непосредственото влияние на думите върху космичните процеси. Мисля, че представени по този начин нещата показват огромната бездна в познаването ни на жизнения план въобще. От определени гледища би могло да се възприеме за вярно, но с много и важни доуточнявания. Човекът си изгражда представа за добро и лошо не по-дълбока от непосредствените му възприятия. Всяко лакомство е нещо вълшебно и божествено понеже създава наслада за някои мозъчни центрове посредством вкусовите възприятия. Обаче това лакомство отвътре може да ни разяжда, да унищожава всички други органи... Човек не познава анатомията си и няма представа, че съществуват и други органи, понеже няма непосредственото възприятие от тях. И лакомството е добро, свещено... Буда е казал: "Ако тази земя беше всичко за което мечтаят поетите, ако цялото зло бъде унищожено, всяка болка престане да съществува, всяка радост бъде изживяна, всяка красота - възвишена, дори и ако всичко тук би било издигнато до съвършенство, то душата пак ще се умори от всичко това и освободила се от всички желания, тя ще се отвърне." Нима християните не знаят, че помощта ще дойде от Планината, само трябва да отправят взор натам... ПП: Приемам градивния елемент на долната забележка, а другия оставям на автора си. Благодаря! И иначе смисъл от общуването ще има когато основната част от смисъла не е в думите.

Самотата е благословението на всеки сериозно търсещ. Външното спокойствие е много ползотворно екстериорно условие, но самотата не е обвързана с него, тя е вътрешно притежание, което в моменти на слабост се превръща в липса, но само като психо-емоционално моментно проявление. Самотата е по-малката сестра на свободата. В хронологически аспект, свободата пък е дъщеря на самотата, погледнато отдолу нагоре (нашата гледна точка), а в генезисен аспект самотата е едно от чедата на свободата, на което другата майка е диалектиката. "Откровението на Йоан" може да се изживее само на остров Патмос - острова на самотата!

На мен лично не ми се спекулира на тези теми, но ще се радвам ако някой направи паралел (за мен дори естествена взаимообвързаност) между фешън-теченията в настоящия сезон - Личното пространство, Общуването и Манипулацията.

Това е единствения смисъл на всеки един текст, независимо от отношението на автора към него. Същото обаче трябва да се има превид и в обратна посока, когато се отправят преки послания към автора. Авторите обичат посланията, но само ако са към тях насочени, не само по надписите на плика. А лингвистиката е за обзървъри , не за аркадни участници.

Много бих бил благодарен за всяка добре обоснована и легнала на стабилен фундамент критика към моите виждания и псевдо-философски съждения, или някой вид пренасочване. За целта обаче е естествено нужно те да бъдат разбрани. Ян, принципно вие сте прав, но подозирам, че добре познавате двойственото проявление на всяка една силичка... Та, чисто по човешки... Мръсно по маймунски... Кой колкото се е къпал...

Безспорното си е безспорно! Обаче дали това е добро... В коя точно почва са плодове... На кой точно зародиш... Каква е разликата между Словото и словото? И двете представляват непосредствен творец на светове. Подобното ражда подобно. И каква е раликата? Творецът е винаги обвързан с творението си. Защо аз бих предпочел да съм обвързан с Логоса в неговата абсолютност, а не с мръсно-астралните диалектични елементалчета, егрегорчета, мисъл форми и дори най-чистите хоризонтални ментални концепции. Защо и с последните - именно поради обвързаността в плоскостта. Земния астрал е затворен в нас и ние сме затворени в него. Именно той е нашето колективно творение. А сега, когато има заблудени душички, които много биха искали да приключат взаимоотношенията си със земния астрал, се впряга абстракцията, че трябва да победят себе си. И абстракция, но всъщност - много конкретен път, в който критерийността се размива между вертикалните направления и привидно благородните хоризонтални такива. Та думите, мислите, раждат нови (колко ли нови) форми. Думите и мислите обаче също са форми, тоест родени. Роден в този план, ще рече отразен. Ние, всички сме Атласовци, държащи на раменете си целия астрален товар на нашата планета. Товар, който сами сме създали и който създава нас понастоящем. В тази среда няма истинско творчество, понеже този, който смятаме за творец, създател на новости, е прикован непоклатимо към старото. Да създавам същности - от този пластелин, не искам! Да променям субстанции - в тази лаборатория, не искам! Да раждам нови форми - в това работно поле, не искам! За всички които не споделят мнението ми - радвайте се и ликувайте, защото вие сте творци, така или иначе. Импулсът да създаваш е наследство от Древния по дни и ето, човека създава, гради и това, което гради е добро. За него. Какво лошо има в илюзията? Особено когато самосътворяваме себе си като част от нея... Грях е да искаш освобождение, да вървиш срещу кръвта си, срещу собствената си индивидуализация. Индивидуализация... Колко преходно звучи само. И елементарната логика ми лиспва щом трябва да се търси истината в преходността. Истината - това, което е неизменно... В преходността... Успех! Други думи ми трябват на мен! Нови думи. И не по форма, а по същност. Друга същност ми трябва на мен! Нова същност.

Доста? В нашия живот ние познаваме само смъртта! Теми нови?! Кои? Ако са от този живот - благодаря! Но Нови, като един Нов живот - Благодаря! А за да стигнем до Нов живот трябва първо да минем и през новите мотиви, разбира се! Аз бих се зарадвал на подобно пожелание, а знам, че и ти би. Но нали има и друго лице, с язвителна нотка и как ние - Живите да не видим първо него и да не реагираме на него. Точно този живот ми е втръснал... Ама, да не продължаваме да разводняваме темите...