Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Венцислав_

Участници
  • Общо Съдържание

    2341
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    2

Всичко добавено от Венцислав_

  1. "Любов към някого" - всеобхватност в рамки. Любовта не е човешка черта, но в него се проявява чрез непосредственото усещане на свещена свързаност, не към някой, а към всички и най-вече чрез Христа. Това е част от първоначалното жизнено поле и няма начин потопеността в света на преходното да го прояви. В този свят "любов" наричат само тления, които извън астралната еуфоричност на изпитващия са единствено привързаности. И И стига с емоционалните реакции на пряко засегнатите - на вас най силно желая Любов. И аз изпитвам земна такава към хората, към някои твърде проявена, но осъзнавам природата и, а именно подобна на източника си - ограничената личност. Бих ли могъл да я сравня с Бащата на всички неща?
  2. Относно заяждането - все за храна става въпрос, ама който както. За всеки слуай и да го мисля, не бих го казал така: Нито така: Някак високомерно звучи, а и корените му пледират огледален прозиход. И между другото, често използвам сарказма и то, най вече към себе си. Тоно сега, той беше само привиден, само параван - относно виждащите го. За мен го нямаше, но явно просто съм невиждащ, а си въобразявам и някакви съдържателности. Баш - за ликвидация на пакети, но не и щом е с етикети. Тогаз си само горд юмрук, без лакът, рамо и дотук. И другото между другото - всеки е свободен да си преценява и осъжда. Това е от проявите, за любовта - не знам...
  3. Радвам се да видя, че не познаваш предубедеността вече. Радвам се да видя, че си успяла да съвместиш свободата с желанието за живот. Това е повече дори от алхимията. Радвам се да видя, че с очи можеш да обхванеш кръвните вериги на кармичните обвързаности. Както си успяла да простиш вече, сигурно съм перманентно извинен пред теб, поради познавателните ми неспособности и теснотата на съзнанието ми, както и пълната неспособност да схвана показваните от теб аспекти на мъдростта. Благодаря за снизходителността!
  4. Ами, явно си се освободил вече от всяка привързаност и си най-волната птичка, няма нищо общо със закона на мъртвата буква, избегнала окончателно всяка кармична връзка. Щом е за 4 години - добро постижение ще да е. И това, за да си направиш собствена реалност? Ами че навремето точно заради това желание Човекът стана човеченце, ама...
  5. Тази условна свобода ти прерязва пътя към някоя по-малко условна. Именно това моделиране на близката реалност създава най-големите кармични обвързаности и затваря твореца в творението му.
  6. Моля ви, не се обвързвайте много с тази информация - книга, други книги по темата и всякакви форми на спиритични пропаганди. Замислете се само върху природата на духовете, които биха се явявали на някого - ниско-астрална. В противен случай биха отдавана поели пътя на степенния разпад на телата и отдавна да нямат нищо общо с бивши земни свързаности - кръвни, интимни и всякакви други. Не забравяйте, че астралните същности имат много по-рафинирана сетивност и могат да почерпят информация както от Акашовото поле, така и пряко от съзнанието на индивида, който им симпатизира. Т. нар. материализации пък стават най-често с обличане на етерното тяло на "духа" с фосфор, който би могъл да се набави по най-различни начини, но най-често чрез извличане от малкия мозък на контактуващия. Това не е информация от първа ръка, който както иска да си я възприема, но аз по тази тема съм вече окончателно затворен. Самото и наличие е опасно.
  7. От една страна си прав и много ми харесва думата "шамбализация", но дали във всички плоскости гледаш и трябва ли човек да се афишира като ученик на Дънов за да следва учението му. Това учение е универсално, то свидетелства за истината и не е единственото такова, а още по-тчоно ще е ако кажем, че то не е негово. Разбира се и при останалите не е голям процента на прекралите прага, но както сега няма масова шамбализация, така е моментът на най-масовата в близките няколкостотин години напред и назад.
  8. Нали именно поради това имаме единомислие. А сигурен ли си, че именно това ти дава хипофизата? Тогава да ти кажа, че има и други богове. И то много. Точно колкото са личностите и техните аурични същества (Висш аз-природен бог), които някъде другаде наричат Луцифер. Дори в този оклултизъм сществува невъзможност за развитие на шестото сетиво, щом реалността се ограничава от петте - та то не е тяхна функция. Е, разбира се има един друг момент: "Никой не познава Отца, освен чрез мен" - тогава също има рафинираност на хипофизата, но продиктувана от алхимията на Христовия атом и от намаляване активността на личността.
  9. Да, единомислие, но нужно ли е да му слагаме измислени (независимо от кого) рамки. Ето човекът: http://beinsadouno.com/lectures.php?id=64
  10. Значи реалността е само дреха, лишена перманентно от всякакво съдържание, или същност. Сетивният мениджмънт е едно и се изявява само в една плоскост, така щото да игнорира реалността, за сметка на възприятийността. Реално е съществуващото. В това отношение бихме постигнали сравнително разбиране с кабалистичната наука, че можем условно да въведем степени на съществуващост и там, ние и нашите възприятия биха били на границата на безжизнеността. Ако не е ясно да спомена, че обвързвам степента на съществуване с концентрацията на чист живот, където най-чист по вашата терминология би бил в непроявеността на айн-соф-аур. Навярно за кабалистите "кетер" е пълна нереалност. За християните - духът. За будистите - нирвана. Това са постигнатости, които биха били напълно невъзможни в приемането на реалността за "сетивен мениджмънт". А ву-вей на Лао Дзъ, дали е антиреалност? А Пимандър, че и сам Херсмес - сигурно също... Подобна реалност отсича главата на езотеризма, чиито корени са в нейната недействителност. И понеже имаше подобна тема за връзката с психологията, така както горните изводи са чисто-психологически се стига до извода, че психологията също е наука на грубата форма, проява на материализъм и животинската сетивност. Аз за себе си подобен извод не приемам, но развитието на темата за реалността го повдига и само го излагам на показ.
  11. Ако съществува наоколо агресия, то тя е тази, която ти виждаш. Същото се отнася и до противопоставянето на школи, учения... И ето, реалност - твоята. Някъде на друго място е и моята. Явно не става дума за нищо истинно, а само за призми. Но в призмите се пречупва светлина, а тя е и много по-многомерна от нашите възприятия за нея. Ето - това е реалност. Нещо съществуващо само по себе си, непреходно. Колко такива неща познаваме? Всъщност и рамките биха могли да са относително непреходни, като присъствие, за който ги желае... Какво ли е Теорията на относителността за Абсолюта?
  12. Какво означава да се откажеш от себе си? Лицемерие, или показност ли, за да очакваш от другите? Как ще се почувстваш жертва, ако си се отказал от себе си? Да, щом го правиш в нечие име, значи е маска. И жертвата не е някаква едномерност в плоскостта на предубедеността ни, тя, всъщност, е много по-голяма от нас. Но какво, щом и любовта побираме в себе си, явно сме много големи...
  13. Ще си позволя да не се съглася. Петровна поставяше наистина рамки на реалността, но подобно нещо никога не са правили добрите приятели Лао дзъ и Петър Дънов.
  14. Пак има любов и любов. Ето - не можам да обичаме другите, без да сме се отказали от себе си. Помня, че навремето много обичах хората, исках да помагам на всички и всичко идваше от самолюбието ми. Явно съм бил на върха на човешкото развитие и съм се сгромолясал главоломно. Не паднах на розови облачета, а на твърда диалектика.
  15. Да, там където решаващи са нечии лични критерии за добро и зло, шамарът може да бъде най-върховен благодат. Демокрация - антикомунизъм - свобода, за сметка на социалната справедливост. Налагане на волята на по-силния над волята на по-слабия. Да, реално това е демокрация. Но любов....??? Тъжно е. А не е нищо друго, просто сме хора. Паааднали хора.
  16. Още не е еволюирала, но чакайки своята еволюция не би успяла и занапред. Е, според някои - ако маймуната кара кола и говори по JSM вече не е маймуна...
  17. Като говорим за говорене и това не е повече. Все пак това е форум. Ако някой, познаващ непосредствено Святия дух ти лепне шамар, дали ще ти го предаде и на теб? Първо - не! После - той не би раздавал шамари. Иначе когато търсим истината защо ли забелязваме само дрехите (примерно думи)? Конкретно - най-много говори този, който най-много говори. И конкретно - живота си да даде може само егото, но любовта се намира отвъд него. Иначе любовта, която е живот, наоколо много се не вясва, понеже нали - изявява се в живота, а той чрез нея и някъде там - една Универсална светлина. Те не се обличат дори в светите писания, а да не говорим за форум. Писанията само свидетелстват за тях. И още по-конкретно - "Който загуби живота си за мен, той ще го намери"! И Ангел Силезийски: God, whose love and joy are present everywhere, can't come to visit you unless you aren't there.
  18. Девахан и Нирвана са най-фините полета в астралните сфери на космичната ни система, или по-скоро на земната. Мир там има, но преходен. Дори след Нирвана следва прераждане, понеже е част от цялостната астрална система на света на познатия ни цикъл. Покоят е извън всеки цикъл на забравата, или на причиняване. За нашата възприятийност и моментно положение би могъл да се приеме като Статика. До Девахан и Нирвана може да достигне дегенериралия микрокосмос по пътя си на култивация. За издигане над тях е нужен обновен микрокосмос, изминал обратния път към дома, след като си е спомнил отделянето и затварянето в себе си и първоначалното си жизнено поле.
  19. Душата не вие, душата не плаче - душата най-тихо и нежно кротува, но с личност не ще познаем, обаче, кой къде и кой колко тъгува. Тази душа, която отделяме от нашите ниски страсти човешки как ще бъде астрално замеряне с чужди егосъздадени грешки. Душата от плът е - неръкотворна, плътта на Живот, плътта на Любов. За его и личност не е отговорна, но в тях изявявява Христовия зов. И болката факт е, но само за егото, понеже опира се в Светлината. На кръста го знаем, но знаем ли Него - победил света, узнал свободата?!
  20. Ами, извинявам се, задето ти се извиних, тогава! Както наскоро ми вметнаха: "Така че, венци, много жалко за теб братле, много жалко"
  21. Много искам да кажа: Извинявай, Силвия, че се намесих!
  22. Обичам, защото... Явно е лишено от светлината на безусловността. То идва да каже, че не е Любов, а психични връзки. Друго исках да кажа: Ако Аристотел го е казал, то определено е било поне половин век след Сократ. Дори когато се защитава сам в съда(атинското му съответствие, да не се напрягам сега) не го казва за първи път според мен. Защо воденето на диалог е наречено изкуство? Защото не е свързано с някаква култивация, която в случая ще вземе формата на безброй маски. Изкуствена толерантност тук проявяват всички - такава, която изтънява щом е пряко афектирана емоционалността. Но ако няма афект и няма изкуственост? Кога би могло да се случи това? Много хора знаят за връзката си с Логоса и с всичко, притежаващо живот, но колко я живеят? И тогава, познатата ни форма на диалог дали ни трябва? И си мисля, че Любовта не би се и манифестирала, понеже тогава, в най-добрия случай ще видим само формата и. А тя не е форма, а същност.
  23. Знам, че има много пре-знаещи по темата, със сигурност повече от мен, но искам да споделя следното: много автори приемат за даденост връзката на Райнов с теософите, а изхождат и от факта, че в Малта е поканен с двама видни такива - проф. Мавров и председателя към тогавашния момент на дружеството в Бг - Никола Трифонов. Обаче той открито е заявил в семейството си разочарованието от досега си с теософията, или по-точно с нейните представители. Важно е да се отбележи, че разпространявания апокриф "Богомилство и богомили" от някой си епископ Симеон, смятан от някои за член на "Либерална вселенска църква" в началото на предния век е именно Райновия материал с основи - видяното в Малта, препис от който първоначално притежават само споменатите трима... И друго искам да кажа, от всички биографични данни най ще помня следната ситуация: по време на втората световна война София е в руини, но Николай Райнов работи усърдо в дома си. След многократни увещания Богомил идва да го прибере на село със съвсем категорични намерения. Когато двамата са в близост до бюрото отвън наблизо избухва бомба, прозорецът мигом с троши от ударната вълна, а те са забити през вратата на стаята в стената на коридора. След кратко опомняне Николай става, отива до бюрото си, избутва с ръка стъклата и мазилката от него и казва: "Извинявай, но имам много работа, не мога да дойда!" (не претендирам за дословност на последните думи). Два различни строя, но все - убийствена цензура. Някои крайни смелчаци твърдят, че е преродения Боян, но лично на мен ми изглежда абурдно. Боян не се е прераждал и няма повече да го направи. Всеки, който се дразни от категоричността, да има предвид все пак, че това си е моето мнение.
  24. Защо трябва да изсипвате нещица, които няма да можете да си съберете после? А ще искате... Добрият тон е лесно да се пази, но добрите намерения и отношения... По повод двата пътя - едва ли има два различни стремежа към сила и знание, понеже при чистотата няма стремежи, а просто... чистота. Някои я наричат святост. Добре е да си видим местата на които седим сега... Извинявам се на себе си, че написах поста. И въпреки, че считам, че някои имат нужда от него, вероятно те няма да го счетат. Нито моят мотив беше чист - имаше стремеж.
×
×
  • Добави...