Венцислав_

Това показва, че няма противопоставяне. Единствения начин да се осъзнае равността пред Бог минава през неговта (от и към) Любов. Тук основния мотив за разрив са личностите и призмите, но не и същността на визията им.

Хе, благодаря ти! Не съм свикнал на подобно отношение, че ме смущаваш! Дано освен харесан съм бил и полезен.

Аз смятам, че възлюбването на творението първом, отдалечава от Бог. А как любовта, която е от Бога ще се изяви без Бога? Първо Бог, а непосредствената връзка с Него вече дава Любовта. Която е просто Любов, но който ще - и към творението. Чрез тази Любов човек не се приближава, а просто е едно с Отца, понеже чрез нея той възвръща първородността си.

Така ще да е. А то, всичко онова, едно е. "Само духът е животворящ"

Търговци в храма са всички, а такива, чисти по душа, просто няма. И как няма всички да бъдат изгонени, като преди да се строи нов храм трябва стария да бъде разрушен. Пък ако с моите ръце новия ще градя, то той ще бъде такъв само в надписа над вратата, не и в същността си. А иначе страхът от себе си го има именно заради тези "чисти по душа", понеже те се страхуват от търговците, непризнавайки присъствието си в гилдията. Когато се самосъзнаят като търговци и те, тогава ще се обезсмисли страхът - без почва вече, без значимост, каквато и да е. И само тогава всъщност, ще може в храма да влезе Иисус.

Ама, Кристиян, не говори друг път подобни неща, че не ми е приятно да се съгласявам с другите!

Ако се нуждаем от някой, който ни обича и то е всичката ни нужда, то значи сме преизпълнени с благодат вече. Има Някой такъв Един. Отвръщането подобаващо проблем е, особено на тези, които смятат, че са го постигнали.

Освен раздвояване на личността е възмоен и надличностен поглед върху личността. А относно раздвояването, психолозите може би ще потвърдят, че едното лице не оглежда другото там.

Тъй съм чувал аз и лековерно съм се съгласил - в отношенията меду хората се проявява душевното, а духовното - само в общението с Духа.

Според заглавието - ако всеки има собствена истина в отношенията, то те не са достатъчно "взаимо". За мен обаче самата категория "истина" е неподлежаща на отнасяне към конкретни обекти. Истината е неизменност, тя е лице на абсолютността. Във взаимоотношенията има по-скоро съвместимост и близост и за да избегна ненужни спорове да вмъкна, че явно им придавам по-широко от едноплоскостното значение на споменатите.

Не бихме могли да живеем сега, ако погледа е устремен към бъдещето. Обаче сигурно зависи от гледната точка. Видно е, дори в ограниченото ни форумско пространство, за едни живеенето в настоящето е свързано само с брането на плодове, дори без значение от кого са посяти, а за други - то е именно сеенето. Разбира се, без устрем към плода не бихме ръсили семена, но без съзнателност в посяването не бихме и стигнали до покълване. И един интересен критерий - дали в нашата нива сеем, или в чужда - определящ за отношението към плода също. А оттук, дали очакваме от чуждата нива нашия дан, или... Сега ще кажа нещо интересно... Не можем да преценяваме СЕБЕ си. Разбира се и кривата преценка е преценка, но нали всички се опитваме да нищим някаква правилност. Та физика - точката не може да се самопогледне, понеже, преполагам, че не достига светлина от нея към нея, та така и невъзможност за рецепторно възприятие. Значи само друга точка може да има това възприятие. То не, за да преценява, а само за да види. Ако можем да се гледаме отстрани - тогава всъщност реално можем да се гледаме. Преценката обаче не би могла да съществува в погледа отстрани, ако той е изчистен. Преценка означава изкривяване. Ако няма изкривяване, то имаме само възприятие. Кое е Тайната, не знам. Ако съществува погледа отстрани, значи няма разлика в ъгъла на възприемане. Но пък преценката означава липса на дистанцираност. Тоест, когато е налице преценка, въпреки че самата тя размахва пръсти към субекти, винаги е показател на самия си източник. Продукт е на неговата ефективна отразяваща повърхност. В този постинг има взаимно-противоречащи си насоки, но първо, че вероятно е на пръв оглед само и второ, че давам само насоки, не и позиции за преценка.

Ако бях администратор щях да затворя темата. Не заради самата тема. Тук е задушаващо.

Ами, Силве, или прочитай няколко пъти постингите ми, или не ме цитирай, ако мислиш да ми присъждаш неказани слова. Иначе, като говоря за хората, аз винаги съм едно от тях. За разбирането ти оня ден, хайде, ще мълча. Не по-зле от мен знаеш тогавашната си нагласа, но явно няма смисъл да говорим за това. Пък каво си виждала, или не... През коя призма? Помниш, говорихме и за призми и кога стават повече в един човек. Ами, аз мисля да се отдам сега малко на страха, че да усетя пълноценността в човешкото.

Силве, само ми кажи, то и за други пъти се отнася, но: защо преди няколко дни беше не просто различна, а обратното на това, което показваш сега?

Ох тези ленти с теб сме ги въртели няколко пъти. Личностно съм възприел въпроса, но мислех предимно за твоята личност. Твърде лицемерно. Ти познаваш рицарите от пръв поглед, с уточнение - и трети, пети, седми и т.н. Извинявам се, защото знам как ще възприемеш казаното, но винаги с надеждата, че емоцията ще отсъства след време и ще видиш малко по-непосредствено изложеното. А проектирането на емоционалността и в моята личност би трябвало да има почва в познаването ми. Ти ме познаваш донякъде, но не ти броя погледите и не знам в коя фаза на вълната се намира образа ми. Такива ми ти работи. Напоследък често чувам - няма любов, няма любов, няма и съм общо-взето съгласен, мо нека индикиращите липсата и малко да покажат, че и останалите да се понаучим. Е, в моите изкривени терминологии и разбирания не е ясно тази любов в коя ниша ще е, но пък Любовта е лице на Светлината така или иначе, а и да не забравяме, тя е излъчване, но ненасочено, тъй че моето невъзприемане няма да лиши всички останали от нея. Ако пък и сега си я има, а само аз не явиждам, по-добре за хората, а моята самодискредитация е нещо, което всеки човек изявава постоянно, но нито го вижда, нито го признава. А аз като повтарям постоянно, че съм малък, как някой ще ме развълнува толкова, ако каже "не си голям", не става много. Сигурно има други начини. От себе си не се страхувам, нито от другите, но понякога - за другите. Това е много високомерно и нагло. Някои му викат любов, но само ако излиза от тях. Хе. Ето ти принципен отговор, но от мен. Толкова принципи са и останалите отговори, щом не са изписани с Кръв в сърцето ти. Когато насила го пълним с друг вид кръв можем да изгубим чистата. А го правим от еони време и най-явно желаем да продължаваме.

Извинявай, сестричке, че не ти обърнах внимание, но само игнорирам полярността на търсенето му. И заради това и по принцип - успокой се, моля те! Знам някои от нещата, които ти тежат, макар да обичаш да отричаш тежести. Разбирам те донякъде, но подобни неща и в моя живот намирам за несъстоятелни. Ако нещо те засяга и сега - извинявай, отново! В момента не ти е свободата приоритетна в чисто психологически план. Лично мнение, да не обвързам никой. Явно на поствената тема трябва всеки лично да си отговоря, без и да споделя, особено ако срещаме и тук личностни бариери отсреща. Не са ли ни достъчни нашите? Любовта иначе би могла да се изрази чрез него, ако обаче вече не то е основния приемник в микрокосмоса. Ако и това предполага въпроси, не бих имал въобще желание да им отговарям, понеже не им е само информационен заряда. Иначе има достатъчно съфорумци, които биха могли да отговорят вместо мен. Е, то няма да е баш същото, но защо пък трябва да е същото. Зависи де, кой какво търси. Винаги зависи. Иначе обичаме етикетите "непреходно", но предимно етикетите. Какво остават в нас, какво изграждат? Няма да е страх от себе си, затуй да преставам, че не съм в темата.

Да, тя ще да ми хареса най-много. А пътищата били три, единия само кралски, но ако така или иначе си стигнал до ръба, важно е само дали си готов да скочиш. Е, по кралския те учат да познаеш ръба и да знаеш какво се крие в пропастта... Силвия, нима на някой си адала въпрос?! Бетон и аз мога да бъркам, но само в моето дворче и видиш ли, всеки човек е подобен. Някои хора са чували и за слънце нетленно. Каквото горе, това и долу. Божествена искра. Бхакти е добре, но на кого точно си бхакти е важно. Аз съм чувал за много богове, които притежават могъщи сили и са управници в жизненото ни поле. Но има Един, който не мога да чуя, защото нямам уши. Карма, не знам дали дава този критерий... В Съвършеноството няма взаимовръзки, понеже то е всецяло. Няма лъчи, а само светлина. Няма чувства, а само Любов. Няма цялости, а само пълнота. И странно как някой може да мисли, че като се понадуе ще стигне тази пълнота. Но всъщнот, как да е странно - човешки естествено е. Човешки естествено е. Сълзичка.

Това е от тишината страхът, не от себето - нали от себето бил отвъд. Само че има подобни шепоти и от себето пак, микрокосмично съзнание на падналия микрокосмос. Някои него достигат с окутните си култивация, а други него точно борят. Вторите са твърде малко, ама то рицарите винаги на пръсти са се брояли. И ако отказът от култивация, особено ако я и познаваш лично, е бягство, то тогава желая реактивен двигател. Само, че не, понеже реактивността атрибут на себето, а също и на по-големия му брат, по-горе споменат. Та казвам пак, затихване. То до някъде ще доведе, но щом се обвържем с плода, автоматично изпускаме потенциометъра от пръсти, а той е с пружинка и веднага дръпва към "мах". И как себето би приело собственото затишие - някое себе да ми обясни, щото видно е, че прегръщаме само растежа. Ама страх има само докато го има инстинкта за самосъхранение, който дори не е човешки, а животински атрибут. Той е и най-силния глас в човека. И тук. И тук.

Ами, зависи. То тогава и истината е такава, каквато всеки я разбира. А след като, всъщност, истината е неизменна (нали иначе не била истина), значи нещо се объркват сметките. Или истина няма, или няма личностни разбирания. Да, ама за тях имаме непосредственото възприятие... Любовта може да се прояви в себето, но не и от него. Понеже то е луната в едно стационарно слънчево затъмнение, то Тя ще се прояви в степента ни на освободеност от това себе. Чии крака ще избягат от себето и кой ще го прегърне. Който има такава насоченост. Кой има насоченост - себето. Докато си спекулираме пък тук, нито можем да бягаме, нито да се прегръщаме, а да не говорим за нещо малко по-инакоприродно. Каквото е любовта. Докосване до нея тази природа не предлага. Отвъд природата ни е докосването и самото докосване е любов, но влизайки в тленните очи се изкривява. То и затова - ако те окото съблазнява... Ами като те всеки уд съблазнява, понеже съблазън е консистенцията му... И в очите на някой това може да изгледжа като страх от себе си във висш порядък, но пък аз казвам, че точно тук изчезват страховете. От какво да се страхуваш? От разпадане на това, което е създадено за разпадане ли? Ха.

Щом си решила в момента това течение да следваш, някъде по него ще ти кажа следното: в нищото няма параван, или бариера - дори и нищото да търсиш, доближаването към него ти дарява спокойствие и свобода, понеже не съществува ограничение там. И ти ме пита за нищото, не помниш ли? Когато се докосваш до него, то едновременно е и обхващане на всичкото. Личността в това си стремление може само себе си да загуби, понеже животът не ти е играчка, която да счупиш. И щом искаш точно живот да усетиш, премахни бариерата която определяш като себе. И психологията определя масата от човеци като панически страхуващи се от тишината. Всяко безстрастно наблюдение би потвърдило това. Те обаче дори не биха могли да си помислят за тишина от по-висока октава, която просто поради ограниченост наричаме нищо. Няма обаче някой, който чул гласа на покоя и да се е оцъклил от ужас. И страхът е много отвлечено понятие там, съвсем безсмислено...

Има бягство и бягство. Има прегръдка и прегръдка. Фактически ти не би могъл да се скриеш от идентификацията си чрез самата нея. Фактически прегръдката на себето от самото него си е самолюбие. Фактически, ако не оставим никакво място в стаята от разни предмети, то и светлина вътре не би проникнала, макар и неизмеримо по-фина и нежна от тях.

Подобни от Вас вече съм чувал, но насочени към други. Искам от името на всички да се извиня, че сме твърде дребни за Вашето ниво на Съзнание, но работим усилено върху себе си за да можем и ние с нещо да се видим порастнали. Най-искрени благопожелания и моля Ви, бъдете снизходителни!

Ех, свещен граал. Явно наистина си глупава чаша. Какво ли мислят католиците? Интересувал съм се навремето, сега не! Явлението на Богородица... Съгласен съм, че е едно от най-съкровените неща. Но благодаря за явлението на нечий женски образ с астрална природа, ако ще и от самото слънце да е изрязан. Ех, душа... Зачеването непорочно от святия дух ще да е наистина само веднъж станало, понеже светлината свети в света, а той не я схвана. И ползата христова за нас е буква, да, започвам да се съгласявам. След като трябва мир да има. И Ина, за твоята пряка засегнатост - извинявай! Не това беше смисъла на изказването ми, но виждам, че и другия е бил химеричен. Ех, душа... Която трябва да родиш Сина... Преди самата ти да се родиш сме те погубили. И създали сме вяра в идоли нежни, но за символа - най-груба форма.

За да не засягам никого няма да изразя напълно мнението си, но искам да вметна, че това, все пак, едва ли е било Богородица и съветвам всички да се пазят от подобни видения в образи, било насън, или по-малко...

Развитието на ума и емоционалността не водят до мъдрост и разбиране. Тук е основната конфликтна точка между моята философия и повечето други наоколо. Развитието на ума, води до развит ум, култивиран, който много добре може да съобразява и рационализира като намира перфектно мястото си в диалектичната среда, а в голяма степен и я оформя поради концентрационната си способност, създаваща енергийни потенциали в надформените нива. Това е целта на окултизма и разбира се, постижима е и много хора са се доближили до нея. И аз съм бил доближен, но реших да избягам. Сигурно от страхове разни. Мъдростта е от съвсем друга природа и се характеризира с яснота не само на хоризонтално ниво. Тя не би позволила подобно манипулиране на действителността, понеже то създава обвързаност с манипулираното. За нея то е неесенциално, понеже обхваща живата вибрираща действителност на съвсем друга природа - тази, на универсалната светлина, на чистия живот, на истинската любов - Слово, Логос, Христос... Тя изгаря свързаностите, понеже за тяхната дегенерирала природа се явява всепояждащ огън. А за Новородената душа тя е огънят на кръщението. Душата не се новоражда чрез култивацията си, не, понеже нашите вехти личности нямат природа на истинска душа. Тяхната природа трябва да бъде загърбена за да се освободи място в микрокосмосите за растенето на Първия човек, който беше преди и който идва; наречен Нов, но баща на всички. Любовта е неговата природа, а проявите и са напълно незабележими за нас, личностите на тленния свят. Нито възприятия, нито понятийност, нищо нямаме, което да ни ги покаже. И това е по-добре за нас, понеже Светлината би ни изгорила до пепел на пепел в това ни състояние. За Любовта и нейните прояви... Много прители заявяват "Аз обичам". Знаят ли, че за любовта няма "Аз", а обичта не се казва. Как би облякъл пламък в хартиени дрехи? А тези дрехи са както думите, така и личностите ни, на които колкото и кръпки да се слагат, все дрехи, но само по-тежки остават. Това е прекалено агресивна информация за тези, които не я възприемат като собствена философия, но ей, излагаме възгледи, никой с нищо не ви напада, а е писана с добри чувства, както винаги е било, но призмите си играят постоянно своите игри. Това е личността - призма, тя не би познала чистото възприятие, понеже самата и природа е негов антидот. И да се върнем на Любовта. Ами, Любовта... и аз я обличам и аз съм малък за нея. Да порастна не искам, но истинския растеж ще пребъде в подходящата си почва... Затова, както Дънов каза, а ние имахме отдавнашни опити да разискваме: "Повдигнете жената и тя ще спаси света!". Тогава нещичко от проявите може и да усетим. Кой знае? Един само.